Може ли да се преодолее зависимост за 28 дни? -
През 1935 година в Съединени американски щати се основават първите клубове на анонимни алкохолици. Тези общности сплотяват хора, които желаят да се избавят от зависимостта си, споделяйки проблемите си, подкрепяйки се взаимно. Години по-късно, през 1954 година, психотерапията в страната претърпява своя подем. Психолозите основават модел, който слага на научна основа лекуването на зависимости. Нужен е бил обаче по-кратък, закрепен период, който да бъде финансиран от здравните фондове в страната. Така се ражда моделът Минесота, който дава начало на основаването на клиники за лекуване на подвластни. В тях се предлага терапия в границите на 28 дни.
се назовава и първата българска клиника за интензивна терапия на хора със зависимости по модела Минесота у нас. Един от създателите му е Людмила Зафирова.
Защо 28 дни, г-жо Зафирова? Този период не е ли прекомерно къс? Разбирам, че подобен е моделът Минесота, само че за този интервал съумяват ли вашите пациенти да преодолеят зависимостта си?
Зависимостта е хронично, рецидивиращо заболяване, което, в случай че не се лекува, води до гибел. Приемете, че даже след минало лекуване, при възможен рецидив, заболяването не стартира от начало, а продължава от това положение на пациента, до което е стигнал последно. За да могат да се затворят рецепторите на навика са нужни сред 21 и 24 дни. След този период се смята, че навикът е преодолян.
Това надалеч не значи, че индивидът към този момент е изцяло оздравял. 28 дни се организира мотивационно лекуване на личността на пациента. През това време той осъзнава всички деструктивни детайли на зависимостта, която го е довела до това състояние. Научава се да минава през стресови обстановки без психоактивни субстанции, да се защищава от рецидиви, да устоява на алкохолния или наркотичния апетит. Ще изтъквам един наш пациент: „ Вие не ме лекувахте, с цел да се откажа от алкохола, вие ме научихте да пребивавам, без да нуждая се от него! “.
Работите ли и с околните на подвластния?
Едновременно с лечението на болния от взаимозависимост пациент се организират срещи с околните му хора. С тях работи различен психотерапевт, в лечебен кабинет в София или онлайн. Хората, които са в близкото обграждане на подвластните, също имат потребност от помощ, тъй като са уплашени, комплицирани, не знаят по какъв начин да се държат с индивида, минал през терапия.
След интензивния курс пациентът се връща вкъщи изменен - с изменени привички, друго мислене и надлежно би трябвало да се промени методът на околните му към него. Наново се построява доверие посред им, те към този момент схващат, че избавянето му от зависимостта не е единствено въпрос на мощна воля, тъй като зависимостта от дрогата, алкохола или хазарта е заболяване.
През този първи месец работим паралелно с психотерапевта в лечебния кабинет с околните. С пациентите всеки ден работят трима терапевти, които водят групови занимания, вършат персонален проект за излекуване, организират самостоятелна терапия най-малко три пъти седмично. В продължение на 28 дни ние работим със подвластния, с цел да може, когато напусне клиниката, да има проект за живота си по-нататък без взаимозависимост.
За пациента лечението не завършва след 28-ия ден, тъй като с излизането той се включва в действителния живот, където ще му споделят „ хайде изпий една бира, нищо няма да ти стане “. Той би трябвало да може да отхвърля, да знае по какъв начин да избегне рецидив. Затова вършим поддържаща терапия в продължение на 4 седмици в събота и неделя. Хората, които са минали през 28-дневния курс, още веднъж идват при нас и се включват в работилници. В тези работилници, през втория месец, който е сериозен, те се научават да преодоляват проблемите отвън клиниката. Защото, когато си вътре е по-лесно - имаш терапевт, всичко е проведено, няма ги изкушенията.
Пациентът построява умения да не протяга ръка към изкушенията в стресова обстановка. Той към този момент знае по какъв начин би трябвало да подхожда в сериозна обстановка. Защото алкохолният, наркотичният или различен апетит ще се появяват в живота му и отсега нататък. Колкото по-дълго не използва, толкоз повече нещата стартират да избледняват в съзнанието му.
С околните и през този месец продължаваме да организираме срещи. Когато хората живеят със подвластен, губят действителна визия по какъв начин би трябвало да се държат, и в множеството случаи вместо да му оказват помощ да не използва, с дейностите си го подтикват към по-тежка приложимост. Например, доста постоянно крият от целия свят, че близкият им човек е подвластен – пие, дрогира се, играе хазарт и така нататък, а това му вреди. Болният от взаимозависимост човек осъзнава, че има потребност от лекуване единствено когато „ ножът опре до кокала “.
