Извънземни или феи: Странната мистерия на зелените деца от Улпит
През 12-и век две деца изпълзяват от яма и се появяват в безшумно британско градче. Странното не е било това, а че кожата им била блестящо зелена. Затова в тази публикация ще разгледаме по какъв начин мистериозните зелени деца от Улпит озадачават историците.
Две тайнствено зелени деца изпълзяват от яма за вълци и се озовават в Улпит. Звучи като начало на детска приказка, само че съгласно Уилям от Нюбърг, на който се приписва първият роман за тази история, това е същинско събитие, случило се по времето на крал Стивън сред 1135 и 1154 година
Според „ Historia rerum Anglicarum “ на Уилям, написана към 1189 година, ямата била изкопана като капан за животни, а двете деца – момче и момиче – носели облекла с необикновен цвят и от чужд материал. Но още по-странно било, че и двамата били блестящо зелени. Тъй като това било много плашещо, обърканите деца били бързо арестувани от жътвари, работещи в полето, и отведени в близкото село.
In 1150, two small children with green skin allegedly appeared on the outskirts of the English village of Woolpit.
There, the young boy and girl were found crawling out of a pit meant for catching wolves.
According to at least two historical accounts, they were clad in…
— Fascinating (@fasc1nate)
Събитието не е упоменато в „ Англосаксонската хроника “, която записва детайлности от британската история до гибелта на крал Стивън през 1154 година Хрониката е цялостна с разкази за странни събития и неналичието на споменаване на зелените деца кара някои да допускат, че събитието се е случило по времето на наследника на Стивън, Хенри II.
Според исторически запис на Ралф от Когсхол, децата били признати от състоятелен земевладелец на име Ричард де Калн , който може би бил рицар. Трудно е да се каже сигурно, тъй като за него се знае доста малко.
След известно време в Улпит зеленото момиче научило задоволително британски, с цел да опише историята си. По думите й, двамата с брат й идват от място, наречено Земята на Свети Мартин – християнска страна, където всичко и всички били блестящо зелени, слънцето в никакъв случай не изгрявало и земята била потопена в непрекъснат замъглен сумрак.
Тя не можела да изясни по какъв начин тя и брат й се озовали в село в Източен Съфолк, само че описала звука на камбани, които ги омагьосали и ги предиздвикали да изгубят визия за време и място. В един миг пасели стадото си и слушали камбаните, а в идващия били в нивите на Улпит. Някои разкази означават, че децата минали през някаква пещера, с цел да стигнат до Улпит, и били изумени от слънчевата светлина от другата страна.
In the 12th Century, two non-English speaking children with bright green skin appeared in Woolpit, England. Neither child was ever formally identified.
— Fascinating (@fasc1nate)
Макар момичето да не можело да дефинира местоположението на родината си по отношение на Улпит, тя твърдяла, че там имало огромна река, през която жителите виждали светла земя , която и Уилям от Нюбърг, и Ралф от Когсхол предположили, че е регионът към Улпит.
Що се отнася до това къде се намирала Земята на Свети Мартин, това било предмет на догадки. Някои предполагали, че е друга планета или под земята свят в центъра на Земята, до момента в който по-прозаичните считали, че е просто друго село в Англия или може би в Западна Европа.
През 1998 година Пол Харис разгласява комплицирана доктрина, съгласно която децата живеели в или покрай британското село Форнъм Сейнт Мартин . Името наподобява явно съвпадане. Селото е единствено на няколко километра от Улпит, а двете места са разграничени от река, въпреки и по-малка от описаната от момичето. Тази част звучи задоволително безапелационно, само че Харис нямал безапелационно пояснение за камбаните или тунела.
След като били признати от положителните хора на Улпит, на децата им били препоръчани разнообразни типове храна. Но изгладнелите деца наподобява имали доста изтънчен усет. Всичко, което им предложили, ги отблъсквало – всичко с изключение на сурови бобови стъбла , които били непознати за тях и, инцидентно или не, също зелени. Месеци наред по-късно тези бобови стъбла били единственото, което децата ядели.
Най-изключителната част от тази мистерия е за какво тези деца имали зелена кожа? Този въпрос е предизвиквал доста спекулации, откогато децата били открити, само че разочароващо, към момента няма приемливо пояснение.
