8 май - Световен ден на Червения кръст
През 1863 година в Женева се организира съвещание на частен комитет, основан от Анри Дюнан (роден на 8 май 1828 г) и още четирима видни поданици на този град (Густав Моание, ген. Гийом-Анри Дюфур, доктор Луи Апиа и доктор Теодор Моноар). Наречен е " Комитет на петимата ".
Началото
По самодейност на този комитет, същата година се провежда конгрес на представителите на 16 страни. Форумът предлага основаването на национални сдружения за оказване на помощ и насочва апел към държавните управления да поддържат тези организации. Конгресът утвърждава концепцията да бъде признавана за неприкосновена от воюващите страни територията на лазаретите, където са настанени ранени и работи боен хигиеничен личен състав. Предлага се да бъде одобрен общ характерен знак за протекция на хора и имущество по време на военни спорове.
През 1864 година Федералният съвет на Швейцария провежда в Женева дипломатическа конференция на пълномощници от 16 страни, която създава „ Женевската спогодба за облекчение участта на ранените в армиите на бойното поле ”, подписана на 22 август и утвърдена през идващите години от съвсем всички европейски страни. Тази спогодба слага крайъгълния камък на актуалното интернационално филантропично право. Тя постановява, че ранените или болните членове на въоръжените сили би трябвало да бъдат подпомагани и да им се оказват грижи, без каквото и да било неподходящо разграничение и без значение към коя страна принадлежат. Документът утвърждава неутралитета на медицинските дейности по време на спор, които по своята същина не са израз на поддръжка за нито една от воюващите страни, и регламентира зачитането от воюващите сили на медицинския личен състав, територията на заведенията и оборудването им. Решено е те да бъдат обозначавани с отличителна емблема - червен кръст на бял декор.
През 1864 година Комитетът на петимата се преобразува в „ Международен комитет за помощ на ранените военни лица ”, а по късно е преименуван в „ Международен комитет на Червения кръст ” (МКЧК) - име, познато и през днешния ден. Тогава той си слага за задача да предизвиква основаването на национални сдружения на Червения кръст, да улеснява взаимната им активност, а по време на война - като безпристрастен орган да работи за обезпечаване на помощ и протекция на жертвите. България е 19-та страна в света, учредила през 1878 година свое национално червенокръстко сдружение, а от 1 март 1884 година българското държавно управление официално се причислява към Женевската спогодба. По време на Сръбско-българската война за пръв път на Балканите се ползва Женевската спогодба, като българското държавно управление спомага за размяната на военнопленници и провежда превързочни пунктове за ранените, улеснява свободното прекосяване на филантропична помощ.
Създадената през 1919 година Лига на сдруженията на Червения кръст и Червения полумесец , преименувана по-късно на Международна федерация на Червения кръст и Червения полумесец, сплотява националните организации по света. Така те могат да обменят опит и да си оказват помощ взаимно. Днес националните сдружения на Червения кръст и Червения полумесец са 186, като хуманната концепция от дълго време е надскочила границите на Европа и множеството от дилемите на придвижването са придобили мирновременен темперамент. Насърчаването и развиването на националните сдружения, стимулирането и съгласуването на помощите в спокойно време и най-много при бедствия от невоенен темперамент се обособяват като най-важните и основни задания на Федерацията. От „ грижи за ранените и заболели военни лица ” към този момент се е минало към помощ за пандизчиите, цивилните ранени, арестуваните и депортираните, евакуираните и хората, останали без заслон, към протекция на популацията в окупирани територии, бежанците и така нататък Все по-приоритетна става помощта за заболели и инвалиди, за остарели хора и деца, за жертви на пагубни трусове и други
През 1928 година Международният комитет, Лигата и Националните сдружения се сплотяват в Международен Червен кръст. Така се създадава интернационалното червенокръстко придвижване и дружно с него се ражда интернационалното филантропично право.
Български червен кръст
След Освобождението на България от турско иго според клаузите на Берлинския контракт от 1878 година са основани Княжество България (васално на турския султан) и самостоятелната област Източна Румелия в границите на империята. И в Княжеството, и в Източна Румелия още през 1878 година се учредяват първите червенокръстки сдружения. През м. май в София е основано Софийско регионално сдружение за подкрепяне на заболели и ранени с ръководител софийския митрополит Милетий. В него се включват и работят редица видни жители на София отпред с губернатора на региона В. П. Алабин. На 25 октомври е учредено сливенското сдружение на Червения кръст под председателството на митрополит Серафим. Уставът му е одобрен от княз Дондуков-Корсаков - основен губернатор на Източна Румелия. Веднага след Съединението на двете български области на 20-ти септември 1885 година е основана и Националната организация с ръководител митрополит Климент.
