На този ден: Родена е Ане Франк, която завинаги остана на 15
През 1929 година се ражда Ане Франк, холандска еврейка, която вечно остана на 15
Анелизе Мари „ Ане “ Франк е немско момиче от еврейски генезис, най-известно със своя посмъртно оповестен Дневник, в който разказва двете години, които прекарва със фамилията, криейки се в Амстердам. Дневникът на Ане евентуално е най-четеното произведение от цялата литература за Холокоста в целия свят.
Тя е родена през 1929 година във Франкфурт, Германия. Семейството ѝ бяга в Амстердам от преследването на нацистите. През 30-те години татко ѝ основава сполучлив бизнес. Семейство Франк остават в предвоенния си апартамент до 1942 година, когато по-голямата им щерка, Марго, получава публична призовка да се яви в нацистки трудов лагер. Това задейства проект, очакван за по-късен стадий от войната, според който фамилията се скрива в загадка пристройка на служебната постройка на бащата Ане – Ото Франк. С тях се укрива бизнес сътрудникът на Ото – Херман ван Пелс с жена си Аугусте и синът им Петер.
В този интервал Ане записва преживелиците си, до момента в който се крият, и като любопитен младеж, който в този момент пораства. През пролетта на 1944 година откакто чува по радиото военновременен апел да се пазят разкази за окупацията от първа ръка, Ане стартира да редактира и пренаписва някои елементи и променя стила и фокуса си. Освен че разказва всекидневието в скривалището, Ане разсъждава по отношение на своята национална и религиозна идентично, както и други зрели тематики, в това число сложните взаимоотношения с майка си, любовната история с Петер ван Пелс и физическите промени след пубертета.
На 4 август 1944 година, когато Ане е на 15 година, след неизвестен донос скривалището на семейство Франк е разкрито, а фамилията – задържано и затворено в директния лагер Ветерборк. На идващия месец са депортирани в Аушвиц. През октомври 1944 година Ане и Марго са изпратени в Берген-Белзен, където и двете умират от тиф през март 1945 година единствено няколко седмици, преди лагерът да бъде освободен. Ото Франк е единственият оживял Холокоста от фамилията.
След войната Мип Гис, една от холандските християнки, които оказват помощ за укриването на фамилията, дава на Ото дневниците, които Ане е писала. Ото Франк ги разгласява в книга, наречена Дневникът на едно младо момиче (на български има няколко издания: „ Задната къща. Дневникът на Ане Франк “, „ Дневникът на Ане Франк “ и „ Задната къща “), която първо се поява в Нидерландия през 1947 година и след това е преведена на повече от 50 езика. Къщата, в която те се крият в Амстердам, на ул. Принсенграхт 263, е превърната в музей и се посещава от хиляди всяка година.
Днес означаваме Световен ден срещу детския труд
На 12 юни означаваме Световния ден за битка с детския труд. През 2002 година Международната организация по труда разгласи датата за Световен ден за битка против детския труд, с цел да притегли повече внимание към казуса, пред който се изправят децата.
Статистиката демонстрира, че над 215 милиона деца по света са принудени да работят, а 40% от безработните са младежи. Тези числа са директно подвластни една от друга, защото трудът и употребата в детските години води до съществени провали върху здравето и благосъстоянието на децата, които не приключват образованието си и след време попадат в графата безработни и обществено слаби.
Детският труд слага началото на порочния кръг от безработица, неравноправие и дискриминация. Образованието е ключът към смяната.
България е страна по Конвенцията за правата на детето на Организация на обединените нации, в която се признава правото на всяко дете да бъде предпазено от икономическа употреба и от осъществяване на каквато и да е работа, която крие заплаха да навреди на здравето или на физическото, умствено, духовно, морално или общественото му развиване.
Праз 1964 година Нелсън Мандела е наказан на пожизнен затвор
Нѐлсън Холѝлала Мандѐла е южноафрикански политик от народността кхоса, президент на Южноафриканската република от 1994 до 1999 година, първият определен с всеобщо гласоподаване.
Преди това Мандела е измежду изявените съперници на апартейда и началник на Умконто ве сизве, въоръжената организация на Африканския народен конгрес. През 1962 година е наказан на пожизнен затвор за бойкот и други закононарушения. Прекарва в пандиза 27 години, по-голямата част от които на остров Робен. След освобождението си през 1990 година Нелсън Мандела води договарянията с държавното управление, довели до установяването на многорасова народна власт в страната през 1994 година Като президент Мандела слага акцент върху помиряването на нацията и води политика на битка с бедността и неравенството в страната.
Мандела е притежател на повече от 250 награди, в това число на Нобелова премия за мир (1993) и на българския медал „ Стара планина “ (2008). Автор е на книгите „ Няма лек път към свободата “ (1965), „ Готов съм да умра “ (1979) и други. Мандела почива на 5 декември 2013 година на 95-годишна възраст в болница в Йоханесбург от белодробна зараза. Погребан е с държавни почести и паметта му е почетена от доста международни водачи.