Чести ли са случаите на комбинирани зависимости – да вземем за пример алкохолизъм и наркомания?
О, да! Мога да ви кажа, че чисти алкохолици не срещаме постоянно. Повечето хора, които са подвластни към хазарт, развиват и взаимозависимост към алкохол или дрога по едно и също време, а най-често комбинацията е дрога и алкохол. С времето профилът на подвластните се промени, както се промени и методът на пиянство в България. Преди 30 и повече години се пиеше в по-малки количества, преобладаваше виното, в този момент се употребяват концентрати. Не се пие за наслаждение, а за напиване.
Друг проблем е, че огромна част от подвластните пациенти произлизат от дисфункционални фамилии – да вземем за пример в случай че са деца на родители алкохолици или разведени. Съществуват и „ наркотични фамилии “. Работя със подвластни от дрогата от доста години и мога да кажа, че към този момент има пораснали деца от наркотични фамилии.
Какви други зависимости се лекуват при вас? Споменахте дрога, алкохол, хазарт. Интернет подвластни имате ли?
На този стадий пациенти, подвластни единствено от интернет, нямаме. Но всяка взаимозависимост се лекува по подобен метод. Хората протягат ръка към тези изкушения, с цел да потушат напрежението или когато им липсват храброст, самочувствие... Така компенсират тези дефицити. В един миг обаче тези „ изгоди “, стават проблем за душeвността, а след това и за здравето - стартират да им изтръпват крайниците, изпадат в тежки депресии. До една заран, когато към този момент не могат да станат от леглото, с цел да отидат на работа.
Кои неща са изрично неразрешени в клиниката ви и по какъв начин е проведено всекидневието на подвластните?
Категорично са неразрешени използването на психоактивни субстанции и хазартът. Режимът е проведен по този начин, че пациентите употребяват телефоните си всеки ден, само че в несъмнено време – след приключването на лечебния дневен цикъл. Вредите от цялостната възбрана за прилагане на телефони са повече от позитивите. Така или другояче пациентите от самото начало са заети и нямат време да ги употребяват.
Други безапелационни забрани няма. Основата на успешното оздравяване е доброволното предпочитание за лекуване. Денят стартира в 8 ч. със утринно събиране на групата. Всеки работен ден се организират 4 групови лечения по час и половина. Има отредено време три пъти седмично за работа с персоналните терапевти, след което още веднъж групови занимания до 17,30 и вечерно привършване на деня.
В свободното време вечер пациентите получават лични задания, които би трябвало да приготвят за лечението, включваща работа върху себе си. Събота и неделя са по-малко натоварващи, гледат се мотивиращи тематични филми, организират се срещи с представители на Анонимни алкохолици, тъй като това е една от опциите за пациентите ни с изключение на поддържащата терапия, която се прави в клиниката или в лечебния кабинет.
Горещо предлагаме на пациентите ни след интензивният курс и като част от поддържащата терапия да посещават сбирки на анонимните алкохолици или анонимните наркозависими. Учим ги да се възползват от разнообразни благоприятни условия, с цел да останат чисти. Всяка неделя, след втората седмица от престоя в клиниката, се провеждат срещи с околните на пациента, с цел да прекарат няколко часа дружно с тях на открито. През първата седмица тези срещи са с поддръжката на лекуващия психотерапевт.
За нас контактът с околните е доста значим, тъй като постоянно тези хора са в доста обтегнати, даже прекратени връзки. Благодарение на работата с психотерапевти, връзките им много се усъвършенстват. Това е дълъг развой, който не може да завърши за един месец, по тази причина работим и през втория месец, само че към този момент през почивните дни, а и по-късно пациентите ни постоянно имат опция за контакт с нас. Ако човек вижда, че не може да се оправи, вижда признаци, които могат да го доведат до рецидив, постоянно може да пристигна в клиниката за няколко дни, с цел да се стабилизира, да направи незабавна консултация с лекуващия или дежурния терапевт.
Какъв е методът при рецидив?
Какъвто и когато пациентът постъпва при нас за първи път. Над 50% от подвластните се оправят след първия курс на интензивната психотерапия, само че при 20-30% има пробиви. Стремим се, дружно с тях, да не го позволяваме. Независимо че има пробив, на индивида би трябвало да му се окаже нужната помощ – и ние го вършим.
Как реагират на лечението мъжете и по какъв начин дамите? Има ли разлика в резултатите при едните и другите?
