Най-Накрая Потулените Факти И Доказателства! Те Са Истинските Ни Предци, Но Направиха Невъзможното Да Пренапишат Историята!
През 1821 година в щата Тенеси (САЩ) откриват руините на антична каменна стена, а под нея – два човешки скелета с растеж 215 см. В Уисконсин по време на строителство на хамбар през 1879 година са открити големи гръбначни стълбове и черепи с „ невероятна дебелина и размери “.
През 1883 година в щата Юта са открити няколко гроба, в които били заровени хора с висок растеж – 195 см, което е най-малко с 30 см над междинния растеж на коренните индианци. Последните не били правили тези погребения и не могли да кажат никаква информация за тях.
През 1885 в Гастървил (Пенсилвания), в огромна могила е открита каменна гробница със скелет с височина 215 см. На стените на гробницата били изсечени примитивни изображения на хора, птици и животни.
През 1899 година миньори откриват в Рурска област в Германия скелети на хора с растеж сред 210 и 240 см.
През 1890 година археолози откриват в Египет саркофаг с мумия на двуметрова червенокоса жена и бебе. Чертите на лицето и тялото на мумията внезапно се отличавали от античните египтяни. Подобни мумии на мъже и дами с червени коси били открити през 1912 година в Лъвлок (Невада) в пещера, изсечена в канара. Ръстът на мумифицираните дами приживе е бил два метра, а на мъжете – към три метра.
Най-богат на сходни археологически находки бил ХХ век. През 1930 на находище на яспис покрай Басарста (Австралия) неведнъж откривали фосилизирани отпечатъци от големи човешки крайници. В същото време в локалните речни наноси археолозите откопали каменни принадлежности с тегло от 4 до 9 кг – ножове, брадви, длета… Трудно е да си представим, че с тях може да е работил елементарен човек.
Било изказано съмнение, че в миналото по тези места живяло племе на великани, които антрополозите нарекли мегантропуси. Ръстът им можел да бъде от 210 до 365 см. През 1985 година антрополозите организирали разкопки в този регион, вследствие на които бил открит кътник с височина 67 и широчина 42 милиметра. Според учените притежателят на този зъб би трябвало да е имал растеж най-малко 7,5 метра и да е тежал 370 кг. Възрастта на находката е девет милиона години.
Предполагаемите мегантропуси незабавно били съпоставени с гигантопитеците, остатъци от които били открити в Китай. Съдейки по фрагменти от зъби и челюсти, техният растеж бил от 3 до 3,5 метра, а тежестта – 400 кг.
През 1936 година немският палеонтолог и антрополог Ларсон Кол разкрил на брега на езерото Елиза в Централна Африка 12 мъжки скелета. Приживе тези великани имали растеж от 350 до 375 сантиметра. Черепите им били със скосени брадички и по два реда горни и долни зъби.
През 1971 година фермерът Стивън Уокър от Куинсланд, до момента в който копаел на своята равнища, се натъкнал на огромен откъс от челюст със зъби с височина пет сантиметра.
През 1979 година в Мегалонг Вали в Сините планини локални поданици разкрили стърчащ над повърхността на бързей камък, на който се виждал отпечатък от голяма стъпка с пет пръста. Ако отпечатъкът се бе съхранил напълно, то би имал дължина 60 сантиметра. Оттук следва, че отпечатъкът е оставен от човек с 6-метров растеж.
Близо до Малгоа, Австралия, са открити три големи отпечатъка от стъпки с дължина 60 сантиметра и 17 см широчина. Дължината на крачката на великана се измервала на 130 сантиметра. Следите се съхранили в застинала лава в продължение на милиони години, още преди на австралийския континент да се появи Homo sapiens (ако се брои теорията на еволюцията). Огромни следи се намират и във варовиковото корито на река Горна Маклей. Отпечатъците от пръсти от тези следи имат дължина 10 см, а ширината на стъпалото е 25 см. Очевидно туземците на Австралия не са били първите поданици на континента. Интересно е, че в техния фолклор има митове за хора колоси, обитаващи в миналото тези територии.
В една от старинните книги, озаглавена „ История и древност “, която в този момент се съхранява в библиотеката на Оксфордския университет, има доклад за находката на великански скелет, направена в средата на ХХ век в Къмбърленд. „ Гигантът е зарит в земята на дълбочина четири ярда и се намира в цялостно военно снаряжение. Мечът и бойният му топор са сложени до него. Дължината на скелета е 4,5 ярда (4 метра), а зъбите на „ огромния човек “ се мерят на 6,5 дюйма (17 сантиметра). “
През 1877 година, недалече от Еурека в Невада служащи промивали злато в необитаем хълмист регион. Един от тях инцидентно забелязал нещо да стърчи над ръба на скалата. Хората се качили на скалата и с удивление разкрили човешки кости на ходило и коляно. Костта била вбита в кварцитната канара и те я освободили с кирки.
