Литовският бунт и Искандерите за Беларус
През 1939 година, след окончателното заличаване на Чехословакия от Хитлер, Чембърлейн побърза да издаде гаранции за сигурност на Полша. От името на държавното управление на Негово Величество той заявява, че Англия се задължава да поддържа Полша при положение на нахлуване против нея от трета мощ, в случай че Варшава реши да отговори със мощ на такова нахлуване.
Съпартийците на Чембърлейн го подлагат на критика остро за това изказване, като означават, че по този метод той слага влизането на Англия във войната според от решението на полското държавно управление.
Въпреки това Чембърлейн упорства в заблудата си и даже убеждава Франция да се причисли към английските гаранции.
Много откриватели на събитията, предшестващи Втората международна война считат, че точно английските гаранции са предиздвикали Полша да заеме безкомпромисна позиция и да отхвърли настояванията на Хитлер за екстериториален кулоар към Източна Прусия и признание на правото на Германия на Данциг, който Полша, макар статута му на " свободен град ", се стреми да го трансформира в собствен протекторат.
Разбира се, не можем да знаем сигурно, дали Полша щеше да се поддаде на немските претенции, в случай че не беше получила английските гаранции, само че знаем сигурно, че английските гаранции не помогнаха на Полша.
Франция, макар че разполага 72 дивизии на немската граница, отхвърля да стартира съществено нахлуване до идването на Британските експедиционни сили. Британците, както постоянно, не бързаха. В последна сметка приключението на Чембърлейн приключва с злополука за Полша, Франция и за него самия, а и Англия се избавя единствено по знамение.
Изглежда, че опитът на Чембърлейн би трябвало да научи политиците, представляващи великите сили, че не би трябвало да слагат страните си според от решенията, взети от младши съдружници. Това нормално води до злополука.
И напълно не, тъй като по-младите съдружници са някак изключително злонамерени против по-възрастните си приятели. Просто политическите елити на дребните и слаби страни-лимитрофи, даже и да имат големи упоритости (като поляците, например), не са в положение да дадат трезва оценка на световната класификация на силите.
Те са прекомерно потънали в дребните си проблеми, в „ принципните” борби със съседите за едно село, половин планина или хектар гора, или просто се управляват не от действителни ползи, а от някакви полумитични недоволства с античен темперамент.
В допълнение, лимитрофите са склонни да надценяват своята мощ и изключително силата на своите бранители. Те им наподобяват непобедими, което значи, че е надали не нещо свещено да ги въвлечете във война за ползите на лимитрофа.
Когато Европейският съюз се разширяваше вълна след вълна за сметка на някогашните страни от Съвет за икономическа взаимопомощ и Варшавския контракт, Русия предизвести европейците, че сходна политика на агресия е контрапродуктивна, защото прави връзките сред Западна Европа и Русия подвластни от положителната воля на източноевропейците, мощно насочени към Съединените щати.
Европейски Съюз подцени тези предизвестия, разчитайки на легендата за „ единството на Запада “.
Отне единствено няколко години на „ новите членове на Европейски Съюз “, които се настаниха в европейските структури, с цел да подхващат внезапна смяна в хода на европейската политика. Те разчитаха на правилото на консенсуса на всички членове, както и на поддръжката на Съединените щати.
Америка ги отбрани от заплахата да попаднат под финансовия и стопански напън на " остаряла Европа ", а правилото на единодушието им разреши да свържат своите стремежи с решенията, нужни за целия съюз. Например всякога бюджетът на Европейски Съюз се приемаше едвам откакто „ остарялата Европа” направи финансови отстъпки на „ новата”.
По политически въпроси обстановката беше сходна. Отношенията сред Европейски Съюз и Русия започнаха бързо да се утежняват и даже Меркел не можеше да направи нищо, макар че сходен поврат опонира на фундаменталните ползи на Германия.
Но всички минали неприятности и проблеми наподобяват като благи закачки спрямо последния демарш на Литва. Вилнюс реши да блокира забележителна част от съветския пренос до Калининград. Европейците са наясно, че това е casus belli и че даже Русия, заета с денацификацията на Украйна, да не стартира неотложно военна интервенция против Литва, забавянето няма да помогне доста, в случай че Литва не промени решението си.
Първоначално Европейски Съюз се опита да работи дипломатично и просто загатна, че няма нищо, което да не разрешава преноса в решенията за антируските наказания, с които Литва оправдава дейностите си.
