Преувеличената мъжка действителност вече не ми понася, жалва се лорд Евгени Минчев
Преувеличената мъжка реалност към този момент не ми понася, жалва се лорд Евгени Минчев в собствен коментар.
SafeNews го разгласява без редакторска интервенция:
Преувеличената мъжка реалност към този момент не ми понася. Получавам обрив от всевъзможни метро и впрочем полови, които си бръснат краката, евентуално сред тях, рисуват си веждите и се бият с същински дами за преимущество в козметичните салони.
Високи, стройни, с оголени глезенчета, без чорапи на -5 градуса, тези контета се отклоняват със съществени градуси от визията ми за същински мъже. Те оставят след себе си следа от одеколон и вървят по този начин, като че ли с дупето си затварят чекмеджета. Косите са прилежни, ноктите лакирани, обувките – съвременни и лъснати до малоумие. Не се сяда на всички места и не се приказва с който да е. Телефонът би трябвало да е финален модел, катарамата на колана – Hermes. Проблемът е, че те си го споделят Хермес, а се произнася Ерме. Капучинцето се пие по този начин, че дребното пръстче да сочи полилея и ти не можеш да заговориш подобен мъж с основно Ж, до момента в който не си оближе церемониално устните. После върху всички тези устнички, се поставя вазелин, мигар може да се напукат и мъчно да произнесат нещо от сорта здрасЧи.
Мъжка работа, споделям ви, виждам всеки ден сходството им и стартирам да си мисля, че пребивавам в Малък градски спектакъл на Педала
където непрекъснато се играе постановката Колко е значимо да бъдем съществени. Ама, какви съществени бе, девойки, я вървете си изберете пол от наличните 78 такива и сложете рокля, тъй като панталон и риза не отиват на кръшните ви придвижвания. А бижутата – обеца, гривни, ланци (ама не от тези борческите), ланци, които приключват с кръстче, богато украсено с камънаци, евентуално цирконий. Най ме напушва смях до момента в който си намятат палтото, то е постоянно доста дълго, бяло или цвят слонова кост (простете, в този момент им споделят цвят шампанско), безусловно всичко това обогатено с луксозна яка с косъма на открито. Тейко ми беше кожухар и поразбирвам от кожи.
Та, по този начин разказаният портрет на софийския Дориан Грей дали би могъл да висне в Лувъра, като документ за най-патетичната фешън врява, която съм виждал или първо да ги пратим в казармата, където да носят партенки и да се къпят в сряда.
Експеримент, който ни се поставя, в действителност
Същите тези метро и прочие полови привикнаха дамите да им сервират, да им заплащат сметките, да мъкнат чантите. Да се трансфорат в мъжете, за които желаят да се оженят, само че реколтата не позволява такива фантазии.
Плюя на такава неустрашимост, на обръщения като „ аУо, миУо “ и сходни. Даже няма да ги нарека педали, тъй като доста от тях се държат задоволително мъжки, само че под пластовете пудра и очна линия това звучи неправдоподобно. Нещо но Кончита Вурст, само че с наденица, по нашенски. Ще ги нарека полови несретници, андро видения, първокласен обществен боклук, претендиращ за бутик.
Източник: Телеграф
Още вести четете в категорията Живот




