През 1945 г., когато първата атомна бомба избухва в пустинята

През 1945 година, когато първата атомна бомба избухва в пустинята на Ню Мексико, физикът Енрико Ферми стои на километри разстояние, държейки няколко части хартия. Когато ударната вълна го доближава, той ги пуска и следи какъв брой надалеч ще отлетят. С това просто деяние съумява да пресметна мощността на гърмежа – към 10 килотона тротилов еквивалент. Истинският резултат по-късно се оказва 20 килотона. 

Ферми, притежател на Нобелова премия и основател на първия нуклеарен реактор, е считан за един от най-големите мозъци на своето време. Той можел да трансформира оскъдната информация в изненадващо точни оценки. Днес неговото завещание живее посредством по този начин наречените Ферми задания – въпроси, които на пръв взор наподобяват невъзможни, само че могат да се решат с малко логичност, няколко догатки и доза здрав разсъдък.

Какво е Ферми задача?
Ферми задачата е въпрос, решаван посредством оценка и размишление, а не с точни калкулации. Например:

- Колко настройвачи на пиана има в Чикаго?
- Колко желирани бонбони се побират в кофа?

Тук не е значимо да се получи „ точният “ отговор, а процесът на мислене – разтрошаване на комплициран проблем на по-малки и управляеми елементи.

„ Важно е да можеш да се отдръпнеш и да се запиташ – има ли смисъл резултатът ми? “ споделя Стефан Функ, физик от Станфорд, който преподава решение на Ферми задания. „ Ако грешиш с фактор 2 или 3 – това е добре. Но в случай че грешиш с 10²⁰ – имаш проблем. “

Пример: Колко настройвачи на пиана има в Чикаго?
Може да започнете с догатката, че в града живеят към 3 милиона души.
Да приемем, че 1 от 5 семейства има пиано.
Пианото се настройва един път годишно, а един човек може да направи към 500 настройки на година.
След няколко елементарни сметки ще получите почти 300 настройвачи.
Не е точният брой, само че е задоволително близко – и това е задачата.

Защо Ферми дилемите са значими?
Тези задания не са единствено за учени или математици. Те са за всеки, който желае да мисли по-критично и аналитично. Технологични компании ги употребяват на изявленията, с цел да ревизират по какъв начин претендентите подхождат към неразбираеми проблеми. Учените – с цел да ревизират опитите си. Учителите – с цел да развиват у учениците логическо мислене.

„ Когато разделиш казуса на това, което знаеш, и това, което би трябвало да предположиш, разбираш по-добре несигурността на отговора “, изяснява Функ.

Как да решавате Ферми задания
Мислете на глас. Процесът е по-голям от крайния резултат.
Записвайте си. Така ще наблюдавате логиката си.
Правете догатки. Например: „ Нека приемем, че всяко домакинство има по двама души. “
Закръгляйте числата. Използвайте елементарни стойности, с цел да улесните сметките.
Не усложнявайте. Фокусирайте се върху огромната картина, не върху детайлите.
Истинската стойност на Ферми дилемите е, че те ни учат да бъркаме мъдро. „ Няма неверни отговори “, споделя Функ. „ Важно е по какъв начин мислиш. “

Примери за Ферми задания
Колко голф топки могат да се поберат в учебен рейс?
Колко чаши кафе се изпиват във вашия град дневно?
Колко пици се изяждат в Съединени американски щати за една година?
Колко смарт телефона са в приложимост по света?
Колко часа Netflix се гледат по света за един ден?
Колко пъти мига човек през живота си?

Следващия път, когато се сблъскате с на пръв взор неосъществим въпрос – да вземем за пример „ Колко зърна пясък има на всички плажове в света? “ – просто хванете химикал и лист хартия. Разбийте казуса, направете няколко догатки, сметнете жестоко.
Може да се изненадате какъв брой покрай истината ще стигнете.

Превод: GlasNews.bg