На 21 март 1871 г. Петър Берон е убит в имението си край Крайова
През 1871 година в имението си край Крайова е погубен Петър Берон. Той е изтъкнат възрожденец - академик, енциклопедист, образован деятел, възпитател, естественик, доктор и мъдрец.
„ На 21 март тая година късно една злодейска ръка се осмели и посегна да отнеме живота на честния и преблаг найш вуйчо доктор Петър Берон и то с най-грозния и посредством най-мъчителния метод – с удушването му! ”
Това са първите редове от некролога, публикуван от околните на създателя на „ Рибния буквар ”, във връзка неговата кончина, написа уеб сайтът " Българанъ ". В некролога още написа: „ Ние сме уверени, че всекиму би трябвало да настръхнат космите на главата, като си намерения за страшното състояние, в което се е намирал починалият в последните дни на живота си, когато са го мъчили безчовечните и звероподобни същества, називаеми человеци, които направиха това зверско разбойничество! ”.
Д-р Петър Берон е удушен на 21 март 1871 година към 8 ч. вечерта в дома си на ул. „ Личеулуй ” № 1 в кв. „ Св. Троица ” в гр. Крайова. Румънската полиция незабавно потегля по дирите на обвинените убийци и скоро ги залавя. Това са селяните Йон Калин и Николае Тибу. Издаваният в Букурещ български в. „ Свобода ” оповестява, че те са създали цялостни признания. Арестувани са също хипотетичните поръчители на убийството – Петру Александру и инж. Илие Чокулеску.
Последният дължал на Берон 110 жълтици.
Поръчителите са освободени заради липса на доказателства. Двамата убийци са пратени на доживотна каторга в солниците, защото по това време в северната ни съседка не е имало смъртно наказване.
Петър Берон е роден през 1799 година в Котел, където учи в началото при поп Стойко Владиславов (по-късно Софроний Врачански). След това учи и в гръцкото учебно заведение в Букурещ. От 1821 година до 1825 година учителства в Брашов, а от 1825 година до 1831 година следва медицина в Мюнхен (Германия), напомня " Фокус ".
След като на 3 юли 1831 година приключва с докторска дисертация медицина в Мюнхен, Берон се открива за известно време в Букурещ като частен лекар. От 1832 до 1841 година е областен доктор на Крайова. Заедно с племенника си Никола Христов основава сдружение за търговия с аби. Започва и рентабилен бизнес със зърно. През 1841 година купува чифлика „ Скорила ” край Крайова с повърхност 10 000 дка. Това му разрешава да живее като рентиер до края на живота си
След това до 1841 година Берон работи като доктор в Крайова. От 1843 година до края на живота си се занимава най-вече с научна активност.
Най-големи са неговите заслуги в региона на българското просветно дело. Като преподавател в Брашов през 1824 година сформира първия български учебник - " Буквар с разнообразни поуки " ( " Рибен буквар " ).
В него са наранени въпроси от разнообразни области на знанието и това му придава темперамент на дребна енциклопедия. Освен това " Рибен буквар " е написан на жив, приказваме български език и това го прави леснодостъпен за децата. С него Берон се изявява като първия български възпитател, обявяващ се уверено за светско обучение.
С Рибния буквар той слага началото на нов стадий в българското просветно дело.
Берон подкрепя просветителното дело в българските земи, като дава средства за разкриване на всемирски учебни заведения в другите краища на страната.
Той написва към 20 научни труда. Живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага, Атина. Владее 9 езика. Голяма част от наследството си завещава на български учебни заведения. През 1964 година сърцето му (балсамирано още при гибелта му) е пренесено в Котел.
