На този ден: Изиграна е първата игра по баскетбол в САЩ
През 1891 година е изиграна първата игра по баскетбол в Спрингфилдския лицей – Съединени американски щати
В началото на декември 1891 година канадецът Джеймс Нейсмит, учител по физическо образование в учебно заведение на ИМКА (днес Спрингфийлдски колеж) в Спрингфийлд, Масачузетс, се пробва да сътвори занимания за учениците си през дъждовен ден. Той търси дейна игра на закрито, която да ги занимава и да поддържа физическата им форма през продължителните зими на Нова Англия. След като отхвърля няколко други благоприятни условия като прекомерно груби или несъответствуващи за затворено помещение, той разказва главните правила и заковава панер за праскови на височина почти 3 метра. За разлика от днешните баскетболни кошове, първият панер на Нейсмит не е с пробито дъно и топката би трябвало да се вади от него след всяка точка. Впоследствие, с цел да не се качват играчите по стълба за изваждане на топката, дъното на коша е пробито, тъй че топката да се вади с дълга пръчка.
Първоначално баскетболът се играе с футболна топка. Първите топки, особено предопределени за баскетбол, са кафяви, а нормалната през днешния ден оранжева топка е въведена едвам в края на 50-те години от Тони Хинкъл, който желае да направи топката по-добре забележима както за играчите, по този начин и за публиката. Дриблирането не е част от първичната игра като се изключи подаването с отскок на топката – главният метод за напредване на топката е подаването. По-късно дриблирането е позволено, само че през ранния интервал е затруднено от несиметричните топки. То се постанова като основна част от играта през 50-те години, когато стартират да се създават топки с по-правилна форма.
Кошовете за праскови се употребяват до 1906 година, когато са сменени с железни обръчи с табло зад тях, а малко по-късно става допустимо топката да минава през коша. През този интервал тимът получава точка за всеки панер и тимът, получил повече точки печели. Първоначално кошовете са заковани за изложба към игрището, само че това се оказва непрактично, тъй като фенове от галерията се намесват в играта. По тази причина е въведено таблото зад коша, което в допълнение дава опция за изстрели с удар в него.
През 1898 година Мари Кюри и Пиер Кюри откриват нов химичен детайл – радий
Радият е радиоактивен метал съдържащ се в урановата руда.
Радият е открит през 1898 година от Пиер и Мари Кюри. Наименованието идва от латинската дума radius – лъч. Преди и по време на Първата международна война се е употребявал като луминофор в ръчните часовници. Днес приложението му е мощно лимитирано, като се употребява само за научни цели.
През 1895 година Пиер Кюри се дами за полската студентка Мария Склодовска и от 1897 година двамата стартират взаимни проучвания върху явлението радиоактивност . През 1903 година семейство Кюри са удостоени с Нобелова премия за физика „ за взаимни проучвания върху явлението радиоактивност “, намерено от Анри Бекерел.
Ма̀рия Сальо̀меа Склодо̀вска-Кюрѝ е полско-френска физичка и химичка, пионер в региона на радиологията и първи притежател на две Нобелови награди, както и единствената жена носителка на Нобелова премия в две разнообразни области на наукат – физика и химия. Тя е и първата жена преподавателка в Сорбоната.
Нейните достижения включват развиването на теорията за радиоактивността, термин, който тя вкарва, техники за уединяване на радиоизотопи и откриването на два нови детайла, полоний и радий. Под нейно управление са извършени първите в света изследвания на лекуването на неоплазми с радиоактивни изотопи. Тя основава Институтите Кюри в Париж и във Варшава, които през днешния ден остават съществени центрове за медицински проучвания. По време на Първата международна война тя създава мобилни радиографични пунктове за даване на рентгенови услуги на полеви лечебни заведения.
Дори когато става френски жител, Мария Склодовска Кюри, която употребява и двете фамилни имена, в никакъв случай не губи възприятието си за полска еднаквост. Тя учи дъщерите си на полски език и ги води на посещаване в Полша. Умира през 1934 година, на 66 година, в санаториума Санселмо в град Паси, От Савоа, (Франция), от апластична анемия, получена вследствие излагане на радиация в хода на научните ѝ проучвания и в хода на радиологичната ѝ работа в полевите лечебни заведения по време на Първата международна война.
