Спортни хроники: Как един милионерски син изобрети дузпите, а предложението му беше наречено „смъртна присъда за футбола“
През 1932 година в локален вестник в ирландския град Милфорд се появява некролог, разказващ за живота на почитан локален предприемач, брилянтен академик и, не на последно място, бележит състезател.
Такива некролози са нещо всекидневно за тези години, само че съответният случай е специфичен: некрологът споделя по какъв начин умрелият сър Уилям Маккръм е основател на едно от най-важните футболни правила – 11-метровия углавен удар, прочут като дузпа и въведен за пръв път през 1891 година
В първите години на футболната игра, в мачовете няма съдии и всички противоречиви обстановки се вземат решение от двамата капитани, които имат задължението дори да раздават санкции на съотборниците си.
Тогава футболът се играе напълно от джентълмени и всички се пробват да се държат уместно, защото другояче съществува опция повече да не бъдат извикани да играят.
С увеличението на тимовете и с появяването на спортен темперамент се стига до решението всеки тим да има собствен арбитър. В началото реферите позволяват единствено обстановки, за които играчите се обръщат към тях, само че през 70-те години на XIX век получават правото сами да отсъждат нарушавания и да гонят футболисти за редовно нарушение на разпоредбите.
Впоследствие навлиза същинската съдийска фигура. Съдията има задачата да стои отвън терена и да следи за спазването на разпоредбите и засичането на игровото време.
Едно от огромните тествания пред съдиите е да вземат решение дали да зачетат гол, в случай че някой от полевите футболисти играе с ръка, с цел да предотврати попадение във вратата си. През 80-те почитателите на Стоук Сити имат съществени искания в четвъртфинален дуел от ФА Къп, тъй като успеха им е отнета точно поради ненаказана игра с ръка в наказателното поле. Тогава към този момент е ясно, че това предписание има потребност от смяна.
Уилям Маккръм е единствен наследник на милионер, а татко му ръководи бизнес с памук. Самият Уилям обаче няма интерес към фамилния бизнес и вместо това е вманиачен по футбола – изявява се като вратар на Милфорд Евертън, въпреки и неособено сполучливо.
Не съществуват безспорни данни какви са футболните качества на Маккръм, само че в историята остава статистиката на неговия отбор в първия сезон от ирландската лига: 0 точки, 10 маркирани и 62 позволени гола.
Тъй като е на вратата, Уилям има опция да следи от близко всевъзможни мръсни номера, до които останалите прибягват в наказателното поле и които съгласно него нарушават чистотата на спорта.
Всъщност непозволената игра с ръка е единствено дребна част от казуса. Защитниците са подготвени на всичко и постоянно ритат с коляно в корема съперниците при скачане за висока топка, прибягват и до ощипване, дърпане и боричкане.
Според Маккръм веруюто „ победа непременно “ е главен зложелател на футбола, по тази причина през 1890 година той се обръща към Футболната асоциация на Ирландия с предложение да бъде въведен углавен удар от 12 ярда (11 метра).
Идеята обаче е обществено жигосана от членове на Федерацията, от пресата и от играчите. Надделява мнението, че честността на футболистите е задоволителна и спомагателни правила не са нужни.
Част от коментаторите даже назовават предлагането „ смъртна присъда “ за футбола (както, прочее, и до през днешния ден биват определяни всевъзможни промени в разпоредбите на обичаната игра).
На Федерацията звучи немислимо благородник да си разреши да удари или съзнателно да нарани собствен съперник по време на мач, поради което предлагането не се приема. То обаче не се отхвърля изцяло, а просто полемиките са отсрочени за идната година.
Изненадващият поврат настава на 2 юни 1891 година, когато предлагането бива единомислещо признато. Така се ражда фамозното Правило 13, което звучи по следния метод:
„ Ако състезател съзнателно препъне, задържи съперник или играе с ръка в радиус от 12 ярда от личната си голлиния, съдията би трябвало да отсъди углавен удар в интерес на съперника, който би трябвало да бъде изпълнен от всяка точка в радиус от 12 ярда от голлинията съгласно следните условия: всички футболисти, като се изключи изпълнителя на наказателния удар и вратаря, би трябвало да бъдат на разстояние от най-малко шест ярда. “
В българския език терминът „ дузпа “ идва от френското „ douze pas “, което безусловно значи „ 12 крачки “ и се произнася точно „ дуз па “. У нас футболът е пренесен от френскоговорящи швейцарци, по тази причина и до през днешния ден назоваваме дузпата по този метод. 12 крачки се равняват на 12 ярда, а те пък в метри са тъкмо 10 метра и 97 сантиметра.
След въвеждането на наказателния удар следват още промени в правилника, свързани с дузпата. През 1902 година се появяват очертанията на наказателното поле и съответната точка, от която да се извършва ударът.
По-късно се регламентира и позицията на вратаря, който е задължен да стои на голлинията при осъществяването, а дистанцията от топката, което би трябвало да съблюдават останалите футболисти, се усилва от 6 на 10 ярда (9 метра и 15 сантиметра) – както при всеки директен свободен удар.
Едва през 2019 година настъпи нова смяна и вратарите получиха правото към този момент освен да се движат по голлинията, само че и да могат да излизат с единия крайник пред нея.
Преди това и двата им крайници трябваше да са на линията при осъществяването.
