Пресечната точка на всички реформи и иновации е ефектът върху

„ Пресечната точка на всички промени и нововъведения е резултатът върху индивида ”, споделя Иво Христов
(снимка: Emilie Gomez/European Union 2019 – Source: EP; редактирана)

И зкуственият разсъдък ще спомогне за усъвършенстване на напъните и ресурсите в селското стопанство, само че не трябва да се подценяват и следствията върху трудещите се в бранша – както от хуманна, по този начин и от обществена позиция, съобщи в Брюксел българският евродепутат Иво Христов, член на Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

„ Прецизното земеделие дава опция да се експлоатират щадящо наличните естествени запаси като водата и почвите, потреблението на препарати за растителна отбрана също ще бъде по-добре дозирано и ориентирано. Това ще редуцира разноските на производителите и ще бъде по-благоприятно за околната среда. Същевременно съм уверен, че не трябва да се подценяват и следствията върху трудещите се в бранша – както от хуманна, по този начин и от обществена позиция ”, сподели Христов.

Какво ще стане с работните места, с обезлюдяващите селски региони, са капитални проблеми, които, с въвеждането на изкуствения разсъдък, ще станат още по-драматични, счита той. „ Често приказваме за преимуществата и опциите, по-рядко приказваме за проблемите от изкуствения разсъдък. Според редица учени, ще се появят нови опасности за здравето на селскостопанските животни ”, разяснява Христов.

Българският евродепутат, който членува в Комисията по земеделие и развиване на селските региони в Екологичен потенциал (AGRI), бе уредник на експертна онлайн полемика на тематика: „ Изкуственият разсъдък и цифровото бъдеще – вероятности и провокации пред българския поземлен бранш ”. За първи път земеделската комисия в Екологичен потенциал ще дава мнение по тематиката „ Изкуствен разсъдък ”. Интересът към правенето на това мнение бе огромен, а земеделската комисия реши то да бъде предоставено на Иво Христов.

След като бъдат препоръчани промените по мнението, в Комисията по земеделие ще бъдат извършени полемики по него в разнообразни формати, а окончателното му гласоподаване ще се състои в края на февруари. Във водещата Комисия по вътрешен пазар и отбрана на потребителите (IMCO) гласуването най-вероятно ще бъде през март.
още по тематиката
Изкуственият разсъдък изисква нова инфраструктура и нова просветеност, е едно от експертните мнения, застъпено по време на полемиката. Трудността идва на първо място от благосъстоянието на информация – секторът е доста огромен, в него има разнородни действия, прекалено много познания и данни. Работи се в отворена среда, би трябвало да има интернет на всички места, където се гради интелигентно земеделие.

С създаване на цифровите иновационни хъбове в стратегиите „ Цифрова Европа ” и „ Цифрова България ”, несъмнено ще има най-малко един хъб, който ще бъде профилиран в изкуствения разсъдък и той би трябвало да се специализира и в цифровизацията на аграрния бранш, съгласно участници в полемиката. С плануваното създаване на национални и районни центрове, знанието, уменията и насъбраните положителни практики би трябвало да стигнат и до районните иновационни центрове, с цел да може тази информация да се популяризира и до експертите от бранша.

Други акценти по време на разискването бяха, че селското стопанство би трябвало да се приспособи към климатичните промени, които мъчно можем да направляваме, както и че фамилният модел в българското земеделие е надълбоко затвърден и би трябвало да бъде подсилен от нови технологии, които могат да го подкрепят, само че могат и да го съсипят.

„ Нужни са хора, способни да основават логаритми и общество, ограмотено да ги ползва ” – към тази теза се сплотиха участниците в експертната полемика, по време на която беше показан и план „ Теоретични модели за развиване на цифровото земеделие ”.

Очаква се дигитализацията да направи агронауката по-привлекателна за млади ИТ експерти, което дава опция за нова вълна от учени в тази сфера. Същевременно бе наранена тематиката и за отражението на нововъведенията върху наемните служащи – може би най-уязвимите в цялата верига.

Обобщавайки полемиката, Иво Христов посочи, че част от кредото на европейския метод в областта на изкуствения разсъдък е индивидът да запази надзор над изкуствения разсъдък. „ Дали ще успеем, зависи от нашия разсъдък и волята ни, уви, има действителен риск контролът да ни убегне ”, заключи Христов.