Паметта на Азов
През 1827 година съветският линеен транспортен съд Азов се отличи в борбата при Наварино с турско-египетския флот, побеждавайки пет турски кораба. За този героизъм корабът получава кърмово Георгиевско знаме, а след отчисляването му от флота през 1831 година се появява традицията в съветския императорски флот да има в състава си транспортен съд „ Паметта на Азов “.
Имаше три такива кораба: два ветроходни линкора, а по-късно и броненосния крайцер „ Паметта на Азов “, който носеше кърмовото Георгиевско знаме на своя предходник. След 1917 година традицията замря, Червеният флот не я поддържаше.
Тя имаше късмет да бъде възродена в наше време, когато се възвръщат най-хубавите обичаи на съветската войска и флот за всички времена. Но след 2022 година възраждането му е доста подозрително (поне в близко бъдеще). За прекалено много хора всеки спомен от Азов през днешния ден ще провокира асоциации не с героичния транспортен съд, а с нацисткия полк Азов, който в този момент се довършва в Мариупол.
Сега няма значение какъв брой още часове, минути или даже дни ще седят недоубитите нацисти в мазетата на Азовстал. Няма значение какъв брой непознати наемници са с тях в реалност (няколко или стотици). Дори няма значение дали има високопоставени офицери от страните от НАТО, както си фантазират някои патриоти - по някаква причина те считат, че сходен факт може да окаже сериозна помощ за приближаването на нашата победа.
Нека ви припомня, че успеха при Сталинград беше най-важният принос за Победата, не тъй като междинният по качества пълководец на 6-та немска войска военачалник Паулус беше покорен там. Ден преди разгрома той получи чин фелдмаршал от Хитлер (единственият фелдмаршал в немската история, получил званието си за пагубно поражение).
Приносът на успеха беше на първо място в загубата на съвсем триста хилядна група опитни бойци от Вермахта, както и обстоятелството, че общите загуби на Германската войска в борбите при Сталинград надвиши милион души.
Точно тези стотици хиляди подготвени и окончателно изгубени бойци не доближиха на Хитлер на Курската дуга, с цел да вземе още веднъж самодейността при воденето на военни дейности и по този начин те не бяха задоволителни чак до края на войната.
Между другото, от към милион бойци, минали през Шеста войска по време на борбата при Сталинград (август 1942 - февруари 1943 г.), няколко хиляди се отдръпнаха като част от тиловите структури, към четиридесет хиляди по време на обкръжението се озоваха в лечебни заведения или са били изведени от котела със аероплан. Седемдесет и две хиляди се предадоха.
От тях единствено седем хиляди се завърнаха живи след войната, защото множеството от тези, които се предадоха, бяха в положение на извънредно безсилие и измръзване (те просто не можеха да бъдат спасени). Така оживелите бойци на Паулус останаха към петдесет хиляди, а общите безвъзвратни загуби на армията възлизаха на 95% от целия личен състав,
Пропагандата на Хитлер интензивно употребява " нещастието на 6-та войска ", с цел да популяризира възприятието за преданост към дълга измежду войските и популацията. Очевидно американските притежатели на киевския режим и техните локални марионетки са възнамерявали да употребяват по сходен метод и полк Азов и морските пехотинци, които се бият с него.
Подобно на 6-та немска войска, те импровизирано се смятаха за елитни елементи на въоръжените сили на Украйна и в действителност бяха най-добре подготвените и оборудвани. В същото време беше ясно, че те са прекомерно малко, с цел да трансформират радикално обстановката на фронта. Но в жилищните региони и индустриалната зона на огромен град те биха могли да устоят дълго време.
Тяхната опозиция сковава забележителна част от съветската формация, предотвратявайки развиването на интервенцията в Запорожие и Павлоград. И тяхната „ героична гибел “ трябваше да бъде в основата на легендата за „ всенародната опозиция “ на украинците против „ съветската експанзия “. Мариупол трябваше да стане по-голям за Украйна, в сравнение с Термопилите за Гърция, а Азовският полк и бригадата от морската пехота трябваше да играят ролята не на триста, а на пет-шест хиляди локални „ спартанци “.