Тя е одобрена с формален декрет на първия български княз – Александър Батенберг, който взема БЧК под свое застъпничество. Организацията е приета и от Международния комитет на Червения кръст в Женева с писмо от 20-ти октомври 1885 година От учредяването си Българският Червен кръст има 15 ръководители - значими фигури в публичния живот на страната: митрополит Милетий, митрополит Серафим, митрополит Климент (Васил Друмев), доктор Пантелей Минчович, доктор Панайот Жечев, доктор Георги Сарафов, Иван Евстатиев Гешов, проф. доктор Стоян Данев, проф. доктор Васил Моллов, проф. доктор Димитър Ораховац, доктор Любен Рачев, доктор Петър Коларов, доктор Кирил Игнатов, проф. доктор Стоян Саев и маг. фарм. Христо Григоров. Традицията короновани особи да покровителстват Червения кръст е непокътната по време на династията на царя.
Царица Елеонора – втората брачна половинка на цар Фердинанд и кралица Йоанна – брачна половинка на цар Борис III играят значима роля в това отношение. Цар Борис III е висшият патрон на Български Червен Кръст през интервала 1918 – 1943 г Българският Червен Кръст има забележителен принос за образуването и първите стъпки на българската социална здравна система. Той построява и доста лечебни заведения в София, Плевен, Хасково, Бургас и други Организацията построява и управлява повече от 40 години болничното заведение “Червен Кръст ” – през днешния ден едно от най-модерните и авторитетни държавни лечебни заведения. Към болничното заведение през 1900 година е намерено и първото и дълго време само в страната учебно заведение за милосърдни сестри. По неговия пример и образец по-късно пораждат доста учебни заведения и колежи за медицински сестри.
В своята многогодишна история Българският Червен кръст играе значима роля в организирането и оказването на здравна помощ по време на войните, които България води за национално обединяване . Той организира многочислени здравни курсове за образованието на самарянки и милосърдни сестри, които поставят грижи за болните и ранените бойци и офицери на фронта и в тила. Най-големите тествания за организацията в спокойно време са огромното земетресение през 1928 година и бежанската вълна от Беломорието и Одринска Тракия, с които българските червенокръстци се оправят ослепително и съумяват да спасят от апетит и бедност хиляди хора, мобилизирайки своите лични запаси и помощта на десетки други задгранични червенокръстки организации.
Началото
По самодейност на този комитет, същата година се провежда конгрес на представителите на 16 страни. Форумът предлага основаването на национални сдружения за оказване на помощ и насочва апел към държавните управления да поддържат тези организации. Конгресът утвърждава концепцията да бъде признавана за неприкосновена от воюващите страни територията на лазаретите, където са настанени ранени и работи боен хигиеничен личен състав. Предлага се да бъде одобрен общ характерен знак за протекция на хора и имущество по време на военни спорове.
През 1864 година Федералният съвет на Швейцария провежда в Женева дипломатическа конференция на пълномощници от 16 страни, която създава „ Женевската спогодба за облекчение участта на ранените в армиите на бойното поле ”, подписана на 22 август и утвърдена през идващите години от съвсем всички европейски страни. Тази спогодба слага крайъгълния камък на актуалното интернационално филантропично право. Тя постановява, че ранените или болните членове на въоръжените сили би трябвало да бъдат подпомагани и да им се оказват грижи, без каквото и да било неподходящо разграничение и без значение към коя страна принадлежат. Документът утвърждава неутралитета на медицинските дейности по време на спор, които по своята същина не са израз на поддръжка за нито една от воюващите страни, и регламентира зачитането от воюващите сили на медицинския личен състав, територията на заведенията и оборудването им. Решено е те да бъдат обозначавани с отличителна емблема - червен кръст на бял декор.
През 1864 година Комитетът на петимата се преобразува в „ Международен комитет за помощ на ранените военни лица ”, а по късно е преименуван в „ Международен комитет на Червения кръст ” (МКЧК) - име, познато и през днешния ден. Тогава той си слага за задача да предизвиква основаването на национални сдружения на Червения кръст, да улеснява взаимната им активност, а по време на война - като безпристрастен орган да работи за обезпечаване на помощ и протекция на жертвите. България е 19-та страна в света, учредила през 1878 година свое национално червенокръстко сдружение, а от 1 март 1884 година българското държавно управление официално се причислява към Женевската спогодба. По време на Сръбско-българската война за пръв път на Балканите се ползва Женевската спогодба, като българското държавно управление спомага за размяната на военнопленници и провежда превързочни пунктове за ранените, улеснява свободното прекосяване на филантропична помощ.
