Живков искал да възстанови Коледа, от БАН го порязали
През 1960 година у нас скрито от обществото се разиграват трагични събития. На 2 януари с писмо до генералния секретар на Българска комунистическа партия писателят Димитър Осинин желае да се възвърне празнуването на Коледа. Разбира се, поради господстващата в тези години атеистична идеология не като християнски празник, а единствено като национална традиция, написа socbg.com.
Тодор Живков очевидно се отнесъл съществено към казуса и изискал мнение от учените от Българска академия на науките. Те обаче много се поизпотили, тъй като не били изследвали в детайли казуса. Все отново най-после дали негативно мнение – съгласно тях „ за жалост “ Коледата била християнски празник. За това приказват документи, които “168 часа” разкрива за първи път.
Характерно за епохата, в която са писани, те са цялостни с неуместни изказвания и приказват красноречиво освен за неналичието на независимост и народна власт, а и на каквато и да е дребна наслада за популацията в оня интервал. Но дали поради тях, или по друга причина някъде от този интервал политиката на Българска комунистическа партия във връзка с Коледа се трансформира. От радикални забрани културтрегерите се ориентират повече към замяна на вековните обичаи и свързването им с Новата година. Писателят Димитър Осинин на национален събор във Видинско през 1967 година Така обичайни коледни традиции – сурвакане, циркулиране на коледари и осъществяване на национални песни изкуствено са пришити към 1 януари – Нова година. Освен това през 1968 година Българската православна черква също вкарва промяна и реалокира честването на Рождество от 7 януари на 25 декември.
Авторът на посланието Димитър Осинин, който въпреки и учил в духовна семинария на млади години, също е заслужил болшевик и евентуално съзнателно се пробва да вкара в подвеждане Живков, че празникът няма нищо общо с “опасното” християнство и в писмото си риторично пита: “Защо много некритично се отхвърляме от едно извънредно благосъстояние? …Коледата няма нищо общо с Рождество Христово. Тя и по име, и по наличие е чисто новогодишен празник. Черквата преднамерено го е свързала с Рождество Христово с вяра да го обезсили. За благополучие не е съумяла: християнството е оставило следи единствено в някои имена на светци, на Христос и Богородица. Празникът си е останал величание на възраждащия се живот с издигането на слънцето. Празник на народ земеделец и скотовъдец. Нашият народ не е основал нищо по-бодро, жизнерадостно и поетично от тоя празник. Това е единомислеща оценка от всички, които познават добре празника.”
ДОКУМЕНТ: Писмото на писателя Димитър Осинин с резолюция от Тодор Живков. Според Осинин даже изкривеното схващане за тържеството по-скоро обслужва “реакционните сили” в обществото. “Моята мисъл е, че би трябвало да възстановим коледуването, като очистим песните от християнски останки и пренесем празника против Нова година, където си е мястото му. Бъдни вечер е новогодишната нощ, не Рождественската. Възстановяването на коледуването ще има огромен, невероятен резултат у народа. То ще запълни и оживи новогодишната нощ на село. Освен това тоя бит дава цялостна опция да се свърже предишното с песни за днешния наш живот и по тоя метод ще се дообогати. Въпросът заслужава съществено обсъждане. С комунистически привет и с новогодишни пожелания за здраве и нови триумфи: Димитър Осинин”, написа в умозаключение писателят в посланието си до правешкия деспот.
Отговорът от отдел „ Наука, обучение и изкуство “ на Централен комитет на Българска комунистическа партия след координиране с Българска академия на науките идва след близо три месеца – на 21 март 1960 година По своята глупост изводите, до които стигат учените, и аргументацията им е още по-забавна от предложението, дало мотив за формалното мнение. След като цитират основните моменти от писмото на Осинин, „ специалистите “ стигат до следните заключения:
„ От изследванията, които направихме благодарение на Етнографския институт при Българска академия на науките, се оказа, че
коледуването има набожен генезис и темперамент, което народът ни всеки път най-тясно е свързвал с Рождество Христово (с дребни букви).
Др. Осинин като изхожда от огромния въпрос за нарОднотворческото ни наследство и неговото използуване, въпреки несъзнателно, с рекомендацията да се възвърне коледуването, в действителност възвръща отхвърлени религиозни вярвания в живота на народа ни. “
Оказва се обаче, че истинолюбивите изследователи още не са имали възможност да проучат в детайли празника, защото до този миг са съсредоточили напъните си в това отношение към други български обичаи..
„ Етнографският институт е присъединил в своя теоретичен проект напълно проблемите за старите национални традиции, с оглед те да бъдат съживени и преосмислени, като им се даде социалистическо наличие, написа в отговора, който е подписан и от зав.отдел „ Наука, обучение и изкуство “ на Централен комитет на Българска комунистическа партия Рубен Аврамов. – Съгласно тазгодишния проект.
