19 май 1934 г.: Превратът на Кимон Георгиев
Превратът от 19 май 1934 година, който е сбъднат от Военния съюз и Политическия кръг „ Звено “, е резултат от голям брой вътрешни и външнополитически предпоставки.
В началото на 30-те години на XX век, Царство България се намира в комплицирано вътрешно и външнополитическо състояние. Както е известно, от 1929-та е налице международна икономическа рецесия, която макар дейностите на българските държавни управления за поддръжка на стопанското развиване и справяне със общественото напрежение, неизбежно се отразява на българската стопанска система.
Към това несъмнено, би трябвало да се прибавят обичайните проблеми на България по отношение на нежеланото ѝ състояние във Версайската система от контракти и най-много интернационалната изолираност на европейско и балканско равнище. На тази основа лежи подписаният на 9 февруари 1934г. в Атина Балкански пакт, сред представителите на Гърция, Турция, Югославия и Румъния, който подсигурява териториалното статукво на полуострова и има явна устременост против България и Албания. Те единствени се стремят към проверка.
Трудно скрепената ръководеща коалиция сред Демократическата партия, Български земеделски народен съюз – Врабча 1, Националлибералната партия и радикалдемократите е израз на сериозната партийна разпокъсаност в България по това време. Освен ръководещите партии в 23-тото Народно заседание, посланичество имат и следните политически групи Демократическия сговор, Работническата партия, Македонската група и Социалдемократическата партия.
Извън Народното събрание съществуват още към 40 други политически партии, което дава съображение да се приказва за „ разлагане “ на политическия живот. Това води след себе си неустойчивост, само че пък въпреки това годините от 1931 до 1934 са едни от най-демократичните в новата българска история. Тези години са и времена, в които режими от властнически и тоталитарен вид набират мощ в Европа.
В страната има и две разнообразни от обичайните политически организации. Създаденият през 1927-ма кръг „ Звено “ е елитарна конструкция от фашистки вид. Те се афишират за редуциране на изборните органи и въвеждане на корпоративния принцип. Освен това са срещу многопартийната система и се стремят към по-авторитарен метод на ръководство.
Военният съюз е основан при започване на 1919, в изискванията на провалянето на България от Първата международна война, Офицерите членуващи в него, са обезпокоени за бъдещето си, предвид на провалянето на Царството във войната и последвалите ограничавания, наложени от Ньойския контракт. Организацията се стреми към ограничение на ролята на партиите в обществото и е огромен съперник на Български земеделски народен съюз и комунистите. Ползва се с негласната поддръжка на цар Борис III, а съществени фигури биват Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Крум Колев и така нататък
Военния съюз играе и решаваща роля при реализирането на деветоюнския прелом. От началото на 1934-та настава рецесия в връзките сред партиите от ръководещото болшинство. Желанието на Български земеделски народен съюз за още едно министерско място е отклонявано от демократите и държавното управление се клати. В този миг на неустойчивост, Военния съюз към този момент е взел решение да работи по организацията на нов прелом.
На 9 май царят дава поста боен министър на ген. Атанас Ватев от съюза, което е явен знак за неговото отношение към готвената акция. На 15 май министър-председателят Мушанов подава оставката на държавното управление, с което улеснява военните. Взето е решение на 19 май 1934 година в 2:40 часа сутринта, Военният съюз взаимно с политическия кръг „ Звено “ да осъществят преврата. Паролата за началото на дейностите е „ Сабя “. Всичко минава по проект, в това число и устрема да не се пролива кръв, тъй като превратаджиите не се натъкват на опозиция.
Кимон Георгиев и Пенчо Златев се срещат с цар Борис III към 5 часа. Въпреки че приема станалото, монархът държи нещата да станат по парламентарен път и задържаният Мушанов да бъде освободен, с цел да върне мандата. Съставя се държавно управление, ръководено от Кимон Георгиев. В него влизат главно представители на „ Звено “, само че има и хора от обичайните партии, въпреки и от по-нисшия ешалон.
Още на 19 май новите ръководещи издават манифест към българския народ, в който изясняват дейностите си с „ Пълното разлагане на партиите, което надълбоко засегна обществото, страната и националното стопанство. “ В документа се приказва за ограничение на локалното самоуправление, централизиране на администрацията и по-сериозно присъединяване на страната в стопанския живот, което е в духа на международните стопански трендове през 30-те години на XX век.
