Карловско школо закърми българския Гарибалди
През 1853 година основава Тайното общество, което приема като знаме на бъдещата българска република трибагреника - бяло, зелено и алено
Възстановената с научни способи глава на Георги Раковски ще бъде показана на 14 април в Регионалния исторически музей на галерия, отдадена на 200-годишнината от рождението на революционера. Образът е основан по същинския череп на Раковски от някогашния шеф на Института по антропология към Българска академия на науките проф. Йордан Йорданов.
Георги Сава Раковски е учредител, идеолог и пълководец на проведената битка за освобождението на България. Наричат го Българският Гарибалди. " Мечтател безразсъден, облик неосъществим ", по този начин поетът Иван Вазов разказва революционера Раковски - извънредно събитие във велика ера на националната ни история, знак на неукротимия, възраждащ се български дух..
Възрожденец, енциклопедист, посланик, публицист, историк, етнограф, юрист, предприемач. Владее 7 езика.
Роден е в Котел на 14 април 1821 година като Съби Стойков Попович, само че приема името Георги в чест на вуйчо си - видния бунтовник капитан Георги Мамарчев.
Раковски е един от най-образованите ни възрожденци. Учи при известния просветник Райно Попович в Карлово дружно с дузина известни българи - Петър Берон, Гаврил Кръстевич, Евлоги и Христо Георгиеви, Ботьо Петков.
В влиятелното гръцко учебно заведение в Куручешме, Цариград, учи философия, математика, физика, химия, латински език, френски, персийски, арабски езици.
Животът на бунтаря е като авантюристичен разказ - прекарва 3 година в пандиза за бунтарство, лидер на чета в Балкана, живял в Марсилия, клиент на дипломатическите салони в Атина, Букурещ, Белград, Одеса.
През 1853 година основава Тайното общество, което приема като знаме на бъдещата българска република трибагреника - бяло, зелено и алено.
Пише „ План за освобождението на България “, който планува в Сърбия да бъде готова войска, която да нахлуе и да вдигне на въстание българския народ.
Създава и оглавява Привременно българско държавно управление през 1862 година в Белград, където учредява Първата българска легия - учебно заведение за подготовка на офицери за българската войска. В Легията вземат участие 600 млади българи, сред които видни воеводи и революционери - Стефан Караджа, Филип Тотю, Васил Друмев, Васил Левски.
Според съвременници Раковски се е срещал с огромните италиански революционери Джузепе Мацини и Джузепе Гарибалди. Личният другар на Гарибалди Марко Антонио високо ценял българина.
Раковски е бранител на българите, принудително изселвани в Русия пред 19. век. В брошурата „ Преселение в Русия, или съветската убийствена политика за българите “ остро подлага на критика политиката на Санкт Петербург.
В края на живота си основава „ Върховно национално българско началство” през 1866 година в лицето на Тайния централен български комитет (ТЦБК) за да въоръжава и изпраща чети от чужбина в българските земи.
На 9 октомври 1867 година идеологът на българската освободителна битка умира в Румъния единствено на 46 години от туберкулоза и в последна беднотия.
От 1981 година почива в пантеон в родния му Котел.
Идеите на Раковски за национално избавление са поети и доразвити от идващото потомство български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година
Днес името му носи Военната академия в София.
С блестящи одежди - като княз на България
Българският трикольор с бял, зелен и червен цвят е бил освен концепция на Георги Раковски, само че сходно знаме той развявал по време на Първата българска легия в Белград през 1862 година
Тази история, обвързвана с държавната ни символика, води началото си от знаковата картина " Раковски с чета в Балкана ", съхранявана в Националния военноисторически музей. Тя е рисувана от приятеля му - италианеца Андреа Сако.
Тази картина в действителност предопределя по-късно избора ни на народен байрак. След Освобождението държавна комисия афишира точно трикольора от платното за национално знаме.
Раковски държал извънредно доста на знаците и външния искра. Той се държал гордо като същински български княз, съгласно близкия му сподвижник Иван Касабов.
Съвременници не изключват Раковски да е имал фантазия да стане княз на освободена България, имайки поради дейната и амбициозна натура на революционера, както и отдадеността му на идеята да види отечеството строшило робските окови.