колоси, великаниКостта била счупена над коляното и представлявала коленна става и напълно съхранена кост до стъпалото. Няколко лекари огледали костта и стигнали до извода, че кракът несъмнено е принадлежал на човек. Най-интригуващият аспект от находката представлявал нейният размер – 97 сантиметра от коляното до стъпалото. Притежателят на този крайник приживе би трябвало да е имал растеж 3,60 м. По-загадъчна се оказала възрастта на кварцита, в който били открити останките – 185 милиона години, ерата на динозаврите, написа burgasnews.com. Един от музеите изпратил откриватели на мястото на находката в вярата да открият и останалите елементи от скелета. Но за жалост нищо повече не било намерено.
Има свидетелства, че в интервала на Втората международна война на територията на Полша при погребение на починали бойци бил открит череп с височина 55 сантиметра, т.е. съвсем три пъти по-голям, в сравнение с актуален зрял човек. Гигантът, на който принадлежал той, имал доста пропорционални черти и растеж не по-малко от 3,5 метра.
Айвън Сандърсън, прочут естественик и чест посетител на известното през 60-те години американско шоу „ Тази вечер “, споделил един път с публиката любопитна история за получено от него писмо. Авторът на писмото през 1950 година работел на булдозер при строителството на път в Аляска. Той съобщавал, че служащите са разкрили два черепа, гръбначен дирек и кости на крайници,определено принадлежащи на колоси.
Височината на черепите достигала 58 сантиметра, а ширината – 30 сантиметра. Древните колоси разполагали с два реда зъби и непропорционално плоски глави. В горната част на всеки череп имало кръговиден отвор. Следва да отбележим, че няколко индиански племена в Северна Америка имали бит да деформират черепите на бебетата, с цел да накарат главите да придобият удължена форма. Гръбначните стълбове, както и черепите, имали три пъти по-голям размер, в сравнение с актуален човек. Дължината на костите на пищялите била сред 150 и 180 см.
В Южна Африка, при разработка на диамантени мини през 1950 година бил открит откъс на голям череп с височина 45 сантиметра. В горната му част имало два странни израстъка, напомнящи дребни рога. Антрополозите, в чиито ръце попаднала находката, определили възрастта на черепа на към 9 милиона години.
Съществуват свидетелства за находки на големи черепи в Югоизточна Азия и Океания. Практически при всички нации съществуват предания за колоси, обитаващи територията на една или друга страна в древността.
През 1883 година в щата Юта са открити няколко гроба, в които били заровени хора с висок растеж – 195 см, което е най-малко с 30 см над междинния растеж на коренните индианци. Последните не били правили тези погребения и не могли да кажат никаква информация за тях.
През 1885 в Гастървил (Пенсилвания), в огромна могила е открита каменна гробница със скелет с височина 215 см. На стените на гробницата били изсечени примитивни изображения на хора, птици и животни.
През 1899 година миньори откриват в Рурска област в Германия скелети на хора с растеж сред 210 и 240 см.
През 1890 година археолози откриват в Египет саркофаг с мумия на двуметрова червенокоса жена и бебе. Чертите на лицето и тялото на мумията внезапно се отличавали от античните египтяни. Подобни мумии на мъже и дами с червени коси били открити през 1912 година в Лъвлок (Невада) в пещера, изсечена в канара. Ръстът на мумифицираните дами приживе е бил два метра, а на мъжете – към три метра.
Най-богат на сходни археологически находки бил ХХ век. През 1930 на находище на яспис покрай Басарста (Австралия) неведнъж откривали фосилизирани отпечатъци от големи човешки крайници. В същото време в локалните речни наноси археолозите откопали каменни принадлежности с тегло от 4 до 9 кг – ножове, брадви, длета… Трудно е да си представим, че с тях може да е работил елементарен човек.
Било изказано съмнение, че в миналото по тези места живяло племе на великани, които антрополозите нарекли мегантропуси. Ръстът им можел да бъде от 210 до 365 см. През 1985 година антрополозите организирали разкопки в този регион, вследствие на които бил открит кътник с височина 67 и широчина 42 милиметра. Според учените притежателят на този зъб би трябвало да е имал растеж най-малко 7,5 метра и да е тежал 370 кг. Възрастта на находката е девет милиона години.
Предполагаемите мегантропуси незабавно били съпоставени с гигантопитеците, остатъци от които били открити в Китай. Съдейки по фрагменти от зъби и челюсти, техният растеж бил от 3 до 3,5 метра, а тежестта – 400 кг.