Няма огромна разлика. Жените подхождат по различен метод към самото лекуване. Много постоянно, когато прозрат до каква степен са стигнали, дамите реагират мощно прочувствено, тъй като правят оценка цялата деструкция, която е нанесена на живота им. Повечето от тях плачат на терапия. Като резултати не може да се каже, че едните се оправят по-добре от другите, няма особена разлика.
Каква е успеваемостта на този способ? Вие казвате над 50%, някъде прочетох 20%?
Ако човек излезе след 28 дни и не организира поддържаща терапия може да е 20%, само че по метода, по който ние организираме лекуването, успеваемостта е над 50%. Нашата клиника е единственото място, което е основано напълно по разпоредбите на модела Минесота. Психотерапевтите ни са подготвени от високвалифицирани полски специалисти с дълготраен опит. Аз самата съм полски ученик, социолог, приключила съм във Варшавския университет. Искаме да наложим високо качество и добра организация на лечебния развой.
Разбрах, че в Полша има доста такива клиники, обяснението за мен е, че здравният фонд (фондове) в страната заплаща лечението на подвластните хора. Тук страната има ли някакъв ангажимент?
Наистина, в Полша Касата заплаща за този тип лекуване на зависимостите, само че там тази процедура съществува над 30 година и към този момент има над 1000 клиники по този модел. Налице са резултати, а Касата заплаща за потвърден резултат.
Нашата клиника първо трябва да заслужи доверието на страната, да работи както би трябвало и да покаже резултати. Все пак това е въпрос на средства, които се отделят от публичното опазване на здравето. Същевременно би трябвало да има и строго признати стандарти, по които се организира психотерапията – тези стандарти са заложени в самия модел Минесота. Защото би трябвало да има правила и надзор върху процеса.
Вие желаете да утвърдите модела, да покажете, че работи и тогава да търсите финансиране от НЗОК?
Разбира се! Нужна ни е минимум половин година, а може би и повече, с цел да се видят резултатите и да желаяме НЗОК да финансира този тип лекуване на подвластни. Ще представим резултатите си и пред Българския лекарски съюз. Очаква ни доста работа, само че значимото е, че набелязаните от нас цели са изцяло постижими и ще слагат основите на едно дейно и належащо лекуване на хиляди заболели от взаимозависимост хора в България.
Людмила Зафирова е един от създателите и шефовете на психотерапевтичната клиника за лекуване на зависимости по модела Минесота " 28 дни, с цел да си чист " в Боровец. Родена е в Полша, омъжена е за българин. Завършила е магистратура по социология във Варшавския университет. В България, повече от 30 години, работи в региона на медицината, въвеждайки новаторски решения, подобряващи качеството на лекуване и живот на пациентите. Над 10 години е съветник по зависимости.
се назовава и първата българска клиника за интензивна терапия на хора със зависимости по модела Минесота у нас. Един от създателите му е Людмила Зафирова.
Защо 28 дни, г-жо Зафирова? Този период не е ли прекомерно къс? Разбирам, че подобен е моделът Минесота, само че за този интервал съумяват ли вашите пациенти да преодолеят зависимостта си?
Зависимостта е хронично, рецидивиращо заболяване, което, в случай че не се лекува, води до гибел. Приемете, че даже след минало лекуване, при възможен рецидив, заболяването не стартира от начало, а продължава от това положение на пациента, до което е стигнал последно. За да могат да се затворят рецепторите на навика са нужни сред 21 и 24 дни. След този период се смята, че навикът е преодолян.
Това надалеч не значи, че индивидът към този момент е изцяло оздравял. 28 дни се организира мотивационно лекуване на личността на пациента. През това време той осъзнава всички деструктивни детайли на зависимостта, която го е довела до това състояние. Научава се да минава през стресови обстановки без психоактивни субстанции, да се защищава от рецидиви, да устоява на алкохолния или наркотичния апетит. Ще изтъквам един наш пациент: „ Вие не ме лекувахте, с цел да се откажа от алкохола, вие ме научихте да пребивавам, без да нуждая се от него! “.
Работите ли и с околните на подвластния?
Едновременно с лечението на болния от взаимозависимост пациент се организират срещи с околните му хора. С тях работи различен психотерапевт, в лечебен кабинет в София или онлайн. Хората, които са в близкото обграждане на подвластните, също имат потребност от помощ, тъй като са уплашени, комплицирани, не знаят по какъв начин да се държат с индивида, минал през терапия.
След интензивния курс пациентът се връща вкъщи изменен - с изменени привички, друго мислене и надлежно би трябвало да се промени методът на околните му към него. Наново се построява доверие посред им, те към този момент схващат, че избавянето му от зависимостта не е единствено въпрос на мощна воля, тъй като зависимостта от дрогата, алкохола или хазарта е заболяване.
