Европейските лидери от месеци се борят с въпроса как да

Европейските водачи от месеци се борят с въпроса по какъв начин да реагират на ексцентричното предпочитание на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп да завземе Гренландия, a през последните дни тяхното неразбиране и паника се ускоряват.

Многократните настоявания на Тръмп Съединени американски щати да поемат контрола над Гренландия от близкия си съдружник Дания в допълнение задълбочиха хаоса в членките на Европейски Съюз и НАТО по отношение на това по какъв начин да се отговори на Вашингтон и по други геополитически въпроси – в това число американската офанзива против Венецуела и двусмисления метод на Съединени американски щати към пълномащабното навлизане на Русия в Украйна.

Европа е хваната в капан сред правилата си и зависимостта си от Съединени американски щати, написа Financial Times, цитирайки мнения на публични европейски фигури. От една страна, за Брюксел няма никакво подозрение, че Дания и Гренландия би трябвало да бъдат предпазени – това е въпрос на суверенитет, интернационално право и взаимност в границите на Европейски Съюз и НАТО. По този въпрос няма съмнение.

От друга страна, обстановката става неуместна, когато погледът се обърне към Венецуела. Повечето европейски държавни управления не изпитват никаква благосклонност към режима на Мадуро и не скърбят за отстраняването му. Но методът, по който това се случи – посредством американска военна интервенция – основава сериозен юридически и честен проблем. Ако Европа осъди остро Съединени американски щати за Венецуела, тя рискува да влезе в пряк конфликт с Вашингтон.

И тъкмо тук идва третият, най-чувствителен детайл: Украйна. Европа към момента разчита сериозно на американската военна, финансова и политическа поддръжка, с цел да има късмет за допустим излаз от войната. Затова европейските водачи внимават да не пресечен връзките с Белия дом – даже когато са надълбоко несъгласни с дейностите му.

С други думи – Европа знае, че остарелият трансатлантически модел се разпада. Но към момента няма смелостта или политическата воля да работи по този начин, като че ли това към този момент е необратим факт.

Подкрепата за Дания и Гренландия пристигна най-бързо от скандинавските и балтийските им съседи, следвани от страни като Франция, Германия и Англия. Малцина обаче осъдиха категорично Съединени американски щати, а никой не загатна Тръмп по име, макар че американският президент още веднъж съобщи „ ние се нуждаем от Гренландия “ единствено часове откакто датският министър председател Мете Фредериксен го прикани да спре с отправянето на закани към обширния арктически остров.

Премиерът на Швеция Улф Кристерсон съобщи: „ Само Дания и Гренландия имат право да вземат решение въпросите, свързани с Дания и Гренландия. “

Британският министър председател сър Киър Стармър сподели, че ще „ застане “ до Фредериксен против опасността на Тръмп да анексира Гренландия, откакто бе подложен на напън както от политически съперници, по този начин и от личните си депутати да се опълчи на Белия дом.

„ Дания е непосредствен европейски съдружник, непосредствен съдружник в НАТО, и бъдещето би трябвало да принадлежи на Гренландия и Кралство Дания – и единствено на тях “, съобщи Стармър пред Sky News.

Европейски публични лица споделят още пред FT, че военната интервенция за залавянето на Мадуро е посочила, че Тръмп се усеща самостоятелен от интернационалното право, и че реториката му по отношение на Гренландия би трябвало да бъде възприемана съществено.

Но надълбоко вкорененият боязън от рецензия към Тръмп - поради зависимостта от Вашингтон във връзка с поддръжката за Украйна и гаранциите за сигурност на Европа – води до съществени различия по отношение на метода, по който обстановката би трябвало да бъде ръководена, прибавят те.

Фредериксен предизвести, че повтарящите се американски упоритости по отношение на Гренландия могат да застрашат бъдещето на НАТО. „ Ако Съединените щати атакуван друга страна от НАТО, всичко стопира “, сподели тя в понеделник.

Президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс съобщи, че „ законните потребности на Съединени американски щати в региона на сигурността могат да бъдат адресирани посредством директен разговор сред Дания и Съединени американски щати “.

Проблемът за Дания е, че сходен разговор наподобява съвсем неосъществим.

Датски публични лица неведнъж са заявявали, че са подготвени да беседват с Тръмп за усилване на сигурността в Арктика.

Съгласно 75-годишно отбранително съглашение Съединени американски щати към този момент разполагат с единствената военна база в Гренландия, а локалните управляващи през последните години са били отворени към разширение на американското наличие или разкриване на нова база. Въпреки това американското наличие на острова е намаляло от над 10 000 бойци по време на Студената война до по-малко от 200 сега.

Министри от Гренландия също по този начин обявиха, че островът е „ отворен за бизнес “. Американските вложители обаче са показали слаб интерес към зараждащия се минен бранш, настояват публични лица.

„ Единственото нещо, което още не са предложили - и което в никакъв случай не могат да предложат - е Гренландия да стане част от Америка “, сподели почитан посланик от Европейски Съюз пред FT. Друг прибавя: „ Не им е нужна анексия. Те могат да получат каквото желаят. Именно това прави обстановката толкоз озадачаваща. “

Датски представители споделят, че Тръмп в началото е опитал да притисне Копенхаген, а по-късно е сменил тактиката, като се е опитал да се обърне непосредствено към гренландците. Какво следва по-късно е тревожният въпрос.

Представители на НАТО и Европейски Съюз показват координираните послания в поддръжка на Дания през последните 24 часа – проведени от висши дипломати из цяла Европа – като доказателство, че континентът калибрира отговора си по отношение на ескалиращата изразителност на Тръмп.

Въпросът за Гренландия е изключително сензитивен за НАТО и неговия общоприет секретар Марк Рюте. Всяко американско военно деяние за завладяване на острова би довело до директен спор сред двама съдружници, поставяйки под подозрение главната уговорка за групова защита и евентуално принуждавайки останалите 30 членове да изберат страна.

Представители на НАТО непрекъснато повтарят настояването на Тръмп, че Гренландия е основна за арктическата сигурност, и декларират, че алиансът може групово да ускори фокуса си върху района, с цел да обезврежда причините му за анексия.

Официални лица показват и смяна в позицията на други районни членове на НАТО, които към този момент поддържат по-активна роля на алианса в Арктика, както и триумфа на Канада в преодоляването на предходната изразителност на Тръмп за превръщането ѝ в част от Съединени американски щати – частично посредством увеличение на разноските за защита.

В неделя Тръмп омаловажи метода на Дания, като съобщи, че тя е добавила „ една кучешка шейна “ към защитата на Гренландия. Копенхаген обаче разгласи през октомври, че ще влага 4,2 милиарда $ в две военни формирования, нов щаб на Арктическото командване, два кораба, самолети за морско наблюдаване, дронове и радари за въздушно наблюдаване – всички ситуирани в Гренландия.

Последните изявления на Тръмп за Гренландия акцентират смисъла ѝ за „ сигурността “, като няколко от съветниците му настояват, че арктическият остров, сходно на Венецуела, попада в концепцията, че Съединени американски щати имат жизненоважен интерес да управляват сигурността на цялото Западно полукълбо.

Европейската комисия обаче в понеделник отхвърли сравненията сред Венецуела и Гренландия.

„ Гренландия е съдружник на Съединени американски щати и също по този начин е предпазена от НАТО – и това е голяма разлика “, съобщи тя. „ Затова ние изцяло заставаме зад Гренландия и по никакъв метод не виждаме опция за съпоставяне с това, което се случи във Венецуела. “