Институтът се занимава със сватбата и кръщението(и двете са подчертани), тъй като то¬ва са традиции с най-масово и всекидневно упражняване. Всички други традиции с най-масово и всекидневно упражняване ще бъдат разработвани. “, твърдят още от Българска академия на науките, с цел да не ги заподозрат, че нищо не правят.;
Не е известно каква е била реакцията на Тодор Живков на въпросното „ високонаучно мнение “, само че е реалност, че някъде след този интервал в идеологическо отношение се прави завой. Линията на тотално отричане на празника се трансформира и се появява наклонност да се обвържат националните традиции, свързани с него, с отбелязването на Нова година. В съответния случай прави усещане, че другояче неблестящият с разсъдък общоприет секретар с вродения си нюх за оцеляване и излизане от сложни обстановки е предпочел да трансферира неуместния въпрос към учените глави,за да не се ангажира персонално с решаването му.
Куриозното е, че казусът с „ експертизата “ на социалистическата просвета и развиването на идеологическата агитация по-късно значително съответствува с ослепително сатирично есе от Георги Марков, озаглавено „ Доклад за осъвременяването на посрещането на Новата година от учен Мончо Пипонков (подслушан скрито и записан дословно) “.
В подигравателен „ отчет “ убитият в Лондон публицист майсторски пресъздава отношението на формалната соцнаука към християнския празник: „ Другари и другарки, мисля, че е извънредно време да спра вниманието ви върху един въпрос, чието значимо значение до момента е било някак подценявано. Отдадени на упорита работа в битката за построяването на социализма в нашата страна, за подобрявала на материалното и културно ниво на живота у нас, за построяването на нов вид жител с нова психика и за очистване на всевъзможни противников напъни,ние не дооценихме известни идеологически аспекти, които в последна сметка се трансфораха в нещо като спирачки настоящи върху колелото на историята. Ние вярно се постарахме да заличим от предишното на нашия народ всичко това, което малко или доста опонира на нашата идеология и на настоящата политика на нашата партия. Ние също вярно премахнахме традицията, произлизаща от християнския календар с разните там светци, и я заменихме с наша традиция и календар с наши герои. Разбира се, в това отношение бяха позволени някои крайности, които след това трябваше да се поправят. Ние премахнахме Кирил и Методий, с цел да ги възстановим по-късно. Ние премахнахме Климент Охридски също, с цел да го възстановим, тъй като с известно забавяне разбрахме, че най-хубавият метод да се ликвидира една традиция е, като си я присвоим. Но таман тук, другарки и приятели, в присвояването на традиции, ритуали, песни, танци, митове и предания се появи огромната заплаха. Нека бъда напълно явен: Няма нищо неприятно в това да си присвоим една дата, в случай че ще да е и датата на свети Иван Главорез. В края на краищата, щеш не щеш ние би трябвало да приемем, че Нова година стартира на Първи януари, а не на 9 септември (както имаше оферти преди време, нито на 7 ноември (както се внушаваше от руска страна).
Тодор Живков очевидно се отнесъл съществено към казуса и изискал мнение от учените от Българска академия на науките. Те обаче много се поизпотили, тъй като не били изследвали в детайли казуса. Все отново най-после дали негативно мнение – съгласно тях „ за жалост “ Коледата била християнски празник. За това приказват документи, които “168 часа” разкрива за първи път.
Характерно за епохата, в която са писани, те са цялостни с неуместни изказвания и приказват красноречиво освен за неналичието на независимост и народна власт, а и на каквато и да е дребна наслада за популацията в оня интервал. Но дали поради тях, или по друга причина някъде от този интервал политиката на Българска комунистическа партия във връзка с Коледа се трансформира. От радикални забрани културтрегерите се ориентират повече към замяна на вековните обичаи и свързването им с Новата година. Писателят Димитър Осинин на национален събор във Видинско през 1967 година Така обичайни коледни традиции – сурвакане, циркулиране на коледари и осъществяване на национални песни изкуствено са пришити към 1 януари – Нова година. Освен това през 1968 година Българската православна черква също вкарва промяна и реалокира честването на Рождество от 7 януари на 25 декември.
Авторът на посланието Димитър Осинин, който въпреки и учил в духовна семинария на млади години, също е заслужил болшевик и евентуално съзнателно се пробва да вкара в подвеждане Живков, че празникът няма нищо общо с “опасното” християнство и в писмото си риторично пита: “Защо много некритично се отхвърляме от едно извънредно благосъстояние? …Коледата няма нищо общо с Рождество Христово. Тя и по име, и по наличие е чисто новогодишен празник. Черквата преднамерено го е свързала с Рождество Христово с вяра да го обезсили. За благополучие не е съумяла: християнството е оставило следи единствено в някои имена на светци, на Христос и Богородица. Празникът си е останал величание на възраждащия се живот с издигането на слънцето. Празник на народ земеделец и скотовъдец. Нашият народ не е основал нищо по-бодро, жизнерадостно и поетично от тоя празник. Това е единомислеща оценка от всички, които познават добре празника.”