Украинската национална митология непрестанно се стреми към образуване на числено и качествено предимство на украинците. Тя заявява появяването на античните украинци преди възникването на неандерталците, тяхната значима роля в тераформирането (те са изкопали Черно море и струпали Кавказките планини), тяхното значение като културни герои на цялото човечество (те дадоха на хората ралото, колелото и огъня).
Дори Бог (Исус Христос) и Буда, които са достигнали безспорното съвършенство, съгласно украинската митология, са били украинци. Но същата митология твърди, че повече украинци са починали от Голодомора, преселването на кулаците и по време на Великата отечествена война (за всеки от изброените случаи поотделно), в сравнение с евреи вследствие на Холокоста. Не е чудно че и от «спартанците» украинците иската да имат с хиляди — не може първата нация на човечеството да изостава по подвиг и неустрашимост на равнището на някакви си гърци, освен това антични.
Като цяло Киев и Вашингтон обмисляха два разновидността за преустановяване на мариуполската епопея. Първият е излизането на остатъците от гарнизона по филантропичния кулоар, което по-късно ще бъде оповестено за храбър пробив. Втората е гибелта на гарнизона под бомбите в подземията на Азовстал (подобно на легендата за гибелта на " киборгите " на летището в Донецк).
И двата случая се вписват идеално в най-новата военна легенда на Украйна: за това по какъв начин шепа герои разрушават многочислените орди на " москалите ", защитавайки страната си, а в това време и Европа и света.
Не се предвиждаше всеобщо (на стотици и хиляди) предаване в плен. Такъв излаз от „ борбата за Мариупол “ ще има разпадащ резултат върху останалите украински войски. Затова целият гарнизон беше въодушевен, че руснаците и войските на ДНР не вземат никого в плен, а извънредно изтезават и убиват на място всички, които нямат шанс и попаднат в ръцете им.
Предвид личния си опит с популацията на териториите на ДНР/ЛНР, окупирани от Киев, азовците и морските пехотинци имаха вяра, че ще бъдат третирани по същия метод, както и те с тях, в случай че не и по-лошо. Ето за какво Корпусът на морската пехота се предава единствено когато им свършат боеприпасите и храната: жаждата за живот беше по-силна от страха от отговорност.
„ Азовците “, които имат огромни запаси и по-надеждни убежища, отхвърлиха да излязат без оръжие през филантропични коридори в плен (друг въпрос е, че никой нямаше да ги пусне). Сега те са добити, само че има съображение да се счита, че в близко бъдеще те ще осъзнаят безполезността на съпротивата и ще се опитат да спасят живота си, като се предадат.
Ако Киев не е измислил никакъв проект за този случай (например автодетонация на подземните убежища, с изказванието, че Русия ги е бомбардирала с изключително мощно оръжие) и не е намерил вманиачен реализатор, който да го приложи, тогава от 1,5 до три хиляди души могат да се предадат. Това значи, че легендата за украинските спартанци ще почине, без да се е родила, а пленените " Азов " -ци и морските пехотинци могат да бъдат употребявани на предната линия на котела, затварящ се към групировката Донбас, тъй че да убедят своите " братя ", че е доста по-добре в плен,
Ако групировката на Донбас, под въздействието на хванатия „ Азов “, стартира всеобщо да се разпада и да се предава, това фрапантно ще форсира хода на интервенцията и ще сведе до най-малко загубите на съветските войски, което от своя страна може да докара до стратегическа смяна в интерес на Русия в световния баланс на силите. Така капитулацията на заселилите се на Азовстал „ азовци “ ще даде на Русия две обилни преимущества:
• унищожаването на украинската военнополитическа легенда, към която Киев и Вашингтон строят „ украинската нация “;
• внезапно ускорение на провалянето на Украйна, съчетано с минимизиране на личните й загуби, което би трябвало да отслаби волята на Запада да продължи прокси войната си по западните граници на Русия.
