Онлайн петиция за запазване оригиналния вид на концлагера „Белене“
Превръщането на „ Белене “ в „ нова “ туристическа атракция е засегнатост към паметта на жертвите, написа в документа. В него се упорства страната да поеме отговорност за запазването на историческото завещание от най-ново време и да приложи европейския опит, като сложи на „ Белене “ основите на държавен музей-мемориал.
Петицията за опазване на истинския тип на някогашния концлагер „ Белене “, която бе оповестена и започва със събиране на подписи по време на тазгодишното поклонение в памет на жертвите на Втори обект на остров Персин на 6 юни 2026 година, към този момент е оповестена и онлайн (петицията може да бъде подкрепена – ).
С нея се упорства изпълнителната власт да резервира истинския тип на единствения съхранен като сграден фонд концлагер от времето на тоталитарния комунистически режим в България – някогашния концлагер „ Белене “ (1949-1987).
Както desebg.com писа с решение №70 от 26.01.2017 година Министерският съвет е дал мястото на някогашния концлагер, което е обществена държавна благосъстоятелност, за ръководство за период от 5 години на община Белене за създаване на парк-мемориал, включващ „ реновиране на предоставените здания и създаване на монумент “, и поддържане на понтонния мост към остров Персин.
В решението е очебийно, че „ при нереализиране на плануваните действия по реновиране на предоставените здания и създаване на монумент в продължение на 5 години от даването на парцела правото на ръководство се лишава от община Белене “.
Същите условия са залегнали и в контракт №ДС-246/31.01.2017 година сред регионалния шеф на Плевен и кмета на община Белене, подписан съгласно условието на министерското решение.
Правото на ръководство на мястото на някогашния концлагер „ Белене “ е изтекло през януари 2022 година Община Белене не е изпълнила нито една от предоставените ѝ действия. Не е поддържан понтонният мост, не са реновирани предоставените истински здания от третия интервал (1984-1987) на концлагера „ Белене “, не е издигнат монумент.
Рушенето на постройките продължава и до през днешния ден, като доста от тях са в допълнение повредени вследствие на нерегламентирани стрелби, следите от които могат да се видят с просто око.
Независимо от неналичието на каквато и да е отчетност пред Областна администрация Плевен и пред Министерския съвет, от неизпълнението на държавното решение и контракта с Областна администрация Плевен, и от изтеклия преди четири години 5-годишен период, община Белене наскоро е подхванала дейности в нарушаване на държавното решение и контракта с Областна администрация Плевен, които ще доведат до унищожаването на истинския тип на единствения съхранен като сграден фонд някогашен концлагер от интервала на тоталитарния комунистически режим, а точно:
Позовавайки се на решение №70 от 26.01.2017 година на Министерския съвет и на контракт №ДС-246/31.01.2017 година сред регионалния шеф на Плевен и кмета на община Белене на 12.03.2026 година, основният проектант на община Белене е издал позволение за градеж №05 за „ възобновяване на част от разрушените здания, бараки, карцер, огради и други уреди от лагер Белене, Втори обект “.
В нито един от цитираните документи обаче не е възлагана такава активност за „ възобновяване “ на каквото и да било. По създание това „ възобновяване “, което община Белене подхваща, съставлява построяването на нов лагер, което нарушава решението на Министерския съвет от 2017 година, защото в него са посочени тъкмо и съответно дейностите, които следва да бъдат осъществени от общината за основаване на парк-мемориал – „ реновиране на предоставените здания и създаване на монумент “, както и в контракта с Областна администрация Плевен.
На процедура с издаденото в община Белене позволение за градеж за „ възобновяване на част от разрушените здания, бараки, карцер, огради и други уреди от лагер Белене, Втори обект “ тя подменя решението на Министерския съвет от 2017 година и изискванията на контракт №ДС-246/31.01.2017 година с регионалния шеф на Плевен.
