Спорни текстове в Закона за платежните услуги закръгляват лева към еврото
Превалутирането лев-евро би трябвало да се случи при курс 1,95583
Промени в Закона за платежните услуги и платежните системи за приемането на еврото се оказват в прорез с към този момент признатия Закон за въвеждане на еврото, защото на доктрина закръглят българския лев, разясниха пред “Труд news ” адвокати с богат опит в законодателството по паричната политика.
Част от предложенията за промени в Закона за платежните услуги и платежните системи са: " Думите „ 100 лева “ се заменят с „ 50 евро “, думите „ 600 лева “ се заменят с „ 300 евро “.
Спорните текстове са оповестени за публично разискване в платформата Strategy, само че евентуално по отношение на тях ще има възражения и оферти за прецизиране на текстовете, при които 100 лв. стават непосредствено 50 евро, позволиха и финансисти с парламентарна процедура.
При превалутиране 2:1 потребителят е в по-благоприятно състояние, демонстрират изчисленията. Но е въпрос на тълкувания и гласоподаване в пленарна зала дали ще бъдем в по-изгодно състояние при действителното въвеждане на еврото.
В новия Закон за въвеждане на еврото, който бе обнародван преди по-малко от месец в Държавен вестник (виж карето, б. а.), ясно е посочено, че “превалутирането от левове в евро се прави, като числовата стойност в левове се раздели на цялостната числова стойност на формалния валутен курс, изразен с шест числа с всичките пет знака след десетичната запетая ”. Нещо повече, този текст почива на Европейски правилник 1103/97, а “получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая въз основата на третия знак след десетичната запетая ”.
Експерти разясниха, че превалутирането лев-евро би трябвало да се случи при курс 1,95583 лев-евро, само че при показаните за публично разискване текстове се е употребило за облекчение “кръгло превалутиране ”. Специалисти с многогодишна процедура във финансови институции бяха безапелационни пред “Труд news ”, че “подобно закръгляване виси във въздуха ”, само че евентуално се случва поради циркулиращи указания сред институциите, които не са направени злонамерено.
В преходните и заключителните разпореждания на Закона за въвеждане на еврото не се оферират промени в законови разпореждания, в които са посочени съответни суми или стойности в левове, като да вземем за пример такси, ставки, санкции и имуществени наказания в административно-наказателните разпореждания на законите. Но адвокати разясниха, че в такива случаи се ползва “Принципът за автоматичност ”, съгласно който стойностите, посочени в левове, в съществуващите правни принадлежности се смятат за стойности в евро при използване на формалния валутен курс и в сходство с разпоредбите за превалутиране и закръгляване, избрани в законопроекта.
Експерти показаха, че тези разпореждания могат след това да бъдат приспособени към новата валута по самодейност на българските ведомства, само че без това да слага лицата в по-неблагоприятно състояние.
Извън противоречивите промени, текстовете в Закона за платежните услуги и платежните системи плануват, че от датата на въвеждане на еврото в Република България ще бъде прекратено действието на оперираната от Българска народна банка платежна система за брутен сетълмент в действително време РИНГС. Ще се обезпечи разпространяването на незабавните заплащания в евро.
“Основната цел на нормативните промени е да се обезпечи разпространяването на незабавните заплащания в евро, доколкото Регламент (ЕС) 2024/886 планува обвързване за всички снабдители на платежни услуги, които дават кредитни преводи в евро, да обезпечат и предлагането и на услугата за незабавни кредитни преводи в евро ”, написа в претекстовете на законопроекта. Става дума за “незабавните кредитни преводи в евро 24 часа в денонощието, 365 дни в годината, без опция за ограничавания единствено до работни дни ”.
“Незабавните заплащания съставляват основна софтуерна иновация в региона на платежните услуги, защото разрешават освобождение на средства, блокирани във финансовата система, да станат неотложно налични за ползване и вложения от страна на потребителите и предприятията ”, се споделя още в претекстовете за измененията.
Има и текст, обвързван с разширение на кръгa на органите, на които може да бъде предоставяна информация, представляваща професионална загадка. Такава ще може да бъде предоставяна с изключение на на органите на страни членки и на други органи на страни членки, на които е предоставено обвързване да упражняват контрол над предприятията от финансовия бранш и финансовите пазари.
