The New York Times: Безнадеждност е обзела украинските бойци - не виждат скорошен край на войната
Те са осъзнали, че нямат на кого да разчитат - светът не бърза да ги избавя
Безнадеждността е обзела редиците на украинските въоръжени сили, Бойците са осъзнали, че нямат на кого да разчитат: светът не бърза да ги избавя. Нещо повече, обществеността е изтощена и настоятелно изисква край - даже и да не е в интерес на Украйна.
Украинските бойци нормално се безпокоят от въпроси за бъдещето. Когато помолих капитан Николай Серга, който е работил в развлекателната промишленост, преди да се причисли към армията, да опише преобладаващото въодушевление измежду войските, той перифразира Виктор Франкъл [австрийски психолог, оживял от концентрационен лагер]: " Първите, които се пречупиха, бяха тези, които имаха вяра, че всичко скоро ще свърши, по-късно тези, които не имаха вяра, че въобще ще свърши ", споделя той. " Само тези, които се концентрираха върху настоящата работа, се държат ".
Книгата на Франкъл " Човекът в търсене на смисъл ", оповестена за първи път през 40-те години на предишния век, се трансформира във боен бестселър в Украйна. Капитан Серга я донесе, дружно с управления за финансова просветеност и романи, на бойците в окопите, с цел да повдигне морала.
През февруари 2022 година съветските бойци минаха североизточната граница на Украйна и настъпиха на запад към Киев. В първите часове на спора обстановката изглеждаше невероятна. Обикновеният живот беше брутално пресечен.
Тогава изглеждаше, че се е случило нещо толкоз скандално, че останалата част от света просто ни дължи помощ. Урокът от миналата година обаче, за положително или неприятно, е, че светът не бърза да ни избавя. Президентът Тръмп ясно съобщи, че неговият приоритет е да позволи спора допустимо най-бързо, при всевъзможни условия. Европа, смаяна от неуспехите в трансатлантическата архитектура на сигурност, се чуди по какъв начин да се отбрани от явната съветска експанзия.
И колкото по-ясно ставаше, че украинците могат да разчитат единствено на себе си, толкоз по-спокойни ставаха те. Преди това неналичието на помощ по разнообразни аргументи причиняваше единствено остро отчаяние. Осъзнаването обаче, че по-голямата част от нея в никакъв случай няма да дойде – най-малко в обозримо бъдеще – ни убеди да укрепим защитата си и да изградим потенциала си.
Миналата година, както и преди, пътувах доста из Украйна и разговарях с хора. И открих, че спорът към този момент не се възприема като краткотраен крах, а се е трансформирал в действителност. Колкото и изтощени да са украинските въоръжени сили, те остават най-опитните в цяла Европа. Боят на разграничен екран, където футуристични дронове летят над окопи, напомнящи за войната от началото на ХХ век, по едно и също време извиква бъдещето и предишното. Но за нас единствената налична действителност е просто сегашното.
През август посетих място на към 10 километра от фронта и се возих в кола, която приличаше на фон от " Лудия Макс ". Нашият камион, както и другите на фронтовата линия, беше предпазен от съветски дронове благодарение на спонтанни средства: домашно направени мрежи, назъбени шипове и заварени рамки.
Неравният път ни води в гората, където пренощувах с две безпилотни летателни апарати от щурмовия полк " Код 9.2 ", който ръководи дронове " Вампир " – проектирани в Украйна, с бойна глава до 14 кг и обсег над 15 километра.
Срещнах 23-годишен мъж с позивна " Легат ", който сподели, че е напуснал юридическия факултет в Киев предишния февруари, тъй като е изгубил религия в интернационалното право. Разговарях и с " Капа ", 32-годишен строителен служащ от Харков, който се записал в армията по същото време, тъй като решил, че е по-добре да служи самичък, в сравнение с да чака да бъде извикан. (Легат и Капа желаеха да се обръщам към тях единствено с позивните им.)
Попитах ги какво съоръжение са получили от Америка. Те дълго мислиха, само че не можеха да си спомнят нищо. Дали обстановката е била радикално друга преди година, Легат и Капа не знаят. Но за тях боевете не престават и никой не чака те да приключат скоро.
