През 1960 г. в предаването Място за животните“ директорът на

През 1960 година в предаването „ Място за животните “ шефът на зоопарка във Франкфурт – Бернахрд Гжимек ще направи един от най-великолепните гафове в немската национална телевизия. Пред публика от близо 35 милиона души, той ще показа, че всеки немски жител може да резервира 3-седмична отмора за сума от едвам 2100 марки – еквивалентът на към 300 евро – в необятната Танганика. Именно там могат да се видят някои от най-красивите диви животни, за които предаването приказва през цялата година. По това време нито една туристическа организация в Западна Германия не предлага отмора към тази дестинация, само че това не пречи на милионите немски жители да се изсипят при другите туристически оператори и да упорстват за билет тъкмо там, както и за включено фото сафари. До този миг никой даже не знае по какъв начин да стигне до Танганика – телевизионният гаф е на път да се трансформира в нещо още по-впечатляващо.

Гжимек съумява да възпламени фитила на немското общество и следва да се срещне с водача на страната Юлиус Ньерири. На него е препоръчан поста на първи министър-председател след освобождението от английско въздействие. Страната се изправя от колониалните закони на Англия и към този момент има нужната независимост да се развива и да кове своята лична политика. Срещата се случва по времето, в което Белгийско Конго се бори за самостоятелност и нейните опити за самостоятелност скоро ще се трансфорат в революция. Оттам доста европейци ще побързат да се махнат, до момента в който новите африкански владетели ще стартират да избиват животни, употребявайки частни паркове. Това развлечение тормози доста от европейците, които виждат вредите върху природата и тъкмо затова шефът ще се опита да предложи Танганика за туристическа сафари дестинация, която може да върне назад туристите.

Немецът не е малоумен, в зората на туристическите полети, това е инвестиция, която може да се трансформира в златна кокошка. Ньерири има задачата да завоюва сърцата на вложители от Италия, Испания и Швейцария, които по-късно да дойдат с туристите си, само че Гжимек има терзания – към сегашния миг, този елмаз има потребност от шлифоване. За задачата Бернхард предлага да стимулира множеството почиващи в разнообразни немски станции, да влагат малко повече и да опознаят дивата страна на света – в неговата фикция, вместо на общоприет хотел, баварските другари могат да се насладят на чиста природа. Неговият слоган е да се избави застрашената природа, като се употребява и употребява за повече туристи. По този метод всеки посетител ще влага средства и помощи за Танганика. Самата страна ще се прекръсти през 1964 година на Танзания, откакто подписа съюз със Занзибар. И да, тази територия в действителност е красива, разполагаща с най-чистата и дива природа от суб-Сахарска Африка, съпроводена от диви плажове наоколо до дребни градчета, очакващи подобряването им до курортни.

Гжимек споделя, че има единствено една спирачка и това са всички влечуги и инсекти, които се разнасят из цяла Африка, също така и дивите локални се виждат задоволително рискови, с цел да не се повтори визитата. Проблемът е, че страната не разполага с туристически условия за междинната класа. Повечето посетители желаят да получат задоволително храна, комфортни хотели и елементарен достъп, освен това на минимални цени, те идват с готовност за телефон, както и многообразие сред плажове и телевизия. Танганика се оказва най-бедната от 3-те територии на Англия и тъкмо затова среща големи усложнения да се трансформира тъкмо в това, което Европа желае. Кения постоянно е била най-хубавият и рационален избор на короната, а също така елитните ловци знаели какво тъкмо могат да открият в тази територия. Железниците работят, павираните пътища се оказват рационално решение, а броят хотели продължава да пораства.

Транспортните компании в Найроби най-често ще вместят Танганика в няколко дни разходка и това ще е всичко. След много опити и главоболия, социалистическата идеология на Танзания ще зачеркне туризма и ще избра да затвори границите за доста дълъг интервал. Събитието се случва през далечната 1976 година и мнозина остават опарени от изненада. Защо Гжимек е толкоз убеден, че може да постави това парче земя на картата на туризма?

След като съумява да се оправи с опустошения зоопарк във Франкфурт, където става шеф през 1945 година, основаването на още един по-мащабен план ще може да донесе единствено още популярност. Впрочем неговият зоопарк се оказва един от най-красивите в Западна Германия. За да реализира това, обикаля Централна и Източна Африка със сина си Майкъл и преглежда типовете, разказва ги и даже ги снима за разнообразни немски излъчвания. За негова изненада, природата умира и виновността е на хората, които стартират да обработват земя, да уголемяват своите ферми и вероятно да отстраняват хищниците – разумната стъпка. След разходките написа две книги по казуса и по-късно прави серия документални филми по отношение на миграцията на Серенгети.

