Преследването на съвършенството може да се превърне в опасна мания,

Преследването на съвършенството може да се трансформира в рискова фикс идея, която води до прегаряне и меланхолия. Комбинацията от напрегната конкуренция на работното място и непостижими стандарти, налагани от обществените мрежи, води до незадоволство и неустановеност. Несигурност, провокирана от непрестанното съпоставяне с останалите; от това какво нямаме, по какъв начин не изглеждаме и какво не сме постигнали.

Има ли по какъв начин да устоим на натиска на обществото да бъдем идеални?

Томас Къран е професор по логика на психиката в Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки и създател на удивително проучване, което Би Би Си дефинира като „ първото, което съпоставя перфекционизма сред поколенията “.

Неговата тирада на TED за перфекционизма има повече от три милиона гледания. Изследванията му са показани в „ Харвард Бизнес Ривю “, „ Ню Сайънтист “, излъчвания на Си Ен Ен. Той взе участие в голям брой радио- и телевизионни стратегии.

Как попаднахме в клопката на перфекционизма?

Живеем във времена на невъздържание. Икономиката ни е развихрена, свръхразгорещена центрофуга в едно непрекъснато положение на уголемение.

За да поддържа размерите си, а да не приказваме да пораства, тя би трябвало непрекъснато да се зарежда от нови и все по-доходни източници на облага. Което изяснява за какво на всички места е цялостно с алчни потребители.

Ако те не съществуват, в случай че всички ненадейно решат да се отърват от движимостите за еднократна приложимост и решат да се спрат на „ задоволително добър “ стандарт на живот, тогава спадът в търсенето би тласнал стопанската система надолу по спиралата на рецесията. А знаем какво се случва тогава.

Икономистите назовават тази стопанска система, за която растежът е всичко, „ стопанска система на предлагането “. На предлагането, тъй като голямото предложение на все по-нови и по-екзотични артикули основава трескаво консуматорско търсене, а това търсене носи облаги, които основават работни места и така нататък

Идеалните жители, функциониращи в този режим, развиват качествата на положителни потребители. Те не създават нищо, единствено купуват.

От нас се чака да показваме себе си чрез непрекъснатото буксуване в разноски за начин на живот. За да изострят апетита ни, фирмите измислят хитри способи да накарат хората да желаят непрекъснато нови и усъвършенствани, наложителни съгласно тях, неща.

Така че, вместо да изхвърчим от къщи, с цел да си доставим нужното, ходенето по магазините в наши дни даже и за нещо просто като чифт чорапи ни сковава поради цунамито от разнообразни разновидности на избор.

Това е динамична, въпреки и разточителна система. И с цел да действа, ѝ трябват нетърпеливи потребители, които са подготвени да купуват от непрекъснато възходящата кошница с неща, от които нямат действителна потребност.

Прекалено огромният избор на бърза мода е очевиден образец за това. Но има безчет доста образци: комбинирани хладилници, кафе машини, чугунени кухненски принадлежности, тв приемници с плосък екран, озвучителни системи, абонаменти за стрийминг платформи, роботизирани косачки за трева, доста коли, блендери, декоративни подвързии за книги, перални със сушилни, скрабове за лице, смарт телефони, които удвояват количеството си тъкмо както всичко друго, което можем да си представим, свещи, екзотични почивки, парфюми и одеколони, ароматизирани овлажнители, хапчета за намаляване, бягащи пътечки, постелки за йога.

Това, което се натрупва от този остатък, е една непрекъснато увеличаваща се лавина от движимости, без които нито едно съвременно семейство не може да живее.

И с всяка последваща година към листата се прибавят от ден на ден и повече неща. Продажбите на дребно в Съединени американски щати надвишават смайващите 6,6 трилиона $ за 2021 г., нарастнали от 4,3 трилиона за 2012 г. В световен аспект до 2025 г. се чака интернационалните продажби на дребно да доближат шокиращите 31 трилиона $.

За да поддържаме тази термоядрена консумация, би трябвало да се произведат освен продуктите, които купуваме, само че и да се възбуди желанието ни да ги имаме.

Заради това и през последните към четирийсет години връзките с обществеността, маркетингът, рекламата и финансите процъфтяват.

В момента тези промишлености са толкоз големи, че има огромна възможност да работите в някоя от тях. Ако е по този начин, знаете, че е доста по-важно да накарате продуктите да бъдат „ фешън “, „ яки “, „ готини “, „ блестящи “, „ чисто нови “, „ вълнуващи “, „ свежи “, „ първокласни “ и „ вдъхновяващи “, в сравнение с да обясните на консуматорите действителната изгода от тях.