През същия месец, в близост оттова, до Красноармейск (Покровск) покрай Донецк, срещнах 39-годишния младши сержант Павел Вишебаба - веган, някогашен деятел за правата на животните и стихотворец - от минохвъргачното поделение " Минотаври ", импровизирано наречено на " лабиринтите ", които бойците построяват измежду селските къщи, с цел да избягат от съветски дронове. (Според Вишебаба, минохвъргачките могат да спрат офанзива за 10-15 минути, печелейки време за дроновете.) Той сподели, че рискът от разкриване е толкоз висок, че даже не смеят да отглеждат котки, макар нашествието на мишки, тъй като те биха могли да " светнат " на вражеските термовизионни камери и да разкрият персоналния състав.
Съвсем неотдавна той беше претрупан със задачата да внедри наземни роботизирани системи. Те към този момент са потвърдили своята успеваемост при почистване на пътища, доставка на минохвъргачки до фронтовите линии и разминиране, което повдигна духа му. За неговото и други подразделения новите технологии радикално трансформираха обстановката на бойното поле: стана по-лесно за украинските въоръжени сили да пазят позициите си и да предизвикват на Русия огромни загуби.
През лятото разговарях с Андрей Загороднюк, някогашен министър на защитата и в този момент анализатор по сигурността. Той разказа дълготрайния метод на Украйна като " стратегическа неутрализация " – опит да се обезсмислят интервенциите на Русия. С други думи, Украйна търси прагматични, евтини и налични способи да отслаби дейностите на Русия и да направи загубите на Москва задоволително обилни, с цел да може президентът Владимир Путин най-сетне да реши, че Украйна просто не си коства жертвите.
Може да наподобява, че светът гледа украинския спор като филм. И когато вниманието отслабне, феновете желаят край - в случай че не могат да получат добър, ще свърши работа и неприятен. За украинците обаче това не е филм, а действителност и нищо няма да свърши прибързано.
В тръбопроводния цех в Никопол, на съвсем 10 километра от следената от Русия Запорожка атомна електроцентрала от другата страна на Днепър, попитах оператора на кран Евгений Белоусов по кое време съгласно него ще завърши спорът. Фабриката е покрита с мрежи срещу дронове, прозорците ѝ са заковани с железни листове, надупчени от шрапнели, само че работата продължава.
Самият въпрос е неправилен, отговори той, " тъй като всичко се взема решение от въпроса не по кое време, а по какъв начин ще свърши ".
Превод и редакция:
Безнадеждността е обзела редиците на украинските въоръжени сили, Бойците са осъзнали, че нямат на кого да разчитат: светът не бърза да ги избавя. Нещо повече, обществеността е изтощена и настоятелно изисква край - даже и да не е в интерес на Украйна.
Украинските бойци нормално се безпокоят от въпроси за бъдещето. Когато помолих капитан Николай Серга, който е работил в развлекателната промишленост, преди да се причисли към армията, да опише преобладаващото въодушевление измежду войските, той перифразира Виктор Франкъл [австрийски психолог, оживял от концентрационен лагер]: " Първите, които се пречупиха, бяха тези, които имаха вяра, че всичко скоро ще свърши, по-късно тези, които не имаха вяра, че въобще ще свърши ", споделя той. " Само тези, които се концентрираха върху настоящата работа, се държат ".
Книгата на Франкъл " Човекът в търсене на смисъл ", оповестена за първи път през 40-те години на предишния век, се трансформира във боен бестселър в Украйна. Капитан Серга я донесе, дружно с управления за финансова просветеност и романи, на бойците в окопите, с цел да повдигне морала.
През февруари 2022 година съветските бойци минаха североизточната граница на Украйна и настъпиха на запад към Киев. В първите часове на спора обстановката изглеждаше невероятна. Обикновеният живот беше брутално пресечен.
Тогава изглеждаше, че се е случило нещо толкоз скандално, че останалата част от света просто ни дължи помощ. Урокът от миналата година обаче, за положително или неприятно, е, че светът не бърза да ни избавя. Президентът Тръмп ясно съобщи, че неговият приоритет е да позволи спора допустимо най-бързо, при всевъзможни условия. Европа, смаяна от неуспехите в трансатлантическата архитектура на сигурност, се чуди по какъв начин да се отбрани от явната съветска експанзия.
И колкото по-ясно ставаше, че украинците могат да разчитат единствено на себе си, толкоз по-спокойни ставаха те. Преди това неналичието на помощ по разнообразни аргументи причиняваше единствено остро отчаяние. Осъзнаването обаче, че по-голямата част от нея в никакъв случай няма да дойде – най-малко в обозримо бъдеще – ни убеди да укрепим защитата си и да изградим потенциала си.
