Те имаха милиони, но загубиха всичко. Защо някои богати са лоши инвеститори
През 1900 година в Съединени американски щати има 4000 милионери.
Ако семейство с 5 млн. $ ги влагаше пасивно в по-широкия фондов пазар и харчеше рационално (около 2% всяка година), през днешния ден те биха имали 16 милиарда $.
Ако една четвърт от тези фамилии бяха постъпили по този метод, през днешния ден щеше да има към 16 000 милиардерски семейства.
Но съгласно Forbes в страната има единствено към 730 милиардери и съвсем никой от тях не е наследил дългогодишно благосъстояние от потомство на потомство.
Всъщност, по-малко от 10% от настоящия лист на милиардерите са потомци на някои от първия лист на милионерите на Forbes от 1982 година, написа CNN.
Къде отидоха всички тези пари?
Виктор Хагани, съосновател на компанията за ръководство на активи Elm Partners, се пробва да открие това в новата си книга " Липсващите милиардери ", написана в съавторство с сътрудника му Джеймс Уайт.
Отговорът, споделя Хагани, се крие в метода, по който хората влагат. Обикновено те се концентрират прекалено много върху кои акции да купуват и продават и незадоволително върху това какъв брой.
Хагани има опит от първа ръка.
През 90-те години на предишния век той е съосновател на компанията Long-Term Capital Management (LTCM), която превзема Уолстрийт, постигайки междинна възвръщаемост от 30% годишно.
През 1998 година LTCM, която употребява огромен ливъридж, губи 4,6 милиарда $ за по-малко от четири месеца, когато избухва рецесията в Русия. Федералният запас събира висши чиновници от най-мощните банки в света и провежда рекапитализация на компанията на стойност 3,65 милиарда $, само че в последна сметка фондът е премахнат през 2000 година
В изявление пред CNN Хагани разяснява по какъв начин вложителите на дребно могат да се поучат от неговите неточности, както и какво може да се научи от грешките на най-богатите американски фамилии.
Според него, най-важният въпрос е какъв риск да се поеме.
При вложението би трябвало да вземете две решения:
Какво желаете да купите или да продадете и какъв брой от него желаете да купите или да продадете.
LTCM имаше положителни вложения, само че ние сбъркахме въпроса " Колко? " - имахме прекалено много от тях. Ако вземете неверно решение по въпроса " Какво? " и вярно решение за размера, то към момента е неуместно и ще загубите пари. Но въпреки всичко ще можете да продължите напред и да намерите някои по-добри вложения, изяснява Хагани.
Ако сбъркате с решението " Колко? ", това е пагубно. LTCM е превъзходен образец за това.
Как американските династични семейства са позволили същите неточности?
Корнелиус Вандербилт умира през 1877 година с активи от 100 млн. $, 95 млн. от които завещава на най-големия си наследник. До 50-те години на ХХ век няма нито един Вандербилт, който да е даже милионер. Тази история ни връща към въпроса " Колко? ". Инвестиционната среда през последните 125 години не би могла да бъде по-добра.
Трудно е да не се влага в неща, които имат позитивна възвръщаемост. Но хората бъркат в решенията си за размера и поемат прекомерно огромен риск в портфейлите си, без да имат задоволително диверсификация.
Да кажем, че подсигуряваме на вложителя, че ще реализира междинна годишна възвръщаемост от 5%. Всяка година ще има волатилност - една година ще сте нагоре с 35%, а на идната ще сте надолу с 25%, само че в дълготраен проект тя ще се изравни до 5%. Изглежда доста преференциално, само че рискът стартира да понижава възвръщаемостта, изяснява Хагани.
Да кажем, че инвестирате 100 $ и възвръщаемостта е 50% за една година. През идната година губите 50%. Средната възвръщаемост е нула, само че благосъстоянието ви в действителност е намаляло до 75 $.
LTCM има позитивна междинна възвръщаемост, само че през 1998 година претърпява 90% загуба и губи съвсем всичките си пари.
Династичните семейства също са вземали неприятни решения за разноските си. В даден миг те са определяли политика на устойчиви разноски, само че по-късно светът се е променял, цената на капиталовия им портфейл е намалявала и внезапно тези разноски към този момент не са били подобаващи за равнището на благосъстоянието, което са имали. Когато това се случи, благосъстоянието се разпилява бързо.
Поуката е, че вярното установяване на размера на капиталовия риск е в действителност значимо, когато става въпрос за дълготрайна резистентност на метода ви на живот и разноските ви.
Как да решите какъв риск да поемете?
Основната цел е да максимизирате своите рисково поправени резултати. Трябва да помислите за предстоящата възвръщаемост, която предлага пазарът и по-късно да прецените какво равнище на експозиция към рискови активи има смисъл за вас и какво равнище на разноски ще ви обезпечи резистентност до края на живота ви - или по-късно, в случай че желаете да оставите пари на децата си.
Има ли други заключения от историите на тези милиардери?
Едва ли някой може да си показа, че доста богатите фамилии през днешния ден няма да бъдат богати след 50 години. Но идващите 50 години ще бъдат разнообразни от последните. Човешката природа кара хората да поемат прекомерно огромен риск или да харчат прекалено много и може да забележим същия модел да се развива през идващите десетилетия.
В последна сметка единственото, което можем да създадем с благосъстоянието си, е да го похарчим или да го раздадем. И евентуално е добре за обществото то да се преразпределя с течение на времето, добавя специалистът.
