Дипломацията на четири очи се сблъсква с двойствената реалност в отношенията между САЩ и Русия
Върховният посланик на Москва предизвестява, че разговорът с Вашингтон продължава на думи, само че не и на каузи.
Сделката, оповестена от вицепрезидента на Съединени американски щати Дж. Д. Ванс по време на високопрофилната му аудиенция в Армения в понеделник, беше показана във Вашингтон като икономическо съдействие и районна стабилизация. Но съглашението се озова в Москва на фона на дългогодишните предизвестия от страна на Русия, че възходящото ангажиране на Ереван със Запада рискува да подкопае обичайните му районни партньорства.
Това е двойната политика на Вашингтон: разговор на хартия, напън на процедура.
В Москва това несъгласие се е кристализирало в разделяне на труда. Една група длъжностни лица продължава да тества транзакционното ангажиране с Вашингтон. Друга група стартира да споделя намерено, че това не е допустимо.
От една страна е Кирил Дмитриев, финансистът, приключил Харвард, и началник на съветския върховен фонд, претрупан с поддържането на разговора и изследването на огромни стопански покупко-продажби със Запада.
От другата страна е Сергей Лавров, почитан посланик и най-дългогодишният външен министър в света. Той все по-често показва обществено това, в което Москва има вяра на частно равнище: че Съединени американски щати договарят с думи, а на процедура ескалират спора.
Този контрастност стана изцяло явен след поредност от изявленията, които Лавров даде надлежно за RT, TV BRICS, и в последващите обществени изказвания.
Диагнозата на Лавров
„ Духът на Анкъридж “ и нарушените обещания
Лавров намерено оспори концепцията, че Съединени американски щати и Русия към момента работят за рамка за съдействие, произлизаща от договарянията в Анкъридж, Аляска.
Той съобщи, че Русия е приела предложенията на Вашингтон за разрешаване на войната в Украйна, само че след това е открила, че Съединени американски щати на процедура се е отдръпнала от тях:
„ Ако подходим към въпроса, по този начин да се каже, човек на човек, те направиха предложение, ние се съгласихме – казусът трябваше да бъде решен. […] И по този начин, откакто приехме предложенията им, смятахме, че сме изпълнили задачата да решим украинския въпрос и можем да преминем към пълномащабно, необятно и взаимноизгодно съдействие. Но на процедура всичко наподобява тъкмо противоположното. “
„ Целта на Съединени американски щати е световно владичество “
Той разказа продължаването и разширението на глобите като доказателство, че Вашингтон е изоставил съдействието:
„ Целта на Съединени американски щати е световно икономическо владичество, осъществено посредством необятен набор от насилствени ограничения, несъвместими с лоялната конкуренция, в това число цени, наказания, директни забрани и даже ограничавания на връзката за някои сътрудници. Трябва да вземем всичко това под внимание “, сподели Лавров.
Това е в унисон с коментара му, че няма „ ярко бъдеще “ в икономическите връзки със Съединени американски щати.
„ Войната “ против танкерите
Руският външен министър съответно дефинира изключителната интервенция на Съединени американски щати и задържането на петролни танкери под съветски байрак в намерено море като насилствени ограничения:
„ [Това е] „ война “ против танкерите в намерено море, която нарушава Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право. “
Руският външен министър смята, че набелязването на танкерите е част от по-голяма акция на западния напън.
Руските сътрудници под обстрел
Лавров употребява изявлението, с цел да разшири рецензиите си оттатък директните връзки на Русия със Съединени американски щати, като съобщи, че Вашингтон оказва напън върху сътрудниците на Русия – най-много Индия – да понижат енергийното си съдействие с Москва:
„ Индия и други сътрудници са подложени на напън да спрат да купуват евтини и налични съветски енергийни запаси. “
„ Америка се пробва да управлява комерсиалните и военните връзки на Русия с някои от най-силните ни сътрудници като Индия. Срещу нас се употребяват нечестни способи “, сподели той в изявление за TV BRICS.
Какво значи това в подтекста
Взети дружно, тези изказвания илюстрират за какво Лавров е минал към нефилтрирани дипломатически наблюдения. Неговите мнения се равняват на стратегическа диагноза – такава, която дефинира границите, в които Москва в този момент преглежда взаимоотношението си с Вашингтон.