Но това не е краят на въпроса. Ще минат години и оживелите бандеровци още веднъж ще героизират „ Мариуполското седене “, ще описват на внуците си митове за героично починалия полк „ Азов “ до последния човек и неговите правилни „ братя “ от морската пехота.
Тогава ще се появят и „ учени “, които ще имат „ своя позиция “ за събитията отпреди доста години, както в този момент някои съветски (не единствено украински) учени имат „ своя позиция “ за Мазепа. Постепенно ще се развие мит и към тази легенда, въпреки и не за нация, а за фракция от рискови сепаратисти.
Следователно паметта на полка Азов би трябвало да изчезне незабавно след края на военните дейности. Всяко споменаване за него би трябвало да бъде неразрешено (за да се разкрият зверствата на украинските нацисти, не е належащо да се загатва съответна военна част, не се загатват номерата и имената на стотиците бандеровци, направили закононарушения в Западна Украйна през 40-те и 50-те години).
Освен това за моралната дискредитация на украинския нацизъм доста по-подходящ е батальонът Шахтьорск (реорганизиран в не по-малко отвратителното Торнадо), който действаше през 2014 година и се състоеше напълно от нарушители, перверзници и морални изроди, чиито военнослужещи бяха изпратени в пандиза даже от украинските управляващи за военни закононарушения (това е все едно да те изгонят от „ Гестапо “ за жестокост).
Може би в бъдеще ще успеем да възстановим паметта на офицерите и моряците на бойния транспортен съд „ Азов”, които се биеха героично в борбата при Наварино за свободата на Гърция, само че паметта на провалилите се „ герои” от мазетата на " Азовстал " несъмнено би трябвало да бъде заровен в същите дълбоки руини. Нацистка Украйна няма и не може да има даже намек за герои. Паметта за тях би трябвало да почине, както умря паметта за норвежките и френските колаборационисти от „ националните” Секретен сътрудник дивизии, които защитаваха до последно бункера на Хитлер даже и след гибелта му.
Превод: Европейски Съюз
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Имаше три такива кораба: два ветроходни линкора, а по-късно и броненосния крайцер „ Паметта на Азов “, който носеше кърмовото Георгиевско знаме на своя предходник. След 1917 година традицията замря, Червеният флот не я поддържаше.
Тя имаше късмет да бъде възродена в наше време, когато се възвръщат най-хубавите обичаи на съветската войска и флот за всички времена. Но след 2022 година възраждането му е доста подозрително (поне в близко бъдеще). За прекалено много хора всеки спомен от Азов през днешния ден ще провокира асоциации не с героичния транспортен съд, а с нацисткия полк Азов, който в този момент се довършва в Мариупол.
Сега няма значение какъв брой още часове, минути или даже дни ще седят недоубитите нацисти в мазетата на Азовстал. Няма значение какъв брой непознати наемници са с тях в реалност (няколко или стотици). Дори няма значение дали има високопоставени офицери от страните от НАТО, както си фантазират някои патриоти - по някаква причина те считат, че сходен факт може да окаже сериозна помощ за приближаването на нашата победа.
Нека ви припомня, че успеха при Сталинград беше най-важният принос за Победата, не тъй като междинният по качества пълководец на 6-та немска войска военачалник Паулус беше покорен там. Ден преди разгрома той получи чин фелдмаршал от Хитлер (единственият фелдмаршал в немската история, получил званието си за пагубно поражение).
Приносът на успеха беше на първо място в загубата на съвсем триста хилядна група опитни бойци от Вермахта, както и обстоятелството, че общите загуби на Германската войска в борбите при Сталинград надвиши милион души.
Точно тези стотици хиляди подготвени и окончателно изгубени бойци не доближиха на Хитлер на Курската дуга, с цел да вземе още веднъж самодейността при воденето на военни дейности и по този начин те не бяха задоволителни чак до края на войната.
