Първият папа в историята на света
През 1 век, след гибелта и възнесението на Христос, неговите апостоли не престават учението му, отпред с Петър, рибарят и опорният камък на Римокатолическата черква. В началото Петър се е казвал Симон и дружно с брат си изкарва прехраната си като риболовец. След като брат му Андрей научил за Месията от Йоан Кръстител, той:
Известно време по-късно Исус, до момента в който проповядваше пред огромна навалица, се качва на лодката на братята. След като проповедта завърши и макар ужасния лов на риба миналата нощ, Исус споделя на Петър „ да пусне мрежите си “. Изпълнявайки, само че не вярвайки, Петър е сюрпризиран, когато хваща задоволително риба да изпълни две лодки, и възкликна:
Гетсиманската градина
Петър също беше един от дребното определени да бъде с Христос по време на мъката му в Гетсиманската градина в навечерието на Разпятието и беше един от тримата, на които беше позволено да станат очевидци на Христовото преображение:
Името „ Петър “ произлиза от гръцката дума за камък (кефас пък е „ канара “ на арамейски език) и неговата непреклонност е показана в цялата Библия. Например, когато Исус провокирал учениците си да го разпознават, Петър споделил: „ Ти си Христос, Синът на живия Бог “ и в отговор Исус разгласи:
Оказва се, че някои древен учени, основно с некатолически вярвания, смятат, че Исус е не имал поради Петър в смисъла на „ канара “. Те основават това изказване, наред с други неща, на разликата сред съществителните имена „ Петрос “ (Малката скала) и „ Петра “ (Голямата скала). Тоест „ … ти си „ Малката канара “ и „ на тази „ (голяма )скала “ ще построя църквата си … “ като „ Голямата канара “, не се отнася до „ Малката канара “, Петър, а до „ това “, което Петър сподели: „ Ти си Христос, Синът на живия Бог “.
Апостол Павел в 1 Коринтяни 3:11 наподобява удостоверява това разбиране, тъй като споделя: „ Защото никой не може да постави друга основа с изключение на положената, която е Исус Христос. “
Свалянето на Христовото тяло от кръста
Петър беше един от първите, които схващат, че Исус, който неотдавна беше заровен, е напуснал гробницата, където Йосиф от Ариматея го беше поставил. Скоро по-късно, в сходство с високата респект на Исус, той се явява първо на Кефа и чак по-късно на останалите апостоли “.
По време на третото си признание пред учениците след възкресението, Исус разпитал Петър три пъти: „ Симоне… обичаш ли ме повече от останалите? “ и всякога Петър отговарял: „ Да, Господи; знаеш, че те обичам. “ В отговор Исус инструктира Петър: „ храни агнетата ми… грижи се за овцете… храни овцете ми… [и] ме следвай “.
Приемайки безусловно тези указания, Петър се захваща за работа. Той управлява всички и намира заместител на Юда. По-късно, на Петдесетницата (когато Светият Дух се яви на апостолите), Петър стартира своето служение:
Като мисионер той също по този начин покръства Лида, Йопе и Кесария като в последния той кръсти първите християни-езичници.
Връщайки се в Йерусалим към 42-44 година сл. Хр., Петър е хвърлен в пандиза от Ирод Агрипа I, само че макар че е бил строго охраняван, с божията помощ, Петър съумява да избяга:
През идващите години малко се написа за местонахождението на Петър, само че се счита, че той е пътувал доста, проповядвайки посланието на Исус. Във всеки случай той е обиколил в Рим и макар че точната дата не е известна, доста учени считат, че е екзекутиран някъде сред 64 и 67 година сл. Хр.
Ранните историци са съгласни, че „ Петър е разпнат в Рим с главата надолу, както самият той е желал “. Широко се счита, че Петър е изискал да бъде обесен с главата надолу, защото „ се е оповестил за неподобаващ да почине по същия метод като Господ “. Мнозина имат вяра, че гибелта на Петър е предсказана от Исус малко преди Възнесението, когато Исус сподели: „ Когато остарееш, ще протегнеш ръцете си, а различен ще те опази и ще те придвижи там, където не искаш да отидеш “.
Католическите учени считат, че Петър е разпнат в Неронските градини във Ватикана и е заровен на Ватиканския рид. По-късно, през 323 година сл. Хр., Константин (първият римски император, който приема християнството) стартира построяването на базилика, която съгласно легендата е сложена непосредствено над гроба на Петър. През 16 век това е сменено с днешната базилика „ Свети Петър “. През миналите години останките на Петър явно са били изгубени.
Тогава през 1939 година, до момента в който търсеше уместно място за тялото на неотдавна умрелия папа Пий XI, се открива ковчег, на който беше изписано на гръцки: „ Петър е тук “. Осем или девет костни фрагмента в него са разпознати от Църквата да принадлежи на Петър – папа Павел VI, който прави идентификацията през 1968 година споделя, че метод, който са употребявали е „ безапелационен “.
Що се отнася до втория папа, има някои разногласия, само че като цяло Св. Лин се счита, че е на тази позиция, като папството му обгръща интервала от гибелта на Петър през 64-67 година сл. Хр. до към 76 година сл. Хр.
