През 1653 г. близо до църквата Сен Брис“ в град

През 1653 година покрай църквата „ Сен Брис “ в град Турне, днешна Белгия, служащи копаели за полагане на основите на подслон. На 27 май те разкрили гробница, която провокирала възторг измежду кралските дворове в Европа, както и във Ватикана.

В гробницата имало бойна брадва, два меча – пай „ скрамасакс “, и дълъг – „ спата “, копие, щит, както и скъпи декорации: златна брошка-закопчалка за покривало, златна гривна, към 300 дребни златни медальона във формата на пчели, които се употребявали за декорация на брокатно покривало, и чанта с 90 златни монети – солиди от Източната Римска империя. Пчелите сочели изрично, че в гробницата лежи представител на династията на Меровингите.

Златните дръжки на меча и дребните пчели били инкрустирани с полускъпоценни камъни – гранати. В гробницата имало скелет на човек с височина към 180 сантиметра, носещ пръстен с именен щемпел и надпис Childerici Regis (крал Хилдерик).

Пръстен с изображение на Childeric. Копие: оригиналът е откраднат през 1831 година

Така била открита гробницата на Хилдерик І, крал от династията Меровинги на франкското племе сикамбри, умрял през 481 година на 41-годишна възраст. Той бил наследник на полулегендарния учредител на династията – Меровей, и татко на най-забележителния франкски държател – Хлодвиг, създателя на френската страна. Но в гробницата имало и артефакти, свързани повече с региона на магията и магьосничеството, в сравнение с с кралската власт: отрязана конска глава, кристална топка и златна глава на бик.

Хлодвиг I

Това било първото физическо удостоверение за съществуването на именитите „ дългокоси “ крале на франките – Меровингите.  Кралят върху печата носи дълги коси, които са сплетени в плитчици.

Процедурата за погребението на Хилдерик била варварска, езическа (независимо, дали включвала или не, обред на жертвоприношение), а самото заравяне било по римски фасон – покрай път отвън града. Много години по-късно наоколо била издигната черква посочена в чест на свети Брикций, един от настойниците на династията Меровинги, който приел християнството.

В началото на V-ти век нахлуването на хуните в Европа предизвикало широкообхватната миграция, известна като „ Великото преселение на народите “. Именно в тази ера сикамбрите прекосили Рейн и навлезли в Галия, като се открили върху територията на модерна Белгия и Северна Франция в региона на Ардените. Но те се появили в Галия не като орда варвари. Навлизането им не било белязано от никакви разтърсвания, нито жестокости, както постоянно се случвало в онази ера. Напротив, те умерено се слели с локалното население. В продължение на епохи езичниците-сикамбри поддържали отлични връзки с римляните, ползвали техните нрави, традиции и правила на ръководство, ставали офицери в императорската войска, даже римски консули.

И когато империята рухнала през 476 година, ръководството на Галия просто минало в техни ръце. Синът на първия Меровей, носещ същото име, бил провъзгласен в Турне за крал на франките. При неговите наследници франкското кралство продължавало да процъфтява; това била цивилизация, сравнима в някои връзки с Византия.

Кралете от династията на Меровингите имали големи за това време благосъстояния – те секли златни монети в огромни количества, доста от които са пристигнали до нас. Върху тях е изобразен равностранен кръст – същия, който изобразявали френските кръстоносци при походите си към Йерусалим.

Меровингската династия е заобиколена от секрети и митове. Нейните мъже след 12-годишна възраст били считани за „ свещени “ крале. Това не се отбелязвало с обществена гала, нито посредством коронация или помазване за царуване – просто от този ден те поемали бремето на властта. Ролята на краля по тяхно време била по-скоро „ да бъде “, в сравнение с „ да ръководи “, да въплъщава знак, да бъде ритуална фигура и свещеник-цар по едно и също време. Подобно на патриарсите от Стария Завет, даже откакто се покръстили, Меровингите разполагали с хареми. Църквата, кой знае за какво, не възразявала.

В средата на първия век католическата черква била в сериозна заплаха. Римският свещеник се провъзгласил за папа сред 384 и 399 година, само че статутът му въобще не бил както на сегашните папи. Римската черква имала съвсем толкоз власт, колкото и Келтската черква, с която била в непрекъснат спор. Затова имала потребност от мощна поддръжка. И тя намерила тази поддръжка при Меровингите.

През 496 година сред Хлодвиг и представителя на Ватикана Ремигий бил формиран контракт, по-късно прочут като Пакта на Хлодвиг. За Рим това било голяма политическа победа, която осигурила оцеляването на Църквата и утвърдила нейната висша духовна власт над цяла Западна Европа. Най-после Рим станал еднакъв на Константинопол – ослепителен и отдалечен родственик на гръцката православна черква. Хлодвиг получил купата „ Новият Константин “.

Сега сред духовната власт и светската страна се открила неразделна връзка, тъй като едната се заклела във честност към другата и двете останали свързани между тях вечно. Църквата се обвързала с династията. Договорът можел да бъде изменен, само че не и анулиран. Но Ватикана след към два века и половина предал Меровингите, когато в средата на VІІІ-ми век се съгласил властта да премине към техните майордоми (управители на двореца) – Каролингите. И до ден-днешен критиците на Ватикана сочат това като една от най-недостойните действия на католическите папи.

Интересно е, че Наполеон в някаква степен, въпреки и единствено алегорично, само че се опитал възвърне историческата правдивост: той заменил в императорския герб и тога лилиите на династията Валоа с пчелите на Меровингите.

Снимки – Уикипедия