Вилнюс съобщи, че Литва пояснява тези решения като забранителни. Тогава европейските политици взеха решение да слагат самонадеяния лимитроф на неговото място: Европейската комисия разгласи, че ще редактира текста на решението по подобен метод, че нито един лимитроф да не може да го пояснява като възбрана за пренос, защото Европейски Съюз не е забранил и няма да забрани преноса на съветски артикули през нейна територия.
Литва отговори, че ще наложи несъгласие на това решение на Европейската комисия.
Капанът, за който Русия от дълго време предизвестява, се захлопна. Почти всички страни от Европейски Съюз са по едно и също време членове на НАТО. Литва с решението си слага целия Европейски Съюз на ръба на войната с Русия.
Или Европейският съюз ще би трябвало да разгласи, че Литва е надвишила пълномощията си и че други европейски членове на НАТО няма да я пазят, в случай че Русия реши да обезпечи директен кулоар до Калининград със мощ.
При това е ясно, че най-малко Полша и най-вероятно и двата останали балтийски лимитрофи ще бъдат на страната на Литва. Тоест цялата европейска икономическа и военна архитектура ще бъде застрашена.
Европейският съюз би трябвало или да капитулира пред Литва, или да признае, че несъгласията, които го раздират, са прекомерно мощни и европейското единение би трябвало да бъде забравено – в този момент всеки е самичък за себе си.
По някаква причина съм сигурен, че Европейски Съюз ще избере нормалния път на капитулация. Ситуацията, в която Литва разгражда Европейския съюз, не е даже тази, при която опашката да маха с кучето, това е по-скоро куче, което маха бълха.
И по този начин, Лондон и Вашингтон, които не са членове на Европейски Съюз, оказаха напън върху клиентелистския си режим във Вилнюс, който безочливо тълкуваше европейските решения неправилно и въвлече Европейски Съюз, в случай че не в гореща, то в икономическа война с Русия. И Европейски Съюз схваща всичко, само че не може да направи нищо.
Русия към момента приказва за стопански ограничения за въздействие на Литва. Но те могат да бъдат сполучливи единствено в случай че целият европейски пренос през Русия бъде блокиран. Подобно предложение на държавното управление към този момент е на бюрото на Путин.
След покачването на цените на силата и храните, загубата на съветския пренос също изцяло извежда цените отвън надзор. Щетите за европейските стопански системи мъчно могат да бъдат надценени, а европейските превозвачи, които банкрутират преди всичко, ще уредят „ сладостен живот “ на своите държавни управления, без даже да чакат есента.
Но това не е всичко. На 25 юни в Санкт Петербург се състоя среща сред Владимир Путин и Александър Лукашенко. Там се обсъждаха доста забавни неща. По-специално Беларус изиска подпомагане за прехода от статут на наблюдаващ към статут на пълновръстен член на ШОС.
Като цяло, интеграцията на Беларус - преди няколко години, флиртуваща с Европа - в евразийските структури става необратима.
Основното в тази среща беше, че беларуският президент напълно вярно дефинира дейностите на Литва като непредизвикана експанзия и предложи да се отговори „ без фанатизъм “, само че във боен формат. Тоест не за започване на война, а за основаване на нови и ясни закани за Запада.
Той също по този начин изброи тези закани, като изиска Русия да преоборудва беларуските самолети за опцията да употребяват нуклеарни оръжия, а също и да намерения за опцията за разполагане на съветско нуклеарно оръжие на територията на Беларус.
Отговорът на Путин бележи внезапен поврат на съветската позиция по този въпрос. Преди това, макар всички претенции на Лукашенко, Русия се опита да не прави спомагателна милитаризация на беларуското направление. Бяха подсилени единствено системите за противовъздушна защита, обединени в единна система.
Този път обаче съветският президент внезапно разгласи, че е допустимо да се мисли за рационализация на беларуските самолети, а също по този начин даде обещание да сложи комплекси „ Искандер “ на територията на Беларус.
Путин приказва опростено: той не посочи дали беларуските самолети ще бъдат осъвременени за носене на нуклеарни оръжия, само че такова умозаключение следва от подтекста на диалога. Що се отнася до „ Искандерите “, самият Путин акцентира, че това са системи с двойна приложимост, т.е. могат да се употребяват както с стандартни ракети, по този начин и с нуклеарни заряди.
Остава неразбираемо дали Русия ще трансферира комплексите в Беларус или ще сложи своите ракети на нейна територия, само че публично Путин приказва за прехвърлянето. И това е огледален отговор на американската тактика.