Бомбардирането от всички канали с сходен вид маркетинг на излъчването основава холографската просвета на синтетичната действителност, от която е съвсем невероятно да се избяга.

Чрез деликатно скалъпени мечти за един още по-идеален живот холограмата разбърква естествените импулси за интерес и нужда, насочвайки желанията и потребностите ни твърдо в посоката на всичко, което може да бъде купено.

Безупречни фотоси и клипове с изглеждащ добре живот и обичай се демонстрират по утринните вести, над главите ни в градския превоз, по средата на футболните мачове, на билбордове по автомагистралите и сред таблата за излитащите самолети по летищата.

Гардеробите ни, режимите ни за хигиена, подстрижките ни, притежаването на джаджи и такъми за дома, типовете превоз, фитнес ритуалите и даже диетите ни са основани и приспособени в холограмата.

Всъщност всички проблеми тези дни имат решение, което може да се купи, даже и настроенията, чувствата, мислите и поведението – посредством психофармакология, или другарствата и връзките – посредством приложения с абонамент.

Не е чудно, че рекламата е световна промишленост, която възлиза на 766 милиарда $, и се допуска, че до 2025 г. ще доближи до 1 трилион $. Холограмата работи.

През 20-те години на предишния век икономическият вестник „ Принтърс Инк “ без терзание признава за какво позоваващите се на самите себе си илюзии, които внушава рекламата, са толкоз унищожително ефикасни: те подхранват несигурността.

Несигурността в себе си и в съществуващите житейски условия.

Идеалните реклами „ карат консуматора да се тормози за елементарни неща като разширени пори на носа и неприятен мирис “, написа един рекламист.

Друг споделя, че рекламите преувеличават действителността, с цел да „ държат масите неудовлетворени от живота си, недоволни от грозните неща към себе си “. „ Доволните консуматори – заключава същият рекламист – не са толкоз доходоносни, колкото недоволните. “

Разбира се, минали сме дълъг път от жалките плакати от предишното (макар към момента да се намират такива). Но макар този факт базисният дух на рекламата си остава малко или доста неизменен от дните, когато изявления просто са излизали и са казвали на глас премълчаваното.

Например от рекламите ми става изцяло ясно по какъв начин се чака да наподобявам. И нямам подозрение, че някъде по света в действителност съществува идеално издокаран благородник с изсечена челюст, взиращ се в пространството, нежно поглаждащ ролекса си.

И въпреки всичко, колкото и добре да се обличам или колкото и крем срещу бръчки да си поставям, аз няма да стана този благородник. Нито пък, почтено казано, болшинството от мъжете, взиращи се в билборда и гледащи влюбено в скъпия часовник (тъпо ми е, че ви го споделям, момчета).

Дори и ежедневните артикули се продават с неуместно високо равнище на хистерично разпенване. Ако не за друго, мигащите светлинки и диско топките служат да подсилят по този начин значимото подстрекателство. Мислете положително! (Да!) Отключете капацитета си! (Да!!) Справяте се! (Да!!!)… Ето ви членска карта за фитнеса (О!).

Трябва единствено да обелите тънката като вестник фасада на тази дългогодишна промишленост и неизбежно ще откриете безконечната детайлност: не сте задоволително готини, не сте задоволително яки, не сте задоволително привлекателни, не сте задоволително продуктивни, в случай че не притежавате избрана марка, абонамент, джаджа или стока.

Е, не всички реклами са такива – някои раздават заем до заплата, сливане на заемите или рефинансиране на ипотеката.

Но има задоволително внушено неодобрение във великата холограма на консуматора, с цел да бъде напълно явно, че това, което е важало за рекламата в предишното, си остава всъщност същото и през днешния ден.

И когато прозрете модела на основаване на недостиг, по който работи рекламният бизнес, не можете да го забравите.

Фиксацията върху материалните притежания е признак на културата, която ни е научила по какъв начин да боравим с екстрите в живота си по този начин, като че ли са чипове от казино, които могат да изхвърлят – такива, които, за разлика от рекламистите, маркетинг експертите и пиарите, би трябвало непрекъснато да бъдат залагани на най-горещите трендове в търсене на по-добра ръка.

Казано напряко, започваме да се държим тъкмо по този начин, както стопанската система желае. Милиарди хора, живеещи в изискванията на стопанската система на предлагането, също са алчни консуматори – включително и аз.