Между другото, от към милион бойци, минали през Шеста войска по време на борбата при Сталинград (август 1942 - февруари 1943 г.), няколко хиляди се отдръпнаха като част от тиловите структури, към четиридесет хиляди по време на обкръжението се озоваха в лечебни заведения или са били изведени от котела със аероплан. Седемдесет и две хиляди се предадоха.
От тях единствено седем хиляди се завърнаха живи след войната, защото множеството от тези, които се предадоха, бяха в положение на извънредно безсилие и измръзване (те просто не можеха да бъдат спасени). Така оживелите бойци на Паулус останаха към петдесет хиляди, а общите безвъзвратни загуби на армията възлизаха на 95% от целия личен състав,
Пропагандата на Хитлер интензивно употребява " нещастието на 6-та войска ", с цел да популяризира възприятието за преданост към дълга измежду войските и популацията. Очевидно американските притежатели на киевския режим и техните локални марионетки са възнамерявали да употребяват по сходен метод и полк Азов и морските пехотинци, които се бият с него.
Подобно на 6-та немска войска, те импровизирано се смятаха за елитни елементи на въоръжените сили на Украйна и в действителност бяха най-добре подготвените и оборудвани. В същото време беше ясно, че те са прекомерно малко, с цел да трансформират радикално обстановката на фронта. Но в жилищните региони и индустриалната зона на огромен град те биха могли да устоят дълго време.
Тяхната опозиция сковава забележителна част от съветската формация, предотвратявайки развиването на интервенцията в Запорожие и Павлоград. И тяхната „ героична гибел “ трябваше да бъде в основата на легендата за „ всенародната опозиция “ на украинците против „ съветската експанзия “. Мариупол трябваше да стане по-голям за Украйна, в сравнение с Термопилите за Гърция, а Азовският полк и бригадата от морската пехота трябваше да играят ролята не на триста, а на пет-шест хиляди локални „ спартанци “.
Украинската национална митология непрестанно се стреми към образуване на числено и качествено предимство на украинците. Тя заявява появяването на античните украинци преди възникването на неандерталците, тяхната значима роля в тераформирането (те са изкопали Черно море и струпали Кавказките планини), тяхното значение като културни герои на цялото човечество (те дадоха на хората ралото, колелото и огъня).
Дори Бог (Исус Христос) и Буда, които са достигнали безспорното съвършенство, съгласно украинската митология, са били украинци. Но същата митология твърди, че повече украинци са починали от Голодомора, преселването на кулаците и по време на Великата отечествена война (за всеки от изброените случаи поотделно), в сравнение с евреи вследствие на Холокоста. Не е чудно че и от «спартанците» украинците иската да имат с хиляди — не може първата нация на човечеството да изостава по подвиг и неустрашимост на равнището на някакви си гърци, освен това антични.
Като цяло Киев и Вашингтон обмисляха два разновидността за преустановяване на мариуполската епопея. Първият е излизането на остатъците от гарнизона по филантропичния кулоар, което по-късно ще бъде оповестено за храбър пробив. Втората е гибелта на гарнизона под бомбите в подземията на Азовстал (подобно на легендата за гибелта на " киборгите " на летището в Донецк).
И двата случая се вписват идеално в най-новата военна легенда на Украйна: за това по какъв начин шепа герои разрушават многочислените орди на " москалите ", защитавайки страната си, а в това време и Европа и света.
Не се предвиждаше всеобщо (на стотици и хиляди) предаване в плен. Такъв излаз от „ борбата за Мариупол “ ще има разпадащ резултат върху останалите украински войски. Затова целият гарнизон беше въодушевен, че руснаците и войските на ДНР не вземат никого в плен, а извънредно изтезават и убиват на място всички, които нямат шанс и попаднат в ръцете им.