Съединените щати държат над 200 тактически нуклеарни боеприпаса на европейския континент, а водачите на редица европейски страни, в това число Германия (която официално няма личен нуклеарен арсенал), се образоват да употребяват тези муниции.
Модернизацията на беларуската авиация с уместно образование на водачите, както и разполагането на комплексите " Искандер " на територията на Беларус, дава опция на Русия, при положение на по-нататъшно утежняване на интернационалната конюнктура, да достави нуклеарни заряди за тези носители в границите на дни.
По принцип те могат скрито да бъдат докарани в Беларус и авансово сложени в съответните хранилища. Тогава превръщането на стандартните ракети в нуклеарни, а самолетите в носители на нуклеарно оръжие, ще отнеме няколко часа.
Ясно е, че беларуската войска няма да е задоволителна, с цел да подсигурява сигурността на толкоз чувствителни оръжейни системи. Затова Путин и Лукашенко (а по-късно и Сергей Шойгу) се оповестиха в интерес на по-нататъшното подсилване на отбранителната дарба на Беларус. Тоест ще се усили както числеността, по този начин и техническото съоръжение на групата.
Зеленски незабавно отговори на тези съглашения, като се обърна към белоруския народ и силите за сигурност с молба да не нападат Украйна.
Като се има поради, че формалният Минск неведнъж е заявявал, че ще стартира военни дейности против Киев единствено в случай че от украинска територия пристигна ясна опасност за Беларус, нервната реакция на Зеленски демонстрира, че той е добре наясно с вероятните последствия от литовския демарш.
Той също по този начин схваща, че опитът за разкриване на втори фронт против Русия в Балтийско море няма да усъвършенства, а ще утежни стратегическата позиция на Украйна, защото в този момент Русия би трябвало да приключи интервенцията допустимо най-скоро с цялостното проваляне на въоръжените сили на Украйна, с цел да не могат да окажат ефикасна помощ на поляците и балтийските страни, в случай че въпреки всичко те рискуват да провокират боен спор с Москва.
Освен това заявеното подсилване на беларуската войска понижава възможностите на Зеленски да накара поляците да изпратят войски в Западна Украйна. Лукашенко съобщи, че ще схване това като обграждане на Беларус и експанзия против нея. Съответно той даде обещание в този случай боен отговор.
И по този начин, една дребна Литва изигра своя „ дребен “ номер, но светът незабавно се приближи доста по-близо до Армагедон.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Съпартийците на Чембърлейн го подлагат на критика остро за това изказване, като означават, че по този метод той слага влизането на Англия във войната според от решението на полското държавно управление.
Въпреки това Чембърлейн упорства в заблудата си и даже убеждава Франция да се причисли към английските гаранции.
Много откриватели на събитията, предшестващи Втората международна война считат, че точно английските гаранции са предиздвикали Полша да заеме безкомпромисна позиция и да отхвърли настояванията на Хитлер за екстериториален кулоар към Източна Прусия и признание на правото на Германия на Данциг, който Полша, макар статута му на " свободен град ", се стреми да го трансформира в собствен протекторат.
Разбира се, не можем да знаем сигурно, дали Полша щеше да се поддаде на немските претенции, в случай че не беше получила английските гаранции, само че знаем сигурно, че английските гаранции не помогнаха на Полша.
Франция, макар че разполага 72 дивизии на немската граница, отхвърля да стартира съществено нахлуване до идването на Британските експедиционни сили. Британците, както постоянно, не бързаха. В последна сметка приключението на Чембърлейн приключва с злополука за Полша, Франция и за него самия, а и Англия се избавя единствено по знамение.
Изглежда, че опитът на Чембърлейн би трябвало да научи политиците, представляващи великите сили, че не би трябвало да слагат страните си според от решенията, взети от младши съдружници. Това нормално води до злополука.
И напълно не, тъй като по-младите съдружници са някак изключително злонамерени против по-възрастните си приятели. Просто политическите елити на дребните и слаби страни-лимитрофи, даже и да имат големи упоритости (като поляците, например), не са в положение да дадат трезва оценка на световната класификация на силите.
Те са прекомерно потънали в дребните си проблеми, в „ принципните” борби със съседите за едно село, половин планина или хектар гора, или просто се управляват не от действителни ползи, а от някакви полумитични недоволства с античен темперамент.
В допълнение, лимитрофите са склонни да надценяват своята мощ и изключително силата на своите бранители. Те им наподобяват непобедими, което значи, че е надали не нещо свещено да ги въвлечете във война за ползите на лимитрофа.