Раковски впечатлява освен с хубост, само че внушава почит като " салтанатлия " - с блестящи стилни одежди, по западна мода. Това е обяснимо - той счита за дълг да показва почтено страната си пред съседите и европейците. Революционерът плува в свои води в дипломатическите салони на Атина, Цариград, Букурещ, Белград.
Демонстрация на княжески жанр е блестящата униформа на Раковски като лидер на Легията в Белград - дълго покривало в два цвята - тъмнозелен и червен, бял мундир от тънко сукно с червени гайтани, а на яката и пагоните със сърма. 600-те бойци от легията са облечени в бели шаячни мундири със зелени гайтани, с калпаци всеки с железно лъвче.
Въртял три годеници, едвам не става пловдивски шурей
Раковски е бил доста харесван мъж и флиртовете не са му били непознати. Легендарният бунтовник обещавал на три моми, че ще ги вземе за съпруги. Българка, туркиня и гъркиня са чакали с години мустакатия котленец, с цел да му пристанат. Той оставя излъгани и трите, въпреки че цялостен живот мечтае за женитба.
Любовта му към България обаче надвива.
Докато се подвизава в Цариград като юрист и търговец, татко му му намира къщовно момиче от Котел за младоженка, само че до женитба не се стига.
По това време Раковски е в съдружничество с авторитетната пловдивска фамилия Чалъкови. Атанас и Никола Чалики считат котленеца за отлична партия за сестра им Рада, само че и този сватбен план пропада.
За да откри пари за националните каузи, Раковски се сприятелява с авторитетния богат турчин Мустафа бей, чиято красива дъщеря Зейнеп се влюбва в българина.
Мустафа е подготвен да одобри българина за шурей. С кесиите жълтици на бъдещия тъст Раковски приготвя чета, бяга от бейския дом в нощта преди сватбата и повежда чета юнаци към Стара планина.
През 1863 година в Атина, където отива да сътвори съюз на балканските християнски нации против Турция, Георги изживява разказ с дъщерята на хаджи Христо - участник във въстания против турците.
Галантният Георги афишира публично, че двамата към този момент са сгодени и си разменят портрети. Скоро обаче той потегля за Букурещ и по този начин и не съблюдава сватбеното си заричане.
Фросо по този начин и не прежалва красивия българин - умира няколко месеца след гибелта му.
Възстановената с научни способи глава на Георги Раковски ще бъде показана на 14 април в Регионалния исторически музей на галерия, отдадена на 200-годишнината от рождението на революционера. Образът е основан по същинския череп на Раковски от някогашния шеф на Института по антропология към Българска академия на науките проф. Йордан Йорданов.
Георги Сава Раковски е учредител, идеолог и пълководец на проведената битка за освобождението на България. Наричат го Българският Гарибалди. " Мечтател безразсъден, облик неосъществим ", по този начин поетът Иван Вазов разказва революционера Раковски - извънредно събитие във велика ера на националната ни история, знак на неукротимия, възраждащ се български дух..
Възрожденец, енциклопедист, посланик, публицист, историк, етнограф, юрист, предприемач. Владее 7 езика.
Роден е в Котел на 14 април 1821 година като Съби Стойков Попович, само че приема името Георги в чест на вуйчо си - видния бунтовник капитан Георги Мамарчев.
Раковски е един от най-образованите ни възрожденци. Учи при известния просветник Райно Попович в Карлово дружно с дузина известни българи - Петър Берон, Гаврил Кръстевич, Евлоги и Христо Георгиеви, Ботьо Петков.
В влиятелното гръцко учебно заведение в Куручешме, Цариград, учи философия, математика, физика, химия, латински език, френски, персийски, арабски езици.
Животът на бунтаря е като авантюристичен разказ - прекарва 3 година в пандиза за бунтарство, лидер на чета в Балкана, живял в Марсилия, клиент на дипломатическите салони в Атина, Букурещ, Белград, Одеса.
През 1853 година основава Тайното общество, което приема като знаме на бъдещата българска република трибагреника - бяло, зелено и алено.
Пише „ План за освобождението на България “, който планува в Сърбия да бъде готова войска, която да нахлуе и да вдигне на въстание българския народ.
Създава и оглавява Привременно българско държавно управление през 1862 година в Белград, където учредява Първата българска легия - учебно заведение за подготовка на офицери за българската войска. В Легията вземат участие 600 млади българи, сред които видни воеводи и революционери - Стефан Караджа, Филип Тотю, Васил Друмев, Васил Левски.
