Преводът е синтез, в чийто изказ една предположена различеност трябва

Преводът е синтез, в чийто изказ една предположена различеност би трябвало да бъде снета по този начин, че да удържи в себе си, доколкото е допустимо, неповторимата аура, логичност и темп на истинската поетична творба. Така мисли за преводаческото изкуство философът Хараламби Паницидис, сега професор в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Той има особено отношение към граничните области на философията и културата, превел е „ Атинската полития “ и „ Физиогномика на Аристотел “, а към този момент и Константинос Кавафис, към който има дълготраен интерес и е създател на няколко публикации, свързани с огромния стихотворец. В новия превод, излязъл в прелестното оформление на Яна Левиева със заглавие „ Спомни си, тяло “, се срещаме с друг от познатия ни в превода на Стефан Гечев, Здравка Михайлова и редица други преводачи Кавафис. По-жилест, неукрасен е тук езикът на Кавафис, по-лаконичен, по-съвременен, по-сдържан в последна сметка от този, с който сме привикнали. Така поетът зазвучава по нов метод, долавяме още нюанси в творбите му, долавяме недоловени до момента неща... Със сигурност ще има читатели, които ще останат сюрпризирани от това, само че всеки нов превод на такова огромно име от международната просвета е принос в българската, обогатява я и усложнава в положителния смисъл разбирането на създателя, дава по-ясен облик на създателя и творбите му.
В диалог за в. „ Култура “ с Марин Бодаков философът проф. Паницидис споделя: Това, което постоянно ме е впечатлявало у Кавафис, е непрекъснато присъстващото схващане, че да изразиш себе си, е не по-малко сложна задача от тази да познаеш себе си. Имам чувството, че във времето, в което живеем, решението на това „ уравнение “ е съвсем непостижима задача.
Поети като Кавафис ни добрижават до опцията да го решим.