Престъпният режим на Александър Вучич нямаше да може да продължи

Престъпният режим на Александър Вучич нямаше да може да продължи толкоз дълго без двусмислената и непоследователна позиция на Европейския съюз по отношение на Сърбия. Години наред Брюксел си затваряше очите за изстъпленията на ръководещия режим и, което е още по-лошо, от време на време намерено го поддържаше.

Това се споделя в намерено писмо на десетки сръбски учени, професори, писатели, публицисти, сценаристи, режисъори, художници и други известни обществени персони до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, еврокомисаря по разширението Марта Кос, до посланика на Европейски Съюз в Сърбия и до докладчика за Сърбия в Европейския парламент Тонино Пицула.

Публикуваме без съкращения откритото писмо на сръбските учени и известни обществени персони.

" Като водачи на Европейския съюз, определени представители и бранители на европейските полезности, ние пишем, с цел да изразим дълбоката си угриженост от актуалната политическа обстановка в Сърбия. Докато пишем тези редове, режимът в Сърбия е надълбоко разтресен от невиждан митинг на студенти и жители. Той беше провокиран от гибелта на петнадесет души при сриването на козирката на гарата в Нови Сад, на фона на очевидна корупция и разхищения. Цялата налична информация за аргументите за това закононарушение води непосредствено към върховете на страната. Студентският протест, блокадите на факултетите в цяла Сърбия, прекъсването на работа и всеобщите демонстрации на жителите изпращат ясно обръщение: на корупцията би трябвало да се постави край един път вечно.

Но това, което ни възмущава още повече и е една от главните аргументи за това писмо, е, че този режим нямаше да може да продължи толкоз дълго без двусмислената и непоследователна позиция на Европейския съюз по отношение на Сърбия. Години наред Брюксел си затваряше очите за изстъпленията на ръководещия режим и, което е още по-лошо, от време на време намерено го поддържаше. Европа, от която стопанската система на Сърбия зависи съвсем напълно повече от двадесет години, наподобява редовно си затваря очите за смущаващите и фундаментално антиевропейски аспекти на настоящето държавно управление в Сърбия.

При ръководството на Вучич в Сърбия държавните чиновници, които се осмеляват да се опълчват на незаконния режим, са преследвани. Укриват се доказателства за убийства, в които са забъркани високопоставени чиновници. Полицаите, които разкриват връзките на режима с проведената престъпност, са заплашвани със гибел, а тези, които пребиват до гибел арестувани в полицейските сектори, остават ненаказани. Работниците са принуждавани да участват на манифестации в поддръжка на режима или рискуват да бъдат уволнени. Активисти, студенти, учители, публицисти и членове на опозиционни партии са арестувани, задържани, следени и подслушвани, до момента в който полицаите на режима и деятелите на Сръбската прогресивна партия, които провеждат набези над жители, са оправдавани.

Въпреки всичко това държавното управление на Александър Вучич е намерено подкрепяно или най-малко толерирано от главните играчи в европейската политика, макар че дейностите му са в цялостно несъгласие с най-основните европейски полезности.

Европейският съюз счита, че цялостният надзор на режима върху националните медии, парализата на правосъдната система, фалшифицираните изборни описи и даже терористичните офанзиви в Косово, осъществени от хора, които се употребяват с държавна протекция и осъществят милионни облаги, са ефимерни и второстепенни феномени. За да отдалечи Сърбия от съветското въздействие, Европа избра да поддържа един неустойчив и рисков режим, управителен от държавен глава, който не се колебае да размахва паравоенна опасност и да употребява проруски екстремисти, с цел да поддържа властта си.

В сегашния подтекст на огромни международни разтърсвания Европа, нейните политически играчи и публичното мнение би трябвало ясно да имат поради, че Сърбия под ръководството на Александър Вучич е станала нестабилна и рискова за сигурността на всички. Европейското безучастие, продължаващото съветско въздействие и активността на проведената престъпност се сплотяват в поддръжка на един искрено незаконен режим, който съставлява сериозна опасност освен за реализирането на главните права на сръбските жители, само че и за районната и европейската сигурност и непоклатимост.
Този разбор се илюстрира по-специално от многочислените закани, отправени към жители на Европейски Съюз на сръбска територия, в това число неотдавнашното разрастване на сръбската полиция против жители на Хърватия, Словения, Румъния, както и на Северна Македония и Албания, и тяхното експулсиране без никакво правно съображение. Режимът, който потъва в сериозна рецесия, в този момент работи интензивно за основаване на капацитет за спор в района, като в същото време изостря националистическото напрежение и съживява параноичните спекулации за „ задгранични сътрудници “.
Днес сръбският народ се бори за народна власт, независимост на печата и самостоятелна правосъдна система - полезности, които са в основата на Европейския съюз. Историята към този момент е посочила до каква степен водят снизходителността и слепотата към властническите и корумпирани режими.

Призоваваме европейските водачи да поддържат недвусмислено битката за свободна, демократична и европейска Сърбия. Европейският съюз не може повече да се задоволява с половинчати ограничения: той би трябвало да съблюдава правилата, които пази. Подкрепата за демократичните процеси, битката с корупцията, битката за независимост на медиите и битката за възобновяване на самостоятелната правосъдна система, която през последното десетилетие изцяло се срина, би трябвало да бъде недвусмислена. С вярата, че ще приемете молбата ни и ще предадете посланието ни на европейското публично мнение, което има правото и задължението да знае какво се случва в непосредственото му съседство, апелирам приемете нашите най-сърдечни поздрави ". 

--------------

БГНЕС разгласява и част от имената на подписалите откритото писмо до ръководителите в Европейски Съюз и Европейска комисия:

Деян Атанацкович, публицист и деятел
Иван Лалич, драматург
Аида Чорович, историк на изкуството и деятел
Горан Маркович, режисьор
Милица Чубрило Филипович, журналистка
Душан Петричич, художник
Раде Радованович, публицист и публицист
Ирина Суботич, изкуствовед
Миряна Джурджевич, писателка
Душан Теодорович, учен
Марко Шелич Марчело, музикант и публицист
Дубравка Стоянович, професор в Белградския университет
Биляна Стойкович, професор в Белградския университет
Бане Трифутнович, артист
Весна Ракич Водинелич, професор в Белградския университет
Проф. доктор Владимир В. Водинелич, професор в Белградския университет
Любодраг Стоядинович, публицист и публицист
Петър Пека Попович, публицист
Биляна Вилимон, художник
Ненад Кулачин, публицист
Марко Видойкович, публицист
Кокан Младенович, театрален управител
доктор Татяна Вербич, доцент в Белградския университет
Стеван Филипович, режисьор
Нови Небойша Миленкович, историк на изкуството и публицист
Мария Сърдич, деятел
Ненад Костич, учен
доктор Зоран Радованович, професор от Белградския университет 
Небойша Ромчевич, драматург
Весна Пешич, социолог и политик
Ана Котевска, музиколог
Биляна Степанович, икономист
Дубравка Маркович, публицист
Тамара Джамоня Игнятович, професор във Философския факултет
Йелисавета Татич Чутурило, сценограф
Тамара Трипич, Мрежа за либерален разговор
Ана Хегедиш Лалич, публицист
Динко Грухонич, преподавател и публицист
Мая Лалич, проектант
Марко Ладжушич, художник и учител
Любиша Йованович, професор
Йелица Минич, ръководител на Европейското придвижване
Йелка Йованович, публицист
Александър Баукал, професор 
Зоран Хамович, издател
Драган Великич, публицист
Александра Боснич Джурич, експерт по културология
Сърдан Голубович, театрален управител. I БГНЕС