Той отхвърля предпоставката, че по-ранните дипломатически рамки към момента са годни, и преглежда продължаващите наказания, енергийния напън и намесата в делата на сътрудниците като доказателство, че, най-малко към този момент, съдействието е изчерпано.
Дмитриев: Действане след диагностика
Тестване на това, което към момента работи, в случай че има такова нещо
Като началник на съветския върховен фонд, Дмитриев е най-видимият бранител на Москва на трансакционното взаимоотношение със Запада. Образован в Харвард и владеещ езика на световните финанси, неговата роля е да изследва дали огромното икономическо съдействие остава допустимо, даже и при утежняване на политическите връзки.
Дмитриев е централна фигура в продължаващите договаряния сред Русия и Съединени американски щати по въпросите на Украйна и икономическия разговор. Ройтерс заяви, че в края на януари той е пътувал до Маями, с цел да се срещне с членове на американската администрация преди новия кръг мирни договаряния в Абу Даби.
На тези и свързани с тях срещи той повтори, че работата по възобновяване на икономическите връзки и напредъка в договарянията продължава, даже и на фона на глобите и геополитическите търкания. Според неотдавнашен отчет на Ройтерс, Дмитриев съобщи, че се реализира прогрес към дипломатическо решение на спора в Украйна, като означи, че въпреки други участници да се пробват да пречат на процеса, въпреки всичко има „ позитивно придвижване напред “ в тристранните полемики сред Русия, Украйна и Съединени американски щати.
Участието му в срещи с американски пратеници, в това число на конгреси като Световния стопански конгрес в Давос и в подготвителните договаряния преди кръга в Абу Даби, отразява интереса на Москва да ревизира дали към момента съществуват точки за прагматично съдействие.
Важно е, че напъните на Дмитриев идват в миг, когато западни публични лица обществено са се заели с него макар персоналните му наказания, и двете страни са употребявали срещите му, с цел да алармират интерес към поддържането на най-малко канали за контакт, даже и при утежняване на по-широките връзки.
Синтез: Две посоки, една действителност
Взети дружно, Лавров и Дмитриев въплъщават двойствения темперамент на актуалната външнополитическа позиция на Русия по отношение на Съединени американски щати:
Реториката на Лавров алармира за стратегическата преценка, че дейностите на Вашингтон са надхвърлили границите на съдействието, предефинирайки уговорката като напън, а не като партньорство.Дейността на Дмитриев демонстрира, че даже при тези условия Москва продължава да изследва дали тесните, транзакционни взаимоотношения – изключително тези, свързани с мирните договаряния и икономическия разговор – към момента могат да дадат резултати.
Единият глас показва по-широката оценка на Москва за желанията на Съединени американски щати, без боязън или користолюбие, а другият тества границите на това, което може да бъде реализирано.
Какво потвърждава Армения
Армения е значима за Москва, тъй като се намира на пресечната точка на няколко трендове, които съветските публични лица към този момент са обозначили като червени линии.
През последните две години Ереван обществено се дистанцира от съветските съглашения за сигурност, прекрати дейното си присъединяване в ОДКБ, задълбочи съдействието си в региона на защитата със Запада и сложи под въпрос смисъла на ролята на Русия като поръчител за сигурността след Нагорни Карабах. Руските публични лица неведнъж предизвестиха, че обръщането на Армения към Запада има стратегически последици, изключително когато се показва като „ диверсификация “, а не като раздор.
На този декор договорката, оповестена от Ванс, може да бъде интерпретирана в Москва като част от по-широка преориентация: присъединяване на Съединени американски щати се уголемява тъкмо там, където съветското въздействие е политически отслабено.
Тук се включва по-широкият мотив на Лавров. Според него Вашингтон институционализира отклоняването от Русия, като в същото време поддържа езика на разговора. В този смисъл Армения е удостоверение.
Санкциите се уголемяват, морският напън върху съветския енергиен експорт се ускорява, а сътрудниците на Русия – в това число Индия – се приканват да понижат съдействието си. В тази конюнктура задължението на Съединени американски щати в Армения се пояснява в Москва като стратегическа поредност, която слага на тестване тезата на Лавров. И към този момент Лавров наподобява има вяра, че отговорът на този тест към този момент е даден.