Народното събрание е необуздано и са издадени над 180 указа, които имат за цел коренно да трансформират политико-икономическата система. Министерствата са съкратени от 10 на 8, а шестнадесетте окръга са преобразувани в 7 области. Всички общински препоръки са разпуснати. В администрацията и в армията се организира чистка и се назначават единствено лоялни на новата власт фрагменти.
На 14 юни е издадена знаковата разпоредба – закон за възбрана на партийно-политическите организации и техните поделения. Конфискуват се имуществата и архивите им. Ограничени са демократичните права за свободата на слово и сдруженията. Именно тази разпоредба осакатява парламентарната народна власт за дълг интервал от време.
В издадената на 27 юли пропагандна заповед на военния министър Златев, се приказва за „ свелото бъдеще на обновителния развой “. Революцията щяла да докара „ нова епоха “ и ръководство в името на националния интерес. Според документа властта към този момент се реализира от способени хора и е отстранена „ диктатурата на числата и тълпата “.
Основен управителен орган на новата власт би трябвало да е основаната при започване на юни Дирекция за социална обнова – тя се управлява от шеф и има разклонена конструкция от няколко отдела и служби. Трябва да работи в директна връзка и да насочва останалите държавни институции. От 30 юли страната, взаимствайки практиките на италианския фашизъм, стартира да провежда казионни професионални сдружения, които „ да служат като органи на страната за осъществяване на нейната стопанска и обществена политика “.
Благодарение на съкращенията и усъвършенстването на държавния уред, деветнадесетомайците съумяват да реализират към половин милиард лв. икономии и Кимон Георгиев афишира финансовото състояние за устойчиво в края на лятото. Организират се преследвания главно против комунистите, само че под прицел биват и някои от водачите на обичайните партии.
През лятото на 34-та се организират и всеобщи арести на дейци на Вътрешна македонска революционна организация. Революционната организация попада под действието на възбраната за политическите организации. В същото време цар Борис III не е удовлетворен от разрастващото се въздействие на военните в политическия живот на страната. С течение на времето различията посред им се усилват.
След две промени в държавното управление, на 21 април 1935-та, монархът сумява да сформира нов кабинет отпред с цивилния безпартиен посланик Андрей Тошев. Това му разрешава да ограничи оптимално ролята на военните и да откри един властнически режим под свое командване. Действията му са наричани от някои историци „ царски контрапреврат “. В последна сметка, без да е провел пуча от 19 май 1934 година, царят се възползва сполучливо от него. Той съумява да надхитри уредниците, като по тоя метод усилва персоналната си власт.
В началото на 30-те години на XX век, Царство България се намира в комплицирано вътрешно и външнополитическо състояние. Както е известно, от 1929-та е налице международна икономическа рецесия, която макар дейностите на българските държавни управления за поддръжка на стопанското развиване и справяне със общественото напрежение, неизбежно се отразява на българската стопанска система.
Към това несъмнено, би трябвало да се прибавят обичайните проблеми на България по отношение на нежеланото ѝ състояние във Версайската система от контракти и най-много интернационалната изолираност на европейско и балканско равнище. На тази основа лежи подписаният на 9 февруари 1934г. в Атина Балкански пакт, сред представителите на Гърция, Турция, Югославия и Румъния, който подсигурява териториалното статукво на полуострова и има явна устременост против България и Албания. Те единствени се стремят към проверка.
Трудно скрепената ръководеща коалиция сред Демократическата партия, Български земеделски народен съюз – Врабча 1, Националлибералната партия и радикалдемократите е израз на сериозната партийна разпокъсаност в България по това време. Освен ръководещите партии в 23-тото Народно заседание, посланичество имат и следните политически групи Демократическия сговор, Работническата партия, Македонската група и Социалдемократическата партия.
Извън Народното събрание съществуват още към 40 други политически партии, което дава съображение да се приказва за „ разлагане “ на политическия живот. Това води след себе си неустойчивост, само че пък въпреки това годините от 1931 до 1934 са едни от най-демократичните в новата българска история. Тези години са и времена, в които режими от властнически и тоталитарен вид набират мощ в Европа.
В страната има и две разнообразни от обичайните политически организации. Създаденият през 1927-ма кръг „ Звено “ е елитарна конструкция от фашистки вид. Те се афишират за редуциране на изборните органи и въвеждане на корпоративния принцип. Освен това са срещу многопартийната система и се стремят към по-авторитарен метод на ръководство.
