На този ден: Роден е великият цигулар Васко Абаджиев
През 1926 година е роден виртуозът Васко Абаджиев
Прочетете още
Васко Николов Абаджиев е български цигулар, който още в детска възраст получава интернационална популярност с виртуозните си осъществявания и е именуван „ дете-чудо “, „ Паганини на XX век “, „ Новият Йехуди Менухин “.
Васко Абаджиев е роден на 14 януари година в фамилията на професора по цигулка в Софийската консерватория Никола Абаджиев и на Лала Пиперова, пианистка.
На 6-годишна възраст Васко прави дебют като цигулар. Едва деветгодишен приключва Консерваторията и става най-младият дипломант в историята на българското висше обучение. На единадесетгодишна възраст стартира да следва в Музикалната академия в Брюксел, Белгия. През идващите няколко години Васко Абаджиев печели няколко влиятелни състезанието. Като абитуриент в Академията, на 12-годишна възраст е почетен с първа премия на интернационалния конкурс в Лиеж и гостува на крал Леополд III.
Следват поредност от концерти c най-известните филхармонии и симфонични оркестри в Европа под диригентството на Вилхелм Фуртвенглер, Вилем Менгелберг, Карл Бьом и други В средата на Втората международна война Васко Абаджиев отпътува със фамилията си в Германия и стартира да следва във Висшето учебно заведение по музика в Берлин - компетентност комбинация и контрапункт. През 1947 година умира татко му. След гибелта му Васко Абаджиев отпътува да лекува разтърсените си нерви в Будапеща.
Завръща се в България при започване на 50-те години. От 1952 до 1956 година В. Абаджиев изнася десетки концерти в България. През 1953 година е отличен с Димитровска премия.
По време на събитията през 1956 година В. Абаджиев се намира в Унгария, където е атакуван във влака сред Будапеща и Прага, получава контузии и отпътува в Западен Берлин, с цел да се лекува. До 1965 година В. Абаджиев претърпява сполучливо в Германия с помощта на мощната воля на майка му. През същата година тя умира и по детски наивният Васко Абаджиев мъчно се прехранва. След прекарана злополука, той е заставен да работи като пощальон в издателство и да свири в моряшки кръчми на квартала „ Санкт Паули “ в Хамбург.
На 14 декември 1978 година гениалният цигулар Васко Абаджиев почива от естествена гибел. Тялото му е намерено във вагон на градската железница в град Хамбург.
През 1901 година първият електрически трамвай е пуснат в София
Трамваят е релсово транспортно средство, тип махленски публичен превоз, нормално на електрическа двигателна сила, употребен най-често в градовете.
Трамваите стартират да действат през първата половина на 19 век, а електрическите – в края на 19 век. След разцвета им в интервала сред международните войни, стартира техният крах, само че от края на 20 век се следи доста нарастване на известността на трамваите.
В България историята на трамвая стартира в края на 19 век, когато в София се появява конският омнибус с непрекъснато настоящи линии от Гурковски площад (сега площад „ Света Неделя “) до гарата, Горна баня и Княжево, който софиянци наричали трамвай.
Изграждането и използването на същински, електрически трамвайни линии е обещано на концесия, със подписан контракт на 18 декември 1898 година. От Софийската община дават на френското сдружение „ Марсилия “ за осветлението и електрическата централа и акционерното белгийско сдружение „ Електрически трамваи “ със седалище в Брюксел – за трамвая. Строителството продължава две години и при започване на 20 век градът е с към този момент построена трамвайна мрежа, чиито обособени маршрутни линии се пускат в употреба поредно за непродължително време:
на 1 януари 1901 година е пусната първата линия от Централна гара, през Лъвов мост, площада пред Централна баня, до днешния площад „ Славейков “; на 2 февруари 1901 година е открита Цариградската линия; на 9 февруари – Княжевската линия; на 4 март – Подуянската линия; на 15 март – Алабинската и така нататък
До Първата международна война трамваят се развива бурно, измествайки от града конните сформира и останалите на места омнибуси. Редом с електрическите трамваи в обособени случаи се употребяват и пневматични, бензинови и дизелови трамваи. Трамваите се употребяват и в локалните крайградски или междуградски линии. Често градските железопътни линии са употребявани и за разнасяне на товари, включително и във вагони, докарани директно от влакови композиции.
Ромите празнуват Банго Васил
Васильовден или Банго Васил (буквално „ Куцият Васил “) се чества от всички роми в България. Празникът е прочут като „ Ромската Нова Година “
Дните са свързани с няколко ромски митове. Според първата Банго Васил е Свети Василий Велики – покровител и бранител на ромите. Той възвръща моста, по който минават ромите, откакто този мост е бил опустошен от Дявола и избавя давещите се роми. Според втората легенда Банго Васил е историческа персона, сакат пастир, който избавя давещо се ромско дете или приютява бягащ от неприятелите си ром.
При другите етнически групи роми, наименованието и ритуалите на празника са разнообразни, както и разположението им във времето. Василица се чества на 13 и 14 януари, а Банго Васил е на 15 януари. Общоприето е двете имена да са синоним на ромската Нова година – Василица, още наричана Банго Васил. Тоест, приема се, че празникът трае три дни, във всеки от които има избран обред.
