Прея е от онези артисти, които не просто създават музика,

Прея е от тези актьори, които не просто основават музика, а я трансформират в страст, сила и връзка с хората. В едно искрено и мощно персонално показване тя разкрива какъв брой значима за нея е противоположната връзка от публиката и по какъв начин точно това е смисълът зад всичко, което прави. За нея музиката не е просто изкуство, а метод да доближи до хората и да ги промени даже за момент.

Тя приказва за музиката си като за нещо съвсем магично, което носи светлина в всекидневието. „ Музиката, която ти създаваш, дава един подтик на всеки един човек. И по някакъв метод, колкото и да си печален, постоянно можеш да се усмихнеш. “ Точно тези думи, които чува, я карат да осъзнае, че посланието ѝ доближава до хората по метода, по който е желала.

Пътят ѝ към музиката обаче не стартира по класическия сюжет. Прея не е от тези реализатори, които от дребни са били записвани на уроци и подготвяни за сцена. Тя стартира да пее на 15–16 години, а малко по-късно музиката се трансформира в нейната специалност. „ Голяма част от сполучливите реализатори пеят от малки… Аз нямах този шанс и започнах да пея на 15–16, и малко по-късно това се трансформира в кариерата ми, за което съм рисково признателна. “ Преди това тя се е изразявала посредством спектакъл и танци, които и до през днешния ден остават част от артистичната ѝ същина.

Интересен миг в описа ѝ е по какъв начин всичко стартира съвсем инцидентно. Докато си пее у дома и опитва с музика, попада на реклама за X Factor и взема решение просто да се яви. „ Пеех си у дома и един ден видях една реклама за X Factor… и си споделих – аз май мога да пея, ще се явя. “ Без уроци и без подготовка тя влиза в развой, който трансформира живота ѝ. „ Не бях ходила на нито един урок по пеене в живота си до този миг. “ Въпреки това стига надалеч и оставя диря, въпреки да отпада преди същинското шоу, както сама признава. Но това не я обезкуражава, в противен случай трансформира се в урок, че най-важното е да следваш това, което те движи.

Днес Прея приказва за музиката не като за работа, а като за метод на живот. „ Не си представям живота си без музиката. “ Тя акцентира, че най-важното за нея е да предава страст и да стига до хората, а когато това се случва, усеща същинско задоволство. Особено мощно я развълнува признанието, че музиката ѝ „ връща българското още веднъж “, което я кара да осъзнае още по-дълбоко смисъла на своята посока.

Именно в тази посока се ражда и нейният албум „ Лава “, който тя разказва като търсене и опит. В него Прея смесва български музикални детайли с афро ритми и съвременно звучене, с цел да сътвори нещо персонално и друго. „ Целият ми албум „ Лава “ е изтъкан от това търсене по какъв начин да препрочета българската музика във фюжън с афро ритми и да изразя това, което съм аз. “ За нея това е развой, който е лишил години и в който е търсила точния баланс сред корените и актуалния тон. „ Исках да е най-тънкият акуратен баланс, в който да осъществявам тези детайли. “

Прея остава актьор, който не се опасява да опитва, само че и да остане вярна на себе си. В нейните думи проличава откровеност, признателност и дълбока връзка с музиката. Тя не просто основава песни, а построява мост сред култури, страсти и хора, като трансформира личната си история в прекарване, което доближава до другите.