Защо в Европа се изгражда нова "желязна завеса"? Този път, за да държи Русия навън!
През 1946 година Уинстън Чърчил афишира, че " Желязна завеса " се е спуснала над Европа " от Шчечин в Балтийско море до Триест в Адриатическо море ". Този път Западът построява бариерите. Всяка европейска страна, граничеща с Русия и нейния съдружник Беларус, форсира проектите си за създаване на стотици благи укрепена граница, с цел да се отбрани от възможна съветска експанзия. Причините са ясни.
Европейската система за сигурност след Студената война, учредена на по-силни интернационалните институции и търговия, разширение на НАТО и военни гаранции на Съединени американски щати, се разпада. Това написа в материал за електронното издание The Conversation Наташа Линдстед, професор от Университета на Есекс.
Финландия
С граница от 1340 км с Русия, Финландия предложи да построи стена през 2023 година, която да покрива към 15% от границата ѝ. Това ще коства повече от 400 милиона щатски $, а вярата е, че ще бъде приключена до 2026 година Това се дължи частично на съветската инвазия в Украйна през 2022 година, само че също и на възходящия брой руснаци, бягащи във Финландия, с цел да избегнат военна работа. През юли 2023 година финландското държавно управление одобри закон за създаване на по-здрави и по-високи огради, защото предходните дървени огради са били проектирани единствено за попречване на прекосяването на добитък. Издигнати са осем гранични поста (включително северно от Северния полярен кръг), наред с по-големи огради в най-южната част на страната.
Издигат се даже защитни уреди в отдалечени региони на Североизточна Финландия, където в не толкоз далечното минало непрекъснат поток от руснаци и финландци постоянно е минавал границата, с цел да си купува хранителни артикули.
Балтийските страни Източник: Shutterstock
Естония, Латвия, Литва и Полша
И Финландия не е първата. През август 2015 година Естония разгласи, че ще построи ограда по източната си граница с Русия, след анексирането на Крим от Москва през 2014 година През 2024 година балтийските страни и Полша предложиха в допълнение да укрепят границите си, като построят отбранителна стена. Тя ще се простира на 700 км и ще коства над 2 милиарда английски лири. Плановете и строителството в този момент се форсират, защото водачите на балтийските страни се тормозят, че вероятностите за преустановяване на огъня сред Украйна и Русия биха могли да значат, че Москва ще пренасочи военните си сили към тях.
Латвия ще влага към 350 милиона щатски $ през идващите няколко години, с цел да укрепи 240-километровата си граница с Русия, до момента в който Литва възнамерява 30-километрова отбранителна линия против вероятно съветско настъпление. Полша стартира да строи непрекъсната ограда на границата си с Беларус като част от отбраната си против евентуалните съдружници на Москва.
Тези стени ще бъдат допълнени и от други физически бариери като противотанкови изкопи, 15-тонни бетонни драконови зъби (които могат да спрат настъплението на съветските танкове), солидни бетонни блокове и пирамиди, пътни блокади, солидни железни врати, минни полета и блокирани предмостия.
Литва възнамерява да построи до 48 км. мелиоративни канали, мостове, готови за бомбардиране, и дървета, предопределени да падат върху пътищата, когато е належащо. Балтийските страни също по този начин построяват над 1000 бункера, хранилища за муниции и убежища за доставки, с цел да защитят в допълнение 967-километровата територия, граничеща с Русия. Очаква се бункерите да са с повърхност от към 36 квадратни метра, да могат да поберат до 10 бойци и да устоят на артилерийски удари от Русия.
Балтийските страни, както и Финландия и Полша, също оповестиха през 2025 година, че ще се отдръпват от интернационалния контракт от 1997 година за възбрана на противопехотните мини, до момента в който Литва отдръпна уговорката си по контракта за касетъчните бомби. Полша разгласи през юни 2025 година, че е добавила минни полета към проектите си за границата " Източен щит ".
Дрон Източник: Zonanews
Изграждане на стена от дронове
Тези гранични защитни уреди ще бъдат оборудвани с най-новите технологии, системи за ранно предизвестие и артилерийски елементи. Литва, Латвия, Естония, Полша, Финландия и Норвегия се срещнаха в Рига през 2024 година, с цел да стартират да изготвят проекти за създаване на " стена от дронове " с дължина 3000 километра, с цел да защитят границите си.
Тази стена от дронове ще има сензорна мрежа, състояща се от радари и принадлежности за електронна война, за идентифициране и заличаване на съветски дронове. Системата за близко разузнаване с дронове ще се задейства в границите на секунди след разкриване на цел, преминаваща границата.
Този план ще изисква тясно съдействие сред участващите страни. Естонските компании към този момент проектират дронове, които могат както да откриват, по този начин и да обезвреждат закани по комплициран терен в езера, блата и гори, които покриват границата на Русия с балтийските страни.
Сътрудничеството сред всички европейски страни, граничещи с Русия, и разбирането на терена са от решаващо значение за попречване на неуспехите на линията Мажино, част от отбранителните укрепления, издигнати от Франция по границата ѝ през 30-те години на предишния век, които не съумяха да предотвратят немското навлизане през Втората международна война. Идеята беше да се предотврати прекосяването на германците през Арденската гора в Белгия.
Докато укрепленията на линията Мажино накараха германците да премислят проекта си за офанзива, Белгия остана уязвима. Днес европейските страни са наясно, че не могат изцяло да предотвратят съветска офанзива, само че вероятно могат да повлияят на характера на съветско навлизане. Целта на тези бариери е както въздържане, по този начин и опит за управление на местоположението на всяко навлизане.
