Избрани моменти от живота на бащата на английската поезия – Джефри Чосър
През 1359 година Чосър взе участие в акцията при Реймс – военно изпитание на британския крал Едуард III да анексира със мощ елементи от Франция, през Стогодишната война. По време на този развой Джефри – който е член на двора на графинята на Улстър, брачна половинка на един от синовете на Едуард III, а по-късно е оръженосец – е покорен от французите. След обсадата, по време на договарянията за откупуване на пленници както от френска, по този начин и от британска страна, Едуард заплаща 16 лири (съвременната равноценност на към 8000 лири) за освобождението му.
Чосър се появява два века преди Шекспир (за който множеството хора през днешния ден евентуално биха се сетили първо) и още в края на 1300 година е наименуван „ татко на британската лирика “. Титла си му е изцяло заслужена: до момента в който доста от неговите съвременници (включително приятелят му Джон Гауър) пишат на британски език в допълнение към езици като латински и френски, Чосър написа извънредно и единствено на майчиния. Изследователят на Средновековието Саймън Хоробин написа, че избора на британски вместо латински – езикът на интернационалното другарство – от Чосър е една от аргументите използването му в цялата страната да се усили.
Може би мнозина ще се изненадат, в случай че схванат, че Шекспир, живял и творил през XVI и XVII в., в действителност е писал на ранния актуален британски език. Чосър, който обаче написа през 1300 година, употребява по-ранна форма, известна като средноанглийски, която заменя староанглийския/англосаксонския след нахлуването на Уилям Завоевателя в Англия през 1066 година
В резултат на норманското завладяване формата на британския език, която Чосър наследява, приказва и написа, е мощно повлияна от френския език (според Енциклопедия Британика към 10 000 френски думи са навлезли в британския език), който се е смесил с немския англосаксонски език, говорен преди този момент в Англия. За актуалните ни очи той наподобява като напълно чужд език, както демонстрират още първите редове на най-известния алманах на Чосър – „ Кентърбърийски разкази “ – за група поклонници, които вземат участие в съревнование по описване на истории, с цел да си уплътнят времето по пътя към Кентърбърийската катедрала:
Съвременните читатели от време на време намират за обезпокоително да открият, че писатели, живели преди епохи, са имали възприятие за комизъм. И Чосър е образец за това, тъй като доста от творбите му постоянно са смешни и хапливи. В „ Приказка за мелничаря “ да вземем за пример се споделя за жена, която подмамва нежелателен любовник да я целуне откъм гърба вместо по устните.
Една от най-хумористичните в книгата с приказки на Чосър е тази за самия него. Той вписва себе си в „ Кентърбърийски разкази “ като воин, с една съществена и занимателна разлика: героят в книгата няма безусловно никаква дарба да споделя.
В „ Приказка за сър Топас “ Чосър в книгата се пробва да опише героична приказка за един рицар. Тя обаче е толкоз дълга – персонажът прекарва по-голямата част от нея в изложение на външния тип на рицаря и метода, по който той облича доспехите си – че останалите поклонници губят самообладание да го чакат да стигне до същината и го прекъсват, преди да е приключил. Изглежда, че същинският Чосър е считал, че да се показа като персонаж, който е незапознат в разказването на истории, би било занимателен и подигравателен ход.
Гробът на Чосър в ъгъла на поетите, Уестминстърско абатство, Лондон
През последните няколко години от живота си Чосър наемa резиденция в Уестминстърското абатство с пенсия, отпусната му от крал Ричард II. Той умира по време на пребиваването си там и е заровен в абатството. Около век и половина по-късно, през 1556 година, обаче е ексхумиран от необозначения си гроб и още веднъж заровен в мраморна гробница с монумент в южния трансепт на абатството.
По-късно Едмънд Спенсър, стихотворец от XVI в., който написа в остарял жанр, имитиращ Чосър, желае да бъде заровен до бащата на британската лирика – и е заровен в стената до Чосър.
Изглежда, че това слага началото на една наклонност, тъй като от този момент в южния трансепт, който през днешния ден е прочут като Ъгълът на поетите, се появяват голям брой гробници и монументи на писатели. Идеята се популяризира даже оттатък Атлантическия океан в Съединени американски щати: в катедралата „ Свети Йоан Богослов “ в Манхатън има ъгъл на поетите с монументи на американски създатели.
