Големите измами в науката
През 1912 година палеонтологът фен Чарлз Доусън, юрист по специалност, открива изумителна находка – две елементи от череп и челюст, които по всяка възможност принадлежат на непознато създание. Челюстта е като на маймуна, а горната част от черепа е човешка.
„ Липсващото звено ”
сред маймуната и индивида тогава се търси къде ли не. Артър Смит Удуърд, шеф на геологическия департамент на Британския музей, се съгласява с Доусън, че откритият череп е дълго търсената частица в еволюционната верига. Пилтдаунският човек е приет от научната общественост за достоверен образец на прачовек, живял през късния плейстоцен. Влиза в учебниците с името Eoanthropus dawsoni (Човекът-зора на Доусън).
В идващите десетилетия учените откриват от ден на ден скелети на антични хора. Никаква аналогия с индивида от Пилтдаун. Това кара екип откриватели от Британския музей през 1953 година да проведат серия проби. Те недвусмислено потвърждават, че експонатът е подправен. Датирането сочи, че горната част на черепа е взета от древен Homo Sapiens, а челюстта принадлежи на актуален органгутан и е изкуствено състарена с калиев дихромат.
Фалшификаторът остава неразкрит.
Удуърд бил прочут с честността си – приема се, че е жертва на машинация. Основният обвинен е Доусън, за който се схванало, че е фалшифицирал и други антики. Според някои измамникът е Мартин Хинтън, комуто Удуърд отказал работа в Британския музей. Подозират и създателя на фамозните романи за Шерлок Холмс, сър Артър Конан Дойл, който живеел покрай Пилтдаун и бил прочут с интереса си към палеонтологията.
Историята на измамите в науката е единствено на няколко века. Първите музеи, които били учредени през 16. и 17. век били същински
„ складове за чудеса ”,
цялостни със странни естествени екземпляри – вкаменелости, птици, чудовища и необикновени хибриди. Останките от именити създания като еднорога почивали до надалеч по-обикновени животни. Нищо не ограничавало креативния ентусиазъм на природолюбителите.
Но с Просвещението нещата се трансформират: от науката към този момент се чака единствено истината, обективната истина и нищо друго с изключение на нея. Тогава стартира занимателната история на измамите, фалшификатите и грешките, на които са вярвали хиляди хора.
Сред най-нелепите и куриозни истории се подрежда казусът на Мери Тофт – дамата, която ражда зайци.
През 1726 година хирургът Джон Хауърд от британското градче Годалминг е извикан да помогне в раждане, което трансформира живота му.
Той персонално асистира при появяването на зайците – в действителност не живи и не цели, както споделя Хауърд в писмото си към учени в страната, само че зайци – факт, задоволително удивителен самичък по себе си.
Тогавашният крал Джордж І изпраща дворцовия хирург и анатом Натаниъл Сейнт Андре в градчето.
В негово наличие Мери Тофт продължава да ражда зайци и фамозният академик афишира естествения феномен за автентичен. Случаят става национална сензация.
След като известният лондонски доктор Ричард Манингам декларира, че в името на науката ще е нужна хирургическа интервенция, Мери умно взема решение да си признае измамата. Хауърд, Сейнт Андре и други фамозни медици вечно завършват с кариерата си.
И в случай че мислите, че в днешно време технологиите са прекомерно напреднали, с цел да се хващаме на лъжливи открития, ще ви представим един случай, оголен единствено преди 12 години.
Археологът Шиничи Фуджимура
показал гения си още като дете – разкрил античен керамичен съд в задния си двор. На 50 години той към този момент е един от най-прочутите археолози в Япония. Участвал допълнително от 180 разкопки, като съвсем постоянно разкривал по някой артефакт – все по-стар от предходните. Прочул се като индивида с „ божествените ръце ”.
Въпреки обособени сериозни гласове множеството археолози не оспорвали откритията на Фуджимура. Изровените от него антики скоро се настанили и в учебниците. Благодарение на находките му японският палеолитен интервал се изтеглил до 30 000 години обратно.
На 23 октомври 2000 година Фуджимура и екипът му оповестили следващото находище на праисторически съкровища. Мястото на античното населено място разкривало най-старите следи от човешко поселение – остатъци отпреди 570 хиляди години.
На 5 ноември вестник Mainichi Shimbun разгласява на първа страница
фотоси, показващи по какъв начин археологът собственоръчно заравя бъдещите си находки.
На конференция, извършена същия ден, Фуджимура с наведена глава признава, че е фалшифицирал доста от откритията си.