Ако семейство с 5 млн. $ ги влагаше пасивно в по-широкия фондов пазар и харчеше рационално (около 2% всяка година), през днешния ден те биха имали 16 милиарда $.
Ако една четвърт от тези фамилии бяха постъпили по този метод, през днешния ден щеше да има към 16 000 милиардерски семейства.
Но съгласно Forbes в страната има единствено към 730 милиардери и съвсем никой от тях не е наследил дългогодишно благосъстояние от потомство на потомство.
Всъщност, по-малко от 10% от настоящия лист на милиардерите са потомци на някои от първия лист на милионерите на Forbes от 1982 година, написа CNN.
Къде отидоха всички тези пари?
Виктор Хагани, съосновател на компанията за ръководство на активи Elm Partners, се пробва да открие това в новата си книга " Липсващите милиардери ", написана в съавторство с сътрудника му Джеймс Уайт.
Отговорът, споделя Хагани, се крие в метода, по който хората влагат. Обикновено те се концентрират прекалено много върху кои акции да купуват и продават и незадоволително върху това какъв брой.
Хагани има опит от първа ръка.
През 90-те години на предишния век той е съосновател на компанията Long-Term Capital Management (LTCM), която превзема Уолстрийт, постигайки междинна възвръщаемост от 30% годишно.
През 1998 година LTCM, която употребява огромен ливъридж, губи 4,6 милиарда $ за по-малко от четири месеца, когато избухва рецесията в Русия. Федералният запас събира висши чиновници от най-мощните банки в света и провежда рекапитализация на компанията на стойност 3,65 милиарда $, само че в последна сметка фондът е премахнат през 2000 година
В изявление пред CNN Хагани разяснява по какъв начин вложителите на дребно могат да се поучат от неговите неточности, както и какво може да се научи от грешките на най-богатите американски фамилии.
Според него, най-важният въпрос е какъв риск да се поеме.
При вложението би трябвало да вземете две решения:
Какво желаете да купите или да продадете и какъв брой от него желаете да купите или да продадете.
LTCM имаше положителни вложения, само че ние сбъркахме въпроса " Колко? " - имахме прекалено много от тях. Ако вземете неверно решение по въпроса " Какво? " и вярно решение за размера, то към момента е неуместно и ще загубите пари. Но въпреки всичко ще можете да продължите напред и да намерите някои по-добри вложения, изяснява Хагани.
Ако сбъркате с решението " Колко? ", това е пагубно. LTCM е превъзходен образец за това.
Как американските династични семейства са позволили същите неточности?
Корнелиус Вандербилт умира през 1877 година с активи от 100 млн. $, 95 млн. от които завещава на най-големия си наследник. До 50-те години на ХХ век няма нито един Вандербилт, който да е даже милионер. Тази история ни връща към въпроса " Колко? ". Инвестиционната среда през последните 125 години не би могла да бъде по-добра.
Трудно е да не се влага в неща, които имат позитивна възвръщаемост. Но хората бъркат в решенията си за размера и поемат прекомерно огромен риск в портфейлите си, без да имат задоволително диверсификация.
Да кажем, че подсигуряваме на вложителя, че ще реализира междинна годишна възвръщаемост от 5%. Всяка година ще има волатилност - една година ще сте нагоре с 35%, а на идната ще сте надолу с 25%, само че в дълготраен проект тя ще се изравни до 5%. Изглежда доста преференциално, само че рискът стартира да понижава възвръщаемостта, изяснява Хагани.
Да кажем, че инвестирате 100 $ и възвръщаемостта е 50% за една година. През идната година губите 50%. Средната възвръщаемост е нула, само че благосъстоянието ви в действителност е намаляло до 75 $.
LTCM има позитивна междинна възвръщаемост, само че през 1998 година претърпява 90% загуба и губи съвсем всичките си пари.
Династичните семейства също са вземали неприятни решения за разноските си. В даден миг те са определяли политика на устойчиви разноски, само че по-късно светът се е променял, цената на капиталовия им портфейл е намалявала и внезапно тези разноски към този момент не са били подобаващи за равнището на благосъстоянието, което са имали. Когато това се случи, благосъстоянието се разпилява бързо.
Поуката е, че вярното установяване на размера на капиталовия риск е в действителност значимо, когато става въпрос за дълготрайна резистентност на метода ви на живот и разноските ви.
Как да решите какъв риск да поемете?
Основната цел е да максимизирате своите рисково поправени резултати. Трябва да помислите за предстоящата възвръщаемост, която предлага пазарът и по-късно да прецените какво равнище на експозиция към рискови активи има смисъл за вас и какво равнище на разноски ще ви обезпечи резистентност до края на живота ви - или по-късно, в случай че желаете да оставите пари на децата си.
Има ли други заключения от историите на тези милиардери?
Едва ли някой може да си показа, че доста богатите фамилии през днешния ден няма да бъдат богати след 50 години. Но идващите 50 години ще бъдат разнообразни от последните. Човешката природа кара хората да поемат прекомерно огромен риск или да харчат прекалено много и може да забележим същия модел да се развива през идващите десетилетия.
В последна сметка единственото, което можем да създадем с благосъстоянието си, е да го похарчим или да го раздадем. И евентуално е добре за обществото то да се преразпределя с течение на времето, добавя специалистът.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