Целта на Бернахрд е да стачкува против английската колонизация на континента, като се пробва да разшири периметъра на масаите, както и да помогне да се спасят някои застрашени животни и най-много носорозите. Разходките идват и с някои беди, неговият наследник умира в Африка, само че Гжимек е решен, че ще сбъдне фантазията си. При срещата с президента на Танганика, той към този момент е постигнал триумфи със своята първа книга и даже е спечелил премията на академията за най-хубав задграничен филм. На конференцията за опазване на естествените запаси на Африка, тъкмо той ще съобщи, че туризмът е четвъртата най-голяма промишленост, която може да помогне на популацията, както и на всички страни, само че единствено с изискването, че природата бъде пощадена. Останалите три браншове са кафето, диамантите и памука.

Мнозина са на мнение, че дивата природа може да оцелее сама и да се устоя в един стопански свят. Макар и да има задоволително зверове за наблюдаване, съседката на Кения няма пътища, няма мостове и клиники, учебни заведения и даже ел. централи. Екологичните наблюдения също са позитивни, тъй като дивите животни основават един доста по-добър натурален тор от питомните. Романтиката на теорията наподобява вълнуващо, действителността става малко по-критична. Планът е явен – туристите би трябвало да дойдат със своите марки, паундове и всяка една добра валута, която може да се изхарчи за разходка в дивото. Над 16 000 квадратни километра земя е отделена и превърната в резерват – площта е по-голяма даже от Белгия.

Парковете никнат един след различен и интернационалните организации могат да мечтаят за триумфа, който един шеф на зоопарк прави от въздуха. Скоро представители на Танзания ще декларират, че целият им парк е образец за света. Всичко е прелестно, само че какво се обърква? Източна Африка приема към 60 000 посетители през 1959 година и те носят сумата от 7.9 милиона паунда. Почти цялата инвестиция отива в Кения. Рекламата липсва, само че зоопарка във Франкфурт е подготвен незабавно да отговори на условията. Първата работа е да стартира да продава туристически пакети и до края на първата година са резервирани повече от 100 групови пътешествия.

Липсата на летища се превъзмогва с търсенето на остарели витлови самолети, които да доставят хората и да кацат на равни поляни – за водачи са наети югославци, които са тренира на дребни летища в Аруша. Първата група от 85 авантюриста идва през декември 1960 година – множеството са двойки на междинна възраст към 60 години – по това време сумата се оказва към момента висока. Стартът е добър, само че не е рецепта за златна мина. Ето за какво на идната намира се приготвят и тегления на заеми, които да завоюват вниманието на Световната банка, а с нея модернизацията въобще няма да закъснее.

Пред тази институция ще се съобщи, че африканските животни са незаместим божи и културен капитал. Говори се за избавителни задачи и за привличане на нови вложения, само че никой не се включва. Ето за какво и през 60-те години Танганика ще заплаща за парковете от своя личен джоб. През 1963-1964 година страната е отделила повече от 60 000 паунда за паркове – повече от националните доходи на Англия или Съединени американски щати. Гжимек и сътрудници се надяват, че ще съумеят да намерят американски частни компании.

Рокфелер и Форд изпращат технология за правене на пътища, а тъкмо тази точка е толкоз скъпа, че постоянно е оставала последна. След това идват булдозери, камиони, багери и още доста други, само че даже с тази помощ няма късмет да се случи чудото. Танганика няма даже средствата да поддържа новите и направени паркове. Африканските фермери са принуждавани да напущат земята си и да чакат туристите, които в никакъв случай не идват. През идната година излиза наяве, че и самите танганийци към този момент не са изключително огромни оптимисти, откакто изпращат бюджет в някоя друга финансова дупка.

За малко време организацията съумява да открие външни донори, само че единствено толкоз. В един обезверен опит, вложителите съумяват да свържат Серенгети с границата на Кения, с цел да привлекат туристи непосредствено оттова. Гостите отиват в Кения, идват за няколко часа, с цел да видят езерото Маняра, Килиманджаро и Серенгети, а по-късно се връщат назад по по този начин наречения „ млечен път “ – според от климата, настилката е предизвикателство за всеки. Когато пътят е изработен, никой от туристите даже не схваща, че е минал границата и е влезнал в друга страна. Пътят единствено усъвършенства Кения, само че никой различен – една табела нямаше да бъде непотребна.

