Евелина Келбечева и битката за историята
През 1944 година Съветският съюз афишира война на България и окупира страната. На българска територия влиза 250-хилядна войска с над 5000 танка, над 1000 самолета и целия Черноморски флот. Окупацията продължава три години и коства на България 135 млн. $ – съвсем два пъти повече от публично избраните репарации, които страната би трябвало да заплати.
Много хора чуха тези обстоятелства за първи път в събота, когато Българската национална телевизия излъчи документалния филм "Второто избавление ". Доскоро обстоятелствата бяха познати единствено на малко на брой и това неведение надалеч не е инцидентно, счита съавторката на кино лентата проф. Евелина Келбечева.
"Това е една политическа поръчка, която продължава с доста средства и сили да бъде поддържана в задачите 30 години след рухването на комунистическия режим ", споделя Келбечева.
Тя е историчка и изследователка в региона на историческата памет и митовете и фалшификациите на историята. Oт 1996 година преподава в Американския университет в Благовевград. Заедно със Светослав Овчаров и Светла Цоцоркова тя е продуцент на кино лентата "Второто избавление ", който получи необятен отзив след телезивизионната си премиера в събота.
В него създателите употребяват само и единствено документи - съвсем няма спомагателни разбори и мнения, няма възстановки, изявленията, артисти. Голяма част от показаните летописи и документи до неотдавна не са били налични, някои са напълно прясно разкрити от архивите на външно министерство.
"Нашата задача беше да няма нито едно изказване, факт или изречение, което да не бъде документирано посредством архивните документи ", споделя проф. Келбечева в изявление за БНР.
"Именно в това се състои фактологическата мощ на един подобен докуметален филм ", прибавя тя.
Оставени да приказват, документите описват историята на окупацията. Паметка на Политотдела на Трети украински фронт ясно разказва по какъв начин е бил основан митът за "освободителните дейности " на руските войски; лист с над 150 имена споделя за елементарните хора, прегазени от руски камиони, ограбените домове и изнасилените от пияни руски бойци жени; лист с артикули демонстрира какъв брой кг шунка, кренвирши и кашкавал си е поръчал да му бъдат безплатно доставени неизвестен руски офицер.
По думите на Келбечева мотивацията ѝ да събере и покаже тези обстоятелства е елементарна: усърдно граденият в продължение на половин век мит за "второто избавление " би трябвало да бъде опустошен.
"Това е най-големият поврат, най-голямата политическа, икономическа и финансова рецесия в българската история от ново време, след което към този момент нищо не е същото ", споделя тя във връзка с окупацията.
Въпреки че през есента на 1944 година руската войска не среща никаква опозиция от страна на българските войски, тя окупира България и цели три години българските жители са задължени да я устоят със личните си средства. Според изчисленията на историците тази "издръжка " възлиза на сред 50 до 75% от брутния вътрешен артикул (БВП) на Царство България.
"Нашата най-нова история и въобще целият 20 век е цялостен с към момента продължаващи посткомунистически клишета и доста фалшификации – както за началото на века, по този начин и за историята на България по време на комунистическия режим ", споделя Келбечева пред БНР.
"Но напълно съответната причина, с цел да стартираме този план с проф. Светослав Овчаров, е че две неща не бяха признати от министерството на образованието, когато повече от петилетка се опитвахме да променим стратегиите по история за горния клас на гимназията и самите учебници. Първото беше терминът окупация. "
По думите ѝ все още нито един български учебник по история не загатва термина "Съветска окупация на България " или "окупация на България от Червената войска ". Както думите, по този начин и обяснението за събитието напълно липсват.
Вторият основен факт от този интервал, който не е упоменат в учебниците, е предлагането на комунистическия водач Тодор Живков България да стане част от Съюз на съветските социалистически републики. Такива оферти той прави два пъти, първо през 1963 година пред Никита Хрушчов и по-късно пред Леонид Брежнев през 1973 година
Включването на тези обстоятелства в образователните стратегии е борба, която Келбечева води от десетилетия. Тя е измежду историците, които след рухването на режима обществено упорстваха за основаване на институт, който да пренапише учебниците по история. С нейното решаващо присъединяване Министерството на образованието за първи път се съгласи, че историята на комунизма би трябвало да се учи съответно в учебно заведение и одобри стратегия за това.
Така посредством най-много на нейните старания и тези на журналиста Христо Христо през 2019 година се стигна до преразглеждане на материала в учебниците по история.
Дотогава като това, че Тодор Живков се е отличавал "с сдържан жанр на ръководство, без тежки репресии " или че "политиката му е имала за цел да увеличи благосъстоянието на популацията ".
Световната премиера на кино лентата "Второто избавление " се състоя в края на предходната година в границите на София филм фест. Няколко месеца по-късно той завоюва и две награди на фестивала на документалното кино "Златен ритон ": от Гилдия "Филмова рецензия " и от Българската национална филмотека.
Мотивите на журито на фестивала бяха "за гражданска храброст и героизъм да демитологизира най-новата българска история оттатък познатите идеологически клишета, представяйки малко известни обстоятелства от близкото минало ". Въпреки триумфа на кино лентата и огромния интерес, който провокира изключително след телевизионната си премиера, борбата на Келбечева против историческите фалшификации продължава.
