През 1695 година, Едмънт Халей за първи път открива, че

През 1695 година, Едмънт Халей за първи път открива, че цялостните слънчеви затъмнения записани от античните историци, не съответстват с изчисленията за времето или мястото на тези затъмнения, правени по негово време.

Халей употребява за изчисленията си новата за това време доктрина на Исак Нютон за общата гравитация (1687 г.), с цел да дефинира къде и по кое време би трябвало да е имало цялостни слънчеви затъмнения през древността и съпоставя тези данни с действително следените слънчеви затъмнения преди 2000 години.

Халей открива, че изчисленията не съответстват със записаното от античните хроникьори и историци. Като академик, той има вяра на Теорията за гравитацията и не позволява, че за миналото време силата на гравитацията маже да се е трансформирала. За да даде пояснение за разминаването споделя, че най-вероятно дължината на един ден на Земята се усилва, а въртенето на Земята се забавя.

Днес учените са по-категорични. Ако въртенето на Земята в действителност се забавя, Луната би трябвало да е повишила ъгловата инерция, с цел да резервира общата ъглова инерция на системата Земя-Луна. Тази нараснала ъглова инерция за Луната би трябвало да докара до леко отдалечаване на орбитата й от Земята, до нова орбита по която тя обикаля Земята по-бавно.

Ако преди 2000 години Земята се е въртяла малко по-бързо и Луната е била малко по-близо до Земята, теорията за слънчевите затъмнения и действителното им наблюдение преди 2000 години биха съвпаднали.

Учените удостоверяват правотата на Халей. Но той не дава отговор на един главен въпрос: какво е довело до по-бавно върнете на Земята към оста си?

Гравитационното привличане от Луната е причина за океанските приливи и отливи на Земята. Тъй като плитките континентални шелфове (предимно в Берингово море) се сблъскват с високи приливи и отливи, ротацията на Земята се забавя, изясняват учените през днешния ден. По-бавното въртене на Земята води до отдалечаване на Луната от Земята.

Между 1969 и 1972 година астронавтите от Аполо оставят на Луната няколко лазерни рефлектори. Оттогава има доста опити, при които тези рефлектори са отразявали изпратени от Земята лазерни лъчи. Като се мери времето за постигане на лазерния лъч  до Луната и за неговото отразено връщане до Земята, може да се мери дистанцията до Луната напълно тъкмо, в границите на няколко сантиметра.

Тези измервания демонстрират, че Луната се отдалечава от Земята с 3.8 см на година. Отдалечаването на Луната води до понижаване на нейния диск, отразен като сянка върху земната повърхнина. Това води до все по-рядко наблюдение на цялостни слънчеви затъмнения и зачестяване на частичните слънчеви затъмнения.

Когато междинното разстояние на Луната до Земята се усили с към 23 хиляди километра, дискът на Луната ще бъде прекомерно дребен с цел да скрие цялото слънце и да провокира слънчево затъмнение в някоя част от Земята. Тогава цялостните слънчеви затъмнения ще изчезнат.

Ако отдалечаването на Луната продължи със същия ритъм от 3.8 см годишно, това ще се случи след към 620 милиона години. Имаме още време да се полюбуваме на невероятното естествено събитие цялостно слънчево затъмнение.