Жителите на Улпит от 12-и век стигнали до заключението, че децата евентуално били феи , които по това време били считани за действителни. Феите били представяни като свръхестествени същества, сходни на хора, а разказът на децата за Земята на Свети Мартин в действителност звучал като място, където феите биха се навъртали.
Не всички обаче вярвали в историята с феите. В книгата си от 1621 година „ Анатомия на меланхолията “ създателят Робърт Бъртън бил безапелационен, че децата са извънземни , потвърждавайки, че евентуално са паднали от небесата от планета, където слънцето в никакъв случай не грее. Други разбори, като тази на шотландския създател и астроном Дънкан Лунан, се съгласявали. Според него децата евентуално не пристигнали с летяща паница , само че имали средство да бъдат мигновено превозени до нашия свят непосредствено от своя дом.
Една доктрина за зелените деца се свързва с национална приказка от 16-и век, „ Бебетата в гората “, която по-късно била приспособена в „ Хензел и Гретел “. В приказката две млади сирачета били признати от чичо си, който по-късно възнамерявал да ги убие и да открадне наследството им. В една ранна версия той възнамерявал да ги токсини с арсен, което някои считат, че изяснява зелената кожа. Тези вярващи обаче евентуално бъркат – въпреки арсенът да може да потъмни кожата, той не я прави зелена.
Друга доктрина отбелязва, че децата били съвсем изтощени от апетит, когато били открити, и допуска, че отводът им да ядат нищо с изключение на сурови бобови стъбла подсказва, че страдали от хипохромна анемия, известна още като хлороза. Това положение, породено от неприятна диета, която въздейства на цвета на алените кръвни кафези, може да докара до видимо зелен нюанс на кожата.
Каквато и да била повода за зелената пигментация, разказите на Уилям от Нюбърг и Ралф от Когсхол настояват, че и двете деца – или най-малко момичето – в последна сметка изгубили зеления нюанс, откакто почнали да ядат освен това от фасул .
The Bizarre Mystery Of The Green Children Of Woolpit - Sasquatch Chronicles
— Sasquatch Chronicles (@sasquatchchron)
Както може би сте забелязали, имигрантите постоянно имат компликации – даже в предишното – а 11-и и 12-и век били време на всеобща имиграция за фламандците, които пътували до Англия от Северна Белгия. Ако децата били измежду тези имигранти, това може да изясни по какъв начин са се озовали сами. Много фламандци били избити от войските на Хенри II по време на борба при Форнъм Сейнт Мартин през 1173 година
Тези войски нормално атакували други войски, до момента в който елементарните жители постоянно били оставяни на мира – само че постоянно има изключения. Ако това е казусът, е допустимо непознатият език, който децата говорели, да е бил фламандски . Въпреки това наподобява малко евентуално безусловно никой в Улпит да не го е разпознал.
Ако странният език не бил фламандски, може би бил акцент на британски , чужд за хората от Улпит. През 12-и век в Англия се говорели няколко разнообразни диалекта според от района, тъй че е допустимо децата да не били от тези краища – просто никой не разпознал диалекта им.
И двата описа – на Уилям от Нюбърг и Ралф от Когсхол – настояват, че момичето оживяло до зрелост, само че се разминават по отношение на какъв брой дълго живял момчето. Във версията на Уилям момчето умира скоро откакто двамата с сестра му били кръстени. Уилям също твърди, че когато момичето пораснало, тя се омъжила . Във версията на Ралф обаче момчето не се приспособило добре към живота в Улпит, било постоянно неенергично и депресирано и умряло преди кръщенето. Момичето, съгласно Ралф, пораснало „ необуздано и безгрижно в държанието си “.
Дънкан Лунан направил изследване върху родословието на Ричард де Калн и разкрил запис от 1197 година, който може би демонстрира, че момичето приело името Агнес и се омъжила за арбитър и свещеник на име Ричард Бар, който бил чиновник на Хенри II. Твърдението на Лунан се основава на молба за земя, която съдържала имена и дати, които той считал, че може да са свързани с зелените деца.
Ако Лунан е прав, това значи, че зелената Агнес пораснала в естествена, незелена стара жена и живяла с изтъкнат брачен партньор. Въпреки това проучванията на създателя Джон Кларк показват, че няма доказателства, че записът е обвързван с някого от историята за зелените деца. Няма и доста доказателства, че де Калн в миналото е познавал някоя на име Агнес или че Ричард Бар се е оженил за жена с това име.
