Ваня Джаферович катастрофира в София
претърпя злополука в София. Той бил в автомобила, дружно със сина си. Катастрофата е станала на бул. " Тодор Александров ".
Ударът е бил лек и няма потърпевши. Бившият футболист описа за случая в обществените мрежи. Ето и цялостния текст оповестен в профила му.
Ваня Джаферович и жена му на косъм от гибелта в Камбоджа
Ваня Джаферович и брачната половинка му Жени претърпяха противен случай и замалко не се удавиха в Камбоджа. Докато били на разходка с каяк н...
" Взимам аз през днешния ден Бо от детската градина и се прибираме с колата ни, както всеки ден. Всичко е обикновено до момента в който на бул. Тодор Александров, тъкмо преди светофара и кръстовището с Константин Величков, една кола взема решение да мине от най-дясната в най-лявата лента, без да се съобрази с придвижването и идващите коли, които карат с 40-50 км в час. Виждам го в последния миг, натискам спирачките и колкото да спирам с цел да не го ударя, само че другата кола зад мен не съумява да спре и се забива непосредствено в задната ми ризница.
Поглеждам го този несретник, който провокира всичко това, а и той ме гледа мен. Типичен балкански образец. Крива, асиметрична гола глава, мазно лице, килнат нос, най-вероятно строшен преди години, допускам и на няколко ракии към този момент. Наднормено тегло, само че не по приветлив метод.. Не знам тъкмо по какъв начин да се изразя с цел да ме разберете.. Абе, свиня, тъкмо по този начин.
Вдигам ръцете, Бо реве, разтварям прозореца, а този ми споделя “Кво искаш бе? ” …и си отпътува. Аз колкото да спирам да не го блъсна, да го спася, мен ме удрят откъм гърба и той бяга по-късно. И след това аз какво съм желал! Знаеш ли какво желая? Иска ми се да не бях спрял бе, гюбре такова. "
Ударът е бил лек и няма потърпевши. Бившият футболист описа за случая в обществените мрежи. Ето и цялостния текст оповестен в профила му.
Ваня Джаферович и брачната половинка му Жени претърпяха противен случай и замалко не се удавиха в Камбоджа. Докато били на разходка с каяк н...
" Взимам аз през днешния ден Бо от детската градина и се прибираме с колата ни, както всеки ден. Всичко е обикновено до момента в който на бул. Тодор Александров, тъкмо преди светофара и кръстовището с Константин Величков, една кола взема решение да мине от най-дясната в най-лявата лента, без да се съобрази с придвижването и идващите коли, които карат с 40-50 км в час. Виждам го в последния миг, натискам спирачките и колкото да спирам с цел да не го ударя, само че другата кола зад мен не съумява да спре и се забива непосредствено в задната ми ризница.
Поглеждам го този несретник, който провокира всичко това, а и той ме гледа мен. Типичен балкански образец. Крива, асиметрична гола глава, мазно лице, килнат нос, най-вероятно строшен преди години, допускам и на няколко ракии към този момент. Наднормено тегло, само че не по приветлив метод.. Не знам тъкмо по какъв начин да се изразя с цел да ме разберете.. Абе, свиня, тъкмо по този начин.
Вдигам ръцете, Бо реве, разтварям прозореца, а този ми споделя “Кво искаш бе? ” …и си отпътува. Аз колкото да спирам да не го блъсна, да го спася, мен ме удрят откъм гърба и той бяга по-късно. И след това аз какво съм желал! Знаеш ли какво желая? Иска ми се да не бях спрял бе, гюбре такова. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




