Руската култура: Взаимствана от Запада и удобно оправдание за русофилите
През 1918 година по самодейност на Ленин се създава проект за “монументална агитация ”, чиято цел е разпространяване на социалистическата идеология. Важно място в него заема изкуството, на което е отредена ролята да обслужва партийните цели. За учредител на социалистическия натурализъм в литературата се сочи писателят Максим Горки. Съветизацията на Русия в действителност се вижда в съветската литература в творбите на Алексей Толстой, Илф и Петров, които стават идвестни създатели на руска литература.
Докато обществения натурализъм получава поддръжката на Съюз на съветските социалистически републики, някои от писателите като Михаил Булгаков, Борис Пастернак, Андрей Платонов, Осип Манделщам, Исак Бабел и Василий Гросман скрито не престават класицистическата традиция на съветската литература, пишейки „ под масата “, като за тях е невероятно такива произведения да бъдат издадени до момента в който са живи. Братята Серапион упорстват на правото да творят литература, която да бъде самостоятелна от политическата идеология, и това води до спор сред тях и държавното управление. Владимир Набоков твори зад граница.
Киното също е едно от обичаните средства за разпространяване на пропагандата по времето на Социалния натурализъм. Самият Ленин показва, че от всички изкуства за партията е най-важно киното. Самите партийни и държавни ръководители имат решаваща роля при установяване ориста на филмовите планове.
Забележително произведение на социалистическото кино е “Броненосецът “Потьомкин “ на режисьора Сергей Айзенщайн. И през днешния ден филмът се учи в университетите, а също така участва в класациите за най-хубави филми. Сред безбройните киноленти, отдадени на Червената войска и Великата отечествена война, като мостри могат да се посочат “Свой измежду непознати, непознат измежду свои “ (1974) на Никита Михалков и “Бялото слънце на пустинята “ (1969), в които има значително пропагандни внушения.
Русия е сложена на голям фундамент от русофилите и това е проблем. Онези, които сляпо я хвалят, пропущат подтекста, в който са творили създателите на редица творби.
Руската просвета е относително млада. До епохата на Петър I няма изключително забележителни артефакти по тези земи. Във в. “Култура ” описват по какъв начин до X-XI век даже няма литературен език, тъй като той се образува чак след навлизането на християнството през 988 година Допреди това се е пишело на старобългарски, който е оказал и мощно въздействие върху към момента формиращия се съветски език. Така на процедура до момента в който Шекспир твори пиесите си, а Леонардо основава шедьоврите си, в Русия към момента преписват книги и имитират византийски икони. Иван III кани в Русия италиански архитекти, които строят здания с италиански ренесансови претекстове. Една от тях е московският Кремъл.
Тогава идва времето на Петър I, който с невиждано принуждение стартира своята рационализация и разширение съветската империя. Всички достижения в “руския свят ” на процедура съставлява реплика на презирания от Путин Запад. Всички градоустройствени, инженерни и архитектурни проекти са дело на италиански, австрийски и други западни майстори. По-късно се включват и руснаци, до един подготвени на Запад. Дворците, строили по времето на Елизавета, са строени от италианския проектант Бартоломео Растрели.
В Русия до 1861 година съществува крепостничеството - форма на иго. Самият Достоевски написа, че руснаците имат две отечества - Русия и Европа. Първият език на Пушкин е френският. Частният преподавател на Толстой като момче е немец. Леля му го учи на френски. С изключение на няколко поеми от Пушкин, Толстой не познава съветската литература. Тургенев има за частни учители французи и германци, като се научава да чете и написа на съветски, с помощта на един крепостен прислужник на татко си.
Наративът за съветската психика се появява през XIX век, който стъпва върху “чистата и неподправена Русия ”.
Философът Пьотр Чаадаев е разгласен за вманиачен, тъй като счита, че руснаците подражават на Запада, само че не могат да усвоят морала и полезностите му. В съзнанието на руснака пък лежи мощен комплекс за непълноценност, неустановеност, злоба и злост по отношение на Европа.