Миналата година, както и преди, пътувах доста из Украйна и разговарях с хора. И открих, че спорът към този момент не се възприема като краткотраен крах, а се е трансформирал в действителност. Колкото и изтощени да са украинските въоръжени сили, те остават най-опитните в цяла Европа. Боят на разграничен екран, където футуристични дронове летят над окопи, напомнящи за войната от началото на ХХ век, по едно и също време извиква бъдещето и предишното. Но за нас единствената налична действителност е просто сегашното.
През август посетих място на към 10 километра от фронта и се возих в кола, която приличаше на фон от " Лудия Макс ". Нашият камион, както и другите на фронтовата линия, беше предпазен от съветски дронове благодарение на спонтанни средства: домашно направени мрежи, назъбени шипове и заварени рамки.
Неравният път ни води в гората, където пренощувах с две безпилотни летателни апарати от щурмовия полк " Код 9.2 ", който ръководи дронове " Вампир " – проектирани в Украйна, с бойна глава до 14 кг и обсег над 15 километра.
Срещнах 23-годишен мъж с позивна " Легат ", който сподели, че е напуснал юридическия факултет в Киев предишния февруари, тъй като е изгубил религия в интернационалното право. Разговарях и с " Капа ", 32-годишен строителен служащ от Харков, който се записал в армията по същото време, тъй като решил, че е по-добре да служи самичък, в сравнение с да чака да бъде извикан. (Легат и Капа желаеха да се обръщам към тях единствено с позивните им.)
Попитах ги какво съоръжение са получили от Америка. Те дълго мислиха, само че не можеха да си спомнят нищо. Дали обстановката е била радикално друга преди година, Легат и Капа не знаят. Но за тях боевете не престават и никой не чака те да приключат скоро.
През същия месец, в близост оттова, до Красноармейск (Покровск) покрай Донецк, срещнах 39-годишния младши сержант Павел Вишебаба - веган, някогашен деятел за правата на животните и стихотворец - от минохвъргачното поделение " Минотаври ", импровизирано наречено на " лабиринтите ", които бойците построяват измежду селските къщи, с цел да избягат от съветски дронове. (Според Вишебаба, минохвъргачките могат да спрат офанзива за 10-15 минути, печелейки време за дроновете.) Той сподели, че рискът от разкриване е толкоз висок, че даже не смеят да отглеждат котки, макар нашествието на мишки, тъй като те биха могли да " светнат " на вражеските термовизионни камери и да разкрият персоналния състав.
Съвсем неотдавна той беше претрупан със задачата да внедри наземни роботизирани системи. Те към този момент са потвърдили своята успеваемост при почистване на пътища, доставка на минохвъргачки до фронтовите линии и разминиране, което повдигна духа му. За неговото и други подразделения новите технологии радикално трансформираха обстановката на бойното поле: стана по-лесно за украинските въоръжени сили да пазят позициите си и да предизвикват на Русия огромни загуби.
През лятото разговарях с Андрей Загороднюк, някогашен министър на защитата и в този момент анализатор по сигурността. Той разказа дълготрайния метод на Украйна като " стратегическа неутрализация " – опит да се обезсмислят интервенциите на Русия. С други думи, Украйна търси прагматични, евтини и налични способи да отслаби дейностите на Русия и да направи загубите на Москва задоволително обилни, с цел да може президентът Владимир Путин най-сетне да реши, че Украйна просто не си коства жертвите.
Може да наподобява, че светът гледа украинския спор като филм. И когато вниманието отслабне, феновете желаят край - в случай че не могат да получат добър, ще свърши работа и неприятен. За украинците обаче това не е филм, а действителност и нищо няма да свърши прибързано.
В тръбопроводния цех в Никопол, на съвсем 10 километра от следената от Русия Запорожка атомна електроцентрала от другата страна на Днепър, попитах оператора на кран Евгений Белоусов по кое време съгласно него ще завърши спорът. Фабриката е покрита с мрежи срещу дронове, прозорците ѝ са заковани с железни листове, надупчени от шрапнели, само че работата продължава.
Самият въпрос е неправилен, отговори той, " тъй като всичко се взема решение от въпроса не по кое време, а по какъв начин ще свърши ".
Превод и редакция:
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