Наистина силата на рекламата е толкоз голяма, че даже и на най-информираните хора им е мъчно да устоят на гръмогласното и нападателно увещание на обществото, което непрекъснато работи против тях. Отново холограмата работи, и то работи с удивителна мощ.

Тази мощ е повода болшинството от нас да изпитват компликации да одобряват себе си.

Това е повода в никакъв случай да не можем да почувстваме, че сме задоволително положителни. Тъй като, до момента в който сигурността и удовлетвореността биват държани трудно надалеч от нас, ние сме като глина в ръцете на рекламиращите и под тяхно управление ще продължаваме да жадуваме и да консумираме, да консумираме и да жадуваме в безнадеждно гонене на съвършенство в живота и стила си.

И ето тук проблемите стават още по-сериозни. В събитията на стопанска система, чийто главен принцип е „ Растежът е всичко “, недоволството би трябвало непрекъснато да бъде подклаждано в живота ни. Просто няма друга опция.

Звучи извратено, само че в случай че желаеме да имаме нещата, от които се нуждаем, ще би трябвало да продължаваме да купуваме неща, от които не се нуждаем.

Здравеопазване, сигурност, обучение, работа – тези човешки потребности през днешния ден зависят от това да не стопираме да търгуваме актуалното си благополучие против обещанието за освен това.

Защото, в случай че за миг ни се разреши да си поемем въздух, да излезем отвън холограмата и да открием удовлетвореността в чудото на самото ни битие, ще спрем да копнеем. А в случай че спрем да копнеем, ще спрем да използваме.

Тогава бизнесите ще би трябвало да затворят, ще бъдат изгубени работни места, нещата, от които се нуждаем, ще стартират да изчезват и основите на обществото, каквото го познаваме, ще се срутят.

Популярната литература за самоусъвършенстване, документалните филми, телевизионните излъчвания, ТЕD лекциите и страниците за здравословен метод на живот преливат от хрумвания, препоръки и хитринки по какъв начин да преодолеем всепроникващото възприятие, че в никакъв случай не сме задоволително положителни.

Но илюзията, че изборът е наш, ме кара да се чудя: дали разбираме в действителност какъв брой изцяло и напълно ни е втълпено това възприятие?

Не съм задоволително богат, не съм задоволително готин, не съм задоволително прелъстителен, не съм задоволително продуктивен – това не са неприятни тикове, от които можем да се отървем с малко грижа за себе си и положително мислене.

Това са систематични мисли, или както експертите по когнитивна история ги назовават „ метафори на корена “, които са проникнали толкоз надълбоко вътре в нас, че в действителност имаме вяра, че да не се чувстваш задоволително добър или да имаш потребност непрекъснато да се обновяваш и подобряваш е положение на човешката природа.

Но това не е правилно. Хората от времето на китайската династия Цин или инуититие от Х век сигурно мъчно биха разбрали какво, по дяволите, дрънка амбициозният, идващ хаштага #successtrainsfailurecomplains, с профил в Линкдин мъж, даже и да разбираха езика.

Действителността е доста, доста по-зловеща. Дефицитното мислене, прикрито под груповата ни битка за още – това, което ни поддържа в твърдо положение на неустановеност по отношение на въпроса дали сме задоволително положителни, – е наложена от обществото настройка, която стопанската система ни желае да ни втълпи и не стопира да го прави.

Защото, в случай че внезапно се измъкнем от него, спрем да мислим по този начин и научим, че животът ни няма потребност непрекъснато да бъде обновяван и подобряван, то всичко останало също ще спре.

Самата конструкция на модерното общество е изтъкана от нашата незадоволеност.

Преувеличаването на множеството недостатъци, на които рекламиращите са дали живот, е методът, по който ни поддържат в непрекъснато засилващото се положение на прекомерна консумация и по който стопанската система ни в частност се поддържа в непрекъснато разширяващо се положение на прекален напредък.

Евтините вносни артикули и процъфтяващите заеми за потребителите значат, че голяма част от нас могат да си купят нещата, които ни се споделя, че ни трябват.

Нищо не ни липсва. Даже имаме достъп до прекалено много неща – несъмнено до повече, в сравнение с в миналото биха ни потрябвали.

И въпреки всичко по някакъв метод все пак, макар че прекарваме по-голямата част от съзнателното си битие, плувайки в пищността на консуматорската просвета, отново сме хронично несигурни и по-несвързани от всеки път.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в  Телеграм :

Вижте още:  Парите не прикриват минусите ви, а ги изваждат на повърхността – УОРЪН БЪФЕТ