Той е налице и през днешния ден и води до крайни реакции. Виждаме разграниченото мислене на обществото даже у нас - едните споделят, че Русия е спасителка, другите осъждат войната.
Истината е обаче, че и ние не знаем доста за историята си и сляпо величаем съветската просвета, без да сме наясно с подтекста, в който е била основана. Прегръщаме се с братята руснаци и сме постоянно признателни за това, че са ни освободили от османското иго. Удобно пропущаме обаче времето на Червената войска, в което са избити близо 30 хиляди души, хиляди са изпратени в лагери и доста дами са изнасилени.
Защо споделяме всичко това? Защото съветската просвета се употребява като комфортно опрощение за експанзията на Кремъл в Украйна. Тя е оня заслон, това “но… ”, което приспива съвестите на русофилите. Руската просвета? И като по времето на обществения натурализъм и Съюз на съветските социалистически републики, съветската просвета се употребява за агитация. Или в случай че не за агитация, то инакомислещите създатели са подложени на репресии. Вижте единствено какво стана преди няколко дни с известния артист от сериала “Кухня ” - Дмитрий Назаров. Той бе уволнен от Художествения спектакъл “А. П. Чехов ” поради антивоенните си позиции. Под удари попадна комика и брачна половинка на Алла Пугачова Максим Галкин. От първите дни на пълномащабна война той прикани за преустановяване на убийствата на цивилни, а след ракетната офанзива против Одеса напролет на 2022 година той сподели, че водачите на Кремъл са дали заповед за изстрелване на ракети по украинци. За сходни изказвания Галкин беше приет за " задграничен сътрудник “.
Наскоро съветският артист Артур Смолянинов, прочут като " съветският Рамбо " и в миналото апетитен за един от обичаните на Путин, съобщи, че в случай че отиде на фронта, ще се бие на страната на Украйна. Заради това и поради рецензиите към съветските управляващи той беше приет за " задграничен сътрудник “.
Така че леко с съветската просвета. Голяма част от нея или е взаимствана от Запада, или стъпва върху криворазбраното разбиране за съветското великолепие, което обаче не е нищо повече от комплекс за непълноценност. Руската просвета стъпва върху силата на пропагандата. Стъпва върху тиранията и потребността да се задуши всеки глас, който желае да каже нещо друго.
Джесика Вълчева
Докато обществения натурализъм получава поддръжката на Съюз на съветските социалистически републики, някои от писателите като Михаил Булгаков, Борис Пастернак, Андрей Платонов, Осип Манделщам, Исак Бабел и Василий Гросман скрито не престават класицистическата традиция на съветската литература, пишейки „ под масата “, като за тях е невероятно такива произведения да бъдат издадени до момента в който са живи. Братята Серапион упорстват на правото да творят литература, която да бъде самостоятелна от политическата идеология, и това води до спор сред тях и държавното управление. Владимир Набоков твори зад граница.
Киното също е едно от обичаните средства за разпространяване на пропагандата по времето на Социалния натурализъм. Самият Ленин показва, че от всички изкуства за партията е най-важно киното. Самите партийни и държавни ръководители имат решаваща роля при установяване ориста на филмовите планове.
Забележително произведение на социалистическото кино е “Броненосецът “Потьомкин “ на режисьора Сергей Айзенщайн. И през днешния ден филмът се учи в университетите, а също така участва в класациите за най-хубави филми. Сред безбройните киноленти, отдадени на Червената войска и Великата отечествена война, като мостри могат да се посочат “Свой измежду непознати, непознат измежду свои “ (1974) на Никита Михалков и “Бялото слънце на пустинята “ (1969), в които има значително пропагандни внушения.
Русия е сложена на голям фундамент от русофилите и това е проблем. Онези, които сляпо я хвалят, пропущат подтекста, в който са творили създателите на редица творби.
