Арабските кланове в Германия – истинска напаст и национална опасност
Престъпните кланове от етнически араби, кюрди или турци се трансформират във все по-голям проблем за Германия - и най-много за столицата Берлин. Получилият доста високи оценки ефирен сериал „ Пет блока " по въздействащ метод разказва незаконно инфектиране, което основава в столицата един подобен клан, състоящ се от тогавашни бежанци от Ливан. Проблемът към този момент е продължителен и заплашва да се трансформира в национална заплаха, в случай че незабавно не се вземат твърди ограничения, твърди най-известният специалист по тематиката. Ралф Гадбан самичък е родом от Ливан и десетилетия наред се занимава с проблемите, които основават така наречен кюрдско-ливански кланове. Наскоро той разгласява и книга под заглавие „ Арабските кланове. Подценяваната форма на проведената престъпност ". По този мотив с него беседва Райнер Бургер от Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Ралф Гадбан твърди, че основна роля за възникването на незаконните кланове играе етническата група на така наречен мардинци. Това са арабскоезични хора от турската провинция Мардин в Анадола, преселили се през 1940-те в Ливан, част от които са признати в Германия като бежанци от гражданската война в Ливан през 1970-те и 1980-те години. Смята се, че най-голямата общественост мардинци в Европа живее в Берлин – към 8000 души. В Ливан те били в доста тежко състояние, на най-ниското обществено ходило, тъй че пристигайки в Германия, в началото се чувствали доста признателни и щастливи, споделя Гадбан. После обаче последователно се оказало, че нямат право да работят и да получат право на непрекъснат статут в тази страна, което тласнало мнозина от тях по наклонената повърхност на престъпността, написа bloombergtv.bg.
„ Започна се през 1980-те години с грабежи в супермаркети. Тази наклонност се усили от единствено себе си и през 1990-те години сред обособените кланове към този момент се водеше престъпно състезание: кой ще бъде най-сплотен, кой ще извърши най-вече кражби. С течение на годините набъбна и „ професионализмът " на незаконните банди. Днес те към този момент печелят милиони с грабежи, наркотърговия и проституция, като в незаконния бизнес вземат участие към този момент няколко генерации, които последователно уголемяват активността си и в посока пране на пари. В същото време те „ доят " и обществената страна: 90% от членовете на клановете в Берлин публично се водят безработни и получават помощи, които те считат за нещо като полагаща им се „ съществена заплата ".
С други думи, те са на прехрана на обществото, което в това време експлоатират. Все по-силно се усеща презрението им към това общество, което те считат за едва, откакто им разрешава да си разиграват коня. За тях всички отвън клана са врагове. Те ненавиждат своите жертви и към този момент презират всичко немско. (…) Клановете се усещат всесилни. Те са прекрачили всички граници и минават в намерено нахлуване против правовата страна. Типичен образец е опитът да бъде освободен един член на клановете, задържан по съмнение в обир. През предходната година бяха наказани шестима представители на клановете, нанесли тежък побой на служители на реда, само че наказванията бяха смехотворно ниски и под гаранция. "
Според Гадбан управляващите пипат с кадифени ръкавици, тъй като изпитват под паника боязън да не ги обвинят в расизъм. И даже непрестанно се води полемика дали е редно да се приказва за „ кланове ", тъй като това разбиране било дискриминиращо. Експертът твърди, че концепцията за мултикултурност съществено пречи на управляващите да си правят работата както би трябвало. Той изяснява още, че в действителност жертви на клановете са и част от техните лични членове, които са се трансформирали съвсем в пленници и не могат да се освободят от незаконната хватка, с цел да стартират някакъв естествен живот.
„ Защото по този начин наречената „ фамилна чест ", която е сложена над всичко друго, не им разрешава да се измъкнат. (…) Жертва номер едно са дамите. Когато някоя жена се опита да се откачи от клана, нейните мъжки роднини – татко, братя, брачен партньор – с принуждение я връщат в „ правия път ". Несвободата на дамата е основен детайл във властовата конструкция на клановете. За да се укрепи тази конструкция, младите девойки от рано биват омъжвани за някой братовчед, след което би трябвало да раждат деца, по опция доста деца. Семействата с по 9-10 деца там са нещо всекидневно. "
Ралф Гадбан изяснява, че клановете употребяват своя плевел демографски растеж като силов инструмент против управляващите и от време на време даже намерено заплашват, че полицията не може да завоюва борбата, тъй като „ ние сме доста ". Според специалиста, те са наясно, че силите на реда не разполагат с задоволително запаси, че са лимитирани от политическите условия и от устрема към оптималната приемливост, а това прави клановете изключително нагли. Ето и неговите рекомендации:
„ Полицаите би трябвало да бъдат добре подготвени и да показват мощ, в случай че желаят да се наложат в уличната борба. Едно от най-силните оръжия на клановете е тяхното държание на „ глутница ". Когато се намеси полицията, те за броени минути могат да активизират целия жанр, ето за какво полицията би трябвало да пипа доста крепко при всеки опит да бъде блокирана работата ѝ. "
По-нататък в изявлението Ралф Гадбан изяснява историческия генезис на този кланов нрав:
„ В архаичните общества, откъдето произлизат мардинците, кланът постоянно е бил защитна система против произвола. Но в правова страна като Германия към този момент няма потребност от сходна защитна система. Тъй че става дума за нещо напълно друго – за незаконна кланова система. Архаичните кланови структури целеустремено се трансформират в проведена престъпност. И се стабилизират с помощта на вероятността за печелени на безпределно доста пари, която дават обещание. Всяко подкопаване на фамилната взаимност заплашва незаконния бизнес, тъй че укрепването на единството е една от най-важните задания. От това следва, че единственият метод да се овладее ситуацията, е да бъдат разрушени клановите структури. Клановете ще се разпаднат в мига, когато бъде разрушен техният „ бизнес-модел ". А това е към този момент първата стъпка към интеграцията на тези хора в немското общество ".
Ралф Гадбан твърди, че основна роля за възникването на незаконните кланове играе етническата група на така наречен мардинци. Това са арабскоезични хора от турската провинция Мардин в Анадола, преселили се през 1940-те в Ливан, част от които са признати в Германия като бежанци от гражданската война в Ливан през 1970-те и 1980-те години. Смята се, че най-голямата общественост мардинци в Европа живее в Берлин – към 8000 души. В Ливан те били в доста тежко състояние, на най-ниското обществено ходило, тъй че пристигайки в Германия, в началото се чувствали доста признателни и щастливи, споделя Гадбан. После обаче последователно се оказало, че нямат право да работят и да получат право на непрекъснат статут в тази страна, което тласнало мнозина от тях по наклонената повърхност на престъпността, написа bloombergtv.bg.
„ Започна се през 1980-те години с грабежи в супермаркети. Тази наклонност се усили от единствено себе си и през 1990-те години сред обособените кланове към този момент се водеше престъпно състезание: кой ще бъде най-сплотен, кой ще извърши най-вече кражби. С течение на годините набъбна и „ професионализмът " на незаконните банди. Днес те към този момент печелят милиони с грабежи, наркотърговия и проституция, като в незаконния бизнес вземат участие към този момент няколко генерации, които последователно уголемяват активността си и в посока пране на пари. В същото време те „ доят " и обществената страна: 90% от членовете на клановете в Берлин публично се водят безработни и получават помощи, които те считат за нещо като полагаща им се „ съществена заплата ".
С други думи, те са на прехрана на обществото, което в това време експлоатират. Все по-силно се усеща презрението им към това общество, което те считат за едва, откакто им разрешава да си разиграват коня. За тях всички отвън клана са врагове. Те ненавиждат своите жертви и към този момент презират всичко немско. (…) Клановете се усещат всесилни. Те са прекрачили всички граници и минават в намерено нахлуване против правовата страна. Типичен образец е опитът да бъде освободен един член на клановете, задържан по съмнение в обир. През предходната година бяха наказани шестима представители на клановете, нанесли тежък побой на служители на реда, само че наказванията бяха смехотворно ниски и под гаранция. "
Според Гадбан управляващите пипат с кадифени ръкавици, тъй като изпитват под паника боязън да не ги обвинят в расизъм. И даже непрестанно се води полемика дали е редно да се приказва за „ кланове ", тъй като това разбиране било дискриминиращо. Експертът твърди, че концепцията за мултикултурност съществено пречи на управляващите да си правят работата както би трябвало. Той изяснява още, че в действителност жертви на клановете са и част от техните лични членове, които са се трансформирали съвсем в пленници и не могат да се освободят от незаконната хватка, с цел да стартират някакъв естествен живот.
„ Защото по този начин наречената „ фамилна чест ", която е сложена над всичко друго, не им разрешава да се измъкнат. (…) Жертва номер едно са дамите. Когато някоя жена се опита да се откачи от клана, нейните мъжки роднини – татко, братя, брачен партньор – с принуждение я връщат в „ правия път ". Несвободата на дамата е основен детайл във властовата конструкция на клановете. За да се укрепи тази конструкция, младите девойки от рано биват омъжвани за някой братовчед, след което би трябвало да раждат деца, по опция доста деца. Семействата с по 9-10 деца там са нещо всекидневно. "
Ралф Гадбан изяснява, че клановете употребяват своя плевел демографски растеж като силов инструмент против управляващите и от време на време даже намерено заплашват, че полицията не може да завоюва борбата, тъй като „ ние сме доста ". Според специалиста, те са наясно, че силите на реда не разполагат с задоволително запаси, че са лимитирани от политическите условия и от устрема към оптималната приемливост, а това прави клановете изключително нагли. Ето и неговите рекомендации:
„ Полицаите би трябвало да бъдат добре подготвени и да показват мощ, в случай че желаят да се наложат в уличната борба. Едно от най-силните оръжия на клановете е тяхното държание на „ глутница ". Когато се намеси полицията, те за броени минути могат да активизират целия жанр, ето за какво полицията би трябвало да пипа доста крепко при всеки опит да бъде блокирана работата ѝ. "
По-нататък в изявлението Ралф Гадбан изяснява историческия генезис на този кланов нрав:
„ В архаичните общества, откъдето произлизат мардинците, кланът постоянно е бил защитна система против произвола. Но в правова страна като Германия към този момент няма потребност от сходна защитна система. Тъй че става дума за нещо напълно друго – за незаконна кланова система. Архаичните кланови структури целеустремено се трансформират в проведена престъпност. И се стабилизират с помощта на вероятността за печелени на безпределно доста пари, която дават обещание. Всяко подкопаване на фамилната взаимност заплашва незаконния бизнес, тъй че укрепването на единството е една от най-важните задания. От това следва, че единственият метод да се овладее ситуацията, е да бъдат разрушени клановите структури. Клановете ще се разпаднат в мига, когато бъде разрушен техният „ бизнес-модел ". А това е към този момент първата стъпка към интеграцията на тези хора в немското общество ".
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