Пререждането на опашките е едно от онези явления, които предизвикват

Пререждането на опашките е едно от тези феномени, които провокират както неспокойствие, по този начин и размисъл. Този табиет може да се наблюдава обратно във времето, когато хората в България стояха на дълги опашки за съществени артикули като банани, плочки или цветни тв приемници. Тогава като че ли се образува културата на " надлъгване " – убеждението, че би трябвало да си по-бърз и по-хитър от другите, с цел да получиш това, което искаш.

В днешно време тази просвета се демонстрира най-видимо на пътя – като да вземем за пример на опашката на Кулата. В желанието си да спестят време или да избегнат чакането, някои водачи " се ръгат " в разнообразни колони, надявайки се да минат по-бързо. Но в действителност това не е единствено въпрос на време, а и на метод на мислене, който демонстрира надълбоко вкоренени настройки в нашето общество.

Ето какво показа един от многото българи, избрали да почиват в южната ни съседка:

" Гледам в този момент на опашката на Кулата, непрестанно някакви “тарикати ” се ръгат а в едната колона, а в другата. Сигурно с вярата да минат по-бързо и да надхитрят другите. Имам време на опашката и си мисля, от къде ли сме го наследили това? Може би от опашките преди време я за банани, я за фаянсови плочки, я за цветни тв приемници ".

Коментари под поста във Фейсбук пробваха да предположат каква е повода за неистовото предпочитание на българина да " пререди " другия:

" Може до тях да седи жена в зло въодушевление, която да им пѝли на главата непрестанно " но другата опашка върви по-бързо ".
А може би просто тъй като " непознатата кокошка е патка ".

Склонността да пререждаме другите може да се преглежда като резултат от десетилетия на дефицит и неустановеност. Но в актуалното общество това държание единствено затруднява и напряга взаимоотношенията сред хората. Вместо да построяваме взаимно почитание и самообладание, ние продължаваме да култивираме просвета на конкуренция, в която всеки се пробва да надхитри другия.

Време е да преосмислим тези остарели привички и да стартираме да построяваме нови – такива, които слагат преди всичко уважението и разбирането сред хората. Защото опашката е единствено микрокосмос на нашето общество, а методът, по който се държим в нея, отразява какви сме като нация.