Военният съюз е основан при започване на 1919, в изискванията на провалянето на България от Първата международна война, Офицерите членуващи в него, са обезпокоени за бъдещето си, предвид на провалянето на Царството във войната и последвалите ограничавания, наложени от Ньойския контракт. Организацията се стреми към ограничение на ролята на партиите в обществото и е огромен съперник на Български земеделски народен съюз и комунистите. Ползва се с негласната поддръжка на цар Борис III, а съществени фигури биват Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Крум Колев и така нататък
Военния съюз играе и решаваща роля при реализирането на деветоюнския прелом. От началото на 1934-та настава рецесия в връзките сред партиите от ръководещото болшинство. Желанието на Български земеделски народен съюз за още едно министерско място е отклонявано от демократите и държавното управление се клати. В този миг на неустойчивост, Военния съюз към този момент е взел решение да работи по организацията на нов прелом.
На 9 май царят дава поста боен министър на ген. Атанас Ватев от съюза, което е явен знак за неговото отношение към готвената акция. На 15 май министър-председателят Мушанов подава оставката на държавното управление, с което улеснява военните. Взето е решение на 19 май 1934 година в 2:40 часа сутринта, Военният съюз взаимно с политическия кръг „ Звено “ да осъществят преврата. Паролата за началото на дейностите е „ Сабя “. Всичко минава по проект, в това число и устрема да не се пролива кръв, тъй като превратаджиите не се натъкват на опозиция.
Кимон Георгиев и Пенчо Златев се срещат с цар Борис III към 5 часа. Въпреки че приема станалото, монархът държи нещата да станат по парламентарен път и задържаният Мушанов да бъде освободен, с цел да върне мандата. Съставя се държавно управление, ръководено от Кимон Георгиев. В него влизат главно представители на „ Звено “, само че има и хора от обичайните партии, въпреки и от по-нисшия ешалон.
Още на 19 май новите ръководещи издават манифест към българския народ, в който изясняват дейностите си с „ Пълното разлагане на партиите, което надълбоко засегна обществото, страната и националното стопанство. “ В документа се приказва за ограничение на локалното самоуправление, централизиране на администрацията и по-сериозно присъединяване на страната в стопанския живот, което е в духа на международните стопански трендове през 30-те години на XX век.
Народното събрание е необуздано и са издадени над 180 указа, които имат за цел коренно да трансформират политико-икономическата система. Министерствата са съкратени от 10 на 8, а шестнадесетте окръга са преобразувани в 7 области. Всички общински препоръки са разпуснати. В администрацията и в армията се организира чистка и се назначават единствено лоялни на новата власт фрагменти.
На 14 юни е издадена знаковата разпоредба – закон за възбрана на партийно-политическите организации и техните поделения. Конфискуват се имуществата и архивите им. Ограничени са демократичните права за свободата на слово и сдруженията. Именно тази разпоредба осакатява парламентарната народна власт за дълг интервал от време.
В издадената на 27 юли пропагандна заповед на военния министър Златев, се приказва за „ свелото бъдеще на обновителния развой “. Революцията щяла да докара „ нова епоха “ и ръководство в името на националния интерес. Според документа властта към този момент се реализира от способени хора и е отстранена „ диктатурата на числата и тълпата “.
Основен управителен орган на новата власт би трябвало да е основаната при започване на юни Дирекция за социална обнова – тя се управлява от шеф и има разклонена конструкция от няколко отдела и служби. Трябва да работи в директна връзка и да насочва останалите държавни институции. От 30 юли страната, взаимствайки практиките на италианския фашизъм, стартира да провежда казионни професионални сдружения, които „ да служат като органи на страната за осъществяване на нейната стопанска и обществена политика “.
Благодарение на съкращенията и усъвършенстването на държавния уред, деветнадесетомайците съумяват да реализират към половин милиард лв. икономии и Кимон Георгиев афишира финансовото състояние за устойчиво в края на лятото. Организират се преследвания главно против комунистите, само че под прицел биват и някои от водачите на обичайните партии.
През лятото на 34-та се организират и всеобщи арести на дейци на Вътрешна македонска революционна организация. Революционната организация попада под действието на възбраната за политическите организации. В същото време цар Борис III не е удовлетворен от разрастващото се въздействие на военните в политическия живот на страната. С течение на времето различията посред им се усилват.
След две промени в държавното управление, на 21 април 1935-та, монархът сумява да сформира нов кабинет отпред с цивилния безпартиен посланик Андрей Тошев. Това му разрешава да ограничи оптимално ролята на военните и да откри един властнически режим под свое командване. Действията му са наричани от някои историци „ царски контрапреврат “. В последна сметка, без да е провел пуча от 19 май 1934 година, царят се възползва сполучливо от него. Той съумява да надхитри уредниците, като по тоя метод усилва персоналната си власт.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