През 1883 г. нещо превръща небето червено, луната синя, а

През 1883 г. нещо смразява учените: небето става червено, луната синя, а залезите зелени в продължение на седмици…

През 1883 година нещо трансформира небето алено, луната синя, а залезите зелени в продължение на седмици — оставяйки учените смразени и безмълвни…

В продължение на седмици през 1883 година светът следи алено небе, зелени залези и сияеща синя луна — без да има и най-малката визия защо… А това в действителност е едно от най-разрушителните събития в човешката история!

Снимка: Х

През август 1883 година се следи нещо невиждано – изригването на вулкана Кракатау в Индонезия провокира поредност от атмосферни феномени, толкоз трагични, че трансформират небето над съвсем всеки континент.

Експлозията – едно от най-мощните вулканични събития в историята – изхвърля пепел и аерозоли, богати на сяра, на повече от 30 километра височина в атмосферата. Докато този материал се разпръсква в стратосферата, той разсейва и пречупва слънчевата светлина по метод, невъобразим до тогава. Според изследване от 2024 година, оповестено в Atmospheric Chemistry and Physics, изригването трансформира световната оптична среда в продължение на седмици, създавайки калейдоскоп от сюрреалистични цветове: тъмночервено небе, синьо оцветена луна и зелено оцветени залези. Това, което милиони наблюдаващи виждат тогава, не е заблуда или метафора, а действителна последица от вулканична физика и атмосферна химия, разгръщащи се в планетарен мащаб.

Снимка: Х

Небе в пламъци: непосредствените последици

Първите известия за явлението идват единствено няколко дни след изригването, с разкази за залези, толкоз интензивни, че карат хората да стопират на място.

Във впечатляваща публикация от The New York Times, оповестена през ноември 1883 година, очевидец разказва сцена, която наподобява на небе в пламъци:
„ Малко след 5 часа западният небосвод внезапно пламна в яркочервено, което оцвети небето и облаците в пурпурно. Хората по улиците бяха сюрпризирани от необикновената гледка… Облаците последователно потъмняха до тъмночервен нюанс, а морето се оцвети в кървавочервено. “

Снимка: Х

Това не е бил елементарен залез. Учените към този момент знаят, че стратосферните аерозоли, популяризирани по целия свят от екваториалните въздушни течения, пречупват слънчевата светлина по подобен метод, че по-късите талази (синя и зелена светлина) се разсейват, позволявайки на по-дългите червени талази да преобладават. Тъй като тези частици остават във въздуха в продължение на месеци, райони като Лондон, Ню Йорк, Сидни и Кейптаун оповестяват за небе, което дълго след залез слънце остава оцветено в алено, от време на време през половината от нощта. В епохата преди електрическото осветяване този резултат е бил още по-объркващ и внушаващ благоговение – едно смайващо естествено събитие, което подсказва, че нещо е се е объркало извънредно доста.

Лунната светлина става синя, а залезите – зелени

Докато аленото небе може да бъде разбираемо за актуалния наблюдаващ, странната смяна в цвета на Луната е по-трудна за схващане – и въпреки всичко е била следена по целия свят. В продължение на седмици Луната придобила чудноват стоманено-син нюанс, което предиздвикало някои да повярват, че атмосферата на Земята претърпява галактическа смяна. Но, както откривателите в този момент схващат, феноменът е бил породен от разпръскване на светлината през вулканични частици с тъкмо подобаващ размер: към един микрон в диаметър. Тези частици са задоволително огромни, с цел да разсейват алената светлина, до момента в който пропущат синята, създавайки неестествено оцветяване, което единствено стеснен диапазон от аерозоли може да създаде.

Снимка: Х

Още по-странни били зелените залези, следени от елементи на Северното полукълбо.

В редки случаи взаимоотношението на разсеяна алена светлина с тънки облаци вулканична мъгла пречупва слънчевата светлина в необичайно бледозелено зарево тъкмо преди залез слънце – естествено събитие, което нормално се следи единствено като необичаен и неосезаем „ зелен искра ” над океаните. Но това не бил искра. То било дълготрайно, необятно публикувано и изцяло друго от всичко, което е било следено преди или по-късно. Фактът, че такива поредни наблюдения са регистрирани на разнообразни континенти, освен удостоверява тяхната достоверност, само че и дава на актуалните учени скъпи данни за това по какъв начин плътността на аерозолите, ъгълът на слънчевата светлина и надморската височина се пресичат, с цел да образуват оптичната среда.

Снимка: Х

Защо оптичното завещание на Кракатау към момента е от голяма важност

Това, което отличава Кракатау от другите изригвания, не е единствено неговата мощ или броят на жертвите – това е мащабът и надморската височина на неговото стратосферно влияние. Анализът от 2024 година в Atmospheric Chemistry and Physics показва композиция от променливи, които са разрешили на частиците да останат във въздуха по-дълго от нормалното и да се разпределят отмерено по целия свят. Екваториалното му местонахождение също е асъдействало за разпространяването в двете полукълба, като е разрешило както в северните, по този начин и в южните ширини да се получат същите светлинни изкривявания. Това е основен фактор за разбирането на климатичните и оптичните противоположни връзки, които следват огромни изригвания.

Снимка: Х

Днес, последствията от изригването на Кракатау не са единствено обект на историческа любознателност; те остават крайъгълен камък в актуалната атмосферна просвета.

Техните резултати дават визия за това по какъв начин вулканичните аерозоли въздействат върху слънчевата радиация, температурите на повърхността и даже моделите на преваляванията. Тъй като климатичната система в този момент е по-чувствителна към външни разтърсвания, разбирането за това по какъв начин частиците взаимодействат със светлината в горните пластове на атмосферата към този момент не е академично упражнение – то е въпрос на прогнозиране на бъдещето. Докато вулканолозите и климатолозите правят оценка рисковете от огромни изригвания в един затоплящ се свят, изригването на Кракатау остава скъп референтен пункт както за оптичните аномалии, по този начин и за климатичните последици.

Снимка: Х

Историческото изригване на Кракатау и последвалото от 1883 година лишиха живота на 36 000 души. Изригването на Кракатау е едно от най-смъртоносните и разрушителни вулканични събития в историята.