Независимо от неналичието на исторически доказателства, мнозина не престават да имат вяра, че децата са били пратеници от друга планета до сегашен ден.
Две тайнствено зелени деца изпълзяват от яма за вълци и се озовават в Улпит. Звучи като начало на детска приказка, само че съгласно Уилям от Нюбърг, на който се приписва първият роман за тази история, това е същинско събитие, случило се по времето на крал Стивън сред 1135 и 1154 година
Според „ Historia rerum Anglicarum “ на Уилям, написана към 1189 година, ямата била изкопана като капан за животни, а двете деца – момче и момиче – носели облекла с необикновен цвят и от чужд материал. Но още по-странно било, че и двамата били блестящо зелени. Тъй като това било много плашещо, обърканите деца били бързо арестувани от жътвари, работещи в полето, и отведени в близкото село.
In 1150, two small children with green skin allegedly appeared on the outskirts of the English village of Woolpit.
There, the young boy and girl were found crawling out of a pit meant for catching wolves.
According to at least two historical accounts, they were clad in…
— Fascinating (@fasc1nate)
Събитието не е упоменато в „ Англосаксонската хроника “, която записва детайлности от британската история до гибелта на крал Стивън през 1154 година Хрониката е цялостна с разкази за странни събития и неналичието на споменаване на зелените деца кара някои да допускат, че събитието се е случило по времето на наследника на Стивън, Хенри II.
Според исторически запис на Ралф от Когсхол, децата били признати от състоятелен земевладелец на име Ричард де Калн , който може би бил рицар. Трудно е да се каже сигурно, тъй като за него се знае доста малко.
След известно време в Улпит зеленото момиче научило задоволително британски, с цел да опише историята си. По думите й, двамата с брат й идват от място, наречено Земята на Свети Мартин – християнска страна, където всичко и всички били блестящо зелени, слънцето в никакъв случай не изгрявало и земята била потопена в непрекъснат замъглен сумрак.
Тя не можела да изясни по какъв начин тя и брат й се озовали в село в Източен Съфолк, само че описала звука на камбани, които ги омагьосали и ги предиздвикали да изгубят визия за време и място. В един миг пасели стадото си и слушали камбаните, а в идващия били в нивите на Улпит. Някои разкази означават, че децата минали през някаква пещера, с цел да стигнат до Улпит, и били изумени от слънчевата светлина от другата страна.
In the 12th Century, two non-English speaking children with bright green skin appeared in Woolpit, England. Neither child was ever formally identified.
— Fascinating (@fasc1nate)
Макар момичето да не можело да дефинира местоположението на родината си по отношение на Улпит, тя твърдяла, че там имало огромна река, през която жителите виждали светла земя , която и Уилям от Нюбърг, и Ралф от Когсхол предположили, че е регионът към Улпит.
Що се отнася до това къде се намирала Земята на Свети Мартин, това било предмет на догадки. Някои предполагали, че е друга планета или под земята свят в центъра на Земята, до момента в който по-прозаичните считали, че е просто друго село в Англия или може би в Западна Европа.
През 1998 година Пол Харис разгласява комплицирана доктрина, съгласно която децата живеели в или покрай британското село Форнъм Сейнт Мартин . Името наподобява явно съвпадане. Селото е единствено на няколко километра от Улпит, а двете места са разграничени от река, въпреки и по-малка от описаната от момичето. Тази част звучи задоволително безапелационно, само че Харис нямал безапелационно пояснение за камбаните или тунела.
След като били признати от положителните хора на Улпит, на децата им били препоръчани разнообразни типове храна. Но изгладнелите деца наподобява имали доста изтънчен усет. Всичко, което им предложили, ги отблъсквало – всичко с изключение на сурови бобови стъбла , които били непознати за тях и, инцидентно или не, също зелени. Месеци наред по-късно тези бобови стъбла били единственото, което децата ядели.
Най-изключителната част от тази мистерия е за какво тези деца имали зелена кожа? Този въпрос е предизвиквал доста спекулации, откогато децата били открити, само че разочароващо, към момента няма приемливо пояснение.
Жителите на Улпит от 12-и век стигнали до заключението, че децата евентуално били феи , които по това време били считани за действителни. Феите били представяни като свръхестествени същества, сходни на хора, а разказът на децата за Земята на Свети Мартин в действителност звучал като място, където феите биха се навъртали.
