Най-абсурдното състезание в историята на Олимпийските игри
През 1904 година в американския град Сейнт Луис се организират Олимпийски игри, които остават в историята по няколко аргументи. Именно тогава за пръв път е разрешено на цветнокожи спортисти да вземат участие в надпреварите, въведени са златните, сребърните и бронзовите медали, а гимнастикът Джордж Айзър се трансформира в същинска легенда, печелейки цели шест медала, макар че е с дървен крайник. Олимпиадата не минава без кавги, като неоспорим център на вниманието се оказва маратонското тичане. Днес, то е известно като едно от най-противоречивите и неуместни съревнования, провеждани в миналото. Каква е повода за това?
More than half of field who lined up for marathon at the 1904 Olympics in St Louis dropped out because of the heat
— PAZ (@tortugadiaz) Колоритни състезатели
Олимпиадата в Сейнт Луис се организира в интервала сред 1 юли и 23 ноември 1904 година, като за пръв път хазаин на спортното събитие е страна отвън рамките на Европа. Заради напрежението, подбудено от избухналата през въпросната година война сред Русия и Япония, както и компликациите, свързани с пътуването до американския град, в надпреварите вземат присъединяване най-вече спортисти, родени в Съединени американски щати и Канада. Маратонското тичане не е изключение. Артър Нютън е единственият спортист, който взел участие в същата дисциплинираност на предходната Олимпиада, състояла се през 1900 година в Париж. Сред останалите състезатели се отличават имената на Сам Мелор, Джон Лордън и Майкъл Спринг, които спечелили Бостънските маратони през 1902, 1903 и 1904 година, както и на опитния бегач Томас Хикс.
Далеч не всички могат да се похвалят с сходни достижения. Фред Лорц, да вземем за пример, е каменоделец, заставен да тренира само нощем поради работата си. Дебют в маратонското тичане пък прави Южна Африка, показана от Лен Тауниане и Ян Машиани, като и двамата са от етническата група Тсуана. Някои считат, че те трябвало да тичат боси, само че това надали е истина (има фотоси, на които се вижда, че единият от тях е с обувки). Несъмнено, най-колоритният участник е роденият в Куба някогашен куриер Феликс Карвахал. Той съумява да събере задоволително средства за присъединяване си в Олимпиадата, обикаляйки острова и демонстрирайки своите умения. Когато идва в Съединени американски щати, Карвахал пропилява всичките си пари. В резултат, той би трябвало да измине пътя до Сейнт Луис пешком и на автостоп. Заставайки на стартовата линия, той няма подобаващи облекла, а е облечен с риза и дълъг черен панталон. Смята се, че един от неговите съперници го съжалил, взел ножица и скъсил крачолите му.
Marathon runners, Len Taunyane and Jan Mashiani in the 1904 Olympics in St. Louis, United States. The South Africans (of Tswana heritage) were the first Black Africans to compete. Tau finished 9th and Mashiani 12th.
— Asanda Sizani (@AsandaSizani) Опасно трасе
Дължината на трасето не е класическите 42,195 км, а 40 км., само че това по никакъв метод не улеснява състезателите. Стартът на маратона е даден на 30 август, в 15:03 часа. По това време температурата на сянка доближава 32 градуса по Целзий. Освен това, пътят е извънредно прашен, а по него се движат коли, в които са треньорите на бегачите, публични лица, както и публицисти, отразяващи събитието. Прахът, който се подвига, затруднява дишането на състезателите, което се трансформира в сериозен проблем. След като изминава към 10 км., американецът Уилям Гарсия даже припада поради вдишаните от него дребни частици. Животът му е избавен от бързата интервенция на лекарите. На всичкото от горната страна, по пътя има няколко продължителни изкачвания и слизания, както и сектори, осеяни с остри камъни. Организаторът на маратона Джеймс Съливан на собствен ред желае да изучи какво е въздействието на обезводняването върху човешкия организъм. По тази причина, има едно само място, на което състезателите могат да пият вода – по средата на трасето.
Това не е всичко – самият маршрут минава през Сейнт Луис, а уредниците не са го обезопасили. Така, бегачите би трябвало да внимават да не ги удари някоя кола, да заобикалят пешеходци и да минават през железопътни линии. Лен Тауниане се отклонява от пътя, защото е подгонен от бездомно куче. Лордън и Мелор, който известно време водел колоната, се отхвърлят поради припадъци и повръщане. Останал без сили, каменоделецът Лорц взема решение да се качи в автомобила на своя треньор. Преминавайки по трасето, той поздравява както събралите се хора, по този начин и останалите състезатели. Карвахал на собствен ред се показва удивително добре. Той се стопира край пътя, с цел да си поговори със феновете и открадва няколко праскови, които изяжда, до момента в който тича. Тъй като е доста гладен, кубинецът се отбива от маршрута и влиза в овощна градина, където похапва няколко ябълки. Те, обаче, се оказват развалени, а Карвахал получава стомашно неразположение. Той взема решение да легне под едно дърво и да поспи, до момента в който не се почувства по-добре.