ДОКУМЕНТ: Писмото на писателя Димитър Осинин с резолюция от Тодор Живков. Според Осинин даже изкривеното схващане за тържеството по-скоро обслужва “реакционните сили” в обществото. “Моята мисъл е, че би трябвало да възстановим коледуването, като очистим песните от християнски останки и пренесем празника против Нова година, където си е мястото му. Бъдни вечер е новогодишната нощ, не Рождественската. Възстановяването на коледуването ще има огромен, невероятен резултат у народа. То ще запълни и оживи новогодишната нощ на село. Освен това тоя бит дава цялостна опция да се свърже предишното с песни за днешния наш живот и по тоя метод ще се дообогати. Въпросът заслужава съществено обсъждане. С комунистически привет и с новогодишни пожелания за здраве и нови триумфи: Димитър Осинин”, написа в умозаключение писателят в посланието си до правешкия деспот.
Отговорът от отдел „ Наука, обучение и изкуство “ на Централен комитет на Българска комунистическа партия след координиране с Българска академия на науките идва след близо три месеца – на 21 март 1960 година По своята глупост изводите, до които стигат учените, и аргументацията им е още по-забавна от предложението, дало мотив за формалното мнение. След като цитират основните моменти от писмото на Осинин, „ специалистите “ стигат до следните заключения:
„ От изследванията, които направихме благодарение на Етнографския институт при Българска академия на науките, се оказа, че
коледуването има набожен генезис и темперамент, което народът ни всеки път най-тясно е свързвал с Рождество Христово (с дребни букви).
Др. Осинин като изхожда от огромния въпрос за нарОднотворческото ни наследство и неговото използуване, въпреки несъзнателно, с рекомендацията да се възвърне коледуването, в действителност възвръща отхвърлени религиозни вярвания в живота на народа ни. “
Оказва се обаче, че истинолюбивите изследователи още не са имали възможност да проучат в детайли празника, защото до този миг са съсредоточили напъните си в това отношение към други български обичаи..
„ Етнографският институт е присъединил в своя теоретичен проект напълно проблемите за старите национални традиции, с оглед те да бъдат съживени и преосмислени, като им се даде социалистическо наличие, написа в отговора, който е подписан и от зав.отдел „ Наука, обучение и изкуство “ на Централен комитет на Българска комунистическа партия Рубен Аврамов. – Съгласно тазгодишния проект.
Институтът се занимава със сватбата и кръщението(и двете са подчертани), тъй като то¬ва са традиции с най-масово и всекидневно упражняване. Всички други традиции с най-масово и всекидневно упражняване ще бъдат разработвани. “, твърдят още от Българска академия на науките, с цел да не ги заподозрат, че нищо не правят.;
Не е известно каква е била реакцията на Тодор Живков на въпросното „ високонаучно мнение “, само че е реалност, че някъде след този интервал в идеологическо отношение се прави завой. Линията на тотално отричане на празника се трансформира и се появява наклонност да се обвържат националните традиции, свързани с него, с отбелязването на Нова година. В съответния случай прави усещане, че другояче неблестящият с разсъдък общоприет секретар с вродения си нюх за оцеляване и излизане от сложни обстановки е предпочел да трансферира неуместния въпрос към учените глави,за да не се ангажира персонално с решаването му.
Куриозното е, че казусът с „ експертизата “ на социалистическата просвета и развиването на идеологическата агитация по-късно значително съответствува с ослепително сатирично есе от Георги Марков, озаглавено „ Доклад за осъвременяването на посрещането на Новата година от учен Мончо Пипонков (подслушан скрито и записан дословно) “.
В подигравателен „ отчет “ убитият в Лондон публицист майсторски пресъздава отношението на формалната соцнаука към християнския празник: „ Другари и другарки, мисля, че е извънредно време да спра вниманието ви върху един въпрос, чието значимо значение до момента е било някак подценявано. Отдадени на упорита работа в битката за построяването на социализма в нашата страна, за подобрявала на материалното и културно ниво на живота у нас, за построяването на нов вид жител с нова психика и за очистване на всевъзможни противников напъни,ние не дооценихме известни идеологически аспекти, които в последна сметка се трансфораха в нещо като спирачки настоящи върху колелото на историята. Ние вярно се постарахме да заличим от предишното на нашия народ всичко това, което малко или доста опонира на нашата идеология и на настоящата политика на нашата партия. Ние също вярно премахнахме традицията, произлизаща от християнския календар с разните там светци, и я заменихме с наша традиция и календар с наши герои. Разбира се, в това отношение бяха позволени някои крайности, които след това трябваше да се поправят. Ние премахнахме Кирил и Методий, с цел да ги възстановим по-късно. Ние премахнахме Климент Охридски също, с цел да го възстановим, тъй като с известно забавяне разбрахме, че най-хубавият метод да се ликвидира една традиция е, като си я присвоим. Но таман тук, другарки и приятели, в присвояването на традиции, ритуали, песни, танци, митове и предания се появи огромната заплаха. Нека бъда напълно явен: Няма нищо неприятно в това да си присвоим една дата, в случай че ще да е и датата на свети Иван Главорез. В края на краищата, щеш не щеш ние би трябвало да приемем, че Нова година стартира на Първи януари, а не на 9 септември (както имаше оферти преди време, нито на 7 ноември (както се внушаваше от руска страна).
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