Според съвременници Раковски се е срещал с огромните италиански революционери Джузепе Мацини и Джузепе Гарибалди. Личният другар на Гарибалди Марко Антонио високо ценял българина.
Раковски е бранител на българите, принудително изселвани в Русия пред 19. век. В брошурата „ Преселение в Русия, или съветската убийствена политика за българите “ остро подлага на критика политиката на Санкт Петербург.
В края на живота си основава „ Върховно национално българско началство” през 1866 година в лицето на Тайния централен български комитет (ТЦБК) за да въоръжава и изпраща чети от чужбина в българските земи.
На 9 октомври 1867 година идеологът на българската освободителна битка умира в Румъния единствено на 46 години от туберкулоза и в последна беднотия.
От 1981 година почива в пантеон в родния му Котел.
Идеите на Раковски за национално избавление са поети и доразвити от идващото потомство български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година
Днес името му носи Военната академия в София.
С блестящи одежди - като княз на България
Българският трикольор с бял, зелен и червен цвят е бил освен концепция на Георги Раковски, само че сходно знаме той развявал по време на Първата българска легия в Белград през 1862 година
Тази история, обвързвана с държавната ни символика, води началото си от знаковата картина " Раковски с чета в Балкана ", съхранявана в Националния военноисторически музей. Тя е рисувана от приятеля му - италианеца Андреа Сако.
Тази картина в действителност предопределя по-късно избора ни на народен байрак. След Освобождението държавна комисия афишира точно трикольора от платното за национално знаме.
Раковски държал извънредно доста на знаците и външния искра. Той се държал гордо като същински български княз, съгласно близкия му сподвижник Иван Касабов.
Съвременници не изключват Раковски да е имал фантазия да стане княз на освободена България, имайки поради дейната и амбициозна натура на революционера, както и отдадеността му на идеята да види отечеството строшило робските окови.
Раковски впечатлява освен с хубост, само че внушава почит като " салтанатлия " - с блестящи стилни одежди, по западна мода. Това е обяснимо - той счита за дълг да показва почтено страната си пред съседите и европейците. Революционерът плува в свои води в дипломатическите салони на Атина, Цариград, Букурещ, Белград.
Демонстрация на княжески жанр е блестящата униформа на Раковски като лидер на Легията в Белград - дълго покривало в два цвята - тъмнозелен и червен, бял мундир от тънко сукно с червени гайтани, а на яката и пагоните със сърма. 600-те бойци от легията са облечени в бели шаячни мундири със зелени гайтани, с калпаци всеки с железно лъвче.
Въртял три годеници, едвам не става пловдивски шурей
Раковски е бил доста харесван мъж и флиртовете не са му били непознати. Легендарният бунтовник обещавал на три моми, че ще ги вземе за съпруги. Българка, туркиня и гъркиня са чакали с години мустакатия котленец, с цел да му пристанат. Той оставя излъгани и трите, въпреки че цялостен живот мечтае за женитба.
Любовта му към България обаче надвива.
Докато се подвизава в Цариград като юрист и търговец, татко му му намира къщовно момиче от Котел за младоженка, само че до женитба не се стига.
По това време Раковски е в съдружничество с авторитетната пловдивска фамилия Чалъкови. Атанас и Никола Чалики считат котленеца за отлична партия за сестра им Рада, само че и този сватбен план пропада.
За да откри пари за националните каузи, Раковски се сприятелява с авторитетния богат турчин Мустафа бей, чиято красива дъщеря Зейнеп се влюбва в българина.
Мустафа е подготвен да одобри българина за шурей. С кесиите жълтици на бъдещия тъст Раковски приготвя чета, бяга от бейския дом в нощта преди сватбата и повежда чета юнаци към Стара планина.
През 1863 година в Атина, където отива да сътвори съюз на балканските християнски нации против Турция, Георги изживява разказ с дъщерята на хаджи Христо - участник във въстания против турците.
Галантният Георги афишира публично, че двамата към този момент са сгодени и си разменят портрети. Скоро обаче той потегля за Букурещ и по този начин и не съблюдава сватбеното си заричане.
Фросо по този начин и не прежалва красивия българин - умира няколко месеца след гибелта му.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