Под български флаг из морската шир: каква е историята на парахода „Крум
През 1913 година “Крум ” е потънал в устието на река Русенски Лом.
Параходът “Крум ” е вторият показан кораб в рубриката “Под български байрак из морската простор ” на Военноморския музей във Варна. Филиалът на Националния военноисторически музей – Военноморският музей във Варна, стартира от началото на февруари поредицата “Под български байрак из морската простор ”. В нея те показват българските военни кораби и част от комерсиалните плавателни съдове, оставили своя отпечатък в историята. Рубриката ще е част от фейсбукстраницата на Военноморския музей.
Параходът “Крум ” е издигнат през 1858 година
в Нюкясъл, Англия за потребностите на Руското сдружение за параходство и търговия и получава името „ Голубчик ”. Корабът е с водоизместване 265 т, дължина 40 м, ширина 10 м, прегазване на носа 1,1 м и прегазване на кърмата 1,5 м. Главният мотор е парна машина вид “Компаунд ”, с мощ 75 к.с. и движещи се цилиндри. Парният му казан е водотръбен, с високо налягане – изразходва при цялостен ход по 500 кг въглища на час. В бункерите може да поеме гориво за 100 часа работа на котела. Две колела с диаметър 4,4 м, с по 16 дървени лопати му разрешават да развие скорост до 15 км/час. Корпусът му е железен, а палубата и надстройката от бор. Екипажът му се състои от 28 офицери и матроси.
Той е закупен от Русия директно преди Руско-турската война, въоръжен е и включен в състава на Черноморския флот, с база Севастопол. “Голубчик ” взема ефективно присъединяване в бойните дейности на Черно море и Дунав. Една от главните му задания е защитата на минните заграждения, само че е употребен и като влекач.
Със заповед № 41/18.04.1880 година параходът “Голубчик ” е отчислен от съветския Черноморски флот. Приемането му в състава на българската Дунавска флотилия става на 3 юни 1880 година В нея “Голубчик ” е употребен основно за транспортна активност. През 1883 година е изпратен с парахода “Опыт ” ( “Симеон Велики ”) на ремонт в Одеса. Общо за ремонта на двата кораба българското държавно управление заплаща 46 000 лева На “Голубчик ” са поправени корпусът, машината, парният казан и долапите на колелата.
По време на Сръбско-българската война корабът е командван от съветския политически бежанец мичман Владимир Луцки. На “Голубчик ” и на неговия самоуверен и съобразителен пълководец е предоставено снабдяването на обсадената от сръбската армия Видинска цитадела. Оръжието, боеприпасите и продоволствието, които “Голубчик ” съумява да транспорти, безусловно
пред дулата на сръбските батареи,
спомагат за извоюването на успеха.
След края на войната управляващите вършат опит за образуване на търговски транспортен флот на Дунав с част от корабите на военната флотилия. Най-подходящ за пътнически транспортен съд се оказва “Голубчик ”. Вече под името “Крум ” ветеранът транспортира пасажери от Силистра до Видин през интервала от декември 1886 година до февруари 1887 година През 1889 година параходът “Крум ” е на ремонт в арсенала на Австро-унгарското дунавско параходно сдружение, където е сменен котелът му.
През 1913 година “Крум ” е потънал в устието на река дружно с другите кораби на Дунавската флотилия, с цел да не попаднат в ръцете на Румъния – съперник във Втората балканска война. През същата година е изваден и ремонтиран. През 1914 година е предаден на русенското пристанищно ръководство дружно с част от корабите на флотилията, само че поради износването скоро е бракуван.
Параходът “Крум ” е вторият показан кораб в рубриката “Под български байрак из морската простор ” на Военноморския музей във Варна. Филиалът на Националния военноисторически музей – Военноморският музей във Варна, стартира от началото на февруари поредицата “Под български байрак из морската простор ”. В нея те показват българските военни кораби и част от комерсиалните плавателни съдове, оставили своя отпечатък в историята. Рубриката ще е част от фейсбукстраницата на Военноморския музей.
Параходът “Крум ” е издигнат през 1858 година
в Нюкясъл, Англия за потребностите на Руското сдружение за параходство и търговия и получава името „ Голубчик ”. Корабът е с водоизместване 265 т, дължина 40 м, ширина 10 м, прегазване на носа 1,1 м и прегазване на кърмата 1,5 м. Главният мотор е парна машина вид “Компаунд ”, с мощ 75 к.с. и движещи се цилиндри. Парният му казан е водотръбен, с високо налягане – изразходва при цялостен ход по 500 кг въглища на час. В бункерите може да поеме гориво за 100 часа работа на котела. Две колела с диаметър 4,4 м, с по 16 дървени лопати му разрешават да развие скорост до 15 км/час. Корпусът му е железен, а палубата и надстройката от бор. Екипажът му се състои от 28 офицери и матроси.
Той е закупен от Русия директно преди Руско-турската война, въоръжен е и включен в състава на Черноморския флот, с база Севастопол. “Голубчик ” взема ефективно присъединяване в бойните дейности на Черно море и Дунав. Една от главните му задания е защитата на минните заграждения, само че е употребен и като влекач.
Със заповед № 41/18.04.1880 година параходът “Голубчик ” е отчислен от съветския Черноморски флот. Приемането му в състава на българската Дунавска флотилия става на 3 юни 1880 година В нея “Голубчик ” е употребен основно за транспортна активност. През 1883 година е изпратен с парахода “Опыт ” ( “Симеон Велики ”) на ремонт в Одеса. Общо за ремонта на двата кораба българското държавно управление заплаща 46 000 лева На “Голубчик ” са поправени корпусът, машината, парният казан и долапите на колелата.
По време на Сръбско-българската война корабът е командван от съветския политически бежанец мичман Владимир Луцки. На “Голубчик ” и на неговия самоуверен и съобразителен пълководец е предоставено снабдяването на обсадената от сръбската армия Видинска цитадела. Оръжието, боеприпасите и продоволствието, които “Голубчик ” съумява да транспорти, безусловно
пред дулата на сръбските батареи,
спомагат за извоюването на успеха.
След края на войната управляващите вършат опит за образуване на търговски транспортен флот на Дунав с част от корабите на военната флотилия. Най-подходящ за пътнически транспортен съд се оказва “Голубчик ”. Вече под името “Крум ” ветеранът транспортира пасажери от Силистра до Видин през интервала от декември 1886 година до февруари 1887 година През 1889 година параходът “Крум ” е на ремонт в арсенала на Австро-унгарското дунавско параходно сдружение, където е сменен котелът му.
През 1913 година “Крум ” е потънал в устието на река дружно с другите кораби на Дунавската флотилия, с цел да не попаднат в ръцете на Румъния – съперник във Втората балканска война. През същата година е изваден и ремонтиран. През 1914 година е предаден на русенското пристанищно ръководство дружно с част от корабите на флотилията, само че поради износването скоро е бракуван.
Източник: debati.bg
![](/img/banner.png)
![Промоции](/data/promomall.png?5)
КОМЕНТАРИ