Само 1 на 10 човека с вирусен хепатит е диагностициран
" Превантивното държание в България е на доста ниско равнище. Това е реалност, който беше доказан и по време на пандемията от Коронавирус 19 ", показа доцент Михаил Околийски, специалист от Световната здравна организация на Националния конгрес “Къде е България по пътя на осъществяване на световните здравни цели за елиминиране на вирусните хепатити до 2030 година? ", предава кореспондент на “ Фокус ".
Резултатите и изводите от Национална стратегия за предварителна защита и надзор на вирусните хепатити 2021-2025г. демонстрират, че всеки ден у нас умират четирима души от хепатит В и С заради липса на навременна диагностика и лекуване. В България 87 000 са инфектираните с хепатит С. 226 000 са тези с хепатит В. Диагностицираните обаче са едвам 10% от тях, като единствено 1% от заболелите годишно се лекуват.
Ако България желае да реализира задачите си за елиминиране на вирусните хепатити, би трябвало до 2030 година да лекува 8700 души за хепатит С и 45 000 за хепатит В годишно, оповестиха на Националния конгрес.
На събитието бяха показани постигнатите за 2 години резултати и идни цели от приемането на Националната стратегия като споделиха, че главната цел е понижаване смъртността от вирусни хепатити с 40% до 2025 година
Доц. Михаил Околийски подчертава, че с помощта на програмата, на всеки 5 години, лицата на възраст сред 40 и 60 година имат право на гратис проучване за двата вируса, като направление за това се дава от общопрактикуващия доктор и към този момент проучването за хепатит С се поставя и на всяка бременна жена, без значение от нейната възраст.
Той акцентира още, че е нужна смяна на законодателна рамка, с цел да се лекуват и здравнонеосигурените жители.
“Необходима е разпоредба, която да упоменава какъв е пътят на пациента откакто бъде диагностициран както и осведомителна система, в която всеки новооткрит пациент да бъде въведен и да се наблюдава ", сподели той.
Околийски добави, че би трябвало да бъде въведен непрестанен и безвъзмезден достъп до спомагателна ваксинопрофилактика за новородените деца от майки с продължителен хепатит В. “В момента този медикамент липсва от страната и родителите са принудени да го закупуват от чужбина ", изясни той.
Все още не е ясно обаче каква част от средствата на Национална стратегия за предварителна защита и надзор на вирусните хепатити 2021-2025 са изхарчени за двете години и каква проект сметка ще утвърди М3 за 2023 година Общият бюджет на Програмата за 5 години е 15, 7 млн. лева, като 4 млн. лева от тях се отпускат от НЗОК за скрининг през персоналните лекари.
От Световната здравна организация са безапелационни, че е нужна смяна в публични настройки и осведоменост във връзка с предварителната защита на вирусните хепатити на самостоятелно и общностно равнище и понижаване на стигмата и дискриминирането.
“СЗО ще продължи да оказва помощ, с цел да се реализиран всички цели ", показа доцент Околийски.
“Вирусните хепатити са единствено един акцент от превантивното държание на българите. Ние би трябвало самодейно да се грижим за здравето си ", сподели доцентът.
Той изясни, че единствено 1 на 10 индивида с вирусен хепатит е диагностициран.
“Скринирането е значимо, с цел да се открият и диагностицират пациентите тъй като болесттите в множеството случаи протича без забележими признаци в началната си фаза ", обясни доцентът.
" Доволен съм, че всички мислим по един и същи метод пред проблемите, пред които сме изправени ", споделя Джиакомо Донини, програмен шеф на Глобалния чернодробен институт.
“Нашата задача е да подобрим живота на хората и фамилиите, които са наранени от чернодробни болести ", сподели той.
По думите му това се реализира посредством поощряване на нововъведенията, поощряване на съдействието и мащабиране на оптимални подходи за подкрепяне на изкореняването на чернодробни болести.
“Чернодробното здраве би трябвало да застане в центъра на дневния ред на световното публично здраве в сходство с тяхното разпространяване и влияние, само че това може да се реализира единствено при цялостна информираност ", съобщи Джиакомо Донини.
“Големият проблем в действителност, е че чернодробните болести към момента не са изцяло диагностицирани ", добави той.
Данните, които илюстрира шефът демонстрират, че публичните знания за чернодробното заболяване и последствията от него са доста лимитирани, а 844 милиона души по света живеят с хронично чернодробно заболяване.
Той показа още, че макар стряскащите статистики доста страни към момента нямат политика за пиенето от малолетни, прекалено много държавни управления нямат политика за публично здраве по отношение на затлъстяването и връзката му с неалкохолната мастна чернодробна болест.