Столицата на Танзания – Дар ес Салам е едно от най-красивите пристанища на тропиците. Цветните рифове, неповторимите плажове и даже аромата на водата, могат да пленят сърцето на всеки. Защо никой не почива там и не остава по-дълго? Няма нито един естествен хотел, който да дава отговор на стандартите. След прекосяването на Серенгенти и достигането до столицата, малко на брой са разочаровани, че ще спят в ужасни условия и по-късно не помнят напълно естествените забележителности – горчилката е била прекомерна. Други не откриват летище или железница, която да помогне за връщане в цивилизацията – обстановката просто става извънредно жестока.

Междувременно летището в Найроби продължава да се пръска по шевовете. Още със слизането си, туристите са посрещнати от хора, които оферират каравани, оферират място за странствуване и карти, сувенири, предложения за хотели, безвъзмездни напитки и каквото още може да се сетите. Рекламите за слънце и сърфове е още по-добра инвестиция, а предлаганото съоръжение се прави непосредствено от страната, като в никакъв случай повече не я напуща, само че се употребява. Един път даже самия Гжимек ще направи лапсус и ще съобщи, че всичко в Найроби е издигнато от слонове и зебри. И тогава идва 5-годишния проект. След като нищо не върви, Танганика се обръща към комунистически Китай и новата идеология. Инвеститорите са изгонени, само че Гжимек продължава да бъде издирван за помощ. По негово мнение, туризмът би трябвало да се пребори благодарение на съвременна инфраструктура, повече реклама, условия за пътешестване и още доста други.

Ньерири незабавно взема решение казуса и откакто получава пари от няколко места, има за задача да победи монопола на Кения, като построи интернационално летище покрай Серенгети. Отново голяма неточност, може би една от най-съвършените. Серенгети се намира покрай Килиманджаро – най-високата планина в Африка – в случай че попитате специалистите, изборът на летище до планина е еднакъв на съветска рулетка с автоматизиран револвер. Лидерът получава редица предизвестия да не прави тази нелепост, само че към този момент е късно. Нито един водач няма да се съгласи да лети до Килиманджарското интернационално летище, което през 1973 година не е в листата на нито една авио компания в Европа. С осъществяването на първата петилетка, новия водач незабавно строи още няколко парка, а какво още липсва на Танзания, с цел да може най-сетне да докара хора? Налагат се санкции за избиването на диви зверове и акция против бракониерите. Успехите също не закъсняват. За една година туристите се покачват от 54 000 до 66 000 души, като всички стоят приблизително по 6 дни.

Повишението в стопански проект е скок от 23% и туризмът в действителност става четвърти максимален доход за страната. Европа не го вижда по този метод, Танзания продължава да е счупения път, по който би трябвало да минете, с цел да се стигне до Кения. Немските гости описват за красивата и невиждана природа, а в дребния текст споделят, че всеки би трябвало да свикне с неприятната кухня и от време на време и с никаквата кухня, тъй като има ограничавания на дажбите. Построените хотели до 1974 година са съумели да дават работа на 1700 души и да изгубят към 8 милиона шилинга по време на съществуването си.

Що се отнася до парковете, те се оправят малко по-добре, само че губят още 411 милиона шилинга. И казусът за тази покруса постоянно ще бъде Кения. По-добрата инфраструктура и договорите с рекламните компании съумяват да продадат към 10 000 места на туристи, които отиват в Момбаса и Малинди. Цената също изиграва роля, против сумата от 110 паунда за близо 9 дни, екскурзиантът може да заплати даже самолетния билет, а европейските компании ще таксуват единствено билета за сумата от 350 паунда.

В пакета на Кения има и къса разходка до Танзания, която включва посещаване на два плажа и взор към снежните върхове на Килиманджаро – това явно е задоволително. Само през 1969 година Кения ще посрещне 106 000 екскурзианта или към 45% от гостите на Източна Африка. Танзания съумява да събере едвам 40 000 души през същата година или едвам 17%. На финала огромна част от парковете ще стартират да се употребяват за други индустриални цели, а тогавашното заричане и туристическия скок на Танзания в никакъв случай няма да се случи, най-малко не и преди новото хилядолетие.

Днес ще открием, че инфраструктурата е освен изменена, само че и доста по-красива, а това значи, че туристите минават милион и този път има къде да стоят, както и има какво да видят.

Снимки: Wikipedia