Не всички обаче вярвали в историята с феите. В книгата си от 1621 година „ Анатомия на меланхолията “ създателят Робърт Бъртън бил безапелационен, че децата са извънземни , потвърждавайки, че евентуално са паднали от небесата от планета, където слънцето в никакъв случай не грее. Други разбори, като тази на шотландския създател и астроном Дънкан Лунан, се съгласявали. Според него децата евентуално не пристигнали с летяща паница , само че имали средство да бъдат мигновено превозени до нашия свят непосредствено от своя дом.
Една доктрина за зелените деца се свързва с национална приказка от 16-и век, „ Бебетата в гората “, която по-късно била приспособена в „ Хензел и Гретел “. В приказката две млади сирачета били признати от чичо си, който по-късно възнамерявал да ги убие и да открадне наследството им. В една ранна версия той възнамерявал да ги токсини с арсен, което някои считат, че изяснява зелената кожа. Тези вярващи обаче евентуално бъркат – въпреки арсенът да може да потъмни кожата, той не я прави зелена.
Друга доктрина отбелязва, че децата били съвсем изтощени от апетит, когато били открити, и допуска, че отводът им да ядат нищо с изключение на сурови бобови стъбла подсказва, че страдали от хипохромна анемия, известна още като хлороза. Това положение, породено от неприятна диета, която въздейства на цвета на алените кръвни кафези, може да докара до видимо зелен нюанс на кожата.
Каквато и да била повода за зелената пигментация, разказите на Уилям от Нюбърг и Ралф от Когсхол настояват, че и двете деца – или най-малко момичето – в последна сметка изгубили зеления нюанс, откакто почнали да ядат освен това от фасул .
The Bizarre Mystery Of The Green Children Of Woolpit - Sasquatch Chronicles
— Sasquatch Chronicles (@sasquatchchron)
Както може би сте забелязали, имигрантите постоянно имат компликации – даже в предишното – а 11-и и 12-и век били време на всеобща имиграция за фламандците, които пътували до Англия от Северна Белгия. Ако децата били измежду тези имигранти, това може да изясни по какъв начин са се озовали сами. Много фламандци били избити от войските на Хенри II по време на борба при Форнъм Сейнт Мартин през 1173 година
Тези войски нормално атакували други войски, до момента в който елементарните жители постоянно били оставяни на мира – само че постоянно има изключения. Ако това е казусът, е допустимо непознатият език, който децата говорели, да е бил фламандски . Въпреки това наподобява малко евентуално безусловно никой в Улпит да не го е разпознал.
Ако странният език не бил фламандски, може би бил акцент на британски , чужд за хората от Улпит. През 12-и век в Англия се говорели няколко разнообразни диалекта според от района, тъй че е допустимо децата да не били от тези краища – просто никой не разпознал диалекта им.
И двата описа – на Уилям от Нюбърг и Ралф от Когсхол – настояват, че момичето оживяло до зрелост, само че се разминават по отношение на какъв брой дълго живял момчето. Във версията на Уилям момчето умира скоро откакто двамата с сестра му били кръстени. Уилям също твърди, че когато момичето пораснало, тя се омъжила . Във версията на Ралф обаче момчето не се приспособило добре към живота в Улпит, било постоянно неенергично и депресирано и умряло преди кръщенето. Момичето, съгласно Ралф, пораснало „ необуздано и безгрижно в държанието си “.
Дънкан Лунан направил изследване върху родословието на Ричард де Калн и разкрил запис от 1197 година, който може би демонстрира, че момичето приело името Агнес и се омъжила за арбитър и свещеник на име Ричард Бар, който бил чиновник на Хенри II. Твърдението на Лунан се основава на молба за земя, която съдържала имена и дати, които той считал, че може да са свързани с зелените деца.
Ако Лунан е прав, това значи, че зелената Агнес пораснала в естествена, незелена стара жена и живяла с изтъкнат брачен партньор. Въпреки това проучванията на създателя Джон Кларк показват, че няма доказателства, че записът е обвързван с някого от историята за зелените деца. Няма и доста доказателства, че де Калн в миналото е познавал някоя на име Агнес или че Ричард Бар се е оженил за жена с това име.
Независимо от неналичието на исторически доказателства, мнозина не престават да имат вяра, че децата са били пратеници от друга планета до сегашен ден.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