През този първи месец работим паралелно с психотерапевта в лечебния кабинет с околните. С пациентите всеки ден работят трима терапевти, които водят групови занимания, вършат персонален проект за излекуване, организират самостоятелна терапия най-малко три пъти седмично. В продължение на 28 дни ние работим със подвластния, с цел да може, когато напусне клиниката, да има проект за живота си по-нататък без взаимозависимост.
За пациента лечението не завършва след 28-ия ден, тъй като с излизането той се включва в действителния живот, където ще му споделят „ хайде изпий една бира, нищо няма да ти стане “. Той би трябвало да може да отхвърля, да знае по какъв начин да избегне рецидив. Затова вършим поддържаща терапия в продължение на 4 седмици в събота и неделя. Хората, които са минали през 28-дневния курс, още веднъж идват при нас и се включват в работилници. В тези работилници, през втория месец, който е сериозен, те се научават да преодоляват проблемите отвън клиниката. Защото, когато си вътре е по-лесно - имаш терапевт, всичко е проведено, няма ги изкушенията.
Пациентът построява умения да не протяга ръка към изкушенията в стресова обстановка. Той към този момент знае по какъв начин би трябвало да подхожда в сериозна обстановка. Защото алкохолният, наркотичният или различен апетит ще се появяват в живота му и отсега нататък. Колкото по-дълго не използва, толкоз повече нещата стартират да избледняват в съзнанието му.
С околните и през този месец продължаваме да организираме срещи. Когато хората живеят със подвластен, губят действителна визия по какъв начин би трябвало да се държат, и в множеството случаи вместо да му оказват помощ да не използва, с дейностите си го подтикват към по-тежка приложимост. Например, доста постоянно крият от целия свят, че близкият им човек е подвластен – пие, дрогира се, играе хазарт и така нататък, а това му вреди. Болният от взаимозависимост човек осъзнава, че има потребност от лекуване единствено когато „ ножът опре до кокала “.
Чести ли са случаите на комбинирани зависимости – да вземем за пример алкохолизъм и наркомания?
О, да! Мога да ви кажа, че чисти алкохолици не срещаме постоянно. Повечето хора, които са подвластни към хазарт, развиват и взаимозависимост към алкохол или дрога по едно и също време, а най-често комбинацията е дрога и алкохол. С времето профилът на подвластните се промени, както се промени и методът на пиянство в България. Преди 30 и повече години се пиеше в по-малки количества, преобладаваше виното, в този момент се употребяват концентрати. Не се пие за наслаждение, а за напиване.
Друг проблем е, че огромна част от подвластните пациенти произлизат от дисфункционални фамилии – да вземем за пример в случай че са деца на родители алкохолици или разведени. Съществуват и „ наркотични фамилии “. Работя със подвластни от дрогата от доста години и мога да кажа, че към този момент има пораснали деца от наркотични фамилии.
Какви други зависимости се лекуват при вас? Споменахте дрога, алкохол, хазарт. Интернет подвластни имате ли?
На този стадий пациенти, подвластни единствено от интернет, нямаме. Но всяка взаимозависимост се лекува по подобен метод. Хората протягат ръка към тези изкушения, с цел да потушат напрежението или когато им липсват храброст, самочувствие... Така компенсират тези дефицити. В един миг обаче тези „ изгоди “, стават проблем за душeвността, а след това и за здравето - стартират да им изтръпват крайниците, изпадат в тежки депресии. До една заран, когато към този момент не могат да станат от леглото, с цел да отидат на работа.
Кои неща са изрично неразрешени в клиниката ви и по какъв начин е проведено всекидневието на подвластните?
Категорично са неразрешени използването на психоактивни субстанции и хазартът. Режимът е проведен по този начин, че пациентите употребяват телефоните си всеки ден, само че в несъмнено време – след приключването на лечебния дневен цикъл. Вредите от цялостната възбрана за прилагане на телефони са повече от позитивите. Така или другояче пациентите от самото начало са заети и нямат време да ги употребяват.
Други безапелационни забрани няма. Основата на успешното оздравяване е доброволното предпочитание за лекуване. Денят стартира в 8 ч. със утринно събиране на групата. Всеки работен ден се организират 4 групови лечения по час и половина. Има отредено време три пъти седмично за работа с персоналните терапевти, след което още веднъж групови занимания до 17,30 и вечерно привършване на деня.