"Смятам, че сме в положение на една напълно не студена и не тиха война на историците, което отразява несъмнено тоталната липса на консенсус във връзка с това по какъв начин би трябвало да се прави оценка интервала на комунистическия режим в БГ. Който е една тоталирана тирания ", споделя Келбечева.
Много хора чуха тези обстоятелства за първи път в събота, когато Българската национална телевизия излъчи документалния филм "Второто избавление ". Доскоро обстоятелствата бяха познати единствено на малко на брой и това неведение надалеч не е инцидентно, счита съавторката на кино лентата проф. Евелина Келбечева.
"Това е една политическа поръчка, която продължава с доста средства и сили да бъде поддържана в задачите 30 години след рухването на комунистическия режим ", споделя Келбечева.
Тя е историчка и изследователка в региона на историческата памет и митовете и фалшификациите на историята. Oт 1996 година преподава в Американския университет в Благовевград. Заедно със Светослав Овчаров и Светла Цоцоркова тя е продуцент на кино лентата "Второто избавление ", който получи необятен отзив след телезивизионната си премиера в събота.
В него създателите употребяват само и единствено документи - съвсем няма спомагателни разбори и мнения, няма възстановки, изявленията, артисти. Голяма част от показаните летописи и документи до неотдавна не са били налични, някои са напълно прясно разкрити от архивите на външно министерство.
"Нашата задача беше да няма нито едно изказване, факт или изречение, което да не бъде документирано посредством архивните документи ", споделя проф. Келбечева в изявление за БНР.
"Именно в това се състои фактологическата мощ на един подобен докуметален филм ", прибавя тя.
Оставени да приказват, документите описват историята на окупацията. Паметка на Политотдела на Трети украински фронт ясно разказва по какъв начин е бил основан митът за "освободителните дейности " на руските войски; лист с над 150 имена споделя за елементарните хора, прегазени от руски камиони, ограбените домове и изнасилените от пияни руски бойци жени; лист с артикули демонстрира какъв брой кг шунка, кренвирши и кашкавал си е поръчал да му бъдат безплатно доставени неизвестен руски офицер.
По думите на Келбечева мотивацията ѝ да събере и покаже тези обстоятелства е елементарна: усърдно граденият в продължение на половин век мит за "второто избавление " би трябвало да бъде опустошен.
"Това е най-големият поврат, най-голямата политическа, икономическа и финансова рецесия в българската история от ново време, след което към този момент нищо не е същото ", споделя тя във връзка с окупацията.
Въпреки че през есента на 1944 година руската войска не среща никаква опозиция от страна на българските войски, тя окупира България и цели три години българските жители са задължени да я устоят със личните си средства. Според изчисленията на историците тази "издръжка " възлиза на сред 50 до 75% от брутния вътрешен артикул (БВП) на Царство България.
"Нашата най-нова история и въобще целият 20 век е цялостен с към момента продължаващи посткомунистически клишета и доста фалшификации – както за началото на века, по този начин и за историята на България по време на комунистическия режим ", споделя Келбечева пред БНР.
"Но напълно съответната причина, с цел да стартираме този план с проф. Светослав Овчаров, е че две неща не бяха признати от министерството на образованието, когато повече от петилетка се опитвахме да променим стратегиите по история за горния клас на гимназията и самите учебници. Първото беше терминът окупация. "
По думите ѝ все още нито един български учебник по история не загатва термина "Съветска окупация на България " или "окупация на България от Червената войска ". Както думите, по този начин и обяснението за събитието напълно липсват.
Вторият основен факт от този интервал, който не е упоменат в учебниците, е предлагането на комунистическия водач Тодор Живков България да стане част от Съюз на съветските социалистически републики. Такива оферти той прави два пъти, първо през 1963 година пред Никита Хрушчов и по-късно пред Леонид Брежнев през 1973 година
Включването на тези обстоятелства в образователните стратегии е борба, която Келбечева води от десетилетия. Тя е измежду историците, които след рухването на режима обществено упорстваха за основаване на институт, който да пренапише учебниците по история. С нейното решаващо присъединяване Министерството на образованието за първи път се съгласи, че историята на комунизма би трябвало да се учи съответно в учебно заведение и одобри стратегия за това.
Така посредством най-много на нейните старания и тези на журналиста Христо Христо през 2019 година се стигна до преразглеждане на материала в учебниците по история.
Дотогава като това, че Тодор Живков се е отличавал "с сдържан жанр на ръководство, без тежки репресии " или че "политиката му е имала за цел да увеличи благосъстоянието на популацията ".
Световната премиера на кино лентата "Второто избавление " се състоя в края на предходната година в границите на София филм фест. Няколко месеца по-късно той завоюва и две награди на фестивала на документалното кино "Златен ритон ": от Гилдия "Филмова рецензия " и от Българската национална филмотека.
Мотивите на журито на фестивала бяха "за гражданска храброст и героизъм да демитологизира най-новата българска история оттатък познатите идеологически клишета, представяйки малко известни обстоятелства от близкото минало ". Въпреки триумфа на кино лентата и огромния интерес, който провокира изключително след телевизионната си премиера, борбата на Келбечева против историческите фалшификации продължава.
"Смятам, че сме в положение на една напълно не студена и не тиха война на историците, което отразява несъмнено тоталната липса на консенсус във връзка с това по какъв начин би трябвало да се прави оценка интервала на комунистическия режим в БГ. Който е една тоталирана тирания ", споделя Келбечева.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