“Вълната от чернодробни болести нараства в международен мащаб, това постанова сходно задължение както върху пациентите, по този начин и върху системите на опазване на здравето ", безапелационен бе Донини.
Резултатите и изводите от Национална стратегия за предварителна защита и надзор на вирусните хепатити 2021-2025г. демонстрират, че всеки ден у нас умират четирима души от хепатит В и С заради липса на навременна диагностика и лекуване. В България 87 000 са инфектираните с хепатит С. 226 000 са тези с хепатит В. Диагностицираните обаче са едвам 10% от тях, като единствено 1% от заболелите годишно се лекуват.
Ако България желае да реализира задачите си за елиминиране на вирусните хепатити, би трябвало до 2030 година да лекува 8700 души за хепатит С и 45 000 за хепатит В годишно, оповестиха на Националния конгрес.
На събитието бяха показани постигнатите за 2 години резултати и идни цели от приемането на Националната стратегия като споделиха, че главната цел е понижаване смъртността от вирусни хепатити с 40% до 2025 година
Доц. Михаил Околийски подчертава, че с помощта на програмата, на всеки 5 години, лицата на възраст сред 40 и 60 година имат право на гратис проучване за двата вируса, като направление за това се дава от общопрактикуващия доктор и към този момент проучването за хепатит С се поставя и на всяка бременна жена, без значение от нейната възраст.
Той акцентира още, че е нужна смяна на законодателна рамка, с цел да се лекуват и здравнонеосигурените жители.
“Необходима е разпоредба, която да упоменава какъв е пътят на пациента откакто бъде диагностициран както и осведомителна система, в която всеки новооткрит пациент да бъде въведен и да се наблюдава ", сподели той.
Околийски добави, че би трябвало да бъде въведен непрестанен и безвъзмезден достъп до спомагателна ваксинопрофилактика за новородените деца от майки с продължителен хепатит В. “В момента този медикамент липсва от страната и родителите са принудени да го закупуват от чужбина ", изясни той.
Все още не е ясно обаче каква част от средствата на Национална стратегия за предварителна защита и надзор на вирусните хепатити 2021-2025 са изхарчени за двете години и каква проект сметка ще утвърди М3 за 2023 година Общият бюджет на Програмата за 5 години е 15, 7 млн. лева, като 4 млн. лева от тях се отпускат от НЗОК за скрининг през персоналните лекари.
От Световната здравна организация са безапелационни, че е нужна смяна в публични настройки и осведоменост във връзка с предварителната защита на вирусните хепатити на самостоятелно и общностно равнище и понижаване на стигмата и дискриминирането.
“СЗО ще продължи да оказва помощ, с цел да се реализиран всички цели ", показа доцент Околийски.
“Вирусните хепатити са единствено един акцент от превантивното държание на българите. Ние би трябвало самодейно да се грижим за здравето си ", сподели доцентът.
Той изясни, че единствено 1 на 10 индивида с вирусен хепатит е диагностициран.
“Скринирането е значимо, с цел да се открият и диагностицират пациентите тъй като болесттите в множеството случаи протича без забележими признаци в началната си фаза ", обясни доцентът.
" Доволен съм, че всички мислим по един и същи метод пред проблемите, пред които сме изправени ", споделя Джиакомо Донини, програмен шеф на Глобалния чернодробен институт.
“Нашата задача е да подобрим живота на хората и фамилиите, които са наранени от чернодробни болести ", сподели той.
По думите му това се реализира посредством поощряване на нововъведенията, поощряване на съдействието и мащабиране на оптимални подходи за подкрепяне на изкореняването на чернодробни болести.
“Чернодробното здраве би трябвало да застане в центъра на дневния ред на световното публично здраве в сходство с тяхното разпространяване и влияние, само че това може да се реализира единствено при цялостна информираност ", съобщи Джиакомо Донини.
“Големият проблем в действителност, е че чернодробните болести към момента не са изцяло диагностицирани ", добави той.
Данните, които илюстрира шефът демонстрират, че публичните знания за чернодробното заболяване и последствията от него са доста лимитирани, а 844 милиона души по света живеят с хронично чернодробно заболяване.
Той показа още, че макар стряскащите статистики доста страни към момента нямат политика за пиенето от малолетни, прекалено много държавни управления нямат политика за публично здраве по отношение на затлъстяването и връзката му с неалкохолната мастна чернодробна болест.
“Вълната от чернодробни болести нараства в международен мащаб, това постанова сходно задължение както върху пациентите, по този начин и върху системите на опазване на здравето ", безапелационен бе Донини.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