Каква е максималната възраст, до която човек може да живее, и има ли въобще такава
През 1875 година Harper’s Weekly афишира Ломер Грифин от Лоди, Охайо, „ по всяка възможност “ за най-възрастния мъж в съюза (САЩ). Твърди се, че възрастта му е 116 години.
Разбира се, има скептици. Собствената брачна половинка на Ломер, да вземем за пример, споделя, че той е единствено на 103. А Уилям Джон Томс, британски публицист и демограф, който преди малко е написал книга за човешкото дългоденствие, показва обезверение по принцип към всички сходни изказвания за столетници. Максималната дълготрайност на живота на човек е към 100, твърди Томс. Със сигурност тогава нито едно изказване за човек на възраст над 110 години не е било доказано. „ „ Доказателствата, че някое човешко създание е навършило възраст, не 130 или 140, а 110 години… ще бъдат открити при проучване като изцяло несъстоятелни “, написа той.
Векове на експертни свидетелства (да не приказваме за данните на застрахователните компании) откриват 100 години като най-дългия вероятен човешки живот, упорства Томс – като се изключи няколко „ извънредно редки “ изключения. Той показва неразбиране, че някои медицински престижи към момента имат вяра, че един живот може да надвиши строго наложените от природата граници.
Но даже и през днешния ден, съвсем век и половина след гибелта на Ломер Грифин през 1878 година (според някои източници, на 119 години), учените към момента оспорват какъв брой е най-голямата човешка възраст – и дали въобще тя има някаква граница. В последна сметка през днешния ден са живи повече от дузина души с доказана възраст от над 110 години (и доста повече, които са някъде към толкоз остарели, само че просто нямат документи да го потвърдят). И въпреки всичко има единствено един доказан случай на човек, живял над 120 години – французойката Жана Калман, която почива през 1997 година на 122.
„ Възможното битие на твърда горна граница, на таван за дължината на човешкия живот е яростно обсъждано “, пишат Лео Белзил и неговите съавтори в публикация, която ще се появи в Годишен обзор на статистиката и нейното приложение. „ Има резистентен и необятно публикуван интерес към разбирането на тази граница, в случай че има такава. “
Последните изследвания към момента не са разрешили проблема; вместо това провокират несъгласия, означават Белзил, статистик от бизнес университета HEC Montréal в Канада, и сътрудниците му. Някои от тези несъгласия, допускат те, произтичат от неправилните способи на статистически разбор. Техният личен още един разбор на данни за рискови години живот демонстрира, че в случай че има ограничаване на продължителността на живота то ще бъде минимум 130 години, а най-вероятно надвишава 180. А някои набори от данни, оповестяват създателите, „ не слагат никакво ограничаване върху продължителността на човешкия живот. “
Такива изводи опонират на старите изказвания на Томс и други, че природата е наложила строго ограничаване на живота. Той поддържа тази позиция, като цитира френския натуралист от 18-ти век Жорж-Луи Леклерк, граф дьо Бюфон. Изглежда, че изключителното дългоденствие не се разграничават доста от просвета до просвета, макар разликите в метода на живот или диетите “, показва Буфон. „ Веднага ще се види, че продължителността на живота не зависи нито от навиците, нито от обичаите, нито от качеството на храната, че нищо не може да промени закрепените закони, които контролират броя на нашите години “, написа той.
Собственото следствие на Томс открива, че във всеки случай са били позволени неточности, а, несъмнено, някои хора просто лъжат.
„ Дори през днешния ден неналичието на висококачествени данни обърква статистическите опити за оценка на оптималната дълготрайност на живота. Преувеличаването на възрастта е прекомерно постоянно, защото доста дългият живот е мощно уважаван, тъй че данните за суперстолетниците би трябвало да бъдат деликатно и самостоятелно валидирани, с цел да се откри, че докладваната възраст е вярна “, пишат Белзил и съавтори.
За благополучие някои сбирки дават тествани данни за най-старите от старите. Една такава сбирка, Международната база данни за дългоденствие, включва информация от 13 страни за суперстолетници (тези, които живеят до 110 или повече години) и за 10 страни за полусуперстолетници (тези, които доближават 105, само че не доближават до 110).
Анализирането на такива набори от данни изисква ловко потребление на голям брой статистически принадлежности, с цел да се направи извод за оптималното човешко дългоденствие. Ключова идея в това отношение се назовава „ мощ на смъртността “ или „ функционалност на заплаха “, мярка за това какъв брой евентуално е някой, който доближи избрана възраст, да живее година по-дълго. (70-годишен американец, да вземем за пример, има към 2% късмет да почине, преди да доближи 71.)
Разбира се, заплахата от умиране се трансформира с течение на времето – нормално младежите е доста по-вероятно да живеят още една година, в сравнение с една столетница, да вземем за пример. Чрез определяне по какъв начин се трансформира смъртността с възрастта, по-късно могат да се приложат статистически способи за оценка на оптималната допустима дълготрайност на живота.
От 50-годишна възраст или повече, статистиката демонстрира, рискът от гибел се усилва от година на година. Всъщност смъртността нараства експоненциално през огромна част от живота на възрастните. Но след към 80-годишна възраст темпът на повишаване на смъртността стартира да се забавя. Уравнения, които количествено дефинират измененията във функционалността на заплаха, демонстрират, че тя се изравнява на някаква възраст сред 105 и 110 години. Това значи, че уравненията, извлечени от по-ниските възрастови групи, са ненадеждни за оценка изобщо на границите на продължителността на живота; верният разбор изисква статистически данни, извлечени от тези на възраст 105 и повече години.
Анализите на тези групи демонстрират, че до към 110-годишна възраст процентът на умиране през всяка последваща година е почти 50% (приблизително същото за мъжете и жените).
В взаимозависимост от детайлите на набора от данни (като да вземем за пример какви възрастови диапазони са включени и за коя държава), вероятното ограничаване за дългоденствие се прави оценка в диапазона от 130–180. Но в някои случаи статистиката допуска таван от минимум 130, без горна граница. Математически това значи, че най-високите възрасти в задоволително огромна популация биха били безкрайни – което допуска величие.
