Есетровите риби в Долен Дунав изчезват, сочи нов доклад | Ключови фактори за това остават бракониерството и незаконният трафик
Престъпленията против дивата природа излагат на сериозен риск оцеляването на последните есетрови популации в Дунав, сигнализира отчет на природозащитната организация WWF, отдаден на заканите за биоразнообразието в реката.
в България, Румъния и Украйна сред 2016 година и 2023 година При тях са били наранени 1031 екземпляра от четирите останали типа есетрови риби в Дунав – моруна, съветска есетра, пъструга и чига. Експертите са безапелационни, че противозаконните действия, които не престават, макар възбраните, могат да доведат до изгубване скъпи типове, достигнали до нас от времето на динозаврите.
„ Тези ужасяващи цифри са единствено върхът на един доста по-голям айсберг. Причината е, че в доста от случаите не можем да установим точния брой на засегнатите есетри. Освен това огромна част от закононарушенията в реката остават неразкрити. Въпреки напъните на дунавските страни, есетрите изчезват. Този разбор е сигнал за паника, който ни демонстрира, че, подхванатите ограничения, уви, не са задоволителни и можем да изгубим едни от най-емблематичните жители на Дунав ", разяснява ръководителят на световната есетрова стратегия на WWF Беате Щрибел.
Докладът акцентира сериозната обстановка, пред която са изправени популациите на есетровите риби на границата сред България и Румъния. Въпреки правната отбрана и интернационалните съглашения, като Конвенцията за интернационална търговия със застрашени типове (CITES) и Паневропейския проект за деяние за есетровите риби, противозаконният лов на риба и търговия не престават да унищожават биоразнообразието в Долен Дунав. Три от четирите есетрови типа, мигриращи по течението, към този момент попадат в рубрика „ сериозно застрашени ".
Анализът на WWF се основава на данни, получени от правоприлагащите органи в България, Румъния и Украйна. Ето какво гласи той:
• Общ брой случаи: Регистрирани са 395 случая на противозаконни действия по развъждане на есетрови риби, като 144 са в България, 157 в Румъния и 94 в Украйна.
• Годишни трендове: Документираният брой случаи е постоянен през последните години и варира сред 50 и 65 случая годишно.
• Незаконни риболовни уреди: Традиционните куки без примамка (известни като „ кърмаци " ) към момента се употребяват необятно в България и Румъния, макар че са неразрешени от закона. Само у нас управляващите иззеха 988 кърмаци с обща дължина от 37 километра.
• Засегнати есетри: В отчета са регистрирани 1031 есетри, като Румъния оповестява за максимален брой (610), следвана от Украйна (418) и България (3). Въпреки това, действителните цифри евентуално са доста по-високи.
• Горещи точки: Основните горещи точки за трафик на есетрови риби остават непроменени: област Враца в България, Тулча в Румъния и Одеса в Украйна.
„ Бракониерството към момента продължава да е забележителна спънка пред възобновяване на есетровите популации в Дунав и Черно море. В България, за разлика от всички останали страни в района, се записва съществено потребление на неразрешени уреди за бракониерство на есетри - така наречен кърмаци, като за обсъждания интервал са иззети съвсем хиляда такива уреда. В същото време в България има единични случаи на открити нелегално уловени есетрови риби, спрямо Румъния и Украйна, където има стотици регистрирани случаи. Това демонстрира, че случаите с нелегално уловени есетрови екземпляри в България остават съвсем неразкрити ", изяснява Стоян Михов, началник на стратегия „ Води " във WWF България.
За първи път румънската полиция даде изчерпателни данни, показващи напъните им за надзор над риболова по Дунав. Българските управляващи пък споделиха съответна информация, обвързвана с битката им против бракониерството на есетрови риби. Докладът акцентира нуждата от провеждането на дълготраен мониторинг върху казуса, който да даде опция за разбор на трендовете в незаконния трафик и да спомогне за по-ефективни дейности за неговото попречване.
Данните, събрани в този отчет, съставляват единствения обществено наличен районен обзор на трафика на есетрови риби за Централна и Източна Европа, като дава скъпа информация за целенасочените старания на управляващите да спасят есетрите от изгубване. Документът акцентира, че всяко деяние или безучастие даже единствено в една от дунавските страни може да окаже въздействие върху общите популации на есетрови риби в реката и Черно море.
в България, Румъния и Украйна сред 2016 година и 2023 година При тях са били наранени 1031 екземпляра от четирите останали типа есетрови риби в Дунав – моруна, съветска есетра, пъструга и чига. Експертите са безапелационни, че противозаконните действия, които не престават, макар възбраните, могат да доведат до изгубване скъпи типове, достигнали до нас от времето на динозаврите.
„ Тези ужасяващи цифри са единствено върхът на един доста по-голям айсберг. Причината е, че в доста от случаите не можем да установим точния брой на засегнатите есетри. Освен това огромна част от закононарушенията в реката остават неразкрити. Въпреки напъните на дунавските страни, есетрите изчезват. Този разбор е сигнал за паника, който ни демонстрира, че, подхванатите ограничения, уви, не са задоволителни и можем да изгубим едни от най-емблематичните жители на Дунав ", разяснява ръководителят на световната есетрова стратегия на WWF Беате Щрибел.
Докладът акцентира сериозната обстановка, пред която са изправени популациите на есетровите риби на границата сред България и Румъния. Въпреки правната отбрана и интернационалните съглашения, като Конвенцията за интернационална търговия със застрашени типове (CITES) и Паневропейския проект за деяние за есетровите риби, противозаконният лов на риба и търговия не престават да унищожават биоразнообразието в Долен Дунав. Три от четирите есетрови типа, мигриращи по течението, към този момент попадат в рубрика „ сериозно застрашени ".
Анализът на WWF се основава на данни, получени от правоприлагащите органи в България, Румъния и Украйна. Ето какво гласи той:
• Общ брой случаи: Регистрирани са 395 случая на противозаконни действия по развъждане на есетрови риби, като 144 са в България, 157 в Румъния и 94 в Украйна.
• Годишни трендове: Документираният брой случаи е постоянен през последните години и варира сред 50 и 65 случая годишно.
• Незаконни риболовни уреди: Традиционните куки без примамка (известни като „ кърмаци " ) към момента се употребяват необятно в България и Румъния, макар че са неразрешени от закона. Само у нас управляващите иззеха 988 кърмаци с обща дължина от 37 километра.
• Засегнати есетри: В отчета са регистрирани 1031 есетри, като Румъния оповестява за максимален брой (610), следвана от Украйна (418) и България (3). Въпреки това, действителните цифри евентуално са доста по-високи.
• Горещи точки: Основните горещи точки за трафик на есетрови риби остават непроменени: област Враца в България, Тулча в Румъния и Одеса в Украйна.
„ Бракониерството към момента продължава да е забележителна спънка пред възобновяване на есетровите популации в Дунав и Черно море. В България, за разлика от всички останали страни в района, се записва съществено потребление на неразрешени уреди за бракониерство на есетри - така наречен кърмаци, като за обсъждания интервал са иззети съвсем хиляда такива уреда. В същото време в България има единични случаи на открити нелегално уловени есетрови риби, спрямо Румъния и Украйна, където има стотици регистрирани случаи. Това демонстрира, че случаите с нелегално уловени есетрови екземпляри в България остават съвсем неразкрити ", изяснява Стоян Михов, началник на стратегия „ Води " във WWF България.
За първи път румънската полиция даде изчерпателни данни, показващи напъните им за надзор над риболова по Дунав. Българските управляващи пък споделиха съответна информация, обвързвана с битката им против бракониерството на есетрови риби. Докладът акцентира нуждата от провеждането на дълготраен мониторинг върху казуса, който да даде опция за разбор на трендовете в незаконния трафик и да спомогне за по-ефективни дейности за неговото попречване.
Данните, събрани в този отчет, съставляват единствения обществено наличен районен обзор на трафика на есетрови риби за Централна и Източна Европа, като дава скъпа информация за целенасочените старания на управляващите да спасят есетрите от изгубване. Документът акцентира, че всяко деяние или безучастие даже единствено в една от дунавските страни може да окаже въздействие върху общите популации на есетрови риби в реката и Черно море.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