През 1936 година немският палеонтолог и антрополог Ларсон Кол разкрил на брега на езерото Елиза в Централна Африка 12 мъжки скелета. Приживе тези великани имали растеж от 350 до 375 сантиметра. Черепите им били със скосени брадички и по два реда горни и долни зъби.
През 1971 година фермерът Стивън Уокър от Куинсланд, до момента в който копаел на своята равнища, се натъкнал на огромен откъс от челюст със зъби с височина пет сантиметра.
През 1979 година в Мегалонг Вали в Сините планини локални поданици разкрили стърчащ над повърхността на бързей камък, на който се виждал отпечатък от голяма стъпка с пет пръста. Ако отпечатъкът се бе съхранил напълно, то би имал дължина 60 сантиметра. Оттук следва, че отпечатъкът е оставен от човек с 6-метров растеж.
Близо до Малгоа, Австралия, са открити три големи отпечатъка от стъпки с дължина 60 сантиметра и 17 см широчина. Дължината на крачката на великана се измервала на 130 сантиметра. Следите се съхранили в застинала лава в продължение на милиони години, още преди на австралийския континент да се появи Homo sapiens (ако се брои теорията на еволюцията). Огромни следи се намират и във варовиковото корито на река Горна Маклей. Отпечатъците от пръсти от тези следи имат дължина 10 см, а ширината на стъпалото е 25 см. Очевидно туземците на Австралия не са били първите поданици на континента. Интересно е, че в техния фолклор има митове за хора колоси, обитаващи в миналото тези територии.
В една от старинните книги, озаглавена „ История и древност “, която в този момент се съхранява в библиотеката на Оксфордския университет, има доклад за находката на великански скелет, направена в средата на ХХ век в Къмбърленд. „ Гигантът е зарит в земята на дълбочина четири ярда и се намира в цялостно военно снаряжение. Мечът и бойният му топор са сложени до него. Дължината на скелета е 4,5 ярда (4 метра), а зъбите на „ огромния човек “ се мерят на 6,5 дюйма (17 сантиметра). “
През 1877 година, недалече от Еурека в Невада служащи промивали злато в необитаем хълмист регион. Един от тях инцидентно забелязал нещо да стърчи над ръба на скалата. Хората се качили на скалата и с удивление разкрили човешки кости на ходило и коляно. Костта била вбита в кварцитната канара и те я освободили с кирки.
колоси, великаниКостта била счупена над коляното и представлявала коленна става и напълно съхранена кост до стъпалото. Няколко лекари огледали костта и стигнали до извода, че кракът несъмнено е принадлежал на човек. Най-интригуващият аспект от находката представлявал нейният размер – 97 сантиметра от коляното до стъпалото. Притежателят на този крайник приживе би трябвало да е имал растеж 3,60 м. По-загадъчна се оказала възрастта на кварцита, в който били открити останките – 185 милиона години, ерата на динозаврите, написа burgasnews.com. Един от музеите изпратил откриватели на мястото на находката в вярата да открият и останалите елементи от скелета. Но за жалост нищо повече не било намерено.
Има свидетелства, че в интервала на Втората международна война на територията на Полша при погребение на починали бойци бил открит череп с височина 55 сантиметра, т.е. съвсем три пъти по-голям, в сравнение с актуален зрял човек. Гигантът, на който принадлежал той, имал доста пропорционални черти и растеж не по-малко от 3,5 метра.
Айвън Сандърсън, прочут естественик и чест посетител на известното през 60-те години американско шоу „ Тази вечер “, споделил един път с публиката любопитна история за получено от него писмо. Авторът на писмото през 1950 година работел на булдозер при строителството на път в Аляска. Той съобщавал, че служащите са разкрили два черепа, гръбначен дирек и кости на крайници,определено принадлежащи на колоси.
Височината на черепите достигала 58 сантиметра, а ширината – 30 сантиметра. Древните колоси разполагали с два реда зъби и непропорционално плоски глави. В горната част на всеки череп имало кръговиден отвор. Следва да отбележим, че няколко индиански племена в Северна Америка имали бит да деформират черепите на бебетата, с цел да накарат главите да придобият удължена форма. Гръбначните стълбове, както и черепите, имали три пъти по-голям размер, в сравнение с актуален човек. Дължината на костите на пищялите била сред 150 и 180 см.
В Южна Африка, при разработка на диамантени мини през 1950 година бил открит откъс на голям череп с височина 45 сантиметра. В горната му част имало два странни израстъка, напомнящи дребни рога. Антрополозите, в чиито ръце попаднала находката, определили възрастта на черепа на към 9 милиона години.
Съществуват свидетелства за находки на големи черепи в Югоизточна Азия и Океания. Практически при всички нации съществуват предания за колоси, обитаващи територията на една или друга страна в древността.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