Историята на хуления император, който купи Римската империя
През 193 година от н.е. се организира търг, който провокира шокови талази в целия античен свят, защото купувачите се състезават за най-голямата премия на едно потомство - Римската империя.
След убийството на император Пертинакс от личните му върли бранители, преторианската армия, фамозната Римска империя, сходно на част от първокачествен неподвижен парцел, е оповестена за продажба, с цел да бъде дадена на този, който предложи най-високата цена. В последна сметка Дидий Юлиан, богат и авторитетен сенатор, се оказва победител.
Но с развиването на събитията Дидий Юлиан стартира да изпитва скрупули. Някога човек на достойнството и уважението, покупката имала изгледи да го докара освен до по-нататъшно накъсване на империята, само че и до личната му унизителна гибел.
Ранният живот на Дидий Юлиан бил живот на човек роден в добра среда и императорско снизхождение. Баща му бил Петроний Дидий Север, патриарх на фамозната фамилия Петроний, която произхождала от Милано. Майка му била Емилия Клара.
Дидий е отгледан в знатния дом на Антонините от майката на император Марк Аврелий, Домиция Луцила, и е бил част от свещената гилдия на sodales Antoniniani, фракция, която почитала императора. Антонините били извънредно могъща фамилия, която се издигнала на власт с възкачването на Антонин Пий от 138 година, а по-късно и на Марк Аврелий от 161 година
Благодарение на аристократичните си връзки Дидий направил сполучлива военна и политическа кариера в провинциите на голямата Римска империя.
Най-ранното му значимо предопределение е като боен легат на проконсулите на Ахея и Африка през 168 и 169 година, където служил под управлението на своя родственик Салвий Юлиан.
След обещаващия си престой в периферията на империята Дидий се преместил в Белгика, по-голям пост, където имал обилни триумфи против локалните немски племена.
Дидий е заплатен за триумфа си с консулство през 175 година - най-високата римска служба преди императорския пост, която споделя с бъдещия император Пертинакс.
След още няколко престоя на военни постове Дидий насочил гения си към благотворителна активност, като става началник на "Алимента " в Италия - обществена стратегия, основана от император Нерва през 97 година за подкрепяне на бедните деца в Италия.
По време на мандата си обаче Дидий, който по това време към този момент бил важен състезател в римската политика, се сблъскал с огромна заплаха, когато бил забъркан в скрит план за събаряне на император Марк Аврелий, воден от неговия родственик и предходен шеф Салвий Юлиан.
До 193 година Дидий Юлиан бил водещ член на Сената, откакто е направил забележителна кариера, обхващаща целия набор от римски длъжности. Дидий бил уважаван от другите сенатори поради високото си потекло, което е подкрепено от връзката му с Марк Аврелий и клана на Антонините.
В резултат на това, при започване на 193 година на престола се възкачил нископоставеният Пертинакс, сенаторите предпочели за лидер човек с положително родословие като Дидий Юлиан.
След убийството на Пертинакс от личната му преторианска армия единствено след три месеца на власт обаче Дидий се опитал да претендира за монархията по метод, който ужасил доста римляни и който значително бил причина за незабавното му изпадане в недружелюбност.
Подобно на множеството събития в историята, историческите свидетелства, които отразяват завземането на властта от Дидий Юлиан и късото му ръководство, показват спорна информация и тълкувания на случилото се.
Някои римски учени, като Дион и Херодот, които изпитвали персонална злост към Дидий, осъждали дейностите му и всичко, което правел по време на ефимерното си ръководство, до момента в който други, като Игнот, писал епохи по-късно, са по-трезви и реалистични в разбора си.
Дидий съумял да надделее над Сулпиций, като повишаил офертата си от 1250 сестерии на 6250 сестерии за всеки член на преторианската армия. Той също по този начин помолил елитната телохранителка на императора да намерения за фамилните връзки на Сулпиций с Пертинакс и им предложил, че в случай че Сулпиций е император, има по-голяма възможност да си отмъсти и да ги екзекутира за регентство.
От друга страна, една история постоянно има две страни.
Игнот предложил една по-умерена версия на събитията, която се опълчва на тази алчна и алчна характерност на Дидий Юлиан. Той твърдял, че откакто Пертинакс е бил погубен, Дидий си е проправил път до Сената, който бил призован бързо, откакто се е популяризирала новината за убийството.
При вратите на Сената Дидий се натъкнал на двама членове на преторианската армия - Публий Флориан и Вектрий Апер, които притискали Дидий да изиска трона за себе си и да получи властта над империята и големите ѝ владения.
След това бойците сякаш принудили Дидий да ги придружи до другите членове на преторианската армия, които били ангажирани в диалози със Сулпиций. На Дидий било отказано да влезе в комплекса, само че извън предложили огромно подаяние и възобновяване на репутацията на император Комод.
В същото време той основателно предизвестил преторианската армия за опцията Сулпициан да им отмъсти, в случай че стане държател.
Въпреки че търгът на Римската империя е действително и срамно събитие, версията на Игнот допуска, че Дидий е бил заставен да направи позорното си предложение, за разлика от Дион и Херодот, които го показали като покупател на империята с възторг и наслада.
Освен това се допуска, че брачната половинка, дъщерята и клиентите на Дидий Юлиан са го окуражили да рискува, което още един път демонстрира, че претекстовете за офертата на Дидий Юлиан за империята евентуално се крият повече в безапелационните думи на други хора, в сравнение с самия него.
Смущаващо късото ръководство на Дидий Юлиан
Подобно на бурните условия при издигането му във властта, императорското ръководство на Дидий Юлиан, траяло единствено 66 дни.
След договорката Дидий отишъл в Сената, съпроводен от военни, и дарил щерка си Дидия Клара и брачната половинка си Манлия Скантила с купата " Августа ".
След това др приказва, чр той се отправил към императорския замък, като отхвърлил храната, приготвена за Пертинакс, който към момента лежал мъртъв в локва кръв на пода, и си поръчал гурме разядка измежду нощ, до момента в който се наслаждавал на заниманията на римския артист Пилад и играел игри на зарове.
На идващия ден Дидий е интронизиран като император в Сената и получил купата Pater Patriae.
Извън Сената тълпи от римски жители изразявали гнева и неодобрението си с големи демонстрации против новия император. При тези митинги се припомнила паметта на Пертинакс, който бил известен. Демонстрантите хвърляли камъни и скандирали обидни думи по Дидий, когато той влизал и излизал от Сената.
Разгневената навалица, разпръсната от бойци, се преместила в друга част на града, наречена Циркус, и траяла да ругатни Дидий и да приканва за намесата на Песцений Нигер, шеф на Сирия, който да смъкна кандидата за трона .
Според Дио, Дидий бил толкоз разгневен от оскърбителната навалица, че споделил на военния си конвой да убие най-близките стачкуващи. За Игнот такова нещо не се е случило, а Дидий е останал спокоен и въздържан пред подигравките на тълпата.
Поради фиксирането в античните летописи на въпроса по какъв начин Дидий е пристигнал на власт и по какъв начин е завършила тя, малко се знае за достиженията му, до момента в който е бил император.
Бурно рухване от власт
Бурното развиване на събитията в Рим подтикнало римските висши командири в далечни краища на империята да извърнат хищните си погледи към Рим.
На изток Песцений Нигер, чието наличие е поискано от разярените протестиращи в Сената, се провъзгласили за император на териториите от Черно море до Египет.
На запад, в провинция Горна Панония, Септимий Север направил същото и след бърз съюз с армиите на дунавско-рейнската граница станал първият кандидат, който се отправил към Рим и се опитал да отвоюва империята от отслабващата хватка на Дидий.
The Sad Tale of Didius Julianus, the Man Who Bought the Roman Empire
— Light Warriors Legion (@LightWarriorsLg)
С вероятността за бързо настъпване на укрепналата в борбите римска войска към него ориста на Дидий към този момент е била предрешена.
Дидий се отчаял, до момента в който се опитвал да избави живота си с поредност от все по-отчаяни ограничения.
След като предлагането му да показа императорския пост със Септимий било отхвърлено, той наредил на жреците си да се срещнат със Септимий и да се опитат да го разубедят да заеме трона.
Сенатът отхвърлил молбата, заявявайки, че император, който не може да се отбрани във военно отношение, няма право да седне на трона.
В финален и обезсърчителен изблик на тъга Дидий се обърнал към ритуалната магия и даже най-симпатичният му биограф Игнот разказвал за ужаси, свързани с човешки жертвоприношения и необикновени ритуали, при които очите на млади момчета били превръзвани в странни ритуали за боговете.
Преди Септимий да успее да се добере до него обаче, Дидий Юлиан е погубен от член на преторианската армия в императорския замък, което повтаря ориста на Пертинакс единствено няколко месеца по-рано.
Докато животът на Дидий угасва на високите етажи, Дио записва последните му думи: "Какво зло съм сторил? Кого убих? ".
Алчен изверг или нещастна жертва?
За човек, който през целия си живот е печелил възхищението на мнозина, Дидий Юлиан умира в недружелюбност и с развалена известност.
До огромна степен с помощта на разказите на Дион и Херодот историята е гледала недоброжелателно на пагубния му престой като римски водач, представяйки го като алчна и заблудена фигура.
Но тези създатели са били мощно повлияни от пропагандата на Север Септимий, който е имал всички учредения да накърни характера на своя противник.
Херодот да вземем за пример твърди, че търгът на империята е бил първият по рода си, само че това е явна погрешна информация. Даренията за преторианската армия в действителност са били към този момент съществуваща процедура, почнала доста преди Дидий Юлиан с император Клавдий.
През 41 година Клавдий платил на всеки от преторианската армия по 3750 денария в подмяна на римската корона, което демонстрира, че договорката на Дидий не е била по никакъв начин необикновена.
След убийството на император Пертинакс от личните му върли бранители, преторианската армия, фамозната Римска империя, сходно на част от първокачествен неподвижен парцел, е оповестена за продажба, с цел да бъде дадена на този, който предложи най-високата цена. В последна сметка Дидий Юлиан, богат и авторитетен сенатор, се оказва победител.
Но с развиването на събитията Дидий Юлиан стартира да изпитва скрупули. Някога човек на достойнството и уважението, покупката имала изгледи да го докара освен до по-нататъшно накъсване на империята, само че и до личната му унизителна гибел.
Ранният живот на Дидий Юлиан бил живот на човек роден в добра среда и императорско снизхождение. Баща му бил Петроний Дидий Север, патриарх на фамозната фамилия Петроний, която произхождала от Милано. Майка му била Емилия Клара.
Дидий е отгледан в знатния дом на Антонините от майката на император Марк Аврелий, Домиция Луцила, и е бил част от свещената гилдия на sodales Antoniniani, фракция, която почитала императора. Антонините били извънредно могъща фамилия, която се издигнала на власт с възкачването на Антонин Пий от 138 година, а по-късно и на Марк Аврелий от 161 година
Благодарение на аристократичните си връзки Дидий направил сполучлива военна и политическа кариера в провинциите на голямата Римска империя.
Най-ранното му значимо предопределение е като боен легат на проконсулите на Ахея и Африка през 168 и 169 година, където служил под управлението на своя родственик Салвий Юлиан.
След обещаващия си престой в периферията на империята Дидий се преместил в Белгика, по-голям пост, където имал обилни триумфи против локалните немски племена.
Дидий е заплатен за триумфа си с консулство през 175 година - най-високата римска служба преди императорския пост, която споделя с бъдещия император Пертинакс.
След още няколко престоя на военни постове Дидий насочил гения си към благотворителна активност, като става началник на "Алимента " в Италия - обществена стратегия, основана от император Нерва през 97 година за подкрепяне на бедните деца в Италия.
По време на мандата си обаче Дидий, който по това време към този момент бил важен състезател в римската политика, се сблъскал с огромна заплаха, когато бил забъркан в скрит план за събаряне на император Марк Аврелий, воден от неговия родственик и предходен шеф Салвий Юлиан.
До 193 година Дидий Юлиан бил водещ член на Сената, откакто е направил забележителна кариера, обхващаща целия набор от римски длъжности. Дидий бил уважаван от другите сенатори поради високото си потекло, което е подкрепено от връзката му с Марк Аврелий и клана на Антонините.
В резултат на това, при започване на 193 година на престола се възкачил нископоставеният Пертинакс, сенаторите предпочели за лидер човек с положително родословие като Дидий Юлиан.
След убийството на Пертинакс от личната му преторианска армия единствено след три месеца на власт обаче Дидий се опитал да претендира за монархията по метод, който ужасил доста римляни и който значително бил причина за незабавното му изпадане в недружелюбност.
Подобно на множеството събития в историята, историческите свидетелства, които отразяват завземането на властта от Дидий Юлиан и късото му ръководство, показват спорна информация и тълкувания на случилото се.
Някои римски учени, като Дион и Херодот, които изпитвали персонална злост към Дидий, осъждали дейностите му и всичко, което правел по време на ефимерното си ръководство, до момента в който други, като Игнот, писал епохи по-късно, са по-трезви и реалистични в разбора си.
Дидий съумял да надделее над Сулпиций, като повишаил офертата си от 1250 сестерии на 6250 сестерии за всеки член на преторианската армия. Той също по този начин помолил елитната телохранителка на императора да намерения за фамилните връзки на Сулпиций с Пертинакс и им предложил, че в случай че Сулпиций е император, има по-голяма възможност да си отмъсти и да ги екзекутира за регентство.
От друга страна, една история постоянно има две страни.
Игнот предложил една по-умерена версия на събитията, която се опълчва на тази алчна и алчна характерност на Дидий Юлиан. Той твърдял, че откакто Пертинакс е бил погубен, Дидий си е проправил път до Сената, който бил призован бързо, откакто се е популяризирала новината за убийството.
При вратите на Сената Дидий се натъкнал на двама членове на преторианската армия - Публий Флориан и Вектрий Апер, които притискали Дидий да изиска трона за себе си и да получи властта над империята и големите ѝ владения.
След това бойците сякаш принудили Дидий да ги придружи до другите членове на преторианската армия, които били ангажирани в диалози със Сулпиций. На Дидий било отказано да влезе в комплекса, само че извън предложили огромно подаяние и възобновяване на репутацията на император Комод.
В същото време той основателно предизвестил преторианската армия за опцията Сулпициан да им отмъсти, в случай че стане държател.
Въпреки че търгът на Римската империя е действително и срамно събитие, версията на Игнот допуска, че Дидий е бил заставен да направи позорното си предложение, за разлика от Дион и Херодот, които го показали като покупател на империята с възторг и наслада.
Освен това се допуска, че брачната половинка, дъщерята и клиентите на Дидий Юлиан са го окуражили да рискува, което още един път демонстрира, че претекстовете за офертата на Дидий Юлиан за империята евентуално се крият повече в безапелационните думи на други хора, в сравнение с самия него.
Смущаващо късото ръководство на Дидий Юлиан
Подобно на бурните условия при издигането му във властта, императорското ръководство на Дидий Юлиан, траяло единствено 66 дни.
След договорката Дидий отишъл в Сената, съпроводен от военни, и дарил щерка си Дидия Клара и брачната половинка си Манлия Скантила с купата " Августа ".
След това др приказва, чр той се отправил към императорския замък, като отхвърлил храната, приготвена за Пертинакс, който към момента лежал мъртъв в локва кръв на пода, и си поръчал гурме разядка измежду нощ, до момента в който се наслаждавал на заниманията на римския артист Пилад и играел игри на зарове.
На идващия ден Дидий е интронизиран като император в Сената и получил купата Pater Patriae.
Извън Сената тълпи от римски жители изразявали гнева и неодобрението си с големи демонстрации против новия император. При тези митинги се припомнила паметта на Пертинакс, който бил известен. Демонстрантите хвърляли камъни и скандирали обидни думи по Дидий, когато той влизал и излизал от Сената.
Разгневената навалица, разпръсната от бойци, се преместила в друга част на града, наречена Циркус, и траяла да ругатни Дидий и да приканва за намесата на Песцений Нигер, шеф на Сирия, който да смъкна кандидата за трона .
Според Дио, Дидий бил толкоз разгневен от оскърбителната навалица, че споделил на военния си конвой да убие най-близките стачкуващи. За Игнот такова нещо не се е случило, а Дидий е останал спокоен и въздържан пред подигравките на тълпата.
Поради фиксирането в античните летописи на въпроса по какъв начин Дидий е пристигнал на власт и по какъв начин е завършила тя, малко се знае за достиженията му, до момента в който е бил император.
Бурно рухване от власт
Бурното развиване на събитията в Рим подтикнало римските висши командири в далечни краища на империята да извърнат хищните си погледи към Рим.
На изток Песцений Нигер, чието наличие е поискано от разярените протестиращи в Сената, се провъзгласили за император на териториите от Черно море до Египет.
На запад, в провинция Горна Панония, Септимий Север направил същото и след бърз съюз с армиите на дунавско-рейнската граница станал първият кандидат, който се отправил към Рим и се опитал да отвоюва империята от отслабващата хватка на Дидий.
The Sad Tale of Didius Julianus, the Man Who Bought the Roman Empire
— Light Warriors Legion (@LightWarriorsLg)
С вероятността за бързо настъпване на укрепналата в борбите римска войска към него ориста на Дидий към този момент е била предрешена.
Дидий се отчаял, до момента в който се опитвал да избави живота си с поредност от все по-отчаяни ограничения.
След като предлагането му да показа императорския пост със Септимий било отхвърлено, той наредил на жреците си да се срещнат със Септимий и да се опитат да го разубедят да заеме трона.
Сенатът отхвърлил молбата, заявявайки, че император, който не може да се отбрани във военно отношение, няма право да седне на трона.
В финален и обезсърчителен изблик на тъга Дидий се обърнал към ритуалната магия и даже най-симпатичният му биограф Игнот разказвал за ужаси, свързани с човешки жертвоприношения и необикновени ритуали, при които очите на млади момчета били превръзвани в странни ритуали за боговете.
Преди Септимий да успее да се добере до него обаче, Дидий Юлиан е погубен от член на преторианската армия в императорския замък, което повтаря ориста на Пертинакс единствено няколко месеца по-рано.
Докато животът на Дидий угасва на високите етажи, Дио записва последните му думи: "Какво зло съм сторил? Кого убих? ".
Алчен изверг или нещастна жертва?
За човек, който през целия си живот е печелил възхищението на мнозина, Дидий Юлиан умира в недружелюбност и с развалена известност.
До огромна степен с помощта на разказите на Дион и Херодот историята е гледала недоброжелателно на пагубния му престой като римски водач, представяйки го като алчна и заблудена фигура.
Но тези създатели са били мощно повлияни от пропагандата на Север Септимий, който е имал всички учредения да накърни характера на своя противник.
Херодот да вземем за пример твърди, че търгът на империята е бил първият по рода си, само че това е явна погрешна информация. Даренията за преторианската армия в действителност са били към този момент съществуваща процедура, почнала доста преди Дидий Юлиан с император Клавдий.
През 41 година Клавдий платил на всеки от преторианската армия по 3750 денария в подмяна на римската корона, което демонстрира, че договорката на Дидий не е била по никакъв начин необикновена.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