Създадената през 1919 година Лига на сдруженията на Червения кръст и Червения полумесец , преименувана по-късно на Международна федерация на Червения кръст и Червения полумесец, сплотява националните организации по света. Така те могат да обменят опит и да си оказват помощ взаимно. Днес националните сдружения на Червения кръст и Червения полумесец са 186, като хуманната концепция от дълго време е надскочила границите на Европа и множеството от дилемите на придвижването са придобили мирновременен темперамент. Насърчаването и развиването на националните сдружения, стимулирането и съгласуването на помощите в спокойно време и най-много при бедствия от невоенен темперамент се обособяват като най-важните и основни задания на Федерацията. От „ грижи за ранените и заболели военни лица ” към този момент се е минало към помощ за пандизчиите, цивилните ранени, арестуваните и депортираните, евакуираните и хората, останали без заслон, към протекция на популацията в окупирани територии, бежанците и така нататък Все по-приоритетна става помощта за заболели и инвалиди, за остарели хора и деца, за жертви на пагубни трусове и други
През 1928 година Международният комитет, Лигата и Националните сдружения се сплотяват в Международен Червен кръст. Така се създадава интернационалното червенокръстко придвижване и дружно с него се ражда интернационалното филантропично право.
Български червен кръст
След Освобождението на България от турско иго според клаузите на Берлинския контракт от 1878 година са основани Княжество България (васално на турския султан) и самостоятелната област Източна Румелия в границите на империята. И в Княжеството, и в Източна Румелия още през 1878 година се учредяват първите червенокръстки сдружения. През м. май в София е основано Софийско регионално сдружение за подкрепяне на заболели и ранени с ръководител софийския митрополит Милетий. В него се включват и работят редица видни жители на София отпред с губернатора на региона В. П. Алабин. На 25 октомври е учредено сливенското сдружение на Червения кръст под председателството на митрополит Серафим. Уставът му е одобрен от княз Дондуков-Корсаков - основен губернатор на Източна Румелия. Веднага след Съединението на двете български области на 20-ти септември 1885 година е основана и Националната организация с ръководител митрополит Климент.
Тя е одобрена с формален декрет на първия български княз – Александър Батенберг, който взема БЧК под свое застъпничество. Организацията е приета и от Международния комитет на Червения кръст в Женева с писмо от 20-ти октомври 1885 година От учредяването си Българският Червен кръст има 15 ръководители - значими фигури в публичния живот на страната: митрополит Милетий, митрополит Серафим, митрополит Климент (Васил Друмев), доктор Пантелей Минчович, доктор Панайот Жечев, доктор Георги Сарафов, Иван Евстатиев Гешов, проф. доктор Стоян Данев, проф. доктор Васил Моллов, проф. доктор Димитър Ораховац, доктор Любен Рачев, доктор Петър Коларов, доктор Кирил Игнатов, проф. доктор Стоян Саев и маг. фарм. Христо Григоров. Традицията короновани особи да покровителстват Червения кръст е непокътната по време на династията на царя.
Царица Елеонора – втората брачна половинка на цар Фердинанд и кралица Йоанна – брачна половинка на цар Борис III играят значима роля в това отношение. Цар Борис III е висшият патрон на Български Червен Кръст през интервала 1918 – 1943 г Българският Червен Кръст има забележителен принос за образуването и първите стъпки на българската социална здравна система. Той построява и доста лечебни заведения в София, Плевен, Хасково, Бургас и други Организацията построява и управлява повече от 40 години болничното заведение “Червен Кръст ” – през днешния ден едно от най-модерните и авторитетни държавни лечебни заведения. Към болничното заведение през 1900 година е намерено и първото и дълго време само в страната учебно заведение за милосърдни сестри. По неговия пример и образец по-късно пораждат доста учебни заведения и колежи за медицински сестри.
В своята многогодишна история Българският Червен кръст играе значима роля в организирането и оказването на здравна помощ по време на войните, които България води за национално обединяване . Той организира многочислени здравни курсове за образованието на самарянки и милосърдни сестри, които поставят грижи за болните и ранените бойци и офицери на фронта и в тила. Най-големите тествания за организацията в спокойно време са огромното земетресение през 1928 година и бежанската вълна от Беломорието и Одринска Тракия, с които българските червенокръстци се оправят ослепително и съумяват да спасят от апетит и бедност хиляди хора, мобилизирайки своите лични запаси и помощта на десетки други задгранични червенокръстки организации.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