Прочетете още
Васко Николов Абаджиев е български цигулар, който още в детска възраст получава интернационална популярност с виртуозните си осъществявания и е именуван „ дете-чудо “, „ Паганини на XX век “, „ Новият Йехуди Менухин “.
Васко Абаджиев е роден на 14 януари година в фамилията на професора по цигулка в Софийската консерватория Никола Абаджиев и на Лала Пиперова, пианистка.
На 6-годишна възраст Васко прави дебют като цигулар. Едва деветгодишен приключва Консерваторията и става най-младият дипломант в историята на българското висше обучение. На единадесетгодишна възраст стартира да следва в Музикалната академия в Брюксел, Белгия. През идващите няколко години Васко Абаджиев печели няколко влиятелни състезанието. Като абитуриент в Академията, на 12-годишна възраст е почетен с първа премия на интернационалния конкурс в Лиеж и гостува на крал Леополд III.
Следват поредност от концерти c най-известните филхармонии и симфонични оркестри в Европа под диригентството на Вилхелм Фуртвенглер, Вилем Менгелберг, Карл Бьом и други В средата на Втората международна война Васко Абаджиев отпътува със фамилията си в Германия и стартира да следва във Висшето учебно заведение по музика в Берлин - компетентност комбинация и контрапункт. През 1947 година умира татко му. След гибелта му Васко Абаджиев отпътува да лекува разтърсените си нерви в Будапеща.
Завръща се в България при започване на 50-те години. От 1952 до 1956 година В. Абаджиев изнася десетки концерти в България. През 1953 година е отличен с Димитровска премия.
По време на събитията през 1956 година В. Абаджиев се намира в Унгария, където е атакуван във влака сред Будапеща и Прага, получава контузии и отпътува в Западен Берлин, с цел да се лекува. До 1965 година В. Абаджиев претърпява сполучливо в Германия с помощта на мощната воля на майка му. През същата година тя умира и по детски наивният Васко Абаджиев мъчно се прехранва. След прекарана злополука, той е заставен да работи като пощальон в издателство и да свири в моряшки кръчми на квартала „ Санкт Паули “ в Хамбург.
На 14 декември 1978 година гениалният цигулар Васко Абаджиев почива от естествена гибел. Тялото му е намерено във вагон на градската железница в град Хамбург.
През 1901 година първият електрически трамвай е пуснат в София
Трамваят е релсово транспортно средство, тип махленски публичен превоз, нормално на електрическа двигателна сила, употребен най-често в градовете.
Трамваите стартират да действат през първата половина на 19 век, а електрическите – в края на 19 век. След разцвета им в интервала сред международните войни, стартира техният крах, само че от края на 20 век се следи доста нарастване на известността на трамваите.
В България историята на трамвая стартира в края на 19 век, когато в София се появява конският омнибус с непрекъснато настоящи линии от Гурковски площад (сега площад „ Света Неделя “) до гарата, Горна баня и Княжево, който софиянци наричали трамвай.
Изграждането и използването на същински, електрически трамвайни линии е обещано на концесия, със подписан контракт на 18 декември 1898 година. От Софийската община дават на френското сдружение „ Марсилия “ за осветлението и електрическата централа и акционерното белгийско сдружение „ Електрически трамваи “ със седалище в Брюксел – за трамвая. Строителството продължава две години и при започване на 20 век градът е с към този момент построена трамвайна мрежа, чиито обособени маршрутни линии се пускат в употреба поредно за непродължително време:
на 1 януари 1901 година е пусната първата линия от Централна гара, през Лъвов мост, площада пред Централна баня, до днешния площад „ Славейков “; на 2 февруари 1901 година е открита Цариградската линия; на 9 февруари – Княжевската линия; на 4 март – Подуянската линия; на 15 март – Алабинската и така нататък
До Първата международна война трамваят се развива бурно, измествайки от града конните сформира и останалите на места омнибуси. Редом с електрическите трамваи в обособени случаи се употребяват и пневматични, бензинови и дизелови трамваи. Трамваите се употребяват и в локалните крайградски или междуградски линии. Често градските железопътни линии са употребявани и за разнасяне на товари, включително и във вагони, докарани директно от влакови композиции.
Ромите празнуват Банго Васил
Васильовден или Банго Васил (буквално „ Куцият Васил “) се чества от всички роми в България. Празникът е прочут като „ Ромската Нова Година “
Дните са свързани с няколко ромски митове. Според първата Банго Васил е Свети Василий Велики – покровител и бранител на ромите. Той възвръща моста, по който минават ромите, откакто този мост е бил опустошен от Дявола и избавя давещите се роми. Според втората легенда Банго Васил е историческа персона, сакат пастир, който избавя давещо се ромско дете или приютява бягащ от неприятелите си ром.
При другите етнически групи роми, наименованието и ритуалите на празника са разнообразни, както и разположението им във времето. Василица се чества на 13 и 14 януари, а Банго Васил е на 15 януари. Общоприето е двете имена да са синоним на ромската Нова година – Василица, още наричана Банго Васил. Тоест, приема се, че празникът трае три дни, във всеки от които има избран обред.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