At the 1904 Olympics, flagging marathon runner Thomas Hicks was fed a mixture of strychnine, egg whites and brandy during the race. He came first despite hallucinating for the last few miles.
— Quite Interesting (@qikipedia) Финалът на маратона
До края на трасето съумяват да доближат едвам 14 от общо 32-мата участници. Пръв финишира Лорц, като дъщерята на американския президент Теодор Рузвелт – Алис, даже се снима с него, поставяйки на главата му лавров венец. Само след няколко минути излиза наяве, че Лорц е минал огромна част от дистанцията в автомобил, като самият той си признава незабавно. Обяснението му е, че желал да се откаже поради изтощеност, само че треньорът му предложил да го качи в колата. Тя, обаче, се развалила, а Лорц решил да се пошегува и се върнал в надпреварата, като прибавя, че щял да се откаже от златния орден.
Така, победител става Томас Хикс. Пътят му към финала е повече от трагичен. Няколко километра преди края на трасето, той остава без сили, молейки за чаша вода. Треньорите, които го съпътстват с коли, отхвърлят, само че вместо това го „ поддържат “ с коктейл от яйчни белтъци и стрихнин (в дребни дози, това отровно вещество подтиква нервната система). Историците означават, че това е първият документиран случай на потребление на допинг, което тогава не било неразрешено. Първоначално, Хикс изпитва прилив на сила, само че последователно стартира да се усеща още по-зле. Бегачът пребледнява и едвам движи краката и ръцете си, а малко по-късно още веднъж гълтам стрихнин и белтъци, само че този път в композиция с чаша бренди. Хикс стартира да получава халюцинации и непрекъснато моли за храна и вода. До финала доближава благодарение на двама от треньорите си, които безусловно го носят под мишница. Ето какво написа Чарлз Лукас, който е един от съдиите: „ През последните две благи (около 3.2 км.) от трасето, Хикс се движеше механично – като добре смазана машина. Очите му бяха изцъклени, а лицето му беше с пепеляв цвят. Изглеждаше по този начин, все едно към ръцете му са завързани тежести, едвам повдигаше краката си, а коленете му бяха сковани. “
Хикс се свестява към час по-късно, като се оказва, че е минал дистанцията от 40 км. за 3 часа и 28 минути. Освен това, той губи почти 4 кг. от тежестта си. „ Никога през живота си не съм прекосявал по толкоз тежък маршрут. Ужасяващите хълмове могат да раздерат човек на части “, споделя по-късно той. На второ и трето място се класират американците Олбърт Кори и Артър Нютън, а Карвахал остава четвърти – макар своята сънливост. Статистиката сочи, че маратонът в Сейнт Луис може да се „ похвали “ с най-лошото съответствие сред приключили и стартирали участници (14 от 32), както и с най-бавното време за финиширане. За съпоставяне, второто най-лошо показване на победител в сходно съревнование е с цели 29 минути по-добро от времето на Хикс.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
More than half of field who lined up for marathon at the 1904 Olympics in St Louis dropped out because of the heat
— PAZ (@tortugadiaz) Колоритни състезатели
Олимпиадата в Сейнт Луис се организира в интервала сред 1 юли и 23 ноември 1904 година, като за пръв път хазаин на спортното събитие е страна отвън рамките на Европа. Заради напрежението, подбудено от избухналата през въпросната година война сред Русия и Япония, както и компликациите, свързани с пътуването до американския град, в надпреварите вземат присъединяване най-вече спортисти, родени в Съединени американски щати и Канада. Маратонското тичане не е изключение. Артър Нютън е единственият спортист, който взел участие в същата дисциплинираност на предходната Олимпиада, състояла се през 1900 година в Париж. Сред останалите състезатели се отличават имената на Сам Мелор, Джон Лордън и Майкъл Спринг, които спечелили Бостънските маратони през 1902, 1903 и 1904 година, както и на опитния бегач Томас Хикс.
Далеч не всички могат да се похвалят с сходни достижения. Фред Лорц, да вземем за пример, е каменоделец, заставен да тренира само нощем поради работата си. Дебют в маратонското тичане пък прави Южна Африка, показана от Лен Тауниане и Ян Машиани, като и двамата са от етническата група Тсуана. Някои считат, че те трябвало да тичат боси, само че това надали е истина (има фотоси, на които се вижда, че единият от тях е с обувки). Несъмнено, най-колоритният участник е роденият в Куба някогашен куриер Феликс Карвахал. Той съумява да събере задоволително средства за присъединяване си в Олимпиадата, обикаляйки острова и демонстрирайки своите умения. Когато идва в Съединени американски щати, Карвахал пропилява всичките си пари. В резултат, той би трябвало да измине пътя до Сейнт Луис пешком и на автостоп. Заставайки на стартовата линия, той няма подобаващи облекла, а е облечен с риза и дълъг черен панталон. Смята се, че един от неговите съперници го съжалил, взел ножица и скъсил крачолите му.
Marathon runners, Len Taunyane and Jan Mashiani in the 1904 Olympics in St. Louis, United States. The South Africans (of Tswana heritage) were the first Black Africans to compete. Tau finished 9th and Mashiani 12th.