Когато Европейският съюз се разширяваше вълна след вълна за сметка на някогашните страни от Съвет за икономическа взаимопомощ и Варшавския контракт, Русия предизвести европейците, че сходна политика на агресия е контрапродуктивна, защото прави връзките сред Западна Европа и Русия подвластни от положителната воля на източноевропейците, мощно насочени към Съединените щати.
Европейски Съюз подцени тези предизвестия, разчитайки на легендата за „ единството на Запада “.
Отне единствено няколко години на „ новите членове на Европейски Съюз “, които се настаниха в европейските структури, с цел да подхващат внезапна смяна в хода на европейската политика. Те разчитаха на правилото на консенсуса на всички членове, както и на поддръжката на Съединените щати.
Америка ги отбрани от заплахата да попаднат под финансовия и стопански напън на " остаряла Европа ", а правилото на единодушието им разреши да свържат своите стремежи с решенията, нужни за целия съюз. Например всякога бюджетът на Европейски Съюз се приемаше едвам откакто „ остарялата Европа” направи финансови отстъпки на „ новата”.
По политически въпроси обстановката беше сходна. Отношенията сред Европейски Съюз и Русия започнаха бързо да се утежняват и даже Меркел не можеше да направи нищо, макар че сходен поврат опонира на фундаменталните ползи на Германия.
Но всички минали неприятности и проблеми наподобяват като благи закачки спрямо последния демарш на Литва. Вилнюс реши да блокира забележителна част от съветския пренос до Калининград. Европейците са наясно, че това е casus belli и че даже Русия, заета с денацификацията на Украйна, да не стартира неотложно военна интервенция против Литва, забавянето няма да помогне доста, в случай че Литва не промени решението си.
Първоначално Европейски Съюз се опита да работи дипломатично и просто загатна, че няма нищо, което да не разрешава преноса в решенията за антируските наказания, с които Литва оправдава дейностите си.
Вилнюс съобщи, че Литва пояснява тези решения като забранителни. Тогава европейските политици взеха решение да слагат самонадеяния лимитроф на неговото място: Европейската комисия разгласи, че ще редактира текста на решението по подобен метод, че нито един лимитроф да не може да го пояснява като възбрана за пренос, защото Европейски Съюз не е забранил и няма да забрани преноса на съветски артикули през нейна територия.
Литва отговори, че ще наложи несъгласие на това решение на Европейската комисия.
Капанът, за който Русия от дълго време предизвестява, се захлопна. Почти всички страни от Европейски Съюз са по едно и също време членове на НАТО. Литва с решението си слага целия Европейски Съюз на ръба на войната с Русия.
Или Европейският съюз ще би трябвало да разгласи, че Литва е надвишила пълномощията си и че други европейски членове на НАТО няма да я пазят, в случай че Русия реши да обезпечи директен кулоар до Калининград със мощ.
При това е ясно, че най-малко Полша и най-вероятно и двата останали балтийски лимитрофи ще бъдат на страната на Литва. Тоест цялата европейска икономическа и военна архитектура ще бъде застрашена.
Европейският съюз би трябвало или да капитулира пред Литва, или да признае, че несъгласията, които го раздират, са прекомерно мощни и европейското единение би трябвало да бъде забравено – в този момент всеки е самичък за себе си.
По някаква причина съм сигурен, че Европейски Съюз ще избере нормалния път на капитулация. Ситуацията, в която Литва разгражда Европейския съюз, не е даже тази, при която опашката да маха с кучето, това е по-скоро куче, което маха бълха.
И по този начин, Лондон и Вашингтон, които не са членове на Европейски Съюз, оказаха напън върху клиентелистския си режим във Вилнюс, който безочливо тълкуваше европейските решения неправилно и въвлече Европейски Съюз, в случай че не в гореща, то в икономическа война с Русия. И Европейски Съюз схваща всичко, само че не може да направи нищо.
Русия към момента приказва за стопански ограничения за въздействие на Литва. Но те могат да бъдат сполучливи единствено в случай че целият европейски пренос през Русия бъде блокиран. Подобно предложение на държавното управление към този момент е на бюрото на Путин.
След покачването на цените на силата и храните, загубата на съветския пренос също изцяло извежда цените отвън надзор. Щетите за европейските стопански системи мъчно могат да бъдат надценени, а европейските превозвачи, които банкрутират преди всичко, ще уредят „ сладостен живот “ на своите държавни управления, без даже да чакат есента.
