Астраханско ханство - какво трябва да знаем
През 1556 година съветската страна побеждава и причислява към територията си Астраханското ханство - държавно обединяване на татарите, просъществувало повече от век на земите в долното течение на река Волга.
Кога и от кого се основава Астраханско ханство и какви са аргументите за нейното изгубване от международната карта?
Владетелите на Астраханското ханство са от рода на Джучи, първороден наследник на брачната половинка на Чингис хан. Джучи не е роден наследник на Чингис, само че е пълководец и държател. Умира през 1227 година. Неговите синове Орда и Бату получават северозападните региони на Монголската империя. По-късно земите им са обединени от Бату, който основава Златната орда.
През ХV век Златната орда се разпада. Образуват се няколко ханства, които са нейни наследници и враждуват между тях. Едно от тях е Астраханското ханство. Територията му се е простирала от Кубан до долното течение на река Дон. На изток достигало река Бузан, която била граница на Ногайската орда, а на юг до река Терек. На север границата била тясно място сред реките Волга и Дон.
Махмуд, някогашният хан на Голямата орда, който изгубил битката за власт от брат си Ахмат, станал създател на ханството.
Около 1460 година Махмуд се открил в Астрахан, създавайки ново без значение държавно обединяване. Всъщност новото ханство плащало налог на Голямата орда, тъй че имало подвластен темперамент и едвам при започване на ХVІ век, когато Голямата орда е дефинитивно разрушена от Кримското ханство, през 1502 година, получило цялостната си самостоятелност.
По време на своето без значение битие Астраханското ханство бързо станало значимо средище на търговията, защото се намирало на пътя на коприната и на пътя за Мека.
Столицата бил град Аджархан, именуван още Хаджи Тархан. Намирал се на десния бряг на Волга, единствено на 12 километра от актуалния град Астрахан. Първото сведение за него е от записите на странник, посетил града през 1333 година и бил изумен от това, че градът е издигнат от печени тухли. Астрахански татари и ногайци били главните жители на столицата.
Разнообразните и богати базари на града били необятно известни. Владетелите имали несметни благосъстояния, насъбрани от сполучливата търговия и положителното местонахождение. Разцветът траял към 100 години и се забелязвал по работата на опитни строители, занаятчии, бижутери и ковачи.
Ханството обаче по този начин и не придобило резистентност, тъй като жителите водели полуномадски метод на живот и усядали единствено през зимата. Затова и силата на хановете не била толкоз ясно изразена, както в другите ханства, основани от Златната орда.
Превземането на ханството влезнало в проектите на съветската страна поради местоположението си и съветските ползите в този район. Последният държател Дервиш Али, който имал поддръжката на турците и съветския двор по едно и също време не съумял да избави владението си и през 1556 година избягал в Азов при османските турци, а ханството станало част от територията на Русия.