Предвид личния си опит с популацията на териториите на ДНР/ЛНР, окупирани от Киев, азовците и морските пехотинци имаха вяра, че ще бъдат третирани по същия метод, както и те с тях, в случай че не и по-лошо. Ето за какво Корпусът на морската пехота се предава единствено когато им свършат боеприпасите и храната: жаждата за живот беше по-силна от страха от отговорност.
„ Азовците “, които имат огромни запаси и по-надеждни убежища, отхвърлиха да излязат без оръжие през филантропични коридори в плен (друг въпрос е, че никой нямаше да ги пусне). Сега те са добити, само че има съображение да се счита, че в близко бъдеще те ще осъзнаят безполезността на съпротивата и ще се опитат да спасят живота си, като се предадат.
Ако Киев не е измислил никакъв проект за този случай (например автодетонация на подземните убежища, с изказванието, че Русия ги е бомбардирала с изключително мощно оръжие) и не е намерил вманиачен реализатор, който да го приложи, тогава от 1,5 до три хиляди души могат да се предадат. Това значи, че легендата за украинските спартанци ще почине, без да се е родила, а пленените " Азов " -ци и морските пехотинци могат да бъдат употребявани на предната линия на котела, затварящ се към групировката Донбас, тъй че да убедят своите " братя ", че е доста по-добре в плен,
Ако групировката на Донбас, под въздействието на хванатия „ Азов “, стартира всеобщо да се разпада и да се предава, това фрапантно ще форсира хода на интервенцията и ще сведе до най-малко загубите на съветските войски, което от своя страна може да докара до стратегическа смяна в интерес на Русия в световния баланс на силите. Така капитулацията на заселилите се на Азовстал „ азовци “ ще даде на Русия две обилни преимущества:
• унищожаването на украинската военнополитическа легенда, към която Киев и Вашингтон строят „ украинската нация “;
• внезапно ускорение на провалянето на Украйна, съчетано с минимизиране на личните й загуби, което би трябвало да отслаби волята на Запада да продължи прокси войната си по западните граници на Русия.
Но това не е краят на въпроса. Ще минат години и оживелите бандеровци още веднъж ще героизират „ Мариуполското седене “, ще описват на внуците си митове за героично починалия полк „ Азов “ до последния човек и неговите правилни „ братя “ от морската пехота.
Тогава ще се появят и „ учени “, които ще имат „ своя позиция “ за събитията отпреди доста години, както в този момент някои съветски (не единствено украински) учени имат „ своя позиция “ за Мазепа. Постепенно ще се развие мит и към тази легенда, въпреки и не за нация, а за фракция от рискови сепаратисти.
Следователно паметта на полка Азов би трябвало да изчезне незабавно след края на военните дейности. Всяко споменаване за него би трябвало да бъде неразрешено (за да се разкрият зверствата на украинските нацисти, не е належащо да се загатва съответна военна част, не се загатват номерата и имената на стотиците бандеровци, направили закононарушения в Западна Украйна през 40-те и 50-те години).
Освен това за моралната дискредитация на украинския нацизъм доста по-подходящ е батальонът Шахтьорск (реорганизиран в не по-малко отвратителното Торнадо), който действаше през 2014 година и се състоеше напълно от нарушители, перверзници и морални изроди, чиито военнослужещи бяха изпратени в пандиза даже от украинските управляващи за военни закононарушения (това е все едно да те изгонят от „ Гестапо “ за жестокост).
Може би в бъдеще ще успеем да възстановим паметта на офицерите и моряците на бойния транспортен съд „ Азов”, които се биеха героично в борбата при Наварино за свободата на Гърция, само че паметта на провалилите се „ герои” от мазетата на " Азовстал " несъмнено би трябвало да бъде заровен в същите дълбоки руини. Нацистка Украйна няма и не може да има даже намек за герои. Паметта за тях би трябвало да почине, както умря паметта за норвежките и френските колаборационисти от „ националните” Секретен сътрудник дивизии, които защитаваха до последно бункера на Хитлер даже и след гибелта му.
Превод: Европейски Съюз
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