Руската просвета е относително млада. До епохата на Петър I няма изключително забележителни артефакти по тези земи. Във в. “Култура ” описват по какъв начин до X-XI век даже няма литературен език, тъй като той се образува чак след навлизането на християнството през 988 година Допреди това се е пишело на старобългарски, който е оказал и мощно въздействие върху към момента формиращия се съветски език. Така на процедура до момента в който Шекспир твори пиесите си, а Леонардо основава шедьоврите си, в Русия към момента преписват книги и имитират византийски икони. Иван III кани в Русия италиански архитекти, които строят здания с италиански ренесансови претекстове. Една от тях е московският Кремъл.
Тогава идва времето на Петър I, който с невиждано принуждение стартира своята рационализация и разширение съветската империя. Всички достижения в “руския свят ” на процедура съставлява реплика на презирания от Путин Запад. Всички градоустройствени, инженерни и архитектурни проекти са дело на италиански, австрийски и други западни майстори. По-късно се включват и руснаци, до един подготвени на Запад. Дворците, строили по времето на Елизавета, са строени от италианския проектант Бартоломео Растрели.
В Русия до 1861 година съществува крепостничеството - форма на иго. Самият Достоевски написа, че руснаците имат две отечества - Русия и Европа. Първият език на Пушкин е френският. Частният преподавател на Толстой като момче е немец. Леля му го учи на френски. С изключение на няколко поеми от Пушкин, Толстой не познава съветската литература. Тургенев има за частни учители французи и германци, като се научава да чете и написа на съветски, с помощта на един крепостен прислужник на татко си.
Наративът за съветската психика се появява през XIX век, който стъпва върху “чистата и неподправена Русия ”.
Философът Пьотр Чаадаев е разгласен за вманиачен, тъй като счита, че руснаците подражават на Запада, само че не могат да усвоят морала и полезностите му. В съзнанието на руснака пък лежи мощен комплекс за непълноценност, неустановеност, злоба и злост по отношение на Европа.
Той е налице и през днешния ден и води до крайни реакции. Виждаме разграниченото мислене на обществото даже у нас - едните споделят, че Русия е спасителка, другите осъждат войната.
Истината е обаче, че и ние не знаем доста за историята си и сляпо величаем съветската просвета, без да сме наясно с подтекста, в който е била основана. Прегръщаме се с братята руснаци и сме постоянно признателни за това, че са ни освободили от османското иго. Удобно пропущаме обаче времето на Червената войска, в което са избити близо 30 хиляди души, хиляди са изпратени в лагери и доста дами са изнасилени.
Защо споделяме всичко това? Защото съветската просвета се употребява като комфортно опрощение за експанзията на Кремъл в Украйна. Тя е оня заслон, това “но… ”, което приспива съвестите на русофилите. Руската просвета? И като по времето на обществения натурализъм и Съюз на съветските социалистически републики, съветската просвета се употребява за агитация. Или в случай че не за агитация, то инакомислещите създатели са подложени на репресии. Вижте единствено какво стана преди няколко дни с известния артист от сериала “Кухня ” - Дмитрий Назаров. Той бе уволнен от Художествения спектакъл “А. П. Чехов ” поради антивоенните си позиции. Под удари попадна комика и брачна половинка на Алла Пугачова Максим Галкин. От първите дни на пълномащабна война той прикани за преустановяване на убийствата на цивилни, а след ракетната офанзива против Одеса напролет на 2022 година той сподели, че водачите на Кремъл са дали заповед за изстрелване на ракети по украинци. За сходни изказвания Галкин беше приет за " задграничен сътрудник “.
Наскоро съветският артист Артур Смолянинов, прочут като " съветският Рамбо " и в миналото апетитен за един от обичаните на Путин, съобщи, че в случай че отиде на фронта, ще се бие на страната на Украйна. Заради това и поради рецензиите към съветските управляващи той беше приет за " задграничен сътрудник “.
Така че леко с съветската просвета. Голяма част от нея или е взаимствана от Запада, или стъпва върху криворазбраното разбиране за съветското великолепие, което обаче не е нищо повече от комплекс за непълноценност. Руската просвета стъпва върху силата на пропагандата. Стъпва върху тиранията и потребността да се задуши всеки глас, който желае да каже нещо друго.
Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