Архитектурният план, заложен от община Белене, също не подхожда на избраните от Министерския съвет през 2017 година действия, а се отнася до „ възобновяване “ на лагера във тип на бараки, карцер, огради и други уреди, които от дълго време не съществуват.
Архитектурният план на община Белене не е обществено показан, нито е подлаган на разискване със заинтригуваните страни – организациите на жертвите на „ Белене “ и техните наследници, които са изцяло пренебрегнати от процеса.
Намерението за „ възобновяване “ на от дълго време заличени здания и уреди и превръщането на „ Белене “ в „ нова “ туристическа атракция е засегнатост към паметта на жертвите и техните наследници, още повече, че община Белене в никакъв случай не е потърсила мнението на гражданските организации, свързани с жертвите на комунистическия режим, в това число и с директните жертви на „ Белене “ и техните наследници. На процедура се получава по този начин, че общината сякаш „ прави “ нещо в памет на жертвите, само че без самите жертви и техните наследници.
Посочено е, че в страните от Източна Европа държавната политика на никое място не разпорежда „ възобновяване “ на някогашни концлагери, нито от интервала на националсоциализма, нито при тоталитарните комунистически режими. Първо, тъй като това основава подправени бутафорни форми. Второ, тъй като сходно „ възобновяване “ е директно ориентирано към архитектурата, основана от потисника/режима, а не към паметта и почитта на жертвите.
Петицията приканва изпълнителната власт да отнеме правото на ръководство на община Белене заради несъблюдение и замяна на решение №70 от 26.01.2017 година на Министерския съвет за създаване на парк-мемориал с планувани действия по реновиране на предоставените здания и създаване на монумент в 5-годишен период.
С документа се упорства страната да поеме отговорност за запазването на историческото завещание от най-ново време и да приложи европейския опит от страни с аналогични места наизуст, като сложи на „ Белене “ основите на държавен музей-мемориал.
Това тя би трябвало да направи взаимно с организациите на жертвите и техните наследници, каквото е тяхното гледище и предпочитание, и каквато е европейската процедура, изключително в страна като Германия, която е водеща в преосмислянето на тоталитарното минало.
Петицията за опазване на истинския тип на някогашния концлагер „ Белене “, която бе оповестена и започва със събиране на подписи по време на тазгодишното поклонение в памет на жертвите на Втори обект на остров Персин на 6 юни 2026 година, към този момент е оповестена и онлайн (петицията може да бъде подкрепена – ).
С нея се упорства изпълнителната власт да резервира истинския тип на единствения съхранен като сграден фонд концлагер от времето на тоталитарния комунистически режим в България – някогашния концлагер „ Белене “ (1949-1987).
Както desebg.com писа с решение №70 от 26.01.2017 година Министерският съвет е дал мястото на някогашния концлагер, което е обществена държавна благосъстоятелност, за ръководство за период от 5 години на община Белене за създаване на парк-мемориал, включващ „ реновиране на предоставените здания и създаване на монумент “, и поддържане на понтонния мост към остров Персин.
В решението е очебийно, че „ при нереализиране на плануваните действия по реновиране на предоставените здания и създаване на монумент в продължение на 5 години от даването на парцела правото на ръководство се лишава от община Белене “.
Същите условия са залегнали и в контракт №ДС-246/31.01.2017 година сред регионалния шеф на Плевен и кмета на община Белене, подписан съгласно условието на министерското решение.
Правото на ръководство на мястото на някогашния концлагер „ Белене “ е изтекло през януари 2022 година Община Белене не е изпълнила нито една от предоставените ѝ действия. Не е поддържан понтонният мост, не са реновирани предоставените истински здания от третия интервал (1984-1987) на концлагера „ Белене “, не е издигнат монумент.
Рушенето на постройките продължава и до през днешния ден, като доста от тях са в допълнение повредени вследствие на нерегламентирани стрелби, следите от които могат да се видят с просто око.