— Asanda Sizani (@AsandaSizani) Опасно трасе
Дължината на трасето не е класическите 42,195 км, а 40 км., само че това по никакъв метод не улеснява състезателите. Стартът на маратона е даден на 30 август, в 15:03 часа. По това време температурата на сянка доближава 32 градуса по Целзий. Освен това, пътят е извънредно прашен, а по него се движат коли, в които са треньорите на бегачите, публични лица, както и публицисти, отразяващи събитието. Прахът, който се подвига, затруднява дишането на състезателите, което се трансформира в сериозен проблем. След като изминава към 10 км., американецът Уилям Гарсия даже припада поради вдишаните от него дребни частици. Животът му е избавен от бързата интервенция на лекарите. На всичкото от горната страна, по пътя има няколко продължителни изкачвания и слизания, както и сектори, осеяни с остри камъни. Организаторът на маратона Джеймс Съливан на собствен ред желае да изучи какво е въздействието на обезводняването върху човешкия организъм. По тази причина, има едно само място, на което състезателите могат да пият вода – по средата на трасето.
Това не е всичко – самият маршрут минава през Сейнт Луис, а уредниците не са го обезопасили. Така, бегачите би трябвало да внимават да не ги удари някоя кола, да заобикалят пешеходци и да минават през железопътни линии. Лен Тауниане се отклонява от пътя, защото е подгонен от бездомно куче. Лордън и Мелор, който известно време водел колоната, се отхвърлят поради припадъци и повръщане. Останал без сили, каменоделецът Лорц взема решение да се качи в автомобила на своя треньор. Преминавайки по трасето, той поздравява както събралите се хора, по този начин и останалите състезатели. Карвахал на собствен ред се показва удивително добре. Той се стопира край пътя, с цел да си поговори със феновете и открадва няколко праскови, които изяжда, до момента в който тича. Тъй като е доста гладен, кубинецът се отбива от маршрута и влиза в овощна градина, където похапва няколко ябълки. Те, обаче, се оказват развалени, а Карвахал получава стомашно неразположение. Той взема решение да легне под едно дърво и да поспи, до момента в който не се почувства по-добре.
At the 1904 Olympics, flagging marathon runner Thomas Hicks was fed a mixture of strychnine, egg whites and brandy during the race. He came first despite hallucinating for the last few miles.
— Quite Interesting (@qikipedia) Финалът на маратона
До края на трасето съумяват да доближат едвам 14 от общо 32-мата участници. Пръв финишира Лорц, като дъщерята на американския президент Теодор Рузвелт – Алис, даже се снима с него, поставяйки на главата му лавров венец. Само след няколко минути излиза наяве, че Лорц е минал огромна част от дистанцията в автомобил, като самият той си признава незабавно. Обяснението му е, че желал да се откаже поради изтощеност, само че треньорът му предложил да го качи в колата. Тя, обаче, се развалила, а Лорц решил да се пошегува и се върнал в надпреварата, като прибавя, че щял да се откаже от златния орден.
Така, победител става Томас Хикс. Пътят му към финала е повече от трагичен. Няколко километра преди края на трасето, той остава без сили, молейки за чаша вода. Треньорите, които го съпътстват с коли, отхвърлят, само че вместо това го „ поддържат “ с коктейл от яйчни белтъци и стрихнин (в дребни дози, това отровно вещество подтиква нервната система). Историците означават, че това е първият документиран случай на потребление на допинг, което тогава не било неразрешено. Първоначално, Хикс изпитва прилив на сила, само че последователно стартира да се усеща още по-зле. Бегачът пребледнява и едвам движи краката и ръцете си, а малко по-късно още веднъж гълтам стрихнин и белтъци, само че този път в композиция с чаша бренди. Хикс стартира да получава халюцинации и непрекъснато моли за храна и вода. До финала доближава благодарение на двама от треньорите си, които безусловно го носят под мишница. Ето какво написа Чарлз Лукас, който е един от съдиите: „ През последните две благи (около 3.2 км.) от трасето, Хикс се движеше механично – като добре смазана машина. Очите му бяха изцъклени, а лицето му беше с пепеляв цвят. Изглеждаше по този начин, все едно към ръцете му са завързани тежести, едвам повдигаше краката си, а коленете му бяха сковани. “
Хикс се свестява към час по-късно, като се оказва, че е минал дистанцията от 40 км. за 3 часа и 28 минути. Освен това, той губи почти 4 кг. от тежестта си. „ Никога през живота си не съм прекосявал по толкоз тежък маршрут. Ужасяващите хълмове могат да раздерат човек на части “, споделя по-късно той. На второ и трето място се класират американците Олбърт Кори и Артър Нютън, а Карвахал остава четвърти – макар своята сънливост. Статистиката сочи, че маратонът в Сейнт Луис може да се „ похвали “ с най-лошото съответствие сред приключили и стартирали участници (14 от 32), както и с най-бавното време за финиширане. За съпоставяне, второто най-лошо показване на победител в сходно съревнование е с цели 29 минути по-добро от времето на Хикс.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