Ако бъде оповестено преустановяване на огъня сред Украйна и Русия, водачите на балтийските страни се притесняват, че Кремъл може да пренасочи войски към техните граници. Страните, граничещи с Русия, се пробват да бъдат оптимално готови за всевъзможни по-нататъшни дейности от страна на Владимир Путин.
Европейската система за сигурност след Студената война, учредена на по-силни интернационалните институции и търговия, разширение на НАТО и военни гаранции на Съединени американски щати, се разпада. Това написа в материал за електронното издание The Conversation Наташа Линдстед, професор от Университета на Есекс.
Финландия
С граница от 1340 км с Русия, Финландия предложи да построи стена през 2023 година, която да покрива към 15% от границата ѝ. Това ще коства повече от 400 милиона щатски $, а вярата е, че ще бъде приключена до 2026 година Това се дължи частично на съветската инвазия в Украйна през 2022 година, само че също и на възходящия брой руснаци, бягащи във Финландия, с цел да избегнат военна работа. През юли 2023 година финландското държавно управление одобри закон за създаване на по-здрави и по-високи огради, защото предходните дървени огради са били проектирани единствено за попречване на прекосяването на добитък. Издигнати са осем гранични поста (включително северно от Северния полярен кръг), наред с по-големи огради в най-южната част на страната.
Издигат се даже защитни уреди в отдалечени региони на Североизточна Финландия, където в не толкоз далечното минало непрекъснат поток от руснаци и финландци постоянно е минавал границата, с цел да си купува хранителни артикули.
Балтийските страни Източник: Shutterstock Естония, Латвия, Литва и Полша
И Финландия не е първата. През август 2015 година Естония разгласи, че ще построи ограда по източната си граница с Русия, след анексирането на Крим от Москва през 2014 година През 2024 година балтийските страни и Полша предложиха в допълнение да укрепят границите си, като построят отбранителна стена. Тя ще се простира на 700 км и ще коства над 2 милиарда английски лири. Плановете и строителството в този момент се форсират, защото водачите на балтийските страни се тормозят, че вероятностите за преустановяване на огъня сред Украйна и Русия биха могли да значат, че Москва ще пренасочи военните си сили към тях.
Латвия ще влага към 350 милиона щатски $ през идващите няколко години, с цел да укрепи 240-километровата си граница с Русия, до момента в който Литва възнамерява 30-километрова отбранителна линия против вероятно съветско настъпление. Полша стартира да строи непрекъсната ограда на границата си с Беларус като част от отбраната си против евентуалните съдружници на Москва.
Тези стени ще бъдат допълнени и от други физически бариери като противотанкови изкопи, 15-тонни бетонни драконови зъби (които могат да спрат настъплението на съветските танкове), солидни бетонни блокове и пирамиди, пътни блокади, солидни железни врати, минни полета и блокирани предмостия.
Литва възнамерява да построи до 48 км. мелиоративни канали, мостове, готови за бомбардиране, и дървета, предопределени да падат върху пътищата, когато е належащо. Балтийските страни също по този начин построяват над 1000 бункера, хранилища за муниции и убежища за доставки, с цел да защитят в допълнение 967-километровата територия, граничеща с Русия. Очаква се бункерите да са с повърхност от към 36 квадратни метра, да могат да поберат до 10 бойци и да устоят на артилерийски удари от Русия.
Балтийските страни, както и Финландия и Полша, също оповестиха през 2025 година, че ще се отдръпват от интернационалния контракт от 1997 година за възбрана на противопехотните мини, до момента в който Литва отдръпна уговорката си по контракта за касетъчните бомби. Полша разгласи през юни 2025 година, че е добавила минни полета към проектите си за границата " Източен щит ".
Дрон Източник: Zonanews Изграждане на стена от дронове
Тези гранични защитни уреди ще бъдат оборудвани с най-новите технологии, системи за ранно предизвестие и артилерийски елементи. Литва, Латвия, Естония, Полша, Финландия и Норвегия се срещнаха в Рига през 2024 година, с цел да стартират да изготвят проекти за създаване на " стена от дронове " с дължина 3000 километра, с цел да защитят границите си.
Тази стена от дронове ще има сензорна мрежа, състояща се от радари и принадлежности за електронна война, за идентифициране и заличаване на съветски дронове. Системата за близко разузнаване с дронове ще се задейства в границите на секунди след разкриване на цел, преминаваща границата.
Този план ще изисква тясно съдействие сред участващите страни. Естонските компании към този момент проектират дронове, които могат както да откриват, по този начин и да обезвреждат закани по комплициран терен в езера, блата и гори, които покриват границата на Русия с балтийските страни.
Сътрудничеството сред всички европейски страни, граничещи с Русия, и разбирането на терена са от решаващо значение за попречване на неуспехите на линията Мажино, част от отбранителните укрепления, издигнати от Франция по границата ѝ през 30-те години на предишния век, които не съумяха да предотвратят немското навлизане през Втората международна война. Идеята беше да се предотврати прекосяването на германците през Арденската гора в Белгия.
Докато укрепленията на линията Мажино накараха германците да премислят проекта си за офанзива, Белгия остана уязвима. Днес европейските страни са наясно, че не могат изцяло да предотвратят съветска офанзива, само че вероятно могат да повлияят на характера на съветско навлизане. Целта на тези бариери е както въздържане, по този начин и опит за управление на местоположението на всяко навлизане.
Ако бъде оповестено преустановяване на огъня сред Украйна и Русия, водачите на балтийските страни се притесняват, че Кремъл може да пренасочи войски към техните граници. Страните, граничещи с Русия, се пробват да бъдат оптимално готови за всевъзможни по-нататъшни дейности от страна на Владимир Путин.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