Скандали, конспирации и „аферата с отровата“
През 1678 парижката полиция получава анонимно предизвестие, че някой има желание да токсини краля – Луи XIV. Разследването ги води до „ вълшебен “ свят, който процъфтява тъкмо в сърцето на френската столица. Там те откриват общественост на магьосници, чародеи и свещеници отстъпници, които продавали своите артикули – любовни вълшебства, вълшебен заклинания и токсини, познати като „ прахове за заместничество “, които се правели от арсен и жабeшки органи.
Клиенти също не липсвали. Някои мечтаели за благосъстояние и купували вълшебен заклинания, други се стремели към политически триумф и търсели „ секрети “, които да им помогнат; трети се нуждаели от любовни заклинания, с цел да победят противниците си. Имало и такива, които желали да се отърват от познати (и не толкоз познати) и купували облекла, третирани с арсен (отровата по-късно се прецеждала в кожата на този, който обличал дрехата). Всички тези събития стават известни като „ Аферата с отровата “ .
Няколко благородници от двора на крал Луи XIV също взели участие в аферата. Оказало се, че даже формалната му държанка Франсоаз-Антоанет (маркиза дьо Монтеспан) била забъркана. Подозирало се, че тя била постоянен клиент на магьосниците. В последна сметка съмненията, че точно тя е имала желание да токсини Краля Слънце били свалени от нея, само че въпреки всичко имало и хора, които считали, че тя е употребила услугите на магьосниците, с цел да усили въздействието си върху него.
Процесите в „ горящата камера “
Луи XIV назначил специфична правосъдна комисия през 1679, с цел да съди обвинените в разпространяване на токсини или вълшебства. Магистратите стояли в тъмната зала, прозорците на която били затъмнени с черни платове, а единствената светлина идвала от горящите факли в близост. Именно поради тези факли залата била наречена „ горящата камера “. Когато след три години кралят разпуска комисията, били разследвани 400 души, 36 били наказани на гибел, а 34 души пратени в заточение. Останалите, които били съдени, получили присъди, вариращи от неодобрение до прогонване.
В края на правосъдните процеси, Луи XIV издава кралски декрет от 1682, с който вкарва държавна регулация на продажбата на токсини и афишира всички вълшебства за лъжливи. Всеки, който твърдял, че практикува магьосничество, бивал изпъден от кралството.
Разкриването на амбициозните аристократи
Аферата освен разкрива дейностите на магьосниците в Париж, само че и изважда на показ упоритостите на аристократите в двора на Краля Слънце. Съдът е сърцето на политическата система във Франция по това време, а Луи XIV примамва най-хубавите благородници с обещанието за огромни хонорари. Различни аристократи се стремели да завоюват вниманието на царя с вярата, че ще могат да завоюват от това. Досиетата от „ Аферата с отровата “ демонстрират, че те също били свързани с магическия свят на Париж. Някои от тях купували вълшебства, с които да впечатлят краля със своите военни умения, други купували заклинания за обаяние, а трети желали да си подсигуряват победа в борбите.
По огромна част от благородниците, които търсели свръхестествена помощ за реализиране на своите цели, били дами. Магиите, които купували, били за продобиване на любовта на Луи XIV. „ Аферата с отровата “ се случва в интервал, в който дамите от аристрокрацията били в положение да упражняват въздействие в двора, макар че не играели роля в политиката. Затова най-влиятелните дами били свързани с най-влиятелния мъж – краля. В двора на Луи XIV това не била брачната половинка му Мария-Тереза Испанска, а любовницата му.
Мадам дьо Монтеспан
Изглежда никоя жена не била толкоз сполучлива в търсенето на подобаващи вълшебства като мадам дьо Монтеспан. Дори откакто станала държанка на краля, тя продължавала да му ползва любовни заклинания. Дьо Монтеспан била подготвена да му даде всяка запарка, без значение какъв брой отвратителна била, с цел да усили пристрастеността на краля към нея.
По време на „ Аферата с отровата “ няколко от обвинените в присъединяване, упрекват мадам дьо Монтеспан, че е провеждала зрелищни церемонии за любовна магия. Един духовник даже твърди, че е бил нает да организира три такива церемонии върху голото тяло на любовницата. Според него дьо Монтеспан желала да откри надзор върху „ сърцето, мозъка и волята “ на Краля Слънце. Не е ясно какви са били мислите на Луи XIV, само че след тези обвинявания, той приключва връзките си с дьо Монтеспан.
Чрез отварите и ритуалите за любовна магия, дьо Монтеспан и останалите амбициозни дами в двора се стремели да доближат върха. Придворните се борели за любовта на краля, която предложила достъп до материални богатства и почести, които единствено той можел да им обезпечи. Това, което мадам дьо Монтеспан се опитвала да реализира обаче, по никакъв начин не било извънредно в двора на Луи XIV, където битката за кралското страхопочитание била първа грижа на всеки благородник.