Независимо от неналичието на каквато и да е отчетност пред Областна администрация Плевен и пред Министерския съвет, от неизпълнението на държавното решение и контракта с Областна администрация Плевен, и от изтеклия преди четири години 5-годишен период, община Белене наскоро е подхванала дейности в нарушаване на държавното решение и контракта с Областна администрация Плевен, които ще доведат до унищожаването на истинския тип на единствения съхранен като сграден фонд някогашен концлагер от интервала на тоталитарния комунистически режим, а точно:
Позовавайки се на решение №70 от 26.01.2017 година на Министерския съвет и на контракт №ДС-246/31.01.2017 година сред регионалния шеф на Плевен и кмета на община Белене на 12.03.2026 година, основният проектант на община Белене е издал позволение за градеж №05 за „ възобновяване на част от разрушените здания, бараки, карцер, огради и други уреди от лагер Белене, Втори обект “.
В нито един от цитираните документи обаче не е възлагана такава активност за „ възобновяване “ на каквото и да било. По създание това „ възобновяване “, което община Белене подхваща, съставлява построяването на нов лагер, което нарушава решението на Министерския съвет от 2017 година, защото в него са посочени тъкмо и съответно дейностите, които следва да бъдат осъществени от общината за основаване на парк-мемориал – „ реновиране на предоставените здания и създаване на монумент “, както и в контракта с Областна администрация Плевен.
На процедура с издаденото в община Белене позволение за градеж за „ възобновяване на част от разрушените здания, бараки, карцер, огради и други уреди от лагер Белене, Втори обект “ тя подменя решението на Министерския съвет от 2017 година и изискванията на контракт №ДС-246/31.01.2017 година с регионалния шеф на Плевен.
Архитектурният план, заложен от община Белене, също не подхожда на избраните от Министерския съвет през 2017 година действия, а се отнася до „ възобновяване “ на лагера във тип на бараки, карцер, огради и други уреди, които от дълго време не съществуват.
Архитектурният план на община Белене не е обществено показан, нито е подлаган на разискване със заинтригуваните страни – организациите на жертвите на „ Белене “ и техните наследници, които са изцяло пренебрегнати от процеса.
Намерението за „ възобновяване “ на от дълго време заличени здания и уреди и превръщането на „ Белене “ в „ нова “ туристическа атракция е засегнатост към паметта на жертвите и техните наследници, още повече, че община Белене в никакъв случай не е потърсила мнението на гражданските организации, свързани с жертвите на комунистическия режим, в това число и с директните жертви на „ Белене “ и техните наследници. На процедура се получава по този начин, че общината сякаш „ прави “ нещо в памет на жертвите, само че без самите жертви и техните наследници.
Посочено е, че в страните от Източна Европа държавната политика на никое място не разпорежда „ възобновяване “ на някогашни концлагери, нито от интервала на националсоциализма, нито при тоталитарните комунистически режими. Първо, тъй като това основава подправени бутафорни форми. Второ, тъй като сходно „ възобновяване “ е директно ориентирано към архитектурата, основана от потисника/режима, а не към паметта и почитта на жертвите.
Петицията приканва изпълнителната власт да отнеме правото на ръководство на община Белене заради несъблюдение и замяна на решение №70 от 26.01.2017 година на Министерския съвет за създаване на парк-мемориал с планувани действия по реновиране на предоставените здания и създаване на монумент в 5-годишен период.
С документа се упорства страната да поеме отговорност за запазването на историческото завещание от най-ново време и да приложи европейския опит от страни с аналогични места наизуст, като сложи на „ Белене “ основите на държавен музей-мемориал.
Това тя би трябвало да направи взаимно с организациите на жертвите и техните наследници, каквото е тяхното гледище и предпочитание, и каквато е европейската процедура, изключително в страна като Германия, която е водеща в преосмислянето на тоталитарното минало.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