В свободното време вечер пациентите получават лични задания, които би трябвало да приготвят за лечението, включваща работа върху себе си. Събота и неделя са по-малко натоварващи, гледат се мотивиращи тематични филми, организират се срещи с представители на Анонимни алкохолици, тъй като това е една от опциите за пациентите ни с изключение на поддържащата терапия, която се прави в клиниката или в лечебния кабинет.
Горещо предлагаме на пациентите ни след интензивният курс и като част от поддържащата терапия да посещават сбирки на анонимните алкохолици или анонимните наркозависими. Учим ги да се възползват от разнообразни благоприятни условия, с цел да останат чисти. Всяка неделя, след втората седмица от престоя в клиниката, се провеждат срещи с околните на пациента, с цел да прекарат няколко часа дружно с тях на открито. През първата седмица тези срещи са с поддръжката на лекуващия психотерапевт.
За нас контактът с околните е доста значим, тъй като постоянно тези хора са в доста обтегнати, даже прекратени връзки. Благодарение на работата с психотерапевти, връзките им много се усъвършенстват. Това е дълъг развой, който не може да завърши за един месец, по тази причина работим и през втория месец, само че към този момент през почивните дни, а и по-късно пациентите ни постоянно имат опция за контакт с нас. Ако човек вижда, че не може да се оправи, вижда признаци, които могат да го доведат до рецидив, постоянно може да пристигна в клиниката за няколко дни, с цел да се стабилизира, да направи незабавна консултация с лекуващия или дежурния терапевт.
Какъв е методът при рецидив?
Какъвто и когато пациентът постъпва при нас за първи път. Над 50% от подвластните се оправят след първия курс на интензивната психотерапия, само че при 20-30% има пробиви. Стремим се, дружно с тях, да не го позволяваме. Независимо че има пробив, на индивида би трябвало да му се окаже нужната помощ – и ние го вършим.
Как реагират на лечението мъжете и по какъв начин дамите? Има ли разлика в резултатите при едните и другите?
Няма огромна разлика. Жените подхождат по различен метод към самото лекуване. Много постоянно, когато прозрат до каква степен са стигнали, дамите реагират мощно прочувствено, тъй като правят оценка цялата деструкция, която е нанесена на живота им. Повечето от тях плачат на терапия. Като резултати не може да се каже, че едните се оправят по-добре от другите, няма особена разлика.
Каква е успеваемостта на този способ? Вие казвате над 50%, някъде прочетох 20%?
Ако човек излезе след 28 дни и не организира поддържаща терапия може да е 20%, само че по метода, по който ние организираме лекуването, успеваемостта е над 50%. Нашата клиника е единственото място, което е основано напълно по разпоредбите на модела Минесота. Психотерапевтите ни са подготвени от високвалифицирани полски специалисти с дълготраен опит. Аз самата съм полски ученик, социолог, приключила съм във Варшавския университет. Искаме да наложим високо качество и добра организация на лечебния развой.
Разбрах, че в Полша има доста такива клиники, обяснението за мен е, че здравният фонд (фондове) в страната заплаща лечението на подвластните хора. Тук страната има ли някакъв ангажимент?
Наистина, в Полша Касата заплаща за този тип лекуване на зависимостите, само че там тази процедура съществува над 30 година и към този момент има над 1000 клиники по този модел. Налице са резултати, а Касата заплаща за потвърден резултат.
Нашата клиника първо трябва да заслужи доверието на страната, да работи както би трябвало и да покаже резултати. Все пак това е въпрос на средства, които се отделят от публичното опазване на здравето. Същевременно би трябвало да има и строго признати стандарти, по които се организира психотерапията – тези стандарти са заложени в самия модел Минесота. Защото би трябвало да има правила и надзор върху процеса.
Вие желаете да утвърдите модела, да покажете, че работи и тогава да търсите финансиране от НЗОК?
Разбира се! Нужна ни е минимум половин година, а може би и повече, с цел да се видят резултатите и да желаяме НЗОК да финансира този тип лекуване на подвластни. Ще представим резултатите си и пред Българския лекарски съюз. Очаква ни доста работа, само че значимото е, че набелязаните от нас цели са изцяло постижими и ще слагат основите на едно дейно и належащо лекуване на хиляди заболели от взаимозависимост хора в България.
Людмила Зафирова е един от създателите и шефовете на психотерапевтичната клиника за лекуване на зависимости по модела Минесота " 28 дни, с цел да си чист " в Боровец. Родена е в Полша, омъжена е за българин. Завършила е магистратура по социология във Варшавския университет. В България, повече от 30 години, работи в региона на медицината, въвеждайки новаторски решения, подобряващи качеството на лекуване и живот на пациентите. Над 10 години е съветник по зависимости.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