В началото на декември 1891 година канадецът Джеймс Нейсмит, учител по физическо образование в учебно заведение на ИМКА (днес Спрингфийлдски колеж) в Спрингфийлд, Масачузетс, се пробва да сътвори занимания за учениците си през дъждовен ден. Той търси дейна игра на закрито, която да ги занимава и да поддържа физическата им форма през продължителните зими на Нова Англия. След като отхвърля няколко други благоприятни условия като прекомерно груби или несъответствуващи за затворено помещение, той разказва главните правила и заковава панер за праскови на височина почти 3 метра. За разлика от днешните баскетболни кошове, първият панер на Нейсмит не е с пробито дъно и топката би трябвало да се вади от него след всяка точка. Впоследствие, с цел да не се качват играчите по стълба за изваждане на топката, дъното на коша е пробито, тъй че топката да се вади с дълга пръчка.
Първоначално баскетболът се играе с футболна топка. Първите топки, особено предопределени за баскетбол, са кафяви, а нормалната през днешния ден оранжева топка е въведена едвам в края на 50-те години от Тони Хинкъл, който желае да направи топката по-добре забележима както за играчите, по този начин и за публиката. Дриблирането не е част от първичната игра като се изключи подаването с отскок на топката – главният метод за напредване на топката е подаването. По-късно дриблирането е позволено, само че през ранния интервал е затруднено от несиметричните топки. То се постанова като основна част от играта през 50-те години, когато стартират да се създават топки с по-правилна форма.
Кошовете за праскови се употребяват до 1906 година, когато са сменени с железни обръчи с табло зад тях, а малко по-късно става допустимо топката да минава през коша. През този интервал тимът получава точка за всеки панер и тимът, получил повече точки печели. Първоначално кошовете са заковани за изложба към игрището, само че това се оказва непрактично, тъй като фенове от галерията се намесват в играта. По тази причина е въведено таблото зад коша, което в допълнение дава опция за изстрели с удар в него.
През 1898 година Мари Кюри и Пиер Кюри откриват нов химичен детайл – радий
Радият е радиоактивен метал съдържащ се в урановата руда.
Радият е открит през 1898 година от Пиер и Мари Кюри. Наименованието идва от латинската дума radius – лъч. Преди и по време на Първата международна война се е употребявал като луминофор в ръчните часовници. Днес приложението му е мощно лимитирано, като се употребява само за научни цели.
През 1895 година Пиер Кюри се дами за полската студентка Мария Склодовска и от 1897 година двамата стартират взаимни проучвания върху явлението радиоактивност . През 1903 година семейство Кюри са удостоени с Нобелова премия за физика „ за взаимни проучвания върху явлението радиоактивност “, намерено от Анри Бекерел.
Ма̀рия Сальо̀меа Склодо̀вска-Кюрѝ е полско-френска физичка и химичка, пионер в региона на радиологията и първи притежател на две Нобелови награди, както и единствената жена носителка на Нобелова премия в две разнообразни области на наукат – физика и химия. Тя е и първата жена преподавателка в Сорбоната.
Нейните достижения включват развиването на теорията за радиоактивността, термин, който тя вкарва, техники за уединяване на радиоизотопи и откриването на два нови детайла, полоний и радий. Под нейно управление са извършени първите в света изследвания на лекуването на неоплазми с радиоактивни изотопи. Тя основава Институтите Кюри в Париж и във Варшава, които през днешния ден остават съществени центрове за медицински проучвания. По време на Първата международна война тя създава мобилни радиографични пунктове за даване на рентгенови услуги на полеви лечебни заведения.
Дори когато става френски жител, Мария Склодовска Кюри, която употребява и двете фамилни имена, в никакъв случай не губи възприятието си за полска еднаквост. Тя учи дъщерите си на полски език и ги води на посещаване в Полша. Умира през 1934 година, на 66 година, в санаториума Санселмо в град Паси, От Савоа, (Франция), от апластична анемия, получена вследствие излагане на радиация в хода на научните ѝ проучвания и в хода на радиологичната ѝ работа в полевите лечебни заведения по време на Първата международна война.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