Но това не е всичко. На 25 юни в Санкт Петербург се състоя среща сред Владимир Путин и Александър Лукашенко. Там се обсъждаха доста забавни неща. По-специално Беларус изиска подпомагане за прехода от статут на наблюдаващ към статут на пълновръстен член на ШОС.
Като цяло, интеграцията на Беларус - преди няколко години, флиртуваща с Европа - в евразийските структури става необратима.
Основното в тази среща беше, че беларуският президент напълно вярно дефинира дейностите на Литва като непредизвикана експанзия и предложи да се отговори „ без фанатизъм “, само че във боен формат. Тоест не за започване на война, а за основаване на нови и ясни закани за Запада.
Той също по този начин изброи тези закани, като изиска Русия да преоборудва беларуските самолети за опцията да употребяват нуклеарни оръжия, а също и да намерения за опцията за разполагане на съветско нуклеарно оръжие на територията на Беларус.
Отговорът на Путин бележи внезапен поврат на съветската позиция по този въпрос. Преди това, макар всички претенции на Лукашенко, Русия се опита да не прави спомагателна милитаризация на беларуското направление. Бяха подсилени единствено системите за противовъздушна защита, обединени в единна система.
Този път обаче съветският президент внезапно разгласи, че е допустимо да се мисли за рационализация на беларуските самолети, а също по този начин даде обещание да сложи комплекси „ Искандер “ на територията на Беларус.
Путин приказва опростено: той не посочи дали беларуските самолети ще бъдат осъвременени за носене на нуклеарни оръжия, само че такова умозаключение следва от подтекста на диалога. Що се отнася до „ Искандерите “, самият Путин акцентира, че това са системи с двойна приложимост, т.е. могат да се употребяват както с стандартни ракети, по този начин и с нуклеарни заряди.
Остава неразбираемо дали Русия ще трансферира комплексите в Беларус или ще сложи своите ракети на нейна територия, само че публично Путин приказва за прехвърлянето. И това е огледален отговор на американската тактика.
Съединените щати държат над 200 тактически нуклеарни боеприпаса на европейския континент, а водачите на редица европейски страни, в това число Германия (която официално няма личен нуклеарен арсенал), се образоват да употребяват тези муниции.
Модернизацията на беларуската авиация с уместно образование на водачите, както и разполагането на комплексите " Искандер " на територията на Беларус, дава опция на Русия, при положение на по-нататъшно утежняване на интернационалната конюнктура, да достави нуклеарни заряди за тези носители в границите на дни.
По принцип те могат скрито да бъдат докарани в Беларус и авансово сложени в съответните хранилища. Тогава превръщането на стандартните ракети в нуклеарни, а самолетите в носители на нуклеарно оръжие, ще отнеме няколко часа.
Ясно е, че беларуската войска няма да е задоволителна, с цел да подсигурява сигурността на толкоз чувствителни оръжейни системи. Затова Путин и Лукашенко (а по-късно и Сергей Шойгу) се оповестиха в интерес на по-нататъшното подсилване на отбранителната дарба на Беларус. Тоест ще се усили както числеността, по този начин и техническото съоръжение на групата.
Зеленски незабавно отговори на тези съглашения, като се обърна към белоруския народ и силите за сигурност с молба да не нападат Украйна.
Като се има поради, че формалният Минск неведнъж е заявявал, че ще стартира военни дейности против Киев единствено в случай че от украинска територия пристигна ясна опасност за Беларус, нервната реакция на Зеленски демонстрира, че той е добре наясно с вероятните последствия от литовския демарш.
Той също по този начин схваща, че опитът за разкриване на втори фронт против Русия в Балтийско море няма да усъвършенства, а ще утежни стратегическата позиция на Украйна, защото в този момент Русия би трябвало да приключи интервенцията допустимо най-скоро с цялостното проваляне на въоръжените сили на Украйна, с цел да не могат да окажат ефикасна помощ на поляците и балтийските страни, в случай че въпреки всичко те рискуват да провокират боен спор с Москва.
Освен това заявеното подсилване на беларуската войска понижава възможностите на Зеленски да накара поляците да изпратят войски в Западна Украйна. Лукашенко съобщи, че ще схване това като обграждане на Беларус и експанзия против нея. Съответно той даде обещание в този случай боен отговор.
И по този начин, една дребна Литва изигра своя „ дребен “ номер, но светът незабавно се приближи доста по-близо до Армагедон.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