източник: www.rt.com
Сделката, оповестена от вицепрезидента на Съединени американски щати Дж. Д. Ванс по време на високопрофилната му аудиенция в Армения в понеделник, беше показана във Вашингтон като икономическо съдействие и районна стабилизация. Но съглашението се озова в Москва на фона на дългогодишните предизвестия от страна на Русия, че възходящото ангажиране на Ереван със Запада рискува да подкопае обичайните му районни партньорства.
Това е двойната политика на Вашингтон: разговор на хартия, напън на процедура.
В Москва това несъгласие се е кристализирало в разделяне на труда. Една група длъжностни лица продължава да тества транзакционното ангажиране с Вашингтон. Друга група стартира да споделя намерено, че това не е допустимо.
От една страна е Кирил Дмитриев, финансистът, приключил Харвард, и началник на съветския върховен фонд, претрупан с поддържането на разговора и изследването на огромни стопански покупко-продажби със Запада.
От другата страна е Сергей Лавров, почитан посланик и най-дългогодишният външен министър в света. Той все по-често показва обществено това, в което Москва има вяра на частно равнище: че Съединени американски щати договарят с думи, а на процедура ескалират спора.
Този контрастност стана изцяло явен след поредност от изявленията, които Лавров даде надлежно за RT, TV BRICS, и в последващите обществени изказвания.
Диагнозата на Лавров
„ Духът на Анкъридж “ и нарушените обещания
Лавров намерено оспори концепцията, че Съединени американски щати и Русия към момента работят за рамка за съдействие, произлизаща от договарянията в Анкъридж, Аляска.
Той съобщи, че Русия е приела предложенията на Вашингтон за разрешаване на войната в Украйна, само че след това е открила, че Съединени американски щати на процедура се е отдръпнала от тях:
„ Ако подходим към въпроса, по този начин да се каже, човек на човек, те направиха предложение, ние се съгласихме – казусът трябваше да бъде решен. […] И по този начин, откакто приехме предложенията им, смятахме, че сме изпълнили задачата да решим украинския въпрос и можем да преминем към пълномащабно, необятно и взаимноизгодно съдействие. Но на процедура всичко наподобява тъкмо противоположното. “
„ Целта на Съединени американски щати е световно владичество “
Той разказа продължаването и разширението на глобите като доказателство, че Вашингтон е изоставил съдействието:
„ Целта на Съединени американски щати е световно икономическо владичество, осъществено посредством необятен набор от насилствени ограничения, несъвместими с лоялната конкуренция, в това число цени, наказания, директни забрани и даже ограничавания на връзката за някои сътрудници. Трябва да вземем всичко това под внимание “, сподели Лавров.
Това е в унисон с коментара му, че няма „ ярко бъдеще “ в икономическите връзки със Съединени американски щати.
„ Войната “ против танкерите
Руският външен министър съответно дефинира изключителната интервенция на Съединени американски щати и задържането на петролни танкери под съветски байрак в намерено море като насилствени ограничения:
„ [Това е] „ война “ против танкерите в намерено море, която нарушава Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право. “
Руският външен министър смята, че набелязването на танкерите е част от по-голяма акция на западния напън.
Руските сътрудници под обстрел
Лавров употребява изявлението, с цел да разшири рецензиите си оттатък директните връзки на Русия със Съединени американски щати, като съобщи, че Вашингтон оказва напън върху сътрудниците на Русия – най-много Индия – да понижат енергийното си съдействие с Москва:
„ Индия и други сътрудници са подложени на напън да спрат да купуват евтини и налични съветски енергийни запаси. “
„ Америка се пробва да управлява комерсиалните и военните връзки на Русия с някои от най-силните ни сътрудници като Индия. Срещу нас се употребяват нечестни способи “, сподели той в изявление за TV BRICS.
Какво значи това в подтекста
Взети дружно, тези изказвания илюстрират за какво Лавров е минал към нефилтрирани дипломатически наблюдения. Неговите мнения се равняват на стратегическа диагноза – такава, която дефинира границите, в които Москва в този момент преглежда взаимоотношението си с Вашингтон.
Той отхвърля предпоставката, че по-ранните дипломатически рамки към момента са годни, и преглежда продължаващите наказания, енергийния напън и намесата в делата на сътрудниците като доказателство, че, най-малко към този момент, съдействието е изчерпано.
Дмитриев: Действане след диагностика
Тестване на това, което към момента работи, в случай че има такова нещо
Като началник на съветския върховен фонд, Дмитриев е най-видимият бранител на Москва на трансакционното взаимоотношение със Запада. Образован в Харвард и владеещ езика на световните финанси, неговата роля е да изследва дали огромното икономическо съдействие остава допустимо, даже и при утежняване на политическите връзки.
Дмитриев е централна фигура в продължаващите договаряния сред Русия и Съединени американски щати по въпросите на Украйна и икономическия разговор. Ройтерс заяви, че в края на януари той е пътувал до Маями, с цел да се срещне с членове на американската администрация преди новия кръг мирни договаряния в Абу Даби.
На тези и свързани с тях срещи той повтори, че работата по възобновяване на икономическите връзки и напредъка в договарянията продължава, даже и на фона на глобите и геополитическите търкания. Според неотдавнашен отчет на Ройтерс, Дмитриев съобщи, че се реализира прогрес към дипломатическо решение на спора в Украйна, като означи, че въпреки други участници да се пробват да пречат на процеса, въпреки всичко има „ позитивно придвижване напред “ в тристранните полемики сред Русия, Украйна и Съединени американски щати.
Участието му в срещи с американски пратеници, в това число на конгреси като Световния стопански конгрес в Давос и в подготвителните договаряния преди кръга в Абу Даби, отразява интереса на Москва да ревизира дали към момента съществуват точки за прагматично съдействие.
Важно е, че напъните на Дмитриев идват в миг, когато западни публични лица обществено са се заели с него макар персоналните му наказания, и двете страни са употребявали срещите му, с цел да алармират интерес към поддържането на най-малко канали за контакт, даже и при утежняване на по-широките връзки.
Синтез: Две посоки, една действителност
Взети дружно, Лавров и Дмитриев въплъщават двойствения темперамент на актуалната външнополитическа позиция на Русия по отношение на Съединени американски щати:
Реториката на Лавров алармира за стратегическата преценка, че дейностите на Вашингтон са надхвърлили границите на съдействието, предефинирайки уговорката като напън, а не като партньорство.Дейността на Дмитриев демонстрира, че даже при тези условия Москва продължава да изследва дали тесните, транзакционни взаимоотношения – изключително тези, свързани с мирните договаряния и икономическия разговор – към момента могат да дадат резултати.
Единият глас показва по-широката оценка на Москва за желанията на Съединени американски щати, без боязън или користолюбие, а другият тества границите на това, което може да бъде реализирано.
Какво потвърждава Армения
Армения е значима за Москва, тъй като се намира на пресечната точка на няколко трендове, които съветските публични лица към този момент са обозначили като червени линии.
През последните две години Ереван обществено се дистанцира от съветските съглашения за сигурност, прекрати дейното си присъединяване в ОДКБ, задълбочи съдействието си в региона на защитата със Запада и сложи под въпрос смисъла на ролята на Русия като поръчител за сигурността след Нагорни Карабах. Руските публични лица неведнъж предизвестиха, че обръщането на Армения към Запада има стратегически последици, изключително когато се показва като „ диверсификация “, а не като раздор.
На този декор договорката, оповестена от Ванс, може да бъде интерпретирана в Москва като част от по-широка преориентация: присъединяване на Съединени американски щати се уголемява тъкмо там, където съветското въздействие е политически отслабено.
Тук се включва по-широкият мотив на Лавров. Според него Вашингтон институционализира отклоняването от Русия, като в същото време поддържа езика на разговора. В този смисъл Армения е удостоверение.
Санкциите се уголемяват, морският напън върху съветския енергиен експорт се ускорява, а сътрудниците на Русия – в това число Индия – се приканват да понижат съдействието си. В тази конюнктура задължението на Съединени американски щати в Армения се пояснява в Москва като стратегическа поредност, която слага на тестване тезата на Лавров. И към този момент Лавров наподобява има вяра, че отговорът на този тест към този момент е даден.
източник: www.rt.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