Превърнахме се в зрители на един абсурд. Няма да нарека

Превърнахме се в фенове на един парадокс. Няма да нарека протичащото се в Народното събрание “цирк ”, тъй като би било засегнатост към изкуството. Няма и спектакъл да го нарека, тъй като никой там не играе. Те просто са си такива. Те сведоха равнището на политиката до просташки разпри. И те би трябвало да си отидат. Защото политиката не трябва да е замяна на обиди под формата на букви. Политиката би трябвало да е борба на хрумвания. Но това е в идеалния свят. А ние не живеем в подобен.
Музикантите знаели, че имало заплаха вирусите да се разнасят при изричане на думи с буквата “П”. Опасни за здравето били абревиатурите “БСП” и “ДПС” съгласно Калин Вельов - депутатът от ГЕРБ, който за малко да стане “Господин за един ден” преди няколко месеца.

Лидерът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ му отвърна по същия “джентълменски” метод - ПКП влизало ли включително?

И Цвета Караянчева, ръководителят на Народното събрание се възмути. Било грозно. И, позор ме е да си призная, само че е права. Напълно съм съгласна с нея.

Грозно е. Грозно е обаче всичко, което се случва под покрива на Народното събрание. Грозно е равнището, до което е сведена политиката. И което удари ново дъно през миналата 2020 година Грозен беше пръста, който Валери Симеонов размаха от прозореца през вчерашния ден. И това е всеки Божи ден.

Превърнали сме се в някакви странични наблюдаващи на съревнование по дивотия и безочливост. Шоуто е “Кой е по-, по-, най-”. Най-безпардонен, незапознат, безсрамен. Мразен.

Това е ситуацията.

Сега сме единствено фенове. Нека не ставаме съучастници.

Джесика Вълчева