Агресията става основно престъпление срещу мира в Наказателния кодекс
Престъплението „ експанзия “ във всички негови форми става главно „ закононарушение против мира “ в Наказателния кодекс (НК). Като отговорност за експанзия ще се търси от военните или политически водачи на страната, а не от директните участници в споровете.
Това плануват промени и допълнения в Наказателен кодекс, препоръчани от Министерството на правораздаването, оповестени за публично разискване. С тях наказателният закон се привежда в синхрон с Римския статут, с който бе основан Международният углавен съд (МНС) в Хага и обрисува кръга от закононарушенията от компетентността на интернационалната пълномощия. Належащото включване на „ експанзията “ в Наказателен кодекс неведнъж бе обявено и от министър Атанас Славов на фона на войната в Украйна.
В момента кодексът признава за закононарушение само „ нападателната война “ .
Макар че е измежду страните, дали старт на МНС още през 1998 година, България към момента не е утвърдила последвалите промени в Римския статут, което води до нездравословни последствия за страната, в това число некадърност да обезпечи пълноценна отбрана на българските жители - цивилни и военни, участващи в мироопазващи, филантропични и други сходни задачи в чужбина, както и на нашите жители, намиращи се в зони на война по други аргументи.
Ситуацията вреди и на интернационалния престиж на България и на доверието на сътрудниците, се сочи в претекстовете към плана. В същото време волята на страната в поддръжка на развиването на юрисдикцията на МНС е обичайната и неведнъж изразявана. България паралелно с още 38 страни се включи и в самодейността на Обединеното кралство за третиране на обстановката в Украйна към интернационалния съд в Хага.
Измененията и допълненията в Наказателен кодекс запълват тази празнина, определеният метод е те да вървят редом с ратификацията на промените в Римския статут.
Конкретно се предлага сегашната Глава 14 на Наказателен кодекс „ Престъпления срещу мира и човечеството “ да резервира наименованието си, защото по конституция тези закононарушения не се погасяват по отминалост. Едновременно с това в Глава 14 се основават четири обособени раздела с наименования „ Престъпления срещу мира “ (агресия, агитация и подстрекаване към война), „ Престъпления срещу човечеството “ (геноцид, апартейд, поругаване на човечността и принудително изгубване на хора), „ Престъпления срещу законите и обичаите за водене на война “ (тежки нарушавания на законите за водене на война при интернационален въоръжен спор, тежки нарушавания при немеждународен спор, непозволена приложимост на знаци, посягане върху цивилен обекти със особено предопределение или културна стойност и др.) и „ Други закононарушения “.
Предвиденото оптимално наказване е пожизнен затвор, защото във всички свои концепции за наказателна политика страната поредно и изрично декларира решение за анулация на наказването пожизнен затвор без подмяна. Доживотният затвор е и най-тежкото наказване по Римския статут.
Като наложително в допълнение наказване за най-леките закононарушения се вкарва публичното неодобрение .
„ Известно е, че същинските интернационалните закононарушения се правят на основата на корист с и операция на публичното доверие и публичното послушание на волята на властта “, написа още в претекстовете.
За огромна част от закононарушенията по Глава 14 от Наказателен кодекс съдът ще постанова на отговорните и конфискация на цялото или на част от имуществото им, както и отнемане от права.
Престъплението „ експанзия “ от Римския статут се вкарва в Наказателен кодекс с четири разпореждания. Основният състав планува, че:
„ Който като боен или политически лидер възнамерява, приготвя, стартира или управлява потреблението на въоръжена мощ на страна против друга страна в очевидно несъгласие с Устава на Организацията на обединените народи, в това число против нейния суверенитет, териториална целокупност или политическа самостоятелност, без значение дали е оповестена война, се санкционира с отнемане от независимост от 10 до двадесет години “.
А когато става дума за навлизане, военна окупация, анексиране на територия посредством потребление на мощ и други се постановат най-тежките санкции – от 20 до 30 година затвор или пожизнен затвор.
В Наказателен кодекс категорично се записва и че „ боен или политически лидер на страна е всяко лице, без значение от длъжността му, което упражнява власт или в действителност надзор върху политическите или военните дейности или решения на страната “. Това значи, че наказателна отговорност може да носи единствено оня, който дейно и персонално дефинира и направлява на най-високо равнище държавната политика или военни дейности.