Анелизе Мари „ Ане “ Франк е немско момиче от еврейски генезис, най-известно със своя посмъртно оповестен Дневник, в който разказва двете години, които прекарва със фамилията, криейки се в Амстердам. Дневникът на Ане евентуално е най-четеното произведение от цялата литература за Холокоста в целия свят.
Тя е родена през 1929 година във Франкфурт, Германия. Семейството ѝ бяга в Амстердам от преследването на нацистите. През 30-те години татко ѝ основава сполучлив бизнес. Семейство Франк остават в предвоенния си апартамент до 1942 година, когато по-голямата им щерка, Марго, получава публична призовка да се яви в нацистки трудов лагер. Това задейства проект, очакван за по-късен стадий от войната, според който фамилията се скрива в загадка пристройка на служебната постройка на бащата Ане – Ото Франк. С тях се укрива бизнес сътрудникът на Ото – Херман ван Пелс с жена си Аугусте и синът им Петер.
В този интервал Ане записва преживелиците си, до момента в който се крият, и като любопитен младеж, който в този момент пораства. През пролетта на 1944 година откакто чува по радиото военновременен апел да се пазят разкази за окупацията от първа ръка, Ане стартира да редактира и пренаписва някои елементи и променя стила и фокуса си. Освен че разказва всекидневието в скривалището, Ане разсъждава по отношение на своята национална и религиозна идентично, както и други зрели тематики, в това число сложните взаимоотношения с майка си, любовната история с Петер ван Пелс и физическите промени след пубертета.
На 4 август 1944 година, когато Ане е на 15 година, след неизвестен донос скривалището на семейство Франк е разкрито, а фамилията – задържано и затворено в директния лагер Ветерборк. На идващия месец са депортирани в Аушвиц. През октомври 1944 година Ане и Марго са изпратени в Берген-Белзен, където и двете умират от тиф през март 1945 година единствено няколко седмици, преди лагерът да бъде освободен. Ото Франк е единственият оживял Холокоста от фамилията.
След войната Мип Гис, една от холандските християнки, които оказват помощ за укриването на фамилията, дава на Ото дневниците, които Ане е писала. Ото Франк ги разгласява в книга, наречена Дневникът на едно младо момиче (на български има няколко издания: „ Задната къща. Дневникът на Ане Франк “, „ Дневникът на Ане Франк “ и „ Задната къща “), която първо се поява в Нидерландия през 1947 година и след това е преведена на повече от 50 езика. Къщата, в която те се крият в Амстердам, на ул. Принсенграхт 263, е превърната в музей и се посещава от хиляди всяка година.
Днес означаваме Световен ден срещу детския труд
На 12 юни означаваме Световния ден за битка с детския труд. През 2002 година Международната организация по труда разгласи датата за Световен ден за битка против детския труд, с цел да притегли повече внимание към казуса, пред който се изправят децата.
Статистиката демонстрира, че над 215 милиона деца по света са принудени да работят, а 40% от безработните са младежи. Тези числа са директно подвластни една от друга, защото трудът и употребата в детските години води до съществени провали върху здравето и благосъстоянието на децата, които не приключват образованието си и след време попадат в графата безработни и обществено слаби.
Детският труд слага началото на порочния кръг от безработица, неравноправие и дискриминация. Образованието е ключът към смяната.
България е страна по Конвенцията за правата на детето на Организация на обединените нации, в която се признава правото на всяко дете да бъде предпазено от икономическа употреба и от осъществяване на каквато и да е работа, която крие заплаха да навреди на здравето или на физическото, умствено, духовно, морално или общественото му развиване.
Праз 1964 година Нелсън Мандела е наказан на пожизнен затвор
Нѐлсън Холѝлала Мандѐла е южноафрикански политик от народността кхоса, президент на Южноафриканската република от 1994 до 1999 година, първият определен с всеобщо гласоподаване.
Преди това Мандела е измежду изявените съперници на апартейда и началник на Умконто ве сизве, въоръжената организация на Африканския народен конгрес. През 1962 година е наказан на пожизнен затвор за бойкот и други закононарушения. Прекарва в пандиза 27 години, по-голямата част от които на остров Робен. След освобождението си през 1990 година Нелсън Мандела води договарянията с държавното управление, довели до установяването на многорасова народна власт в страната през 1994 година Като президент Мандела слага акцент върху помиряването на нацията и води политика на битка с бедността и неравенството в страната.
Мандела е притежател на повече от 250 награди, в това число на Нобелова премия за мир (1993) и на българския медал „ Стара планина “ (2008). Автор е на книгите „ Няма лек път към свободата “ (1965), „ Готов съм да умра “ (1979) и други. Мандела почива на 5 декември 2013 година на 95-годишна възраст в болница в Йоханесбург от белодробна зараза. Погребан е с държавни почести и паметта му е почетена от доста международни водачи.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