„ От значение е действителното му въздействие върху дейности и позиции, ангажиращи страната, което би трябвало да бъде директно, решаващо, определящо и доста върху цялостните държавни политики, а не несъществено, инцидентно или лимитирано до съответни действия по осъществяване “, се сочи в претекстовете.
Това плануват промени и допълнения в Наказателен кодекс, препоръчани от Министерството на правораздаването, оповестени за публично разискване. С тях наказателният закон се привежда в синхрон с Римския статут, с който бе основан Международният углавен съд (МНС) в Хага и обрисува кръга от закононарушенията от компетентността на интернационалната пълномощия. Належащото включване на „ експанзията “ в Наказателен кодекс неведнъж бе обявено и от министър Атанас Славов на фона на войната в Украйна.
В момента кодексът признава за закононарушение само „ нападателната война “ .
Макар че е измежду страните, дали старт на МНС още през 1998 година, България към момента не е утвърдила последвалите промени в Римския статут, което води до нездравословни последствия за страната, в това число некадърност да обезпечи пълноценна отбрана на българските жители - цивилни и военни, участващи в мироопазващи, филантропични и други сходни задачи в чужбина, както и на нашите жители, намиращи се в зони на война по други аргументи.
Ситуацията вреди и на интернационалния престиж на България и на доверието на сътрудниците, се сочи в претекстовете към плана. В същото време волята на страната в поддръжка на развиването на юрисдикцията на МНС е обичайната и неведнъж изразявана. България паралелно с още 38 страни се включи и в самодейността на Обединеното кралство за третиране на обстановката в Украйна към интернационалния съд в Хага.
Измененията и допълненията в Наказателен кодекс запълват тази празнина, определеният метод е те да вървят редом с ратификацията на промените в Римския статут.
Конкретно се предлага сегашната Глава 14 на Наказателен кодекс „ Престъпления срещу мира и човечеството “ да резервира наименованието си, защото по конституция тези закононарушения не се погасяват по отминалост. Едновременно с това в Глава 14 се основават четири обособени раздела с наименования „ Престъпления срещу мира “ (агресия, агитация и подстрекаване към война), „ Престъпления срещу човечеството “ (геноцид, апартейд, поругаване на човечността и принудително изгубване на хора), „ Престъпления срещу законите и обичаите за водене на война “ (тежки нарушавания на законите за водене на война при интернационален въоръжен спор, тежки нарушавания при немеждународен спор, непозволена приложимост на знаци, посягане върху цивилен обекти със особено предопределение или културна стойност и др.) и „ Други закононарушения “.
Предвиденото оптимално наказване е пожизнен затвор, защото във всички свои концепции за наказателна политика страната поредно и изрично декларира решение за анулация на наказването пожизнен затвор без подмяна. Доживотният затвор е и най-тежкото наказване по Римския статут.
Като наложително в допълнение наказване за най-леките закононарушения се вкарва публичното неодобрение .
„ Известно е, че същинските интернационалните закононарушения се правят на основата на корист с и операция на публичното доверие и публичното послушание на волята на властта “, написа още в претекстовете.
За огромна част от закононарушенията по Глава 14 от Наказателен кодекс съдът ще постанова на отговорните и конфискация на цялото или на част от имуществото им, както и отнемане от права.
Престъплението „ експанзия “ от Римския статут се вкарва в Наказателен кодекс с четири разпореждания. Основният състав планува, че:
„ Който като боен или политически лидер възнамерява, приготвя, стартира или управлява потреблението на въоръжена мощ на страна против друга страна в очевидно несъгласие с Устава на Организацията на обединените народи, в това число против нейния суверенитет, териториална целокупност или политическа самостоятелност, без значение дали е оповестена война, се санкционира с отнемане от независимост от 10 до двадесет години “.
А когато става дума за навлизане, военна окупация, анексиране на територия посредством потребление на мощ и други се постановат най-тежките санкции – от 20 до 30 година затвор или пожизнен затвор.
В Наказателен кодекс категорично се записва и че „ боен или политически лидер на страна е всяко лице, без значение от длъжността му, което упражнява власт или в действителност надзор върху политическите или военните дейности или решения на страната “. Това значи, че наказателна отговорност може да носи единствено оня, който дейно и персонално дефинира и направлява на най-високо равнище държавната политика или военни дейности.
„ От значение е действителното му въздействие върху дейности и позиции, ангажиращи страната, което би трябвало да бъде директно, решаващо, определящо и доста върху цялостните държавни политики, а не несъществено, инцидентно или лимитирано до съответни действия по осъществяване “, се сочи в претекстовете.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